РЕШЕНИЕ
№241
гр.Добрич,15.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на
петнадесети октомври през 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря
БИЛСЕР МЕХМЕДОВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа
докладваното от окръжния съдия Ж.Маргенова в.гр.дело №417 по описа за 2018г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на глава ХХ
от ГПК по въззивна жалба вх.№1212/12.04-2918г. от И.Т.Т. с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощник адв.А.А., срещу решение №21/09.03.2018г., поправено с решение
№59/17.05.2018г. по гр.д.№506/2017г. на
РС гр.К., в отхвърлителните му части- за
разликата от 2000лева до 15 000лева обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е
оправдан с влязла в законна сила присъда по НОХД № 209/2016г. по описа на
Районен съд гр.К.; и за сумата от
2500лева обезщетение за имуществени вреди -
адвокатски възнаграждения във връзка с водените досъдебно и съдебни
производства в две инстанции, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 14.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Счита решението
за валидно и допустимо, но в обжалваните части
неправилно, постановено при съществени нарушения на материално-правните
и процесуалните норми. Аргументира се с обсъждане на елементите от фактическия
състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ и пределите и съгласно чл.4 от същия.
Като съществено процесуално нарушение сочи приемането като доказателства на
разпечатки от интернет, от неизвестен сайт, без автор и гаранция за
достоверност и възможност за проверка, явяващи се недопустими като
доказателства и неотносими по спора. Съдът не осигурил равнопоставеност на
страните като не задължил страната да представи адекватни доказателства, с
което не създал условия за установяване на обективната истина. Доводите му за
неправилност на решението се свеждат до неправилно приложени на принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД ,предвид не отчитане на факти и обстоятелства
относно негативните последици за ищеца от повдигнатото обвинение- съдът не
отчел, че дори ищеца да е правил грешки в по-млада възраст, вече е
реабилитиран, не отчел, че ищецът останал без работа в следствие на
повдигнатото обвинение при наличие на дете, за което се грижел и което
издържал, че е спортист и като такъв със силно развито чувство за чест и
достойнство, че повдигнатото обвинение станало причина част от приятелите
му да го изоставят, че именно защото
ищецът бил млад и жизнен човек, спортист, човек на честта и достойнството,
сгрешил, но поправил се, особено тежко изживял негативния ефект от обвинението
и проведеното в две инстанции наказателно производство, не отчел въздействието
на обвинението върху неговия характер. За да
отхвърли иска за неимуществени
вреди съдът неоснователно приел, че договорите за правна защита не били
представени в наказателните производства, не отчел ,че разписките за заплащане
на адвокатско възнаграждение съставляват писмено доказателство за изпълнение на
задължението. Подробно анализира инситута на процесулното представителство
съобразно законовата му регламентация в НПК и ГПК както и елементите и
предпоставките за валидност на договора за правна защита. Извежда извод, че
след като едва в производството по ЗОДОВ П. има право да релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение
за защита на обвиняем в наказателно производство, то и доказателствата
за плащане на такова могат да бъдат представени едва в това гражданско
производство. Иска отмяна на решението в
обжалваните части и уважаване на исковете му изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба не е
подаден от насрещната страна. В хода на производството изразява становище за
неоснователност на жалбата.
При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника
на 30.03.2018г., жалбата, изпратена по пощата на 11.04.2018г. се явява подадена
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, страна-ищец в
първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното
за него решение в отхвърлителната му част, отговаря на изискванията на чл.260,
т.1, 2, 4 и 7 и чл261 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд
разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в съответствие с уредените в
чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността
на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в
рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и основателността
на иска, като приема за установено следното:
Предявените искове черпят правното си основание от
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Предявени са от И.Т.Т. с ЕГН ********** ***, срещу **, за осъждането
и да му заплати сумата 15 000лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 31.05.2017г. до
датата на окончателното плащане на главницата, и сумата от 2500лева обезщетение за
имуществени вреди / адвокатски
възнаграждения във връзка с представителство и защита в наказателното
производство/, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
– 14.08.2017г. до окончателното изплащане, които имуществени и неимуществени вреди са причинени в
резултат на повдигнатото му на 05.02.2016г. обвинение за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 НК, преквалифицирано с ново
обвинения по чл.346б, във връзка с с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1, вр.
