РЕШЕНИЕ
№249
гр.Д., 22.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и втори октомври през 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
2. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПЕПА МИТЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №419 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава
ХХ от ГПК, по подадени от ”***ЕООД гр.С., чрез адв.Н.Р., въззивна жалба вх.№1735/03.05.2018г.
срещу решение №39/04.04.2018г.
, поправено с решение №91/18.06.2018г.,
по гр.д.№321/2017г. на РС гр.Б., в осъдителната му част – за плащане от ”***ЕООД
гр.С., в полза на Р.И.В. с ЕГН ********** от гр.Б., на сумата от 12 500лева обезщетение за неимуществени
вреди от претърпяна на 22.02.2017г. трудова злополука, както и за плащане на
обезщетение за имуществени вреди от същата, а именно: 58лева потребителски такси,
347лева разходи за лекарства,
127.37лева разликата между
обезщетението за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение за периода 22.02.2017г.-02.06.2017г., ведно
със законната лихва върху сумите от датата на увреждането, и въззивна жалба вх.№2876/27.07.2018г. срещу решението по чл.247 и чл.248 от ГПК №91/18.06.2018г., в отхвърлителните
му части.
Порочността на решение
№39/04.04.2018г. в частта на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди се аргументира с твърдения
за неправилни поради необоснованост и в
противоречие с материалния закон изводи на съда относно размера на конкретния
принос на ищеца за причиняване на трудова злополука и относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди. Счита, че с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства и в
съответствие със съдебната практика по сходни казуси, съпричиняването не е 50%,
а над 80%. В тази връзка анализира начина на настъпване на трудовата
злополука и поведението на ищеца,
обсъжда писмени и гласни доказателства по делото/протокол за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, показанията на св.П.Й./, обясненията на
ищеца, и извежда извод ищецът да е проявил груба небрежност като е сложил крака
си пред веригата на машината, с което пренебрегнал основни правила за
безопасност и елементарни правила за самосъхранение. Изразява несъгласие с
размера на присъденото обезщетение като счита за недоказано от страна на ищеца
претърпяването на неимуществени вреди,
по-големи от обичайните при подобно телесно увреждане, терапия и
възстановяване. Неправилно, в разрез с диапозитивното начало, съдът остойностил
претърпените неимуществени вреди в размер на 25 000лева, при положение, че
ищецът претендирал 20 000лева за репариране на същите, и при отчитане на
съпричиняване от 50% присъдил обезщетение от 12 500лева. Във връзка с
тезата си, че съдът не може да се отклонява от размера на претендираното от
ищеца обезщетение се позовава на съдебна практика на СГС. Счита, че ако се
приеме, че съпричиняването на ищеца е 50%, обезщетението следвало да бъде
намалено на 10 000лева. Определеното от съда обезщетение следвало да бъде
намалено и със сумата от 4 407.01лева , представляваща обезщетения,
заплатени от държавните социални и
здравни фондове по реда на КСО.
Относно присъденото
обезщетение за имуществени вреди- сумата от 58лева потребителски такси се претендирала
неоснователно- не било доказано, че плащането им е извършено от ищеца,
събраните гласни доказателства установява ли, че те били платени от ответника;
за сумата от 347лева разходи за лекарства не било доказано кой е реалния платец
на сумите по представените касови бонове, както и, че предписаните лекарства са
закупени. Сумата от 127.37лева представляващи разлика между получено
обезщетение за временна неработоспособност и пълния размер на дължимото трудово
възнаграждение за периода 22.02.2017г.-02.06.2017г. не се дължала, тъй като
трудовия договор на ищеца бил прекратен на 06.04.2017г.. Така за периода
22.02.2017г.-06.04.2017г. ищецът е пропуснал да получи сумата от 610.45лева, но
за същия период са му изплатени по КСО 930.13лева. Заявено е искане за отмяна
на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете в уважените размери, евентуално
намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди при отчитане на съпричиняване над 80%.
В отговор на тази
въззивна жалба Р.В. изразява становище за нейната неоснователност, с доводи,
свеждащи се до наличие на всички елементи от фактическия състав на
отговорността на работодателя при трудова злополука. Намира за неоснователно
искането за намаляване на обезщетението като счита, че травмата му е по-тежка
от обичайното и за възстановяването му бил необходим по-продължителен период от
обичайния, свързано и с по-големи болки
и разходи във връзка с възстановяването му. Счита и да не е доказано
съпричиняващо поведение. Счита, че сумите от 58лева потребителски такси и
347лева за лекарства са в пряка връзка с лечението на травмата, и ги е платил.
