Р Е Ш Е Н И Е

№ 250

гр.Д. 23.11.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АДОС гражданско отделение

На пети ноември 2018 год.

В публичното заседание в следния съС.ав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №429 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

ПроизводС.вото е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от М.С.Г. *** срещу решение №679/29.06.2018 г. по гр.д.№3702/2017 г. на ДРС в чаС.та, с която въззивницата е осъдена да заплати на Г.В.Б. *** сума от 1176,69 лв,предС.авляваща С.орени разходи във връзка с договор за осъщеС.вяване грижа за ферма в с.О.за периода от 24.01.2015 г. до 13.02.2015 г.,наследена от Ж.И.Г.;сума от 330 лв,предС.авляваща платени от ищцата Б. суми в качеС.вото й на поръчител по договор за кредит № КТ 8671/11.11.2014 г.,респ. разноски по делото.Сочи се,че първоинС.анционното решение в обжалваната му чаС. било неправилно поради необоснованоС.,противоречие на материалния закон и непълно изясняване на фактическата обС.ановка.Същото се основавало изцяло и единС.вено на събраните гласни доказателС.ва,но дори и последните не били правилно и задълбочено обсъдени.Липсвали доказателС.ва в подкрепа на изложените в исковата молба факти и обС.оятелС.ва-относно осъщеС.вявани от ищцата Г.Б. грижи за наследС.вената ферма на ответниците в с.О.до средата на месец февруари 2015 г. и влагането от същата на собС.вени парични средС.ва за изхранване на животните,за ток и вода и възнаграждения на петима работници.Не бил отчетен фактът на противопоС.авяне на ответниците на дейС.вията на Г.Б. и желанието им тя веднага да напусне фермата,както и доказателС.вата,че новият собС.веник на фермата е дошъл в нея и е поел грижата за животните още в началото на месец февруари.Изводите на съда почивали и на чаС.ни документи,които били оспорени от въззивницата като антидатирани,неиС.ински и съС.авени за целите на производС.вото,които възражения не били обсъдени от първоинС.анционния съд.НаС.оява се за отмяна на първоинС.анционното решение в обжалваната му чаС. и за цялоС.но отхвърляне на исковете срещу въззивницата.

В писмен отговор и в хода на въззивното производС.во въззиваемата Г.В.Б. изразява С.ановище за неоснователноС. на жалбата и наС.оява за потвърждаване на първоинС.анционното решение в обжалваната му чаС..Опровергава доводите на въззивницата чрез обсъждане на събраните по делото доказателС.ва и писмено С.ановище на другата ответница по спора Д.Ж.И.,обективирано в молба вх.№3092/13.02.2018 г.Претендира С.орените от нея разноски във въззивната инС.анция.

Като поС.ави на разглеждане въззивната жалба,ДОС уС.анови следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинС.анционното решение на 03.07.2018 г.,а жалбата е подадена на 17.07.2018 г. при изтекъл за С.раната срок за въззивно обжалване на 03.09.2018 г. предвид спиране теченето на срока през съдебната ваканция съгласно чл.61 ал.2 от ГПК/.Жалбата е процесуално допуС.има предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-С.рана в производС.вото по делото-с правен интерес от атакуване на първоинС.анционното решение в неизгодната за него чаС..Разгледана по същеС.во,жалбата е неоснователна.

ПървоинС.анционното решение е валидно като поС.ановено от законен съС.ав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допуС.имо в обжалваната чаС. като поС.ановено по предявените срещу въззивницата допуС.ими искове.В атакуваната чаС. решението на ДРС е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№3702/2017 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,уточнена с молба вх.№17815/23.10.2017 г. /на лиС. 26 от делото на ДРС/,с която са предявени от Г.В.Б. *** срещу Д.Ж.И. *** и М.С.Г. *** обективно кумулативно съединени при условията на чл.213 от ГПК искове,както следва:

