РЕШЕНИЕ

№225

гр.Д.,02.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на осми октомври през 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №403по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба ВХ.№13416/05.07.2018Г. от Е.П.Р., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.М.П.-ДАК, срещу решение №626/15.06.2018г. по гр.д.№3864/2017г.на ДРС, в частта, в която е отхвърлен иска и по 124, ал.1 от ГПК срещу “***” AД Д., за горницата от 438,04 лева до 668,45 лев, представляваща начислена служебно вода за обект, находящ се в с.Д., общ.Д.ка, за която сума е издадена Ф-ра № *** от 14.08.2017г.

Намира решението за неправилно и необосновано, постановено при нарушаване на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Решението било основано на твърдението, че водомерът бил обект на физическо въздействие от страна на потребителя при липсата на установяване в този смисъл. Позовава се на протокол №190/12.06.2017г. от „Х.”ООД относно констатацията за наличието на здрава оловна пломба с инициали от проверка. В случая ставало въпрос за подмяна на зъбни колела, като ищецът не доказал подмяната им да е извършена от ответника. Подмяната им била невъзможна без да се наруши оловната пломба. Неправилно било възприето от съда заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ относно средномесечното потребление на потребителя през по-топлите месеци. В обекта няколкократно бил извършван монтаж и демонтаж на водомери , за които не са представени доказателства да са били повредени, като до датата на монтажа на процесния водомер чрез тях бил извършван отчет на доставяно количество вода в обекта. От тях са виждало, че потреблението за обекта за период от една година е 258куб м. Процесната фактура била издадена за непълен месец. ** АД извършило служебно начисляване при липса на законово и договорно основание за това. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба не е подаден от насрещната страна, която не изпраща представител и не изразява становище и в хода на въззивното производство.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 21.06.2018г., жалбата, депозирана в деловодството на 05.07.2018г. се явява подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, от лице с право и интерес да обжалва неизгодното за него решение, и е процесуално допустима.

ДОСразгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Предявеният иск е отрицателно установителен такъв, черпещ правното си основание от разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. Предявен е от Е.П.Р., ЕГН ********** с адрес ***, срещу „***” АД гр.Д., за установяване, че не дължи на ответника сумата от 668.45лева, начислена служебно вода за обект, находящ се в с.Д., общ.Д., по фактура № *** от 14.08.2017г.

С атакуваното в отхвърлителната част решение искът е уважен за сумата от 438.04лева и отхвърлен за горницата до 668.45лева, която част е предмет на въззивното производство. Въззивната инстанция намира решението в тази част за не правилно по следните съображения:

Не е спорен факта, че ищцата, заела позицията на въззивник, е потребител на *услуги за обект в с.Д., общ.Д., с клиентски №17467. Доставяната от ответника като **-оператор вода в обекта на ищцата до 06.10.2016г. се е отчитала с водомер №*, на която датата същият е демонтиран и е монтиран водомер №*, за което е съставен констативен протокол №*/л.6 от делото на ДРС/. В констативния протокол, не е посочена конкретна причина за демонтажа на стария водомер. Вписано е, че подмяната е „за сметка на **”. Според разпитания по делото като свидетел съставител на протокола Стойчо Стойчев, той лично е извършил подмяната по нареждане на началника на селския район К.С.. Свидетелят не знае какви са причините за подмяната, казано му е, че е за сметка на **. Монтирания водомер №* е с показание 0000куб.м. , с пломба на вх.холендър №**. Същият преди монтажа е бил обект на проверка от лаборатория ЕТ„Х.К.М.С.”гр.С.З./протокол от 25.07.2016г- л.21-22/ с данни за допустима измервателна грешка +/- 2%. Почти месец по-късно, на 02.11.2016г. водомер №* е демонтиран, за което е съставен констативен протокол №**/л.7 от делото на ДРС/. Като причина за демонтажа в протокола е посочено „други механични повреди” „по вина на абоната”. При демонтажа е отчетено показание 0004куб.м. Монтиран е водомер №**с показания 0001 куб.м. Единствения отчет по водомер №*, според експертното заключение, видно и от отразеното по карнета, приложение към него, е от 27.10.2016г -4кубика, с отбелязването срещу него на протокол №* от 6.10.2016г., следващия отчет е от 28.11.2016г.-1кубик, т.е. след демонтажа на водомера, което предполага отчета да е по водомер №*.