Смята за правилно присъдена и сумата от 127.37лева.
С въззивна жалба вх.№2876/27.07.2018г. срещу решението по чл.247 и чл.248 от ГПК №91/18.06.2018г., се иска отмяна на
последното в обжалваните части и постановяване на решение за поправка на
фактическа грешка в мотивите на решение №39/04.04.2018г.-стр.4,
ред 25 – вместо „определя на 25 000лева” на „определя на 20 000лева”,
в мотивите на стр..5, ред 18 – вместо „до размера на
Насрещната страна е подала писмен отговор и по
тази жалба с доводи за неоснователност. Изменение на разноските се искало по
причина на допуснати от съда грешки в изчисленията, каквито не били налице.
Посоченият хонорар се явявал необосновано висок, използван бил като инструмент
за намаляване на разходите за обезщетение на пострадалия и правилно бил намален.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК, от лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него в съответната
част първоинстанционно решение, поради което са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По
повод жалбите ДОС разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на
противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Гр.д.№321/2017г. на БРС е
образувано по искова молба на Р.И.В. с ЕГН ********** ***, с която против от ”***ЕООД гр.С., е предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ за сумата
от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и иск за сумата от 3 086.14лева обезщетение за имуществени вреди, от които 1500лева
разходи за имплант, 625.97лева разходи за здравна осигуровка, 58лева разходи за
потребителски такси, 347.17лева разходи за лекарства, 198лева пътни разходи във
връзка с лечение, 357лева разлика между пълния размер на трудовото
възнаграждение и получаваното
обезщетение за временна неработоспособност за периода
22.02.2017г.-02.06.2017г., които имуществени и неимуществени вреди са претърпени
в следствие на трудова злополука от 22.002.2017г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на настъпване на трудовата злополука – 22.02.2017г.,
до окончателното им изплащане.
Подадената от
ответника въззивна жалба запазва висящността на спора само в уважената част от
исковете по чл.200 от КТ - присъденото в полза на ищеца обезщетение от 12 500лева за неимуществени вреди и за претърпените имуществените
вреди, изразили се в разходи за потребителски такси- 58лева, за лекарства- 347лева, и разликата от 127.37лева между обезщетението за временна неработоспособност и
трудовото възнаграждение за периода
22.02.2017г.-02.06.2017г.. Подадената от Р.И. въззивна жалба вх.№2432/22.06.2018г. срещу решението в отхвърлителната
му част е върната с разпореждане
№393/26.06.2018г. по гр.д.№321/2017г.на БРС,
съобщено на жалбоподателя на 02.07.2018г. Няма данни разпореждането да е
обжалвано в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, изтекъл на 09.07.2018г., респ.
понастоящем процесуалното право на обжалване се е преклудирало и разпореждането
е влязло в сила. Същата въпреки изпращането и на въззивния съд на основание
чл.263, ал.5 от ГПК, не е в предмета на
въззивното производство.
Не е налице спор относно съществувало
между страните срочно трудово правоотношение, възникнало от трудов договор №216/08.11.2016г./л.5-гръб
от делото на БРС/ по чл.68, ал.1, т.2 от КТ-до завършване на определена работа,
по силата на което ищеца е заемал длъжността „общ работник, строителство на
сгради" за срок „до завършване на общите СМР на обект С. Л., гр.Б.”. Възлагателният
договор между ответника-работодател като изпълнител и „Л. Б. ЕООД *****”КД с.Р.П.,
като възложител, за строителството на С. Л.-Б. е сключен на 05.10.2016г., а по данни от представеният
окончателен приемателен протокол/л.47 от делото на БРС/, обекта, предмет на
договора е приет от възложителя на 28.04.2017г., към който момент следва да се
приеме, че е завършена работата, за извършването на която е бил нает ищеца,
респ. е настъпило прекратяване на срочното трудово правоотношение. Липсват данни
общите СМР да са завършени към
06.04.2017г., респ. прекратяването на трудовия договор да е настъпило тогава,
както твърди ответника. Вън от горното този факт е ирелевантен за отговорността
на работодателя в конкретния случай. Няма спор относно възложените на ищеца
трудови функции, които най-общо се свеждат до изпълняване на помощни и спомагателни работи съвместно с
по-високо квалифициран работник, почистване, товаро-разтоварни операции, пренос
и подреждане на материали. Не се спори и, че през времетраенето на трудовото
правоотношение, а именно на 22.02.2017г., около 16.30ч., по време на работа, ищецът
претърпял трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Наличието на
трудова злополука е установено по надлежния административен ред, в който смисъл
е представения протокол от 27.02.2017г. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала на 22.02.2017г. с Р.И.В., организирано от
работодателя/заповед от 23.02.2017г.-л./ по реда на чл.2, ал.2 от Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, протокол
№3/31.03.2017г. **-ТП гр.Д. и разпореждане №20444/10.04.2017г. **-ТП С. град.