с чл.18, ал.1 НК, за което е постановена оправдателна присъда по НОХД №209/2016г.
на КРС,
влязла в сила на 31.05.2017г.
Предмет на въззивното производство, очертан с въззивната жалба в
съотвествие с интераса от обжалване, са
претенциите на ищеца за обезщетяване на причинените му от незаконното обвинение
неимуществени вреди за горницата от 2000 лева до
15 000лева и за обезщетяване на причинените му имуществени вреди в размер
на 2500лева.
Няма спор между страните по фактите относно привличането на ответника като
обвиняем по ДП №20/2016г. на РУ на МВР-К., вземане по отношение на него на мярка
за неотклонение, повдигане на обвинение и оправдаването му, които се
установяват и от събраните по делото доказателства.
Данните по делото сочат, че ищецът е имал качеството на обвиняемо лице
в периода от 05.02.2016г., когато с постановление е привлечен като обвиняем по
ДП 20/2016г. на РУ-К., до 11.08.2016г., когато обвинителния акт, ведно с
досъдебното производство е внесен в съда. Така с постановление от
05.02.2016г. ищеца е бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 във връзка с
чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 НК и му е наложена
мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 300лева”. Веднага след
привличането е проведен разпита му. На тези следствени действия ищецът се е
явил без адвокат. С участие на такъв, а именно адв.А.А./пълномощно от
22.04.2016г.-л.28 от ДП/ ищецът се е явявал на следващите следствени действия,
идвършени с негово участие. По причина на последвалата преквалификация на
престъплението, с постановление от 22.04.2016г./л.29 от ДП/ същият е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.346 б, във връзка с с чл.20,
ал.2, във връзка с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК , за това, че на 04.02.2016г.
на неохраняем паркинг на нос К., общ.К., в „съучастие помежду си като
съизвършители”, при условията на продължавано престъпление е направил опит противозаконно да проникне в чуждо моторно
превозно средство- лек автомобил „М. К.”рег.№**, собственост на Р. В. М., без
съгласие на собственика, и в лек автомобил „О. В.” с рег.№**, собственост на А.
Р. Р., без съгласието на собственика, като деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини, и е продължена наложената мярка за
неотклонение „парична гаранция 300лева”, веднага след което е проведен и
разпита му/л.30 от ДП/. Документирано е явявяне на 06.06.2016г. за
повторно привличане в качеството на обвиняем за същото престъпление, разпит и
предявяване на разследването/л.31, л.32 и л.150/. След връщане за допълнително
разследване по причина на липса на яснота относно съучастието/прокурорско
постановление от 28.06.2016г.-л.161, том 2 от ДП/, с постановление от 26.07.2016г./л.167,
том 2 от ДП/, ищецът е привлечен като
обвиняем за същото престъпление като извършител в съучастие с Ц. И. П., веднага
след което е проведен разпитът му и са му предявени материалите по разследването./л.168,
л.181, том 2 от ДП/.