Демонтираният водомер №* е предаден за проверка за точност на лаборатория „Х.”ООД гр.П.в. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол №**/**.06.2017г. За външния вид на водомера в протокола е отразена констатация за състоянието на корпуса и показващото устройство, съответстващо на изискванията, наличие на знаци – оловна пломба с инициали от последваща проверка **/**, също съответстващи на изискванията, както и показание при постъпване – 4куб.м. Констатирана е измервателната грешка от -37.50% до -60%, при допустима +/-5%.. При разглобяване на водомера и извършване на оглед на вътрешния механизъм е констатирано, че часовниковия механизъм е сглобен със зъбни колела с номера 39 и 5А вместо с номера 4 и 5, като така се променя предавателното съотношение а зъбните колела в механизма, в резултат на което водомерът не отчита реално протеклите количества вода, респ., че водомерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания и е негоден за употреба.

Начислено е потребление на вода от 264куб.м. и е издадена фактура № ** от 14.08.2017г. на стойност 668.45лева с ДДС при единична цена на доставяната вода 2.110лева/куб.м. с посочен период 25.07.2017г.-14.08.2017г./през този период разхода на вода се е измервал с водомер №*, монтиран на мястото на процесния водомер №*/. Ищцата е уведомена за начислението с писмо изх.№**/16.08.2017г./л.8/, получено най-късно на 21.08.2017г., когато е входиран в деловодството на „***” нейн отговор-жалба/л.10/. В писмото е посочено като основание за служебното начисление констатацията с протокол №**/**.06.2017г., че водомерът не съответства на метрологичните и технически изисквания и е негоден за употреба, поради което се начисляват „служебни кубици на база предходна консумация от 264 куб.м. на стойност 668.45лева”.

Нито в писмото, нито във фактурата се съдържа информация за конкретната методика, по която е начислено количеството вода. В отговора на исковата молба ответника сочи като основание на оспорваното вземане от 668.45лева корекция „ на база предходна консумация” поради констатираната повреда във водомера.

Касае се за отношения регулирани от Общите условия за предоставяне на *услуги на потребителите от *оператор на „ **” ЕООД, град Д., одобрени с решение на ДКЕВР № ** от **.08.2014 г. и правилата на Наредба № * от *.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел /Чл. 7 от Наредба № */**.09.2004 г./. С разпоредбата на чл. 37, ал.1 от Наредба № */*.09.2004 г. са уредени последиците от установяването на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи- съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 /по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. По същия ред ,според цитираната разпоредба, се определя и количеството изразходвана вода в случаите на нарушаване на пломбите и физически въздействия върху водомерите, причинили тяхната повреда. Идентично разрешение е дадено и с разпоредбите на чл. 50 и чл.51 от ОУ. Според разпоредбата на чл. 50 от Общи условия при незаконно присъединяване, изразходваното количество вода се определя по реда на чл.49 от ОУ/по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Аналогична на отговорността за незаконно присъединяване е отговорността по чл.51 от ОУ. Според разпоредбата на чл.51 от ОУ, при нарушаване на целостта на пломбите/с изключения на случаите, когато нарушението не е породено от действия на потребителя/ и когато чрез физически действия върху водомерите потребителя причини тяхната повреда или неточност на показанията им, количеството изразходвана вода се определя по реда на чл.49 от общите условия, т.е. по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца. Отговорността възниква при констатация за такива нарушения, извършени виновно/умишлено или по небрежност/, като вината се предполага до доказване на противното. При установяване на повреда на водомера извън визираните хипотези на чл.51 от ОУ, количеството изразходвана вода се определя по друг ред, а именно по реда на чл.20 вр.чл.26 от ОУ.