Прието е от компетентния административен орган, че внезапното увреждане на
здравето на пострадалия, изразяващо се в „закрито счупване на тялото на тибия и
фибула на дясната подбедреница”, е настъпило през време и по повод на извършваната
работа в следствие на затискане от веригата на багер „Б.”.
Трудова злополука съгласно чл.55
ал.1 от КТ е всяко внезапно увреждане на здравето при или по повод изпълнение
на трудови задължения. Както беше посочено по-горе, с разпореждане
№20444/10.04.2017г. **-ТП С. град, което няма данни да е обжалвано от страните по реда на чл.117
от КСО, респ.влязло е в сила/така и писмо на ** ТП С. град
–л.78 от делото на БРС/, е прието, че злополуката с ищеца от 22.02.2017г. е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането има характер
на индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова
злополука от една страна, а от друга представлява официален удостоверителен
документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК за съдържащите се в него факти с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно положителния факт на
трудовата злополука, като елемент от фактическия състав на чл. 200 КТ /Решение
№109/2012 г. по гр.д. №622/2011г., ІV ГО на ВКС, Решение №319/2010 г., по гр.д.№204/2009г, ІІІ ГО на ВКС,
постановени по реда на чл.290
ГПК/. След като е настъпило
увреждане от трудова злополука, породило се е и задължение за обезщетение. При наличие на установените в
чл.200 от КТ кумулативни предпоставки, срочният
характер на трудовото правоотношение не изключва отговорността на работодателя,
тъй като определящо е наличието на трудово правоотношение към момента на
настъпване на трудовата злополука/така решение №282 от 28.04.2010г. по
гр.д.№62282009г.на ВКС, ІІІ г.о./. Работодателят не дължи обезщетение на увредения от
трудовата злополука работник единствено в хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ, т.е.
когато пострадалия работник е действал при условията на умисъл, или не отговаря
в пълен размер за причинените вреди в хипотезата на чл.201, ал. 2 от КТ, т.е.
когато пострадалия е действал при условията на груба небрежност. В случая
твърденията на ответника-работодател са за проява на груба небрежност от страна ищеца –
липса на минимално старание и внимание по отношение на своята безопасност,
извършване на работата в нарушение на технологичните правила и правилата за
безопасност и в нарушение на чл.33 ЗЗБУТ .
Съобразно предметният обхват на
жалбите, спорът се свежда досежно обема на отговорността на работодателя с
оглед липсата или наличието на съпричиняване
настъпването на злополуката от страна на ищеца в хипотезата на чл.201,
ал.2 от КТ , респ.размера на дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди, включително пропуснати
ползи -разликата между полученото обезщетение за временна нерабопотоспособност
по обществено осигуряваване и трудовото възнаграждение, което би получил за
периода 2.02.2017г.-02.06.2017г., и неимуществени
вреди/болки и страдания/.
Описаният от ищеца в първото открито съдебно
заседание, проведено на 23.10.2017г. механизъм на настъпване на злополуката
съвпада с установения от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На
22.02.2017г. на ищеца и други работници било възложено от бригадира почистване/метене/
на хале от строителната площадка на обект С. Л. в гр.Б., с цел подготовка за
подреждане на палети с лепило за фаянс. Палетите се пренасяли с верижен багер „Б.”.
