Р Е Ш Е Н И Е

№ 242 ,19.11.2018 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 368 по описа за 2018 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК,

по въззивна жалба с вх.№ 469/13.02.2018 г. ( по регистратурата на КРС ), изпратена по пощата на 12.02.2018 г., на пълномощника на съделителя А.Т. *** адвокат Е.Р. сре-щу ( съгласно уточняваща молба с вх.№ 2601/ 19.07.2018 г. ) решение № 7 от 19.01.2018 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 306/2012 г. само в частта на уважения срещу него иск по сметки, заявен от съделителката Я.Т.Р. , за вземания от получени доходи от четири делбени имоти ( ниви ) съразмерни на дяловете й в тях за пет стопански години в размер от 16 893,36 лева и от обезщетение за забава при плащането им в размер от 4 237,96 лева .

В жалбата има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззив-ния съд , свеждащи се до допуснати нарушения на материалния закон - член 31, ал.2 от ЗС, относно изискуемата за възникване на претендираните вземания предпоставка – писмена покана до съсобственика и на процесуал-ния закон – необсъждане на факта за извършени от ответника дарствени разпореждания със суми от получените наеми от земеделската земя в полза на общите деца. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска по сметки.

В отговор на Я.Т.Р. ***, подаден чрез пълномощник – адвокат И.Р., жалбата се оспорва, защото правната квалификация на иска съответства на заявените в иска по сметки обстоя-телства ( за събрани наеми ) и е вярно определена от съда - по член 30,ал.3 от ЗС. Писмената покана е факт без правно значение и първоинстанцион-ният съд е изложил мотиви по факта за извършеното от ответника захран-ване на сметки на третите лица и правилно е отчел, че то не е със средства от наемите и не е дарствено разпореждане. Иска се потвърждаване на ре-шението и присъждане на разноски .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно.

В срока по член 346 от ГПК ( в заседанието от 10.06.2016 г.) въззи-ваемата е предявила редовно искове по сметки за събраните от съсобстве-ника А.Т.А. наеми от част от делбените имоти, със-тавляващи четири ниви : нива с идентификатор ***с площ от 16,999 дка ; нива с идентификатор ** с площ от 71,257 дка ; нива с идентификатор ** с площ от 74,986 дка ; нива с идентификатор ** с площ от 75,690 дка, всички в землището на село ***, община Шабла съразмерно на дяловете й в тях ( по ¼ от първите две ниви и по 16,50 % от вторите две ниви ) в равни за всяка от стопанските години : 2010-2011; 2011-2012; 2012-2013; 2013-2014; 2014-2015 г., размери от по

6 100,38 лева , както и за обезщетение за забава при плащането на главни-ците в общ размер, посочен в допълнителна молба от съдебно заседание на 10.04.2017 г., от 16 893,36 лева и за лихви след предявяването на иска по сметки. При предявяването на иска по сметки държавна такса не се внася , а тя се възлага върху осъдената с решението по него страна с оглед откло-ненията от общия исков процес, едно от които е предвидено в член 355 от ГПК, според определение № 512 от 19.11.2010 г. по ч.гр.д.№ 411/2010 г. на І г.о. на ВКС .

Правилно въз основа на твърденията, че съделителят А. е сключил в тези стопански години договори за наем с трето лице, получил е наеми срещу предоставеното ползване в цялост на двете ниви с площ от 74,986 дка и 75,690 дка и на части ( в обема на дяловете на двамата в съ-собствеността ) от другите две ниви ,равняващи се по площ на 35,628 дка и 8,499 дка и се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата Р. със съ-размерните на дяловете й ( от по ¼ ,респ. 16,50 % ) части от получените су-ми, районният съд е определил правната квалификация на исковете – по член 30,ал.3 във връзка с член 93 от ЗС . Правилно е отрекъл значението на факта има ли отправена писмена покана. Според ТР № 7 от 2.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС писменото поискване не е необхо-димо в случай, като този, когато се претендират част от гражданските пло-дове, събрани от един от съсобствениците, защото няма лично ползване от него, а управително действие по предоставяне на ползването на трето лице.

Правилно въз основа на заключението на вещото лице **, първоинстанционният съд е установил, че въззивникът е получил на да-ти 15.12.2011 г. ; 20.11.2012 г. ; 25.11.2013 г. ; 14.11.2014 г. и 9.11.2015 г. от наемателя следните, съразмерни на дяловете на съделителката Р. в предоставените за ползване ниви , суми от наеми : 2 815,56 лева за стопан-ската 2010-2011 г.; 3 754,08 лева за стопанската 2011-2012 г.; 3 284,82 лева за стопанската 2012-2013 г.; 3 284,82 лева за стопанската 2013-2014 г. и 3 754,08 лева за стопанската 2014-2015 г. или общо 16 893,36 лева. В него-во лице, като получател на сумите свръх неговите дялове , е осъществено неоснователното обогатяване за сметка на въззиваемата. Няма значение в полза на кои лица той се е разпоредил с или без дарствено разпореждане с части от полученото. Вземанията на съделителката са изискуеми от датите на получаването на наемите от въззивника и тя има право на обезщетения за забава върху тях , определени по размер от законната лихва, съобразно изчисленията на вещото лице : 1 288,10 лева; 1 356,02 лева; 847,53 лева; 523,75 лева и 222,56 лева или общо в размер от 4 237,96 лева .

Уважаването на исковете за главници и обезщетение за забава в по-сочените размери е законосъобразен резултат . Ето защо въззивният съд потвърждава обжалваното решение и в частта по присъдените на ищцата разноски в производството по сметки ( в т.ч. 1 040 лева – възнаграждение за адвокат и 200 лева – разноски за експертиза ) . Правилно на основание член 355 от ГПК на ответника по иска по сметки е възложено заплащането на държавна такса в размер от 845,25 лева . За въззивното производство въззиваемата претендира разноски също, за адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева, внесени съгласно договора № 25193 от 21.03. 2018 г. ( на л.29 от въз. д.) По възражението за прекомерност въззивният съд преценява, че минималният размер , изчислен съобразно член 7,ал.4 във връзка с член 7,ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( обжалваемият интерес от 21 131,32 лева ) се равнява на 1 164 лева и следователно то не е прекомер-но.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 /19.01.2018 г. на Каварненския ра-йонен съд по гр.д.№ 306/2012 г. в частта , с която по исковете по сметки А.Т.А. , ЕГН: ********** *** е осъден да заплати на Я.Т.Р., ЕГН: ********** *** сумата от 16 893,36 ( шестнадесет хиляди осемстотин деветде-сет и три лева и тридесет и шест стотинки ) лева , сбор от получени наеми

(2 815,56 лева ; 3 754,08 лева ; 3 284,82 лева ; 3 284,82 лева и 3 754,08 лева ) за посочените в решението имоти – ниви и за посочените в него пет сто-пански години ,съразмерно на припадащия й се дял ,на основание член 30, ал.3 във връзка с член 93 от ЗС ведно със законни лихви ,считано от 10.06.2016 г. до окончателно плащане и сумата от 4 237,96 ( четири хиляди двеста тридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки ) лева, обезще-тение за забава при плащането на главниците на основание член 86 от ЗЗД и разноски ,включващи сумата от 1 240 ( хиляда двеста и четиридесет ) ле-ва, за исковете по сметки и е осъден да заплати държавна такса от 845,25

( осемстотин четиридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки ) лева .

ОСЪЖДА А.Т.А. , ЕГН: ********** *** да заплати на Я.Т.Р., ЕГН: ********** *** размер от 500 ( петстотин ) лева за адвокатско възнаграждение за въззивното производство .

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.