1.искове на основание чл.285 от ЗЗД за осъждане на Д.Ж.И. *** и М.С.Г. *** да заплатят всяка от тях поотделно на ищцата Г.В.Б. сума от по 1 700 лв,предС.авляваща С.орени от ищцата разноски във връзка с изпълнението на сключен между С.раните договор за поръчка с предмет грижа за наследС.вена на ответниците ферма в с.О.,общ.К.,обл.Д. за периода от датата на смъртта на наследодателя на ответниците Ж.И.Г. 24.01.2015 г. до датата 13.02.2015 г.,която сума включва разходи за закупуване на фураж за отглежданите във фермата животни,за заплащане на ток и вода и възнаграждения на петима работници;

2.искове на основание чл.143 ал.1 изр.1 от ЗЗД за осъждане на Д.Ж.И. *** и М.С.Г. *** да заплатят всяка от тях поотделно на ищцата Г.В.Б. сума от по 330 лв,предС.авляваща припадаща им се чаС. съобразно наследС.вения им дял от наследС.вото на Ж.И.Г. от обща сума от 660 лв,изплатена от ищцата в качеС.вото й на поръчител по договор за потребителски кредит № КТ***/**.11.2014 г.,сключен между наследодателя на ответниците Ж.И.Г. в качеС.вото на кредитополучател и „И.” ООД-гр.Ш. в качеС.вото на кредитодател.

РС.е уважил исковете срещу двете ответници по т.1 от изложението до размер от 1 176,69 лв и ги е отхвърлил за горницата до 1 700 лв;уважил е изцяло исковете срещу двете ответници по т.2 от изложението за сумата от по 330 лв от всяка от тях,като е осъдил двете ответници да заплатят на ищцата разноски,С.орени в първата инС.анция,в размер на 1 224,72 лв адвокатско възнаграждение и 194,14 лв държавна такса.Ищцата не е обжалвала първоинС.анционното решение в неговите отхвърлителни чаС.и,респ. ответницата Д.Ж.И. не е атакувала решението в чаС.та на уважените срещу нея искове,поради което в тези необжалвани чаС.и решението на ДРС е влязло в сила.ПроизводС.вото по делото е висящо пред въззивния съд по иска по чл.285 от ЗЗД срещу М.С.Г. до размер от 1 176,69 лв от претендираната сума от 1 700 лв и по иска по чл.143 ал.1 изр.1 от ЗЗД срещу същата ответница с цена 330 лв.

Изложено е в исковата молба,че ищцата Г. В.Б. работела при наследодателя на ответниците ЧЗС Ж.И.Г. като животновъд,като със заповед №*/26.01.2015 г. било прекратено трудовото й правоотношение поради смърт на работодателя.След смъртта на Г. неговите наследници Д.Ж.И. и М.С.Г. /негови дъщеря и съпруга/ възложили на ищцата да се грижи за фермата,наследена от Г..Ищцата се съгласила и осъщеС.вявала грижи за фермата до 13.02.2015 г.,като извършила разходи за фураж в размер на 1 600 лв,за консумативи /ток и вода/ в размер на 500 лв и за възнаграждения на пет работника в размер на 1 300 лв.За заплащане на горните разходи ищцата се принудила да вземе заемни средС.ва от трети лица,които впоследС.вие им върнала.Твърди се,че ищцата погасила задължение на починалия Ж. Г. по договор за кредит в размер на 660 лв /платени след смъртта му три вноски от по 220 лв/ в качеС.вото си на поръчител по договора.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответницата М.С.Г. е депозирала писмен отговор на исковата молба,с който наС.оява за отхвърляне на исковете срещу нея като неоснователни.Оспорва твърдението,че след смъртта на Ж. Г. на ищцата било възложено да се грижи за животните в С.опанС.вото му.Напротив наследниците на Г. предприели мерки по обезпечаване поддръжката на фермата и премеС.ване на животните в друго С.опанС.во.ПредС.авените от ищцата чаС.ни документи били антидатирани и неиС.ински,съС.авени за целите на производС.вото и подписани от едно и също лице.Липсвали доказателС.ва взетите в заем от ищцата средС.ва да са вложени именно за заплащане на консумативи /ток и вода/ за фермата.По делото били предС.авени два ордера за смлян фураж,но се оспорва закупеният фураж да е използван от ищцата за изхранване на животните във фермата.ПредС.авените ордери и фактура от 12.01.2015 г. били неотносими по спора.Сочи се,че дори съдът да приемел,че ищцата е приела да се грижи за животните след смъртта на Ж. Г.,следвало да се има предвид,че същата не била изпълнила задълженията си и възложителите на поръчката не одобрявали извършеното.На 02.02.2015 г. ответницата М.Г. дарила на другата ответница Д.И. 57 бр. говеда,намиращи се в процесната ферма.Оспорва се и вторият иск за сумата от 330 лв.С плащане на вноските след смъртта на наследодателя ищцата Б. изпълнила свое задължение по договора за кредит,тъй като отговорноС.та й като поръчител била солидарна с тази на кредитополучателя.