В края на работния ден работниците спрели да изпушат по цигара, до тях спрял
управлявания от Г. Х. верижен багер „Б.”. Ищецът и водачът на багера провеждат
кратък разговор, който според св.А.М.Й., общ работник при ответника, не е
свързан с работния процес, респ. възложените и на двамата трудови дейности не
изискват подобен контакт. След приключване на разговора водачът на багера казал
на ищеца да се отдръпне и мислейки, че се е отдръпнал потеглил напред, при
което десният крак на ищеца остава под веригата на багера. В стремежа си да се
освободи от притискането, ищецът прави опит да се отдръпне, пада и усуква
десния си крак, който се счупва в областта на дясната подбедреница. Транспортиран
е с линейка до спешно отделение при МБАЛ-Д. АД. Приет е по спешност в
ортопедично отделение на МБАЛ-Д. АД с диагноза „закрито счупване на тялото на
тибия и фибула на дясната подбедреница”, където е проведено оперативно лечение
на крайника. По данни от епикризата/л.13 от делото на ДРС/, При приемане по спешност
на 22.02.2017г. му е направена репозиция и гипсова имобилизация на десния долен
крайник, назначена антитромботична терапия и проведени необходимите
изследвания. Опериран е на 24.02.2017г. като под спинална анестезия е извършена
репозиция и метална остеосинтеза със заключваща плака за дистална тибия/12 отвора/ и съответните
винтове. Назначена е антибиотична терапия, направена е контролна
рентгенография. Изписан е на 04.03.2017г. като е отчетен спокоен локален статус, добро
общо състояние, значим оток на крайника без данни за циркулаторно нарушение.
Препоръчано е амбулаторно лечение, превръзки и консулт с ортопед след 30 дни,
сваляне на кожните конци на 12-ия ден от операцията.
По делото няма представени
болнични листи за разрешен отпуск за временна неработоспособност, но по данни
от удостоверение на ** ТП- Д./л.190 от делото на БРС/ има издадени такива общо
12 на брой, първият от 22.02.2017г., последния от 26.12.2017г., като по данни от
удостоверение на ** ТП- С. град /л.192 от делото на БРС/ за периода
м.февруари-м.август 2017г. на ищеца са изплащани обезщетения за временна неработоспособност
по причина „злополука-трудова по чл.55, ал.1”, а след това, до края на годината
по причина „общо заболяване”. По данни от ЕР ТЕЛК „****-Д.”АД от
26.09.2017г./л.80/, **** оправдава временната неработоспособност на ищеца за времето от 21.08. до 26.09.207г. по
причина на състоянието му след костна пластика поради забавена консолидация на
фрактурата от трудовата злополука. В този смисъл очевидно и изплатеното
м.септември 2017г. обезщетение , респ. част от него до 26.09.2017г., т.е. за 16
работни дни, е за репариране на вреди от временна неработоспособност поради
трудовата злополука. Причината за издаването на болнични листи, въз основа на
които е извършвано плащането от ** и за времето след месец септември 2017г.,
остава неизяснена и със заключението на вещото лице д-р Д.Д.по изслушаната в
първонстанционното производство съдебно-медицинска експертиза. Достоверността
на заключението в частта на т.4, че „издадените болнични листи /…/ са във
връзка с причинената травма”, е разколебана от обясненията на самото вещо лице
при изслушването му в съдебно заседание, проведено на 05.02.2018г., че е
работил с документите по делото, описани в обстоятелствената част на заключението,
сред които обаче болнични листи няма.
