Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 247
гр. Добрич, 21.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и втори октомври година
2018
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Пепа Митева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 427 по описа за 2018 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е
образувано по въззивни жалби на С.П.Р. и
Г.С.Г. срещу решение № 647/19.06.2018 г. по гр.д.№ 3274/2016 г. на Добричкия
районен съд.
Жалбата на С.П. Р.
е срещу решението в частта, в която е осъден да заплати на Г.С.Г. сумата
13 083 лева, съставляваща стойността на извършените
през м.юли
В жалбата на Р. по предявения срещу него иск са изложени
доводи срещу изводите на първоинстанционния съд касателно уговорения между
страните размер на възнаграждението за извършване на строително ремоттните
работи в обекта, касателно тяхното приемане от възложителя и липсата на плащане
на повече от 3000 лева от дължимото възнаграждение. Възразява се още и за
некачествено извършване на възложените работи до степен на негодност на
извършеното да бъде ползвано по предназначение. Приетото от първоинстанционния
съд по тези въпроси се основавало на превратно и едностранчиво възприемане на
гласните доказателства и на експертиза, която била противоречива и
необоснована. По предявения от него насрещен иск в жалбата си Р. също е
възразил, че постановеното от първоинстанционния съд не е съобразено с
експертизата, която би следвало да се възприеме, а с онази, която е
необоснована и противоречива.
Иска решението в обжалваните от него части да бъде
отменено със съответно постановяване на ново решение по предявените искове с
поддържания изгоден за него резултат.
Жалбата на Г.С.Г. е срещу решението в частта, в която по
насрещния иск е осъден да заплати на С.П.Р. сумата 7 813.78 лева,
съставляваща стойността, необходима за
отстраняване на недостатъци в извършените строително монтажни работи в обекта.
В жалбата са изложени съображения срещу приетото от
първоинстанционния съд, че Г. е отговорен за недостатъците в извършените
работи, като се позовава на липсата на
строителна документация и контрол за извършването им, последваща
неправилна експлоатация и поддържка на
обекта. Иска решението в наизгодната за него част по насрещния иск да бъде
отменено и искът да се отхвърли.
В писмени отговори и в съдебно заседание всяка от
страните оспорва като неоснователна жалбата на другата страна.
Жалбите са редовни,
подадени са в срок и са допустими.
След като обсъди съображенията на
страните и събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на Г.С.Г. срещу С.П.Р.,***. Съгласно
посоченото в исковата молба, въз основа на устно сключен между страните договор
за изработка в периода 04.07. – 20.07.2016г. ищецът извършил строително
ремонтни работи в обект на ответника – автосервиз в гр.Добрич, ул.”***. Още
преди започване на работата ответникът заплатил на ищеца сумата 3 000
лева. За извършване на работата ищецът вложил подробно описаните в исковата
молба материали и труд, съответно на стойност 12 517.64 лева и 5 975
лева. От общия разход в размер на 18 492.64 лева ответникът платил на
ищеца единствено посочената сума от 3 000 лева. С оглед на изложеното
ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати останалите 15 492.64
лева, дължими за извършените строително монтажни работи в автосервиза му.
Ответникът С.П.Р.
е оспорил предявения срещу него иск. Възразил е, че за възложеното преусрояване
на склада му в автосервиз чрез изкопаване и изграждане на канал, полагане на
шлайф бетон вътре в сградата и машинно драскан бетон пред сградата, ищецът
поискал и ответникът се съгласил да му заплати всичко 12 000 лева.
Така
уговорените 12 000 лева ответникът платил изцяло на ищеца. Първо авансово
платил 3 000 лева; после на три пъти, пред свидетели, му платил 4 000
лева, 2 500 лева и още 2 500 лева.
При
възлагане на работата ответникът подробно обяснил на ищеца какво иска да бъде
изпълнено, в какъв вид и качество, включително, за да внесе яснота в
изискванията си, му показал автосервиза на свой приятел /М.Т./, в който същите
работи вече били направени.
Извършеното
от ищеца не отговаряло на изискванията на ответника. Шлайфаният бетон вътре в
серзива бил с голяма денивелация и с нарушено покритие, изразяващо се мащабни
„язви” поради липсваща химическа съставка. Каналът бил с неправилна геометрична
форма, стените били криви и с неравномерно положен бетон върху тях. Отвън драсканият
бетон не бил изпълнен машинно, а ръчно.