Ищецът е имал качеството на подсъдим от 11.08.2016г., когато
обвинителният акт е внесен в съда и въз основа на него е образувано НОХД №209/2016г. на КРС, до влизане в сила на
31.05.2017г. на оправдателната присъда. Предаден е на съд по повдигнатото и
поддържано обвинение за престъплението по чл.346 б, във връзка с чл.20, ал.2,
във връзка с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК. За разглеждане на НОХД
№209/2016г. на КРС са били проведени три съдебни заседания /на 30.09.2016г.,
когато не е даден ход на делото поради неявяване на защитника му, на
09.12.2016г. и на 27.01.2017г./ с участието на ищеца. С присъда № 2 от 27.01.2016г. е признат за НЕВИНОВЕН в това,че на
04.02.2016г. на неохраняем паркинг на Нос К., общ.К., в съучастие като
извършител с Ц. И. П., при условията на продължавано престъпление е направил
опит противозаконно да проникне в чуждо моторно превозно средство: в лек
автомобил „О. В.“ с рег.№ **собственост на А. Р. Р., без съгласието на
собственика му и в лек автомобил „М. К.“ с рег.№ **, собственост на Р. В. М.,
без съгласието на собственика му, като деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини поради което и на основание чл.304 от НПК, и е
ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение по
чл.346б,вр. с чл.20 ал.2,вр. с чл.26 ал.1,вр. с чл.18 ал.1 от НК, по причина да
не е доказано извършването на деянието. Присъдата е протестирана /протест
вх.№402 от 02.02.2018г. на Районна
прокуратура-К./с искане за отмяна и постановяване на осъдителна такава и на
27.03.2017г. е образувано ВНОХД №79/201г. на ДОС, за разглеждането на което е
проведено едно съдебно заседание с участие на ищеца/на 02.05.2017г./. С
необжалваемо решение № 30 от 31.05.2017г. по ВНОХД.№ 79/2017г. на ДОС, присъда
№ 2/27.01.2017г. по НОХД.№ 209/2016г. по описа на Районен съд гр.К. е
потвърдена изцяло, т.е. оправдателната присъда е влязла в сила на 31.05.2017г.
За въздействието на проведеното незаконно наказателно
производство върху ищеца, информация споделят св.Б. С. А., в съжителство на семейни
начала с ищеца, и св.С. Е. С.- приятел на ищеца.
Св.Б. А.споделя,
че живее с ищеца от три години и половина, имат общо дете. Към момента на
повдигане на обвинението ищецът не ходел на работа, преди това работел ката
охрана в дискотека. През периода на висящност на наказателното производство си
търсел работа, но хората започнали да говорят за него, че е крадец и не можел
да си намери. Спрял да общува с приятели, отбягвал ги. Някои приятели
прекратили отношенията си с него Стоял в къщи, не излизал. Бил травмиран. Мислел,
че хората го мислят за крадец. Трудно се справяли във финансов аспект, помагали
им родителите, взели заем от приятели.
Св. С. С.познавал ищеца приблизително от към 2007г.,
били в много добри приятелски отношения, споделя ли си. Ищецът му споделил и за
проблема си с правосъдието през 2016г. за незаконно проникване в автомобил. От тогава ищецът малко се депресирал,
потиснал се в себе си. Дори общи техни познати говорели, че се променил в
отрицателен смисъл. Според свидетеля ищецът станал друг човек. Спрял да се обажда на познати, на
приятели, трудно се отзовавал и неговите/на свидетеля/ търсения. Имало случаи
когато излизали заедно и ищецът ставал и си тръгвал от мястото където са,
защото все се намирал някой познат да пита какво му има, как е минало делото в К..
Бил депресиран. Търсел работа, но не намирал, имал финансови проблеми, взел
заем от свидетеля. Свидетелят знаел, че ищецът е осъждан и е лежал в затвора,
но тогава бил по-добре отколкото сега. Сега бил повече травмиран.
По делото е изслушано заключението на д-р К.К.,
привлечена като вещо лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза.
Снетата изцяло по данни от ищеца анамнеза за неговото състояние предвид липсата
на съставена медицинска документация за изследвания период, според вещото лице е
с клиничната симптоматика на Разстройство в адаптацията -Генерализирана
тревожност- код Ф 41.3 според Международната класификация на психичните
разстройства. Тревожните симптоми са причинили повишена невротичност,
невъзможност за пълна свобода на действията, за пълна автономност. Значително е
била повишена както ситуативната, така и неопредлената/екзистенциалната/ тревожност.