Самото травматично увреждане/счупване и на
двете кости на дясната подбедреница/ според експерта може да се получи по
начина описан от ищеца, който е и съответен на установения механизъм на
трудовата злополука-при фиксиране от притискане на ходилото на десния крак и
последващо усукване на подбедреницата при падане. Експерта дава заключение и, че обичайния срок
за възстановяване при подобни фрактури е 3,4 до 5 месеца, като при ищеца този
срок е удължен на 6-8месеца по причина на „затегнато”/продължително/ протичане
на консолидацията на костните фрагменти и образуване на „лъжлива
става”-псевдоартроза, при липсата на данни за заболяване или състояние, което
да е допринесло за удължаване на оздравителния процес. По причина на
образуваната „лъжлива става” е последвала втора операция, която според вещото
лице е била и неизбежна. Така и според данните от епикриза И.З.№***** /л.79 от делото на БРС/, обсъдена и
от вещото лице, ищецът е бил хоспитализиран във връзка с извършване на костна пластика
след оперативно лечение на фрактурата на дясната подбедреница поради данни за
забавено зарастване, в периода 08.08.2017г.-18.08.2017г. Опериран е на
11.08.2017г. като под спинална анестезия плаката е отстранена и при ревизия на
фрактурната зона са установени данни за псевдоартроза при добра позиция на
фрагментите. Имплантиран е заключващ табиален пирон и е обработена зоната на
псевдоартрозата и околната костна тъкан, поставени са заключващи винтове на
табиалния пирон и гранули в обработената костна зона. В постоперативния период
е отчетено спадане на локалния оток, намаляване на болките. Изписан е на 18.08.2017г. като е отчетен спокоен локален статус, добро
общо състояние. Препоръчано е амбулаторно лечение, медикаментозна терапия,
консулт с ортопед след 30 дни, сваляне на кожните конци на 12-ия ден от
операцията. При изслушването на вещото лице по назначената съдебно-медицинснка
експертиза, в съдебно заседание, проведено на 05.02.2018г., експерта е изложил и, че понастоящем оздравителния
процес при ищеца е приключил без пълно възстановяване функциите на крайника,
без наличие на осакатяване, но при наличие на затруднение, неудобство в
движението, което може да остане завинаги.
От показанията на св.В.И.В./сестра
на ищеца/ и св.Я.С.Г./майка на ищеца/, които отразяват преки впечатления, се
установява, че злополуката се е отразила негативно на ищеца. И двете полагали
непосредствени грижи за ищеца, св.Г. била допусната като придружител за времето
на болничния престой на ищеца, св.В. я сменяла вечер. Непосредствено след
травмата ищецът изпитвал силни болки, плачел. По време на болничния престой бил
неподвижен, на подлога, нервен, плачел, неспокоен, чувствал се неудобно. След
изписването му св.Г. продължила да се грижи за него, къпела го. Имал много
болки и след изписването му от болницата бил на болкоуспокояващи, не можел сам
да стане от леглото, по цели нощи не можел да спи. Кракът му започнал да се
подува. Не можел да се предвижва самостоятелно, наемали кола да го води на
преглед, приятели му помагали да се качи в колата, да слезе. При преглед д-р Б.
им казал, че голямата кост не се калцира и трябва да се направи втора операция
за да се махне импланта и да се постави болт плюс минерали. Постоянно бил с
оток, болкоуспокояващите не му помагали, ревял като малко дете. Взимал и
антибиотици. До втората операция на
11.08.2017г. изпитвал болки, не можел да ходи сам, дори да става с помощта на
двете патерици. След втората операция пак не можел да стъпва, постоянно бил на
болкоуспокояващи.
Анализът на събраните
доказателства налагат за съда извода, че в резултат на трудовата злополука на 22.02.2017г. ищеца е
претърпял болки и страдания ,които са в пряка връзка с травмата от злополуката.
Вида, обема, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, са обстоятелства,
относими към следващото се обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се
кредитират заключението на вещото лице
д-р Д.Д.и показанията на свидетелите В.И.В. и Я.С.Г., за характера на увреждането, вида, силата,
интезитета, продължителността на болката, интензитета и продължителността на
конкретните физическите и емоционални страдания и неудобства в ежедневието,
последиците от увреждането. С оглед характера на увреждането / счупване и на
двете кости на дясната подбедреница/, довело до болки, неудобства, затрудняване
в нормалното функциониране на долния крайник в оздравителния период и след това,
претърпените медицинските интервенции и продължителността на оздравителния
период, като съобразява и, че увреждането се отразило на функционалността на
крайника до степен на затруднение и неудобство при движение с неблагоприятна
прогноза за пълно възстановяване на функционалността, преценява, че обезщетение
в размер на 20 000лв. е
достатъчно да възмезди ищеца за претърпените болки и страдания.