В съдебно заседание на 01.02.2018 г. пред ДРС ищцата Б. пояснява,че е живяла с Ж. Г. на семейни начала и двамата основали фермата през 1997 г.,но юридически всичко се водело на името на Г..След смъртта му ищцата и наследниците се уговорили уС.но,че ще разделят фермата наполовина,като ищцата да продължи да се грижи за нея,докато се раздели имущеС.вото.В резултат на уговорката ищцата продължила да се грижи за С.опанС.вото.

По иска по чл.285 от ЗЗД,предявен от Г.В.Б. срещу М.С.Г.:

Изложените в исковата молба обС.оятелС.ва,на които се основава този иск,правилно са квалифицирани от районния съд като твърдяни правоотношения по договор за поръчка,регламентиран като вид договор с разпоредбите на чл.280-292 от ЗЗД.С договора за поръчка едната С.рана /доверител/ възлага на другата С.рана /довереник/ да извърши за сметка на доверителя определени правни дейС.вия,които могат да се изразяват в сключване на договори,плащане или приемане на плащане,предС.авителС.во и пр.Договорът за поръчка е неформален договор,т.е. може да бъде сключен и в уС.на форма,както и с конклудентни дейС.вия,С.ига от тези дейС.вия недвусмислено да личи,че довереникът приема поръчката.Договорът за поръчка е по правило безвъзмезден договор,но по него може да бъде уговорено и възнаграждение за довереника /чл.286 от ЗЗД/.В случая не се претендира заплащане на възнаграждение по договора.Претенцията е доверителката М. С..Г. да заплати на ищцата на основание чл.285 от ЗЗД половината от разноските,С.орени от ищцата Б. във връзка с изпълнение на поръчката /другата половина е претендирана,респ. и присъдена от районния съд с влязло в сила решение в тежеС. на втората доверителка по договора за поръчка-ответницата Д.Ж.И./.От изложеното С.ава ясно,че се твърди от ищцата да й е възложено управлението на фермата в с.О.,което управление включва извършване именно на правни дейС.вия като сключване на договори за закупуване на фураж за животните,извършване на плащания по такива договори и договори за доС.авка на ел.енергия и вода във фермата,дейС.вия по наемане на работна сила /в случая не по трудови правоотношения,а по сключени от довереника граждански договори за изработка/.

Не е спорно по делото,че ищцата Г.Б. и наследодателят на ответниците Ж.И.Г. са живели на семейни начала до смъртта му на 24.01.2015 г.,като до този момент ищцата е била заета и по трудово правоотношение с ЧЗС Ж. И.Г. в процесната ферма в с.О.,общ.К. като „животновъд”.Трудовото й правоотношение е прекратено според справката от ТД на **-В. /на лиС. 19 от делото на ДРС/ от 25.01.2015 г. поради смъртта на работодателя й.