Това състояние според вещото лице се интерпретира от ищеца в контекста на
процесния инцидент и той го свирзва с него. Понастоящем според вещото лице не
се диагностицира клинична симптоматика на психично разстройство.
Събраните по делото
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват настъпването на неимуществени вреди в правната сфера
на ищеца– стрес, напрежение, потиснатост, тревожност до състояние
с клиничната симтоматика на психично разстройство според заключението на вещото
лице, и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
повдигането и подържането на
незаконното обвинение и вредите.
Според разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, П. и съда от обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано. В случая се претендира обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на незаконното повдигнато обвинение по
досъдебно производство №20/2016г. на Първо РУ на МВР-К. и неоснователно водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението.
При определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът следва да съобрази
посочените в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС
критерии за понятието "справедливост". Продължителността
на наказателното производство, както и характера и тежестта на дейнието, за
което е повдигнато обвинение, са фактори, обуславящи интензитета на
неблагоприятно въздействие върху психиката на ищеца. В случая наказателното
производство е продължило една година и четири месеца. Започнало е на 05.02.2016г. и
приключило на 31.05.2017г., като съдебната фаза е започнала на 11.08.2016г. и е
протекла в едно първоинстанционно производство с три съдебни заседания и едно въззивно
производство с едно съдебно заседание. За повдигнатото на Т. обвинение НК
предвижда наказание лишаване от свобода в максимален размер до три години или
глоба до три хиляди лева. Справката за съдимост и бюлетините за съдимост/ л.120
и сл. от нохд№209/2016г.на КРС/ съдържат данни за две предишни осъждания/по
НОХД №3281/2009гг.на ВРС и по НОХД №2119/2012г. на ВРС/ на Т. за престъпления
по чл.131, ал.1 от НК/причиняване на средна телесна повреда/, с изтърпяване
ефективно при условията на чл.68, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, за
които в хода на настоящото производство е реабилитиран/протоколно определение
от 05.10.2017г. по чнд№3170/2017г. на ВРС-л.80 от делото на КРС/. Но дори и
настоящото подвеждане на ищеца под наказателна отговорност да не е изолиран
случай и ситуацията , в която е бил поставен да не е напълно чужда за него
предвид предходния му досег с правозащитните органи, липсват данни, които да
обосноват извод за трайно придобита от ищеца емоционална нагласа, изключваща напълно
негативното въздействие на настоящото наказателно преследване върху психиката
му, лишаваща го от възможността да
изпитва негативни емоции. Тежестта на конкретните преживяванията на ищеца с
отрицателен знак се установява от събраните доказателства. Свидетелските
показания съдържат пестелива информация за авторитета на ищеца и доверието в
него на ограничен кръг лица-близки и приятели, но дават основание да се приеме,
че е имал нормално социално и емоционално функциониране, а по време на
наказателното производство е станал друг човек, затворил се в себе си, не
общувал, изолирал се, сам не искал да контактува, а и някои от приятелите му го
избягвали. Следва да се отчете обаче, че в
досъдебното производство са извършени ограничен брой процесуални действие с
негово участие – явявал се пред разследващия орган на 05.02.2016г., на
22.04.2016г., на 06.06.2016г. и на 26.07.2016г.. Съдебната фаза е протекла в
две производства, но с общо четири съдебни заседания, като разглеждането на
делото в първото открито съдебно заседание е отложено поради неявяване на
защитника на ищеца. През времетраенето на наказателното производство,
приключило в сравнително разумен срок, е
бил с мярка за неотклонение „парична гаранция”, т.е. не са били ограничени
негови основни човешки права, не е бил изолиран от близките си, не е била
ограничена възможността му да се грижи за тях, да си намери работа. Няма данни
нито за трайно и значително влошаване на здравето, нито за значително
дискредитиране в обществото. Няма данни да е останал без работа, както и да е
имал реална възможност, но да не е встъпил в трудово првавоотношение по причина
на повдигнатото и подържано обвинение. Няма данни за невъзможност понастоящем
на социална и професионална реализация по причина на незаконното обвинение. От
края на месец август 2017г. според св.Б. А.ищецът работи в строителна фирма
като монтажник, който факт е показателен, че повдигнатото обвинение не е довело
до пълно дискредитиране в обществен план.