От представените от ищеца рецепти
и касови бонове/л.14-
Недоказан, и като такъв
неоснователен, се явява иска за
имуществени вреди, представляващи разлика между полученото обезщетение за
временна неработоспособност и трудово възнаграждение за периода
22.02.2017г.-02.06.2017г. За процесния период, по данни от справката на ** ТП С.-град/л.192/
ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособност в размер на
1373.04лева. Ако за същия период ищецът не е бил неработоспособен поради
претърпяната трудова злополука и е работел срещу минималното за страната към
датата на увреждането брутно трудово възнаграждение от 510лева, срещу каквото е
полагал труд и при ответника, при липса на данни за право на допълнително
възнаграждение за трудов стаж, след приспадане на дължими данъци и осигуровки,
би получил месечно нетно възнаграждение от 397.77лева, изчислено при наличните
данни/няма данни за трудов стаж/ чрез използване на електронен калкулатор ******,
или общо за процесния период би получил трудово възнаграждение от 1272.86лева,
т.е. по-малко от полученото обезщетение за временна неработоспособност, поради
което и претенцията му за обезщетяване на вреди, представляващи разлика между
полученото обезщетение за временна неработоспособност и трудово възнаграждение
се явява неоснователна.
За претърпените от ищеца имуществени
в размер на 405лева и неимуществени вреди в размер на 20 000лева обаче ответникът
не следва да отговаря в пълен размер. При трудова злополука обезщетението се
намалява, ако пострадалият е допринесъл за увреждането, като е допуснал груба
небрежност/чл.201, ал.2 от КТ/. Под груба небрежност се разбира такава, при която не е положена дължимата грижа, каквато
и най-небрежният би положил в дадена обстановка/решение по гр.д.№1202/2003г.на
ВКС трето г.о./. В случая установения по-горе механизъм на настъпване на
злополуката разкрива липсата на елементарно
старание и внимание от страна на
ищеца за предотвратяване увреждане на здравето му. Поставянето на крака не
просто в близост, а в опасна близост, непосредствено пред веригата на багера,т.е.
в зоната на движение, е поведение, с което сам ищецът се е поставил в състояние
на повишен риск, нарушавайки основни, известни му правила за безопасност,
предвид писмените данните за проведен начален инструктаж при постъпване на
работа на 8.11.2016г./сл.бележка и декларация-л.149, 152/ и показанията на св.А.Й.,
според който общите работници са били инструктирани за работа в близост с
машини. Според св.А.Й., ищецът не веднъж, когато спира „Г. с бобката”/верижния багер/
си е слагал крака на веригата или
лопатата, което разкрива и трайно усвоено поведение на неспазване на правилата
за безопасност/чл.33 от ЗЗБУТ/. Поведението на ищеца е проява на груба
небрежност и обуславя наличието на съпричиняване от 50%, тъй като констатациите
на административния орган относно обстоятелствата, при които е възникнало
увреждането, неоспорени и неопровергани от страните, разкриват поведение в
разрез с правилото на чл.33 от ЗЗБУТ и на трето лице-водача на багера, който „мислейки”,
че ищецът се е отдръпнал, потеглил напред, т.е. без да се увери с оглед естеството
на собствените си трудови задължения и условията за извършването им/намалена
странична видимост от мястото на управление на багера, според св.Й./, че не
застрашава безопасността на други лица. Злополуката в този смисъл не е по
изключителна вина на пострадалия, а се явява последица от несъгласувани действия между водача на верижния багер и
пострадалия, в който смисъл е и констатацията на разследващия административен
орган в протокола за резултатите от разследването .