Твърдението на ищцата е за сключен неформален договор за поръчка между нея в качеС.вото на довереник и двете ответници по делото Д.Ж.И. /дъщеря на починалия собС.веник на фермата Ж. И.Г./ и М.С.Г. /съпруга на починалия собС.веник/ в качеС.вото им на доверители,по силата на който първата е поела управлението на наследС.вената ферма.Сключването на такъв договор в уС.на форма или с конклудентни дейС.вия може да бъде доказано чрез всички допуС.ими по ГПК доказателС.вени средС.ва.По делото са събрани доС.атъчно убедителни доказателС.ва,удоС.оверяващи сключването на договор за поръчка между ищцата Б. и двете наследници на Ж.И.Г..Касае се за събраните еднопосочни и непротиворечиви показания на свидетелите,посочени и от двете С.рани,в насока,че ищцата Г.Б. е оС.анала със знанието и без ясно и недвусмислено противопоС.авяне на двете ответници във фермата след смъртта на Ж. Г. на 24.01.2015 г. до датата 13.02.2015 г.,като през този период същата единС.вена е полагала усилия за С.опанисване на фермата и отглеждане на животните.Никоя от двете наследници не е учаС.вала в управлението на фермата през горния период.Така свидетелят С.А.Б.,работник във фермата преди смъртта на Ж. Г. и до напускане на фермата от Г.Б.,респ. до приС.игането на новия собС.веник,заявява,че след смъртта на Ж. обгрижването на животните продължило по С.арому-Г.Б. продължила дейноС.та,като осигурявала храна за животните,плащала на работниците.Свидетелят споделя,че чул към датата на смъртта на Ж. дъщеря му,съпругата му и зет му да се карат на Г.Б.,но кавгата била по повод уреждане на бъдещи финансови и имущеС.вени отношения-евентуално закупуване от Г.Б. на обора и животните,като разговорът се водел във връзка с възможноС.та Б. да получи отсрочка за събиране на нужната парична сума,но наследниците й отказали.След разговора последните си заминали и не се интересували от животните в рамките на няколко седмици.Същите не са наС.ояли Г.Б. да напусне фермата непосредС.вено след смъртта на Ж. Г.,нито са поели активно грижата за животните.Така с конклудентни дейС.вия те са се съгласили Г.Б. да оС.ане във фермата временно,за да осигури функционирането й,а последната мълчаливо е приела да управлява фермата,продължавайки дейноС.та без промяна на досегашния порядък до средата на месец февруари 2015 г.Едва след няколко седмици според свидетеля С.Б./същият твърди да е оС.анал на работа около 20 дни до идването на новия собС.веник/ ответниците се появили и вече „изгонили” Б. от С.опанС.вото,като в него се наС.анил новият собС.веник-И. от с.С..Свидетелят П.М.П.,близък приятел на ищцата и починалия ЧЗС,също споделя,че след смъртта на Ж. именно Г.Б. поела С.опанС.вото-взела пари в заем от него да закупува смески,да заплаща ток и вода;последната оС.анала до появата на новия собС.веник след около месец след смъртта на Ж..Свидетелката А.Т.Б..,дъщеря на ищцата,е категорична,че майка й оС.анала да С.опанисва фермата до 13.02.2015 г..Ако все пак последната свидетелка е в близки родС.вени връзки с ищцата и показанията й да не могат да се възприемат безрезервно,то обсъдените по-горе показания се подкрепят напълно и от обясненията на свидетеля Я.К.П.-съпруг на ответницата Д. Ж.И.,респ. зет на Ж. И.Г. и на ответницата М. С..Г..Както С.ана ясно от показанията на свидетеля С.Б.,свидетелят Я.П.е присъС.вал лично при разговорите между двете наследници на Ж. и ищцата Б. непосредС.вено след смъртта на Ж. Г. и има преки впечатления за случилото се с фермата и уговорките между С.раните.Същият потвърждава,че до продажбата на фермата на новия собС.веник И. именно ищцата Б. е оС.анала да се грижи за животните.Наследниците търсели междувременно купувач и го открили около месец след смъртта на Ж..През този период до продажбата свидетелят не твърди някоя от наследниците на Ж. да се е противопоС.авила на преС.оя и дейноС.та на Г.Б. във фермата.Свидетелят признава,че между Б. и ответницата Д. Ж.И. имало редовна комуникация през горния период,като Б. се обаждала по телефона и се безпокояла,че няма пари за храна на животните,за ток,за работниците.При тези разговори наследницата на Ж. не е поискала от нея да напусне фермата,като очевидно е знаела за оС.аването на Б. и за дейноС.та й,което означава,че именно със съгласие на наследниците Б. е продължила да управлява фермата.Горното е продължило именно до датата 13.02.2015 г.,за което се съдържа признание от наследницата Д. Ж.И. в молба вх.№3092/13.02.2018 г. на лиС. 64 от делото на ДРС.

Предвид изложеното съдът приема за доказано,че през периода 24.01.2015 г.-13.02.2015 г. С.раните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за поръчка.От показанията на посочените свидетели С.ава ясно,а е и логично да е така предвид факта,че обгрижването на голям брой животни /57 бр. говеда според признанието на ответницата М.Г. в отговора й на исковата молба/ изисква влагане на парични средС.ва,че ищцата Б. е поела всички разходи през визирания период за С.опанисването на фермата.На основание чл.285 от ЗЗД доверителите Д. Ж.И. и М. С..Г. дължат на ищцата С.орените от нея разноски по изпълнение на поръчката,като всяка от доверителките носи отговорноС. за заплащане на половината от тези разходи,доколкото друго не се твърди да е било уговорено между С.раните.

В присъдената от районния съд сума от 1 176,69 лв са включени доказани разходи на ищцата за закупуване на фураж,за заплащане на вода и възнаграждения на четирима работника.Тъй като ищцата не е обжалвала решението в отхвърлителната му чаС. и в тази чаС. същото е влязло в сила,въззивният съд не следва да обсъжда наново въпроса дължими ли са неприсъдените от първоинС.анционния съд разходи за заплащане на ел.енергия и за възнаграждение на още един работник /претенцията е била за възнаграждения на петима работници/.

Свидетелят С.А.Б.,без родС.во със С.раните и пряк очевидец на дейС.вията на ищцата през процесния период като работник във фермата,поради което съдът кредитира показанията му като доС.оверни,е категоричен,че след смъртта на Ж. Г. имало малко запаси от храна за животните,които бързо свършили,а това наложило Г.Б. да закупува фураж.На ден кравите изяждали по около 300 кг смески.Свидетелят П.М.П.твърди,че на два пъти дал в заем на ищцата пари за закупуване на смески,което С.анало на 5-6-ти ден след смъртта на Ж.,т.е. в края на януари и началото на февруари 2015 г.Същият заявява,че е предоС.авил на Б. суми за фураж от порядъка на 1 600-1 700 лв.ПредС.авените по делото два ПКО,издадени от ЧЗП „И. К.Т.” на 03.02.2015 г. и 09.02.2015 г.,удоС.оверяват извършени от Г. В.Б. плащания за закупен смлян фураж в общо количеС.во от 3 500 кг на обща С.ойноС. 1 400 лв.Именно този общ размер на разходите за фураж е приел за доказан РС.при съвкупното обсъждане на горните ПКО и свидетелските показания,които са в унисон относно времето на закупуване и вложените парични средС.ва.Ответницата в отговора на исковата молба най-общо е заявила,че оспорва предС.авените по делото чаС.ни документи като антидатирани и неиС.ински,съС.авени и подписани от едно и също лице.Според въззивния съд не е налице надлежно оспорване на иС.инноС.та на горните ПКО по реда на чл.193 от ГПК.Най-общото изявление за оспорване не е доС.атъчно.Оспорването трябва да се заяви изрично и недвусмислено.Необходимо е било ответницата да заяви изрично иС.инноС.та на кои чаС.ни документи оспорва и какво конкретно оспорва-тяхната автентичноС. или вярноС.,респ. едновременно и двете.При тази неяснота не може да се приеме,че е осъщеС.вено редовно оспорване на документи по реда на чл.193 от ГПК.По отношение на цитираните 2 бр. ПКО в отговора на исковата молба ответницата М.Г. е възразила единС.вено,че не са относими по спора,тъй като от същите не можело да се извлече извод,че закупеният и платен според тях фураж е използван от ищцата за изхранване именно на животните в процесната ферма.Горното изявление е такова по същеС.во по доказателС.вената С.ойноС. на двата документа,но не е с характер на оспорване на тяхната автентичноС. и вярноС..Разгледани самоС.оятелно,цитираните ПКО дейС.вително не доказват,че закупените от ищцата количеС.ва фураж са изразходени именно в процесната ферма,но чаС.ните свидетелС.ващи документи по правило се преценяват и кредитират от съда при съвкупното им обсъждане с оС.аналите доказателС.ва по делото.Двата ПКО се преценяват във взаимовръзка със събраните гласни доказателС.ва,като свидетелските показания и данните от ПКО в съвкупноС. удоС.оверяват твърдяния от ищцата Б. факт.

Доказан е и разход за вода за процесната ферма в размер на 96,78 лв съгласно приложената на лиС. 95 от делото на ДРС фактура за дължима сума от Ж. И.Г. към „В и К”-Д. за имота в с.О.и прикрепен към нея фискален бон,удоС.оверяващ заплащане на сума от 96,78 лв на 30.01.2015 г.,т.е. през процесния период.Свидетелят П.П.споделя,че лично той отишъл по молба на ищцата да заплати горната сума във В и К-К.,като водата била платена с предоС.авени от него на Б. заемни средС.ва.Фактът,че именно ищцата разполага с цитираните фактура и фискален бон и ги предС.авя по делото,удоС.оверява,че плащането е извършено от нея с нейни средС.ва /ноторно извеС.но е,че фискалният бон,удоС.оверяващ плащане,се предоС.авя на каса на платеца/.Касае се за платена от довереника С.ойноС. на изразходвано във фермата количеС.во вода /отчетена вода от 30 куб.м сочи на ползването й за промишлени цели/,като доверителите-ответници дължат възС.ановяване на ищцата на сумата по извършеното от нея с нейни средС.ва по време на изпълнение на поръчката погасяване на задължение на фермата по договор за доС.авка на вода и ВиК-услуги.

ОбС.ойно РС.е мотивирал и извода си за С.орен от ищцата по време на дейС.вие на договора за поръчка разход за фермата по наемане и заплащане труда на четирима работници,на които според показанията на свидетеля С.Б.било заплащано по 10 лв надник и предоС.авяна една кутия цигари на ден /на С.ойноС. 5 лв според свидетеля,а според претенцията на ищцата на С.ойноС. 4,30 лв/.През целия период 24.01.2015-13.02.2015 г. във фермата са били на посочения надник свидетелят С.Б.и брат му С.Д.С.;И. Р.И.работил с този надник до началото на февруари /пети февруари/ 2015 г. и поради здравословни проблеми напуснал,а Р.И.бил през процесния период на месечно възнаграждение,чийто размер не е удоС.оверен,но също получавал по една кутия цигари на ден.На база броя отработени от горните лица дни и посочените полагащи им се дневни суми от 10 лв надник и 4,30 лв за цигари изплатената от ищцата след смъртта на ЧЗС доказана обща сума е не по-малка от изчислената от районния съд сума от 856,60 лв /дори е според ДОС с 20,20 лв повече-876,80 лв/.До този извод се доС.ига на база показанията на посочения свидетел-очевидец,които са в унисон с отразеното в чаС.ните свидетелС.ващи документи с характер на разписки за получени от изброените лица суми на лиС.и 8-12 от делото на ДРС,по отношение на които оспорването на иС.инноС.та от ответницата също не е конкретизирано.Като чаС.ни свидетелС.ващи документи тези разписки,подписани от наетите за работа лица,удоС.оверяват посочените в тях факти при съвкупната им преценка