Р Е Ш Е Н И Е

№ 237, гр. Д., 13.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 428 по описа на Д.кия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 12354/ 20.06.2018 г., подадена от процесуалния представител на ответника по обратния иск „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., против решение № 419/ 09.05.2018 г., постановено по гр. д. № 3350/ 2017 г. по описа на РС гр. Д. относно конституирането му като трето лице – помагач на ответника по първоначалния иск Агенция „***”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., като се настоява за недопустимост на решението в тази му част. Решението се обжалва и в частта му, с която ответникът по обратния иск е бил осъден да заплати на Агенция „***“ сумата от 75. 97 лв., представляваща нанесени имуществени вреди следствие на преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно - деформиране на предна лява джанта по собствения на ищеца л. а. м. „***” с рег. № ***, настъпили в резултат на ПТП от 03.06.2017г. около 11,00 часа по републикански път № ***в посока от град Г.Т.към с. И., на около 900 м. от края на с. К., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2017г., до окончателното изплащане, при условие, че Агенция „***” чрез Областно пътно управление град Д. със седалище и адрес на управление: град Д., ЕИК *****, изпълни задължението към кредитора М.И.Д.,***, с ЕГН **********, в размер на сумата 75,97 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 03.06.2017г. около 11,00 часа по републикански път № ***в посока от град Г.Т.към с. И., на около 900 м. от края на с. К., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2017г., до окончателното изплащане и в тежест на ответника по обратния иск са били възложени сторените от ищеца по този иск разноски. Настоява се за отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на обратния иск.

Съобразно изложените в жалбата оплаквания, конституирането на въззивника като трето лице – помагач на ответника било процесуално недопустимо. В ***.П.“, което било изпълнител по Договора за възлагане на обществена поръчка участвали дружествата „Х.“ АД и „И.“ ЕООД. От представената от първоначалния ответник Агенция „***“ ведомост за м.05.2017 г. във връзка с месечните, допълнителни и извънредни задания, същата била подписана от служител на „Х.“ АД, което водело до неправилното конституиране на „***“ ЕООД като трето лице – помагач. Това налагало обезсилване на първоинстанционното решение в тази му част.

Решението в частта му относно уважаване на обратния иск било незаконосъобразно и неправилно. Било процесуално недопустимо поради неправилното конституиране на въззивника като трето лице – помагач на първоначалния ответник. В приложения като доказателства договор било посочено, че дейностите по поддържане на републиканските пътища се възлагат от Агенция „***“. Едва след получаване на писмено възлагане, в които подробно се изброявали необходимите видове работи и периода, ответникът по обратния иск започвал ремонтни работи. Самото сключване на договор не водело до реализиране отговорността на дружеството. Ответникът по главния иск признавал, че е възложил на „И.“ ремонтни дейности през м.05.2017 г. и е подписал Сертификат № 38, с което е признал пълното, точно и качествено извършване на възложения ремонт. При липсата на доказателства за недостатъци в ремонтната дейност, исковата претенция била неоснователна. Били ценени показания на свидетели, които били заинтересовани от изхода на делото. Била поставена сигнализация за ремонтната дейност. Настоява се в тази част решението да бъде отменено, а обратният иск – отхвърлен.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна и ищец по първоначалния иск М.И.Д., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението в частта му относно конституирането на третото лице – помагач на ответника.

Писмен отговор по реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил от ответника по първоначалния иск и ищец по обратния иск Агенция „***“.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ищцата чрез процесуалния и представител на 06.06.2018 г. Въззивната жалба, подадена на 19.06.2018 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е подадена, попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М.И.Д. против Агенция „***“ претенция за осъждането и да заплати сумата от 75. 97 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 03.06.2017 г. в около 11. 00 часа по републикански път № III 2903, в посока от гр. Ген. Т. към с. И., на около 900 м. след края на с. К., при попадане на предно ляво колело в несигнализирано пътно препятствие – дупка, в резултат на което на МПС е причинена деформация на предна лява джанта. Скоростта на движение е била около 80 км./ ч. Пътят бил част от републиканската пътна мрежа и представлявал изключителна държавна собственост. Агенция „***“, на която било възложено стопанисването и поддържането на пътя, не изпълнила задълженията си съгласно чл. 30 ал. 1 от ЗП, поради което и следвало да бъде ангажирана отговорността и съгласно чл. 49 от ЗЗД. От заключението на вещото лице по назначената САТЕ в производството по ч. гр. д. № 1881/ 2017 г. по описа на ДРС с предмет обезпечение на доказателства, се установявало, че стойността на вредата възлиза на 75. 97 лв. Настоява за уважаване на иска, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, претендира разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответната Агенция „***“ , чрез Областно пътно управление гр. Д. е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на заявената претенция с твърденията, че ищецът бил неправоспособен водач, не била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и било налице съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, тъй като се движил с несъобразена скорост. Освен това изпълнението на ремонтните дейности по въпросния път били възложени на „***“ ЕООД, което носело отговорност за обезопасяването и сигнализирането на препятствията и неравностите по пътното платно. За да се обвърже изпълнителя с решението по главния иск, ответникът го е привлякъл като трето лице – помагач, както и е предявил против него обратен иск при условията на евентуалност, като в случай, че главният иск бъде уважен, третото лице – помагач и ответник по обратния иск да бъде осъден да заплати по пътя на регреса сумата от 75. 97 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на обратния иск до окончателното и изплащане, както и съдебно – деловодни разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът по обратния иск „***“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на привличането си като трето лице – помагач, което влечало недопустимост и на заявения обратен иск. Агенция „***“ сключила договор за възлагане на обществена поръчка, който носел характеристиките на договор за изработка. За да се ангажира отговорността на ответника по обратния иск, следвало да се докаже причинно – следствена връзка между ПТП и причинената щета и неизпълнението или некачественото изпълнение на предмета на договора, каквито доказателства не били налице. Конкретните ремонтни дейности по договора за възлагане на обществена поръчка се определяли от агенцията, дружеството не разполагало с правомощия самоволно да предприеме ремонтни дейности или да предприеме такива извън месечните задания. За конкретния м.05.2017 г. заданието било отправено до „Х.“ АД“, следователно „***“ ЕООД не следвало да отговаря. Настоява се за прекратяване на производството по отношение конституирането му като трето лице – помагач на ответника, съответно по предявения обратен иск, съответно се настоява за отхвърлянето му като неоснователен.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Л. а. м. „Волво С 40” с ДК № *** е собственост на първоначалния ищец М.И.Д..

Като свидетел в първоинстанционното производство е бил разпитан И. Д. Г., негов баща, който е посочил, че в началото на м.06.2017 г. синът му трябвало да го вземе от с. К., но разбрал, че е спукал гума и закъснял заради изкривената джанта.

От заключението по назначената по ч. гр. д. № 1881/ 2017 г. по описа на ДРС САТЕ, прието като обективно и компетентно изготвено, се установява, че на 03.06.2017г. по републикански път № ІІІ-2903, след Г.Т.в посока с. И., в участък на около 900 м. – 1 000 м. след табелата за край на с. К., в следствие преминаване през неравност по платното за движение, изразяващо се в пропадане /дупка/, е деформирана предната лява джанта на л. а. м. „***” с ДК№ *** до степен негодност за възстановяване с цел бъдещата експлоатация по предназначение. За отстраняване на повредите по лекия автомобил са били необходими средства в размер на 75. 97 лв.

Като свидетел в първоинстанционното производство е бил разпитан и Х.С.М., служител в Областно пътно управление-Д., който е посочил, че през м. май-юни 2017г. на път ***се извършвали ремонтни дейности. На място имало машини, както и обозначения за ремонта, указателни табели за организацията на движението, както и такива за ограничаване на скоростта на 50 км./ ч., дори и 30 км./ ч. На въпросната дата не успели да запълнят около ** кв. м. изрязан асфалт, с дълбочина 4 см. Завалял дъжд, поради което част от машините били преместени по пътя за гр. Б..

По делото е приложен Договор за възлагане на обществена поръчка № ***от 21.05.20**г. за определяне, сключен между Агенция „***“, като възложител, и ***.П.“, в което участват „Х.“ АД и „***“ ЕООД, като изпълнител, за извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на Североизточен район, стопанисвани от АПИ за обособена позиция № 2 – Областно пътно управление гр. Д.. Към периода м.05.- м.06.2017 г. е бил извършван ремонт на републикански път № ІІІ-2903, след гр. Г.Т.в посока с. И..

При така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Участието на въззивника като трето лице – помагач на ответника по главния иск Агенция „***“ е процесуално допустимо. Привличането на трето лице е обусловено от наличието на правен интерес за страната, която иска привличането. Интересът се състои от постановеното в чл. 223 от ГПК действие на решението по отношение на третото лице. Правен интерес е налице по отношение на привличането на дружеството, което участва в гражданското дружество, което от своя страна е изпълнител по договора за възлагане на обществена поръчка, доколкото ответникът по главния иск, в качеството му на възложител по този договор, би могъл да реализира регресната отговорност на някоя от дружествата, които формират дружеството по ЗЗД - изпълнител. Интерес е налице в случай, че страната, искаща привличането, има регресни права против третото лице, спрямо които правата, предмет на първоначалния иск са преюдициални, т.е. да са в причинна връзка. Правният интерес се определя от материалноправните отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главния иск, първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на чл. 223 от ГПК третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение. В този смисъл за ответника Агенция „***“ е налице правен интерес от предприетото привличане на трети лица, ерго привличането на въззивника като трето лице – помагач е процесуално допустимо. Изложените от последния оплаквания, че в конкретния ремонт е участвало „Х.“ АД, ерго то следва да бъде привлечено да отговаря като трето лице и като ответник по обратния иск, не се приемат от съда. Видно от представения договор за възлагане на обществена поръчка, същият е сключен от изпълнител ЗДДЗ „П.“, в което участват и двете дружества „Х.“ АД и „***“ ЕООД. По този договор двете дружества са поели общо задълженията на изпълнител спрямо възложителя Агенция „***“, поради което и отговорността на двете дружества спрямо възложителя е солидарна съгласно чл. 304 от ТЗ. При положение, че солидарната им отговорност възниква по силата на закона /чл. 121 от ЗЗД/, то кредиторът може да насочи иска си по отношение на което и да е от дружествата, включени в дружеството по ЗЗД, в съгласие с чл. 122 от ЗЗД. В този смисъл е процесуално допустимо не само привличането на „***“ ЕООД като трето лице – помагач на ответника, но и предявяването против него на обратната искова претенция. В този смисъл решението в обжалваните му части е процесуално допустимо и не подлежи на обезсилване.

Относно правилността на решението по обратния иск, Окръжният съд намира следното:

За да уважи същия, първоинстанционният съд е приел, че в резултат на виновното бездействие на съответните лица от изпълнителя по договора – трето лице помагач на ответника по делото, са причинени установените увреждания на автомобила на М.И.Д., попаднал в дупка при движението си по този път.

По отношение главния иск, поради липса на жалба както от първоначалния ответник, така и от третото лице – помагач, което разполага с правен интерес да атакува решението и в тази му част, доколкото неговата отговорност е поставена в зависимост от произнасянето по главната искова претенция, то решението в тази му част е влязло в законна сила и не подлежи на въззивен контрол.

За да се ангажира отговорността на третото лице и ответник по обратния иск, Районният съд е приел, че е налице виновно бездействие на негови служители по отношение обозначаването и обезопасяването на неравностите и дупките по пътното платно по път ІІІ-2903. Районният съд не е съобразил показанията на св. М., че са били поставени знаци за ограничаване на скоростта до 50 км./ ч., включително и 30 км./ ч., както и твърдението на самия първоначален ищец, че се е движил със скорост от 80 км./ ч. Препятствията по пътя са били сигнализирани и обозначени, в каквато насока са показанията на св. М., ценени от съда като обективни. Следователно причинените на ищеца вреди, за които първоначалният ответник е осъден да му заплати и които претендира от ответника по обратния иск не са в резултат на противоправно бездействие на служители на последния.

Решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно относно произнасянето по обратния иск, тъй като основният въпрос, от който зависи разрешението по него е, чия е била отговорността за обозначаването на ремонтните дейности и наличието на препятствия и дупки по пътя. Условията и редът за създаване на временна организация и безопасност на движението (ВОБД) при извършване на строителни и монтажни работи (СМР) по пътища и улици, видът и начинът на поставяне на пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други средства за сигнализация се регулират с Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, обн., ДВ, бр. 74 от 21.09.2010 г. Съгласно чл. 4 ал. 1 от същата, възложителите на СМР по чл. 1, ал. 1 отговарят за изработването и съгласуването на проекта за ВОБД в случаите на дълготрайни СМР, включително и за СМР по чл. **1 от ЗУТ. Този проект се изпълнява въз основа на договор между възложителя и лицата, които извършват СМР. Лицата, които извършват дълготрайни СМР, отговарят за поставянето и поддържането на сигнализацията в съответствие с проекта за ВОБД и за премахването й след отпадане на необходимостта от нея – чл. 4 ал. 3 от Наредбата. Съгласно ал. 4 на с. чл., собственикът на пътя (улицата) или администрацията, управляваща пътя (улицата), отговаря за сигнализирането на препятствия в обхвата на пътя (улицата), възникнали в резултат на аварии, както и за премахването на сигнализацията след отстраняване на препятствието. Съгласно ал. 5 на с. чл., лицата, които извършват краткотрайни или подвижни работи, отговарят за сигнализирането на работния участък в обхвата на пътя или улицата в съответствие с глава четвърта и приложенията. При отпадане на необходимостта от сигнализация лицата, отговорни за поставянето й, я отстраняват. Кои са дълготрайни и кои – краткотрайни или аварийни СМР определя чл. 5 от Наредбата, а именно краткотрайни - при които времетраенето от започването до окончателното им завършване е в границите на две денонощия; дълготрайни - при които времетраенето от започването до окончателното им завършване е повече от две денонощия, а аварийни - при които се извършват неотложни работи вследствие на внезапна авария в обхвата на пътното платно. Ремонтните работи по път ***не са били краткотрайни, в този смисъл са и показанията на с в. М.. Ако са били аварийни, то и съгласно чл. 4 ал. 4 от Наредбата администрацията, управляваща пътя, т. е. ответникът по главния иск Агенция „***“ е носела отговорността за сигнализирането на препятствията в обхвата на пътя. Ако са били дълготрайни, то възложителят Агенция „***“ е следвало да изработи и съгласува проект за временната организация и безопасността на движението и да го възложи на изпълнителя на СМР, което възлагане е различно от възлагането на самите СМР. В първоинстанционното производство не са представени доказателства ответникът по главния иск в качеството му на възложител на СМР да е изработил и съгласувал проект за ВОБД и да е възложил изпълнението на този проект конкретно на „И.“ ЕООД. След като не е установил изпълнението на задълженията си, регламентирани от повелителни правни норми, Агенция „***“ не е доказала основанието за реализиране отговорността на ответника по обратния иск. В този смисъл обратният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне, като въззивният съд се произнесе по съществото на спора след отмяна на първоинстанционното решение в тази му част.

С оглед изхода на спора по обратния иск, решението следва да бъде отменено и в частта му, с която в тежест на ответника по обратния иск и настоящ въззивник са възложени сторените от ищеца по обратния иск и първоначален ответник разноски в размер на 200 лв. Въззивникът не е претендирал разноски, които да му се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 419/ 09.05.2018 г., постановено по гр. д. № 3350/ 2017 г. по описа на РС гр. Д. в частта му относно участието на трето лице „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В. като помагач на ответника Агенция „***” чрез Областно пътно управление град Д. със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „О.П.” № **, с ЕИК *****, по предявения против него от М.И.Д. ***, с ЕГН ********** иск.

ОТМЕНЯ решение № 419/ 09.05.2018 г., постановено по гр. д. № 3350/ 2017 г. по описа на РС гр. Д. в частта му, с която „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В. е било осъдено да заплати Агенция „***” чрез Областно пътно управление със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „О.П.” № **, с ЕИК *****, сумите от 75,97 лева (седемдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща нанесени имуществени вреди в следствие на преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно - деформиране на предна лява джанта по собствения на ищеца л.а. „***” с рег.№ ***, настъпили в резултат на ПТП от 03.06.2017г. около 11,00 часа по републикански път № ***в посока от град Г.Т.към с. И., на около 900 м. от края на с. К., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2017 г., до окончателното изплащане, при условие, че Агенция „***” чрез Областно пътно управление град Д. със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „О.П.” № **, с ЕИК *****, изпълни задължението към кредитора М.И.Д. ***, с ЕГН **********, в размер на сумата 75,97 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 03.06.2017г. около 11,00 часа по републикански път № ***в посока от град Г.Т.към с. И., на около 900 м. от края на с. К., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2017г., до окончателното изплащане; както и сумата от 200 лева (двеста), представляваща направените разноски по гр. дело № 3350/2017г. по описа на ДРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ обратния иск, предявен от Агенция „***” чрез Областно пътно управление град Д. със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „О.П.” № **, с ЕИК *****, против „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., за осъждането му да заплати сумата от 75,97 лева (седемдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща нанесени на М.И.Д. ***, с ЕГН **********, имуществени вреди в следствие на преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно - деформиране на предна лява джанта по собствения му л. а. м. „***” с ДК№ ***, настъпили в резултат на ПТП от 03.06.2017г. в около 11,00 часа по републикански път № ***в посока от град Г.Т.към с.И., на около 900 м от края на с.К., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2017г., до окончателното изплащане.

На основание чл. 280 ал. 3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.