При установено съпричиняване от
50% общия размер на обезщетението за имуществени вреди от 405лева /347лева
разходи за лекарства и 58лева разходи за
потребителска такса за оказана болнична помощ/следва да се намали
наполовина, или дължимото обезщетение за имуществени вреди се равнява на сумата
от 202.50лева. С оглед същия процент
на съпричиняване, следва да се намали наполовина и обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, или същото се равнява на сумата от 10 000лева. /50% от 20 000лева/
Според изричният текст на чл.200,
ал.3 от КТ, от общия обем на вредата, равняваща се на сбора от претърпените
имуществени и неимуществени вреди, а именно сумата от 10 202.50лева /202.50лева
имуществени вреди и 10 000лева неимуществени вреди/, следва да се
приспадне полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност. В
този смисъл даденото разрешението с решение №77/13.04.2018г. на ВКС по
к.гр.д.№2735/2017г.на IV г.о., с което състава на ВКС
приема, че при предявени обективно съединени искове по чл.200 от КТ следва да
се сумира дължимото обезщетение за имуществени и дължимото обезщетение за
неимуществени вреди , като от общо определеното обезщетение се приспадне
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност. Както беше установено
по-горе, по данни от справката на **
ТП С.-град/л.192/., за периода м.февруари-м.август 2017г. на ищеца са изплащани
обезщетения за временна неработоспособност с посочено основание
„злополука-трудова по чл.55, ал.1”, а след това, до края на годината по причина
„общо заболяване”. По данни от ** ** „******-Д.”АД от 26.09.2017г./л.80/, ****
оправдава временната неработоспособност на ищеца за времето от 21.08. до 26.09.207г. по
причина на състоянието му след костна пластика поради забавена консолидация на
фрактурата от трудовата злополука. В този смисъл очевидно и обезщетението за времето
до 26.09.2017г. е платено за обезщетяване на вредите от временна
неработоспособност поради трудовата злополука, а не по причина на общо
заболяване, както е отразено в справката. Така общия размер на полученото от ищеца
плащане по социалното правоотношение на обезщетение за временна
нерабоспособност по причина на трудовата злополука се равнява на сумата от 3127.46лева/сбора изплатените съобразно
справката на ** суми за периода м.февруари
до 26 септември 2917г., т.е. за 16работни дни от м.септември/. Останалата
част от получените от ищеца обезщетения за временна неработоспособност, с оглед
посоченото в справката основание за плащане „общо заболяване”, нямат
правопогасяващ претенция на ищеца за вреди от трудова злополука ефект. Така от
общо установения размер на обезщетението
за имуществени и неимуществени вреди от трудовата злополука/сумата от 10 202.50лева/ следва на основание
чл.200, ал.3 от КТ да се приспадне сумата от 3127.46лева, или предявените обективно съединени искове за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди са основателни общо за сумата
от 7 075.04лева.
При така установеното, решението на районния съд в
обжалваните части следва да се отмени изцяло предвид извода за наличието на
основание за поддържаното от ответника и в първоинстанционното производство
искане за приспадане по формулата на чл.200, ал.3 от КТ, което районния съд не
е извършил, и в резултат на което неправилно е присъдил отделни суми.
Като резултат от изхода на делото районният съд е
възложил на ответника плащане в полза на бюджета на съда на държавна такса от
общо 650лева/500лева за уважената част от иска за обезщетение за неимуществени
вреди и 150лева за уважената част от иска за имуществени вреди/, както и
200лева разноски за вещо лице, в която част решението с характер на определение
за разноски следва по изложените по-горе съображения също да се отмени изцяло. На
основание чл.78, ал.6 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса в
размер на 283лева и разноски за вещо
лице в размер на 61.35лева, респ.
следва да бъде отменено и решение
№91/18.06.2018г. в частта, с
която се оставя без уважение искането за изменение на решение №39/04.04.2018г. в частта на тези
съдебни разноски.
Ответникът-работодател е сторил разноски в
първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение в размер на
общо 6412.31лева, което насрещната страна счита за прекомерно. По
причина на основателност на възражението за прекомерност, с решение ГПК №91/18.06.2018г.,
постановено по реда на чл.248 от ГПК, районния съд е допълнил основното решение
като присъдил на ответника 702лева разноски за адвокатско възнаграждение.
И настоящата инстанция намира, че съобразно
изследваните факти и обстоятелства, събраните доказателства, релевираните възражения,
дължимото правно разрешаване на повдигнатите
правни въпроси, делото не разкрива висока степен на фактическа и правна
сложност, поради което и при съпоставка на платения адвокатски хонорар с
минималните размери по чл.7, ал.2, т.4 и ал.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платеното от ответника
адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Съгласно задължителните
указания на т. 3 от ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая при материален интерес от
23086.14лева, определен по цената на претендираните от ищеца парични вземания,
предмет на делото, разгледано в три съдебни заседания, съобразно правилото на
чл.7, ал.2, т.4 и ал.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. минималното адвокатско
възнаграждение се равнява на сумата от 1322.58лева. Съобразно постигнатия от
ответника резултат по спора/отхвърляне на претенцията на ищеца за общо
16 011.10лева/, при разпределяне отговорността за съдебни разноски, в
негова полза следва да се присъдят още 215.31лева съдебно – деловодни разноски за
първоинстанционното производство, представляващи разликата между дължимия
размер на разноските за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство от 917.31лева и присъдените съразмерно отхвърлената част от иска 702лева
адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде
потвърден отказа на районния съд, постановен с решение №91/18.06.2018г.за поправка на
очевидни фактически грешки в мотивите на решение №39/04.04.2018г., тъй като очевидна фактическа
грешка е налице при несъответствие между
формираната от съда воля по съществото на спора и изразената в диспозитива на решението. Това е така, тъй като със сила на присъдено
нещо се ползва само решението/ ТР
№ 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК/. Допуснатите
явни фактически грешки в мотивите не подлежат на поправка по реда на чл.247 от
ГПК.