При така
установеното, настоящата инстанция намира, че за репариране на претърпените от Т.
вреди, които обаче не надхвърлят рамките
на обичайното негативно изживяване на всеки нормално чувствителен човек в
ситуация на наказателно преследване за деяние, което не е извършил, съдът
намира, че обезщетение от 2 000лева се явява справедливо по смисъла на
чл.52 от ЗЗД. Претендираното от Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 15000лева се явява несъразмерно на доказаните такива. Предявеният иск за репариране на
неимуществени вреди следва и правилно е уважен за сумата от 2000лева и
отхвърлен за разликата до 15000лева. Обжалваното в тази част решение следва да
бъде потвърдено.
Несъмнено в
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ разходите за адвокатска защита в
наказателния процес представляват имуществени вреди от незаконното наказателно
предследване, които подлежат на обезщетяване/чл.4 от ЗОДОВ/. Правото на
обезщетение възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за
реално претърпени вреди. В този смисъл в тежест на увредения е да установи
реалното извършване във връзка с наказателното преследване на разходи за
адвокатско възнаграждение. Липсата на процесуална възможност да се упражни
претенция за разноски в наказателния процес и решаването на този въпрос едва в
граждански процес във връзка с отговорността за вреди от незаконно наказателно
преследване, не рефлектира върху необходимостта от такова установяване.
Данните по
делото сочат, че в двете фази на наказателното производство Т. е бил
представляван от адв.А.А., черпещ представителна власт от пълномощно от
22.04.2016г. в обикновена писмена форма/л.28 от ДП№20/2016г./. В хода на наказателното производство няма
представен договор за предоставане на адвокатска услуга. Такъв за целите на действията на адвоката в
наказателния процес не е и необходим, тъй като процесуалното представителство
може да бъде осъществено само въз основа на съответното едностранно
упълномощаване. Правоотношенията породени от едностранната упълномощителна
сделка и от двустранния договор за правна защита и съдействия са напълно
самостоятелни. Договорът за правна
защита и съдействие е необходим единствено за уреждане отношенията, правата и
задълженията на страните във връзка с конкретната адвокатска услуга, в това
число относно адвокатското възнаграждение. Нещо повече- представителна власт
може да се учреди и без отношенията между страните, вкл. възнаграждението, да
са уредени с договор, в която хипотеза е регламентирана възможността по чл.36,
ал.3 от ЗА. Съгласно чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на
възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък
от определения в наредбата минимален размер за съответния вид помощ, като по наказателни дела е недопустимо уговаряне на резултативен
хонорар/чл.17 от нарадбата/. Разпоредбата на чл.36 от ЗА не поставя някакви императивни изисквания относно конкретни реквизити на договора. Няма
изискване нито в законов, нито в подзаконов нормативен акт договорът за правна
защита и съдействие да е във формата на т.нар."адвокатски кочан", с
отбелязване на серия и номер. Това е само възможност за адвоката с оглед
улеснение в практиката му, а не негово задължение. В хода на наказателното производство в случая не са представени
доказателства за извършени разходи за адвокатска защита. В настоящото производство
са представени договор от 05.02.2016г. за правна защита и съдействие и разписка
от същата дата за плащане на 1 000лева адвокатско възнаграждение за защита
по ДП№20/2016г., договор от 20.09.2016г.