Безспорно в случая е налице законно присъединяване и монтиран от самия **-оператор на 06.10.2016г. водомер №* в обекта на ищеца-ползвател на *услуги, демонтиран на 02.11.2016г. поради „други механични повреди”/КП №** л.7/ и установяване в резултат на лабораторна проверка, че не съответства на метрологичните и техническите изисквания и е негоден за употреба, поради обстоятелството, че часовниковия механизъм е сглобен със зъбни колела с номера * и *А вместо с номера * и *, с което е променено предавателното съотношение на зъбните колела в механизма, и в резултат на което водомерът не отчита реално протеклите количества вода . Не е установено обаче нарушение на целостта на пломбите на водомера. Извод за обратното са констатациите в констативен протокол №**/*.06.2017г. на лабораторията, че състоянието на корпуса и показващото устройство съответства на изискванията и са налице знаци – оловна пломба с инициали от последваща проверка */**, също съответстващи на изискванията. Касае се за вмешателство във вътрешността на водомера, което очевидно не е и възможно без увреждане на пломбите, тъй като изисква разглобяване, извод за което обосновават описаните в констативен протокол №**/*.06.2017г. действия, в резултат на които е станало възможно установяването на състоянието на вътрешния механизъм на водомера. При липсата на установяване, че водомерът е бил с нарушени пломби, не може да се приеме за установено и извършването на физически действия от страна на потребителя или лица, за действията на които той отговаря, в резултат на които да се е стигнало до сглобяване на часовниковия механизъм по констатирания начин. При това положение очевидно в случая разпоредбата на чл.49 от ОУ е неприложима за изчисляване на разхода на вода. Ответникът и не твърди да е установил разхода на вода при условията на чл.49 от ОУ, а „на база предходна консумация. „Предходната консумация” на вода е база за определя на количеството изразходвана вода в хипотезата на чл.20, ал.1 от ОУ във вр.с чл.26, ал.2 от ОУ във всички случаи на повреден водомер, извън случаите по чл.51 от ОУ. Съгласно чл. 20 ал. 1 от ОУ, при установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител, представителят на *оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока на отстраняването и, като демонтира пломбата на холендъра. През периода на повредата, според чл.20, ал. 3 от ОУ, до изтичане срока на предписанието по ал. 1, количествата изразходвана вода се определят по реда на чл. 26 ал. 2 от ОУ, т.е. според средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на предписанието по чл. 20 от ОУ, а при липса на средномесечен разход по реда на чл.25, т.8- по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 0.1куб.м. за всеки куб.м.застроен обем сграда за сезонно ползване или друг обект без постоянен обитател; по 0.5куб.м. за всеки куб.м.застроен обем за сграда в строеж, или по реда на чл.25, т.10 от ОУ при сгради-етажна собственост. При неизпълнение на предписанието и след изтичане на срока на предписанието, разхода на вода се определя отново по реда на чл.25, т.8 от ОУ. Правилото на чл.20, ал.3 от ОУ обаче не намира приложени в случаите на чл.20, ал.2 от ОУ- когато на мястото на повредения водомер *операторът е поставил редовен/оборотен/водомер за сметка на потребителя. През периода на повредата разхода на вода се отчита по този водомер , а не реда на чл.26, ал.2 и чл.25, ал.8 и 10 от ОУ.

При тези съображения се налага извода, че дружеството – ответник, носещ доказателствената тежест при отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сума, претендирана като стойност на служебно начислени кубици вода, не е установило при условията на пълно и главно доказване основанието, обстоятелствата от които произтича отричаното от ищеца вземане, поради което искът подлежи на уважаване и в процесната част след отмяна на първоинстанционното решение в тази му част от въззивния съд.

Като резултат от изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК РСе възложил на ищцата сторените от ответника разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска/сумата от 34.47лева/, в която част решението с характер на определение за разноски следва също да се отмени.

С оглед разрешението на спора от въззивния съд, на ищцата – въззивник следва да бъдат присъдени още 217.37лева съдебно – деловодни разноски за първоинстанционното производство, представляващи разликата между пълния размер на разноските в първоинстанционното производство/ общо 450лева, от които 50лева държавна такса, 100лева за вещо лице и 300лева за адвокатско възнаграждение/ и присъдените съразмерно уважената част от иска 232.63лева, както и общо 225лева разноски във въззивното производство, от които 25лева държавна такса и 200лева адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №626/15.06.2018г. по гр.д.№3864/2017г.на ДРС, в частта, в която е отхвърлен иска на Е.П.Р., ЕГН ********** с адрес ***, по 124, ал.1 от ГПК, срещу “***” AД Д., за горницата от 438,04 лева до 668,45 лева, представляващи начислена служебно вода за обект, находящ се в с.Д., общ.Д., за която сума е издадена Ф-ра № *** от 14.08.2017г., и в частта на осъждането на Е.П.Р. да заплати на “***” AД Д. съделно-деловодни разноски в размер на 34.47лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.П.Р., ЕГН ********** ***, не дължи на “***” AД, разликата от 438,04лева до 668,45лева, представляващи начислена служебно вода за обект, находящ се в с.Д., общ.Д.ка, за която сума е издадена Ф-ра № *** от 14.08.2017г.

В останалата част/за частта от 438,04лева/решението не е обжалвано.

ОСЪЖДА „*** Д.” АД, ЕИК **, гр. Д., бул. „Т.М.” № **, да заплати на Е.П.Р., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 217.37лева, представляващи разликата между пълния размер на разноските в първоинстанционното производство общо 450лева и присъдените 232.63лева, както и сумата от общо 225лева разноски във въззивното производство, от които 25лева държавна такса и 200лева адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.