С оглед изхода от спора, на ответника- въззивник следва да бъдат присъдени
разноски и във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение и държавна
такса, съразмерно постигнатия резултат /отмяна на обжалваното основно решение
за горницата от общо 7075.04лева до общо 1303237лева, основателност на жалбата срещу решението, с
характер на определение по чл.248 от ГПК
и неоснователност на същата срещу отказа на съда да поправи очевидни фактически
грешки в мотивите на решението/ или сумата от общо 1590.11лева, от които 1279.18лева припадаща се част от платения
адвокатски хонорар от 2497.56лева и 310.93лева припадаща се част от платени
държавни такси от общо 680лева.
В полза на ищеца, заел позицията
на въззиваем и съразмерно на постигнатия от него във въззивното производство
резултат, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 434.31лева, припадаща се част от
платен адвокатски хонорар от 800лева.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОГМЕНЯ №39/04.04.2018г., поправено с решение №91/18.06.2018г., по гр.д.№321/2017г. на РС
гр.Б., в осъдителната му част – за
плащане от ”***ЕООД гр.С., в полза на Р.И.В. с ЕГН ********** от гр.Б., на
сумата от 12 500лева
обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна на 22.02.2017г. трудова
злополука, както и за плащане на обезщетение за имуществени вреди от същата, а
именно: 58лева потребителски
такси, 347лева разходи за лекарства, 127.37лева
разликата между обезщетението за временна неработоспособност и трудовото
възнаграждение за периода 22.02.2017г.-02.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането; в осъдителната
част за съдебни разноски - 500лева държавна
такса за присъдените неимуществени вреди,
150лева държавна такса за присъдените имуществени вреди и 200лева възнаграждение за вещо лице, както и решение №91/18.06.2018г.
в частта, с която се оставя без уважение искането за изменение на
решение №39/04.04.2018г. в
частта на съдебните разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯЯВА:
ОСЪЖДА ”***ЕООД
гр.С., да заплати на Р.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 7 075.04лева, представляваща
обезщетение за претърпени в резултат на трудова злополука от 22.02.2017г.
имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
22.02.2017г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
имуществени и неимуществени вреди за разликата от общо 7 075.04лева до общо 13032.37лева./в частта на разликата от
общо 13032.37лева до общо 23086.14лева исковете са отхвърлени и решението не е
обжалвано/ .
ПОТВЪРЖДАВА решение №91/18.06.2018г, в частта, в която се оставя без
уважение молбата на ”***ЕООД гр.С. за
поправка на очевидни фактически грешки в мотивите на решение №39/04.04.2018г..
ОСЪЖДА ”***ЕООД гр.С. да заплати по
сметка на БРС ,на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 283лева и разноски за вещо лице в
размер на 61.35лева.
ОСЪЖДА Р.И.В.
с ЕГН ********** ***, да заплати на ”***ЕООД гр.С., още 215.31лева съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното производство, представляващи разликата между
дължимия размер на разноските за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство от 917.31лева и присъдените с решение №91/18.06.2018г. съразмерно
отхвърлената част от иска 702лева
адвокатско възнаграждение, и сумата от общо на 1590.11лева съдебно-деловодни разноски за въззивното производство,
от които 1279.18лева припадаща се част от платения адвокатски хонорар от
2497.56лева и 310.93лева припадаща се част от платени държавни такси от
680лева.
ОСЪЖДА ”***ЕООД
гр.С., да заплати на Р.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 434.31лева, припадаща се част от
платен адвокатски хонорар за въззивното
производство от 800лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКСпри условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2