и разписка от същата дата за плащане на 1000лева адвокатско възнаграждение за защита по НОХД №209/206г.на КРС и договор
от 20.09.2016г. и разписка от 25.04.2017г. за плащане на 500лева адвокатско
възнаграждение за защита по ВНОХД №79/2017г.на ДОС. Договорът за защита по
ВНОХД №79/2017г.на ДОС е сключен според посочената в него дата на 20.09.2016г.,
т.е.в хода на първоинстанционното наказателно производство, а в него е посочен
номера на въззивното наказателно дело, образувано едва на 27.03.2017г., което
обстоятелство безспорно разколебава достоверността на датата на сключването му.
И трите договора са сключени между ищеца и адв.А. А., и трите съдържат уговорки
за плащане на възнаграждение, но не
съдържат уговорки относно размера му, нито относно начина на плащане. Принципно доказването на извършеното плащане на
адвокатско възнаграждение за ползвана адвокатска услуга може да се извърши по
различни начини - с документ за банков превод, разписка, която може да е
изрична или инкорпорирана в договор за правна помощ, и други, годни да установят
кога, какво, на какво основание и между кого е извършено плащане. В случая се
представят изрични двустранно подписаните разписки от 05.02.2016г.,
20.09.2016г. и 25.04.2017г., удостоверяващи твъдяното
плащане по основание и размер. Не представянето на същите в хода на
наказателното производство само по себе си не е основание да се отрече
извършването на съответните разходи във връзка с него, съставляващи имуществена
вреда по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Тя обаче не подлежи на обезщетяване в пълен
размер, предвид основателността на възражението на ответника за прекомерност на
платените в наказателното производство адвокатски възнаграждения, а в обичайния такъв, съобразно критериите на
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид липсата на фактическата и правна сложност, обуславящи заплащане на
адвокатски хонорари в по-висок размер.
За защита на
обвиняем/чл.12 от Наредба №1/2004г./, както и на подсъдим/чл.13 от Наредба
№1/2004г./ за престъпление, за което се предвижда наказание до три години
лишаване от свобода, съгласно чл. 13, ал.1, т.3 от Наредба №1/2004г. минималния
размер на адвокатското възнаграждение за защита в досъдебното производство е
500лева, какъвто е и минималния размер за защита за една съдебна инстанция. В
този смисъл ответникът дължи обезщетение
в общ размер от 1500 лева /500лева възнаграждение за досъдебното производство и
по 500лева за всяка от двете съдебни инстанции/.
Предявеният
иск за репариране на имуществени вреди под формата на сторени разходи за
адвокатско възнаграждение в наказателното производство следва да бъде уважен до
размера на сумата от 1500лева и отхвърлен за горницата до претендираните
2500лева.
Като резултат от изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
Районният съд, в производството по чл.248 от ГПК, приключило с определение
№255/16.05.2018г., е присъдил на ищеца разноски за уважената част от иска за
неимуществени вреди в размер, значително надвишаващ дължимите по съразмерност/пропорционално
на уважената част/ такива, неправилно прилагайки правилата за определяне на
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК. Въпреки
отсъствието на необходимите предпоставки за определяне на разноски в присъдения
размер от 370лева за уважената част от иска за неимуществени вреди, в тази част
актът на съда не е обжалван от имащата
право и интерес от обжалване насрещна страна, и не подлежи на инстанционен
контрол.
С оглед разрешението на спора за обезщетяване на причинените неимуществени вреди за горницата от 2000 лева до
15 000лева и за обезщетяване на причинените му имуществени вреди в размер
на 2500лева от въззивния съд, на ищеца – въззивник следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно на уважената част от иска за имуществени вреди. В
първоинстанционното същият е направил разходи за вещо лице в размер на 200лева
и за платено в полза на представляващия го адвокат адвокатско възнаграждение в
размер на 1100лева. С оглед фактите от спора, за които е намерено, че следва да
се ползват специални знания, съдът е назначил вещо лице за установяване на
относими само по иска за неимуществени вреди въпроси, т.е. тези разходи не
следва да бъдат разпределяни като разноски по иска за обезщетяване на
имуществени вреди. Предвид липсата на уточнение в документа/договор за правна
защита л.42/, удостоверяващ плащането на адвокатско възнаграждение, или в хода
на производството, как е формиран размера на платения адвокатски хонорар/чл.2,
ал.5 от Наредба №1 от 9 юли 2004г./, при условие, че се предоставя защита по
два иска, следва да се приеме, че половината/550лева/ е заплатено за защита по
иска за имуществени вреди, а другата половина за защита по иска за
неимуществени вреди. Ищецът не е внесъл дължимата за първоинстанционното
производство държавна такса, събирането на която е постановено по реда на чл.77
от ГПК. Следователно при разпределяне на отговорността за съдебни разноски в
първоинстанционното производство съобразно изхода от спора за репариране на
имуществени вреди /частично уважаване на иска/, в полза на ищеца следва да се
присъдят единствено разходи за адвокатско възнаграждение, пропорционално на
уважената част, равняващи се на сумата от 329.34лева.
За
въззивното производство ищецът е направил разходи за държавна такса в размер на
5лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 920лева, отново определено
общо, при упражнено право на жалба по двата иска, при което съобразно
изложеното по-горе, при разпределяне на отговорността за съдебни разноски
съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция, пропорционално на
постигнатия резултат/частично уважаване на
жалбата- в обем на 1500лева/, в негова полза следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски, пропорционална част от половината/460лева/ от
платеното адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 275.45лева адвокатско
възнаграждение и 2.50лева държавна такса, или общо 277.95лева.
Ответникът, заел позицията на въззиваема страна не е претендирал разноски в производствата и такива не
следва да му се присъждат.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №21/09.03.2018г., поправено с решение
№59/17.05.2018г. по гр.д.№506/2017г. на
РС гр.К., в частта, в която е отхвърлен иска на И.Т.Т. с ЕГН **********
***, срещу П. Р. Б., в частта на сумата от 1500лева обезщетение
за имуществени вреди/разходи за адвокатски възнаграждения в наказателното
производство/, причинени в резултат на повдигнатото му на 05.02.2016г.
обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 НК,
преквалифицирано с ново обвинение по чл.346б, във връзка с чл.20, ал.2, във
връзка с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК, за което е постановена оправдателна
присъда по НОХД №209/2016г. на КРС, влязла в сила на 31.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 14.08.2017г. до окончателното изплащане, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на И.Т.Т. с ЕГН ********** ***, срещу **, за сумата от
1500лева обезщетение за имуществени вреди/разходи за адвокатски
възнаграждения в наказателното производство/, причинени в резултат на
повдигнатото му на 05.02.2016г. обвинение за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.3,4 и 5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с
чл.18, ал.1 НК, преквалифицирано с ново обвинение по чл.346б, във връзка с
чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК, за което е
постановена оправдателна присъда по НОХД №209/2016г. на КРС, влязла в сила на
31.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
– 14.08.2017г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №21/09.03.2018г., поправено с решение №59/17.05.2018г. по гр.д.№506/2017г. на РС гр.К., в останалите обжалвани части- по иска за обезщетяване на неимуществени вреди за горницата от 2000 лева до
15 000лева и по иска за обезщетяване на имуществени вреди за горницата от
1500лева до 2500лева.
В частта на присъдените 2000лева обезщетение за неимуществени вреди решението не е обжалвано
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на И.Т.Т. с ЕГН ********** *** съдебно –деловодни разноски за
първоинстанционното производство в размер на 329.34лева. адвокатско възнаграждение и за въззивното производство
в размер на 277.95лева., от които 275.45лева адвокатско възнаграждение и 2.50лева държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280,ал.1 от ГПК в частта на произнасянето по иска
за обезщетение на претърпени в резултат на незаконното наказателно производство
неимуществени вреди. В частта на иска за обезщетение на претърпени в резултат
на незаконното наказателно производство имуществени вреди, на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.