На искането
на ответника ищецът да поправи нещата, последният отговорил, че то е невъзможно. Така, след като получил последните документи
за разноски, ответникът заявил на изпълнителя, че не приема работата. Поради
това и отказал да плаща други допълнителни суми.
Въпреки
последното ответникът платил 1350 лева на багериста и 400 лева на двама
работници, който работили на обекта и не получили от ищеца възнагражденията си.
Предявен е
и насрещен иск от С.П.Р. срещу Г.С.Г. за осъждане на ответника да му заплати
сумата 15 000 лева, съставляваща стойността на разходите, необходими за
поправка на некачествено извършените от изпълнителя строително монтажни работи.
Насрещната претенция е обоснована със същите обстоятелства, изложени в отговора
по първоначално предявения иск, за некачествено изпълнение на възложените
работи.
В отговора
си Г.С.Г. е оспорил предявения срещу него иск. Възразил е, че работата била извършвана
под наблюдението на възложителя, който в процеса на осъществяването й не заявил
да има забележки и после я приел също без забележки. Самото твърдение на възложителя
за извършени от него плащания означавало, че същият не е бил недоволен от
извършваното. Изпълненото не била негодно, щом като възложителят започнал
експлоатация на обекта, без да извършва корекции. В бетона вътре липсвали
мащабни язви, каналът бил с незначително отклонение от идеалните параметри, което
било поправимо, а бетонът отвън бил драскан ръчно, защото нямало уговорка за
машинно драскане. Положеният бетон бил от най –високо качество, а евентуално
появилите се незначителни пукнатини били характерни за този вид материал.
Установено
е, че в началото на м.юли 2016г. между страните по делото е постигнато устно съгласие, съответстващо на
договор за изработка по чл.258 от ЗЗД.
С.П.Р.
възложил на Г.С.Г. и той се съгласил да извърши строително монтажни работи в собствен
на Р. ***, за преустройството му в автосервиз, а именно – полагане вътре в
сградата на настилка от шлайфан бетон, изкопаване и изграждане на канал за автомобилите,
полагане на настилка от драскан бетон пред сградата.
Изискванията
си какво и как да бъде направено възложителят изложил на изпълнителя с устни
обяснения и нагледно – завел го и му показал автосервиза на свидетеля М.Т.,
като който искал да бъде направен и неговият сервиз.
Не е
спорно, с оглед твърдяното от възложителя и дадените от изпълнителя в съдебно
заседание обяснения, че двамата се съгласили възложителят да плати на
изпълнителя 12 000 лева. Твърдяното от изпълнителя, че сумата е относима
само за първоначално възложените работи вътре в сградата, но не и за работата
пред сградата, която била допълнително възложена, не може да се възприеме. Някои
от работилите за изпълнителя на обекта /свидетелят В.П.В./ разбрали, че бетонна
настилка трябва да се прави и отвън на сградата няколко дни след началото на
ремонтните дейности. Други обаче /свидетелят Г. Й. Г./ участвали в ремонта още
от първия му ден и още от самото начало знаели, че ще се работи вътре и отвън. Щом
като работници на обекта изначално са знаели за работите, които трябва да се
извършат не само вътре в обекта, но и пред него, то този обем от работи е бил
договорен още първоначално от изпълнителя с възложителя. А щом като това е
така, то уговорената между тях преди започване на ремонта сума от
12 000 лева съставлява договореното
възнаграждение за всички възложени дейности вътре и отвън на сградата.
Не е
спорно, че възложителят платил на изпълнителя авансово част от уговореното
възнаграждение, а именно 3 000 лева.
Според
свидетеля П.А.К., рано една сутрин през м.юли 2016г. възложителят посетил
заведението му, преброил пред него 4 000 лева и ги дал на дошлия малко
по-късно изпълнител – свидетелят не видял самото предаване на парите, но,
минавайки край масата, дочул разговора между двамата. Също през м.юли 2016г.
възложителят дал на свидетеля В.С. В. едни пари да ги преброи - били 2 500
лева; възложителят казал на свидетеля, че е приготвил сумата, да я даде на
изпълнителя във връзка със строежа на сервиза; тогава дошъл изпълнителят и
възложителят му дал парите. Свидетелят Ж.А.платил през м.юли 2016г. на
възложителя 2 500 лева за ремонта, който последният извършил на автомобила
на свидетеля; като взел парите, възложителят казал на свидетеля, че трябва да
плати някакъв бетон; после директно дал парите на Г. – това станало зад гърба
на свидетеля, но той видял, че възложителят дава парите на изпълнителя.
Наред с горните,
показания е дал и свидетелят Д.С.Б., работил като багерист на обекта. Той се
срещнал с възложителя около месец след окончателното приключване на целия
ремонт по сервиза и тогава възложителят му споделил, че «имало някакво плащане,
дал е някакъв аванс» и, че «не е доволен от свършената работа от Г., че ще се
съдят и няма да му плати».
Сами по
себе си показанията на свидетелите В.С. В., Ж.А.и П.А.К. са житейски
необосновани и твърде неубедителни, за да обосноват извод, че възложителят
наистина е платил горните суми и то за погасяване на заължението си към
изпълнителя за извършения ремонт. Още по-малко такъв извод може да се направи, с
оглед показанията на четвъртия посочен свидетел, на когото възложителят заявил,
че освен авансово дадената сума друго на изпълнителя не е плащал и няма
намерение да плаща.
В обобщение
по този въпрос следва да се приеме, че възложителят не е доказал да е платил на
изпълнителя горницата над авансово дадените 3 000 лева до пълния размер от
12 000 лева на договореното възнаграждение, а именно разликата от
9 000 лева.
Не е
спорно, че ремонтът е приключил до края на м.юли 2016г., като изпълнителят е
направил вътрешна и външна бетонна настилка и канал за автомобили.
Не е
спорно, че при приключване на работата възложителят възразил пред изпълнителя
за качеството на извършеното. В първото съдебно заседание изпълнителят е
признал, че възраженията са били относно шлайфането на вътрешната бетонна
настилка; признал е, че наистина има няколко петна, но ги счита за несъществен
проблем и неподлежащи на поправка нито тогава, нито понастоящем. Признал е за
основателно и възражението на изпълнителя относно канала за автомобили, който
наистина бил направен крив.
Установява
се от гласните доказателства и всички експертизи по делото, че скоро след
приключване на ремонта и до сега обектът функционира като автосервиз и в него
възложителят упражнява ремонтна дейност по автомобили.
Факт е, че настилките
вътре и отвън на сервиза, и каналът за автомобили са с недостатъци, като това
се установява от заключенията на няколкото извършени по делото технически
експертизи и /частично/ от признанията на изпълнителя.
Вътрешната
настилка от шлайфан бетон е положена, но в нея има пукнатини. Те са се появили
в процеса на експлоатация на сервиза. Според различните вещи лица причината за
пукнатините може да е, както неправилното използване за основа под бетона вместо
чакъл на строителни отпадъци и пръст /гласните доказателства/, така и
неизчакването на технологично време след полагането на бетона за втвърдяването
му преди отпочване на експлоатацията му.
Така също настилката вътре в сервиза не е равна /нивелирана/ и има
участъци, които задържат вода, ако такава проникне или се излее в помещението.
Проверката
на вещите лица от последната експертиза /л.328/ в сервиза на свидетеля Т. е
показала, че вътрешната бетонова настилка в него също не е напълно равна и е
напукана, като отклоненията в двата сервиза са подобни.
Наред с
горното, при обработката на бетона в процесния сервиз повърхностният втвърдител
е положен неравномерно. В резултат, има участъци /общо около 10кв.м./, които не
са полирани и защитени от проникването на масла.
В сервиза
на свидетеля Т. шлайфането на бетона е изпълнено много добре, втвърдителят е
положен равномерно и няма участъци, които да не са полирани.
Съгласно
последната тройна експертиза по делото /л.328/ проблемът с недобрата
повърхностна обработка на шлайфания бетон вътре в процесния сервиз е можело да
бъде отстранен веднага след полагането на настилката и преди подът да е
замърсен. Тогава за целта биха били необходими около 200 лева.
Проблемът
може да се отстрани и понастоящем, както е отбелязано в заключенията и на трите
тройни експертизи по делото. В последната не е дадена стойност за това, но
вещите лица по предходните две /л.165 и л.244/ са посочили, че повърхностната
обработка сега може да се осъществи за около 7 – 8 лева на квадратен метър. Или
това са 1 661.25 лева.
Каналът за
автомобилите вътре в сервиза е с променливи размери поради видимо изкривените
му стени. Бетонът върху тях е изливан на два пъти. Двата слоя бетон са без
връзка, с пукнатина помежду им. От
стените се рони пръст. Според вещите лица по първите две тройни експертизи
/л.165 и л.244/ каналът е без армировка и при това изпълнение на него не може
да се монтира подемник за автомобили. Според последните вещи лица /л.328/, проверка
дали каналът има или няма армировка не може да се извърши /освен, ако не се
разбие или поне пробие/ и поради това категоричен отговор на този въпрос не
може да се даде. Същите считат, че е възможно да се извършат изпитания дали в
това му състояние на канала не би могъл да се монтира подемник.
Каналът в
процесния сервиз е с очевидно по-лошо качество от това на канала в сервиза на
свидетеля Т. – с идеална форма, безупречно прави стени, безспорно годен да
понесе монтирания върху него подемник за автомобили.
Каналът в
процесния сервиз обаче е в констатираното от вещите лица състояние понастоящем
и то не е идентично на онова, в което е бил изграден от изпълнителя. Така от
обясненията на възложителя в първото съдебно заседание се установява, че второто
изливане на бетон в канала е направено от него. Същото възложителят е обяснил и
на последните вещи лица. Безспорно е, с оглед признанията на изпълнителя, че
още първоначално, като го направил, каналът бил крив. Какво точно обаче е било
тогава състоянието му, по делото няма данни, тъй като то е променено с
изливането на втория бетон от изпълнителя.
Като се има
предвид горното, следва да се приеме, че безспорно допуснатите от изпълнителя
първоначални кривини на канала биха могли да бъдат отстранени за 832 лева – от
заключението на последните три вещи лица /л.238/. Иначе, при сегашното му
положение, за да се приведе в състояние без недостатъци и безусловно способен да
понесе монтирането на подемник, каналът трябва да се разбие и излее отново, за
което са необходими 2 306.93 лева или 3 145 лева – съответно според
първата и втората тройна експертиза /л.165 и л.244/.
Излятата
пред сервиза настилка е обикновена бетонова настилка, а не настилка от видим
бетон, каквато се прави на отворени пространства. Повърхността й е леко
награпавена, което не я прави настилка от видим бетон - «драскан»/»ресан». Има пукнатини, които са
се образували при изливането на бетона, поради свличането му при големия наклон
на рампата. Повърхността е обрушена,
изронена в резултат, че е направена обикновена бетонова настилка, която в
процеса на експлоатация, под въздействието на атмосферните условия и от
обработки против заледяване се разрушава
по-бързо от «ресаната»/»драсканата» настилка.
В сервиза
на свидетеля Т. външната настилка също не е от видим «драскан» бетон, а е
обикновен «пердашен» бетон. По нея обаче няма пукнатини и ронене, и същата е в
много по-добро състояние от външната настилка в процесния сервиз.
Ващите лица
от втората тройна експертиза /л.244/ са дали заключение, че външната настилка
не подлежи на ремонт, а трябва изцяло да се премахне и да се постави нова, за
което са необходими 5 954 лева. Вещите лица по другите две тройни
експертизи са дали заключение, че е възможно външната настилка да се ремонтира,
като съществуващата сега се запази и върху нея се излее нова от видим «драскан»
бетон. Последните вещи лица не са дали цена, но съгласно първата тройна
експертиза /л.165/ за ремонта на външната настилка по посочения начин са
необходими 3 376 лева.
Като се има
предвид изложеното, следва, че всяка от двете въззивни жалби е частично
основателна.
В
съответствие с чл.266 ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД възложителят дължи да
заплати на изпълнителя договореното възнаграждение за извършената работа. В
настоящия спор възложената работа е извършена в пълен обем и за нея се дължи
договореното възнаграждение от 12 000 лева. Над този размер възнаграждение
не е договорено и не се дължи на изпълнителя.
Възражението
на възложителя, че не дължи възнаграждението, защото не е приел работата, е
неоснователно. Наистина, възложителят не е приел работата. Така, както е била
извършена, тя не го е удовлетворявала и, като е възразил пред изпълнителя за
недостатъците й, възложителят всъщност е отказал приемането на работата в този
й вид.
Неприемането
на работата поради недостатъци в нея, както и самите недостатъци на извършеното
не освобождават възложителя от задължението за възнаграждение на изпълнителя.
Само в
хипотезата на чл.265 ал.2 от ЗЗД – ако работата е напълно негодна да се ползва
по предназначение и, ако възложителят развали договора – той няма да дължи
възнаграждение на възложителя. В настоящия случай възложителят не е заявявал да
разваля договора, а и едно такова изявление би било неоснователно, предвид, че
извършеното от изпълнителя е с недостатъци, но не е напълно негодно да бъде
ползвано по предназначението му на автосервиз.
Недостатъците
в извършеното, които не го правят негодно да бъде ползвано по предназначение,
пораждат предвидените в чл.265 ал.1 от ЗЗД алтернативни права за възложителя.
Възложителят
може да иска намаляване на възнаграждението, което ще плати на изпълнителя, със
стойността, необходима за поправката. В случая възложителят не иска това и то е
обяснимо при поддържаната от него принципна позиция, че вече е платил пълния
размер на договореното възнаграждение.
Възложителят
може също да иска изпълнителят да поправи работата без заплащане, а може да
иска изпълнителят да му плати разходите, необходими за поправката.
В
последните две хипотези възложителят дължи да плати пълния размер на
договореното възнаграждение.
В настоящия
спор с предявения от него насрещен иск възложителят упражнява правото си по
чл.265 ал.1 пр.първо от ЗЗД /иска изпълнителят да му заплати разходите за
поправката на работата/ и трябва да изпълни задължението си към изпълнителя по
чл.266 ал.1 от ЗЗД като му плати пълния размер на договореното възнаграждение.
Той не е доказал да е платил повече от аванасовата сума от 3 000 лева,
следователно дължи на изпълнителя разликата до пълния размер на договореното
възнаграждение от 12 000 лева, а именно сумата 9 000 лева.
Следователно
първоинстанционното решение по първоначално предявения иск на изпълнителя срещу
възложителя е правилно в осъдителната част до размера от 9 000 лева и
следва да бъде потвърдено.
За
горницата над 9 000 лева до пълния присъден от районния съд размер от
13 084 лева изпълнителят няма вземане за възнаграждение от изпълнителя,
претенцията му е неоснователна и следва да бъде отхвърлена след съответна
отмяна на решението на районния съд.
С оглед установените по-горе недостатъци на
извършената от него работа, на осн.чл.265 ал.1 пр.първо от ЗЗД изпълнителят
дължи да заплати на възложителя стойността на разходите, които са необходими за
поправката им. Както вече се отбеляза, нито един от недостатъците не е толкова
значим, че да прави изработеното негодно да бъде ползвано за функционирането на
обекта като автосервиз /като какъвто вече две години той и функционира/.
Като се приема,
че изпълнителят трябва да плати на възложителя разходите за отстраняване на
недостатъците, се имат предвид онези недостатъци, които правят изработеното
различно от поръчаното. От тази гледна точка изпълнителят не е отговорен и не
дължи разходи за ремонт на пукнатините и неравностите на вътрешната бетонова
настилка, защото по тези показатели изработеното от него е толкова добро,
колкото е поръчано /като в сервиза на свидетеля Т./. По-лошо от поръчаното е
качеството на шлайфането на повърхностния слой на вътрешната бетонова настилка.
Доводът на изпълнителя, че на площ от 220кв.м. няколко петна били несъществени,
е несъстоятелен и той дължи на възложителя за ремонт на покритието на
вътрешната настилка горепосочената сума от 1 661.25 лева. Изпълнителят
дължи на възложителя освен това и сумата 832 лева за криво изработения от него
канал. Верно е, че за пълния ремонт на канала и привеждането му от сегашното
състояние в съответствие с този в сервиза на свидетеля Т. са нужни повече
средства. Тук обаче се отчита, че след него по канала са работили и други лица,
при което отговорността на изпълнителя следва да се сведе само до онова, което
несъмнено се установи по делото, че е лошо изработено от него. Що се отнася до
външната бетонова настилка, тя е годна да изпълнява функциите си, но поради
лошото изпълнение е прекалено разрушена за краткия период от изработването й и
с продължаващо разрушаване. Все пак за отстраняване на проблема не е необходима
направата на една съвсем нова настилка; достатъчно е съществуващата да се поправи,
като върху нея се излее нов видим «драскан» бетон. За тази цел изпълнителят
трябва да плати на възложителя сумата 3 376 лева.
Или общо за
поправката на недостатъците по извършеното от него, за които той е отговорен,
изпълнителят дължи на възложителя 5 869.25 лева.
До този
размер предявеният от възложителя срещу изпълнителя насрещен иск е основателен
и първоинстанционното решение, с което той е удовлетворен, като правилно следва
да бъде потвърдено.
Насрещната
претенция на възложителя за горницата над 5 869.25 лева до пълния й
предявен размер е неоснователна. Поради това осъдителното първоинстанционно
решение по насрещния иск за горницата над 5 869.25 лева до присъдения
размер от 7 813.78 лева като неправилно следва да се отмени и насрещният
иск в тази част да се отхвърли.
Съответно
правилно е първоинстанционното решение и следва да бъде потвърдено в
отхвърлителната част по насрещния иск за разликата над 7 813.78 лева до
пълния предявен размер от 15 000 лева.
С оглед резултата
от спора и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от страните има право да получи
от другата съразмерна част от разходите си за водене на делото в двете
инстанции.
Така следващата се
на Г.С.Г. сума за разходи по първоначално предявения от него иск за
производството пред районния съд възлиза на 2 191 лева, до който размер
осъдителното решение следва да бъде потвърдено, като се отмени за разликата до
присъдените 3187.26 лева. За въззивното производство за първоначално предявения иск Г.С.Г. има
право да получи от С.П.Р. сумата 387.15 лева.
По насрещния иск за
първоинстанционното производство на Г.С.Г. от насрещната страна се следват още
165.48 лева, а за въззивното производство – 398.96 лева.
Съответно на
отхвърлената с въззивното решение част от първоначално предявения иск на
ответника по него С.П.Р. за първата инстанция следва да се присъди още сумата
96.31 лева.
Последният във
въззивната инстанция е бил представляван от двама адвокати, на които е платил
възнаграждения от 1300 лева и 1040 лева. В представения за тази страна списък
по чл.80 от ГПК са включени и двете възнаграждения – явно по съображения, че,
както е видно от договорите за правна помощ, възнагражденията са платени на
двамата адвокати за извършването на различни процесуални действия.
Според съда този
подход е необоснован и заобикалящ разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, съгласно
която страната има право на платеното от нея възнаграждение на един адвокат. Поради
това следващите се на С.П.Р. разходи за
въззивното производство следва да се определят въз основа на първо платеното от
него адвокатско възнаграждение от 1 300 лева. И тъй като в договора за
правна помощ не е посочено друго, следва да се приеме, че за защитата по всеки
от двата иска на адвоката са платени равни части от по 650 лева.
Така, заедно с
държавната такса от 405 лева за въззивната му жалба, разходите на С.П.Р. по
първоначално предявения срещу него иск във въззивната инстанция възлизат на 1 055
лева. От тях, следващата му се от другата страна част възлиза на 329.30 лева.
За насрещния иск за въззивното производство С.П.Р. има право да получи от
другата страна 254.33 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 647/19.06.2018 г. по гр.д.№ 3274/2016г. на
Добричкия районен съд в частта, в която С.П.Р. е осъден да заплати на Г. С. Г.
сумата 9 000 лева, съставляваща стойността на извършените от ищеца през
м.юли 2016г. ремонтни работи в автосервиз на ответника в гр.Добрич, ул.”***”№12, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
ОТМЕНЯ решение
№ 647/19.06.2018 г. по гр.д.№ 3274/2016г. на Добричкия районен съд в частта, в
която С.П.Р. е осъден да заплати на Г. С. Г. разликата над 9 000 лева до
пълния присъден размер от 13 084 лева, съставляваща стойност на извършените
от ищеца през м.юли 2016г. ремонтни работи в автосервиз на ответника в гр.Добрич, ул.”***”№12,
като
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.С.Г. с ЕГН ********** ***»***т» №11, ет.3, срещу С.П.Р. с ЕГН ********** ***»***» №5а иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над 9 000
лева до 13 084 лева, съставляваща стойност на извършените от ищеца през
м.юли 2016г. ремонтни работи в автосервиз на ответника в гр.Добрич, ул.”***”№12.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 647/19.06.2018 г. по гр.д.№ 3274/2016г. на
Добричкия районен съд в частта, в която Г.С.Г. е осъден да заплати на С.П.Р.
сумата 5 869.25
лева, съставляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на
недостатъците на извършените ремонтни работи1 ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба.
ОТМЕНЯ решение
№ 647/19.06.2018 г. по гр.д.№ 3274/2016г. на Добричкия районен съд в частта, в
която Г.С.Г. е осъден да заплати на С.П.Р. разликата над 5 869.25 лева до пълния присъден
размер от 7 813.78 лева, съставляваща стойност на разходи, необходими за
отстраняване на недостатъците на извършените ремонтни работи, като
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.П.Р. с ЕГН ********** ***»***» №5а, срещу Г.С.Г. с ЕГН **********
***»***т» №11, ет.3, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата
над 5 869.25
лева до пълния присъден размер от 7 813.78 лева, съставляваща стойност на
разходи, необходими за отстраняване на недостатъците на извършените от
ответника през м.юли 2016г. ремонтни работи в автосервиз на
ищеца в гр.Добрич,
ул.”***”№12.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 647/19.06.2018 г. по гр.д.№ 3274/2016г. на
Добричкия районен съд в частта, в която предявеният от С.П.Р. срещу Г.С.Г. иск
за осъждане на ответника да заплати стойността на разходите, необходими за отстраняване на
недостатъците на извършените ремонтни работи, е отхвърлен за разликата над
7 813.78 лева до пълния претендиран размер от 15 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 647/19.06.2018 г. по гр.д.№ 3274/2016г. на
Добричкия районен съд в частта, в която С.П.Р. е осъден да заплати на Г.С.Г.
разноски за първоинстанционното производство по първоначално предявения иск до
размера от 2 191 лева и по насрещния иск – в размер на 613.70 лева.
ОТМЕНЯ решение № 647/19.06.2018 г. по гр.д.№ 3274/2016г.
на Добричкия районен съд в частта, в която С.П.Р. е осъден да заплати на Г.С.Г.
разноски за първоинстанционното производство по първоначално предявения иск за
разликата над 2 191 лева до пълния присъден размер от 3 187.26 лева.
ОСЪЖДА С.П.Р. с ЕГН ********** ***»***» №5а, да заплати на Г.С.Г.
с ЕГН ********** ***»***т» №11, ет.3, още сумата 165.48 лева – разноски за
първоинстанционното производство по насрещния иск, сумата 398.96 лева и сумата
387.15 лева – разноски за въззивното производство по първоначалния и по
насрещния иск.
ОТМЕНЯ решение
№ 647/19.06.2018 г. по гр.д.№ 3274/2016г. на Добричкия районен съд в частта, в
която Г.С.Г. е осъден да заплати на С.П.Р. разноски по насрещния иск за
горницата над 698.44 лева до пълния присъден размер от 929.84 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 647/19.06.2018 г. по гр.д.№ 3274/2016г. на
Добричкия районен съд в частта, в която Г.С.Г. е осъден да заплати на С.П.Р.
разноски по насрещния иск до размера от 698.44 лева и по първоначалния иск в
размер на 291.80 лева.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН ********** ***»***т»
№11, ет.3, да заплати на С.П.Р. с ЕГН ********** ***»***» №5а, още сумата 96.31
лева – разноски за първоинстанционното производство по първоначално предявения
иск, сумата 329.30 лева и сумата 254.33 лева – разноски за въззивното
производство по първоначалния и по насрещния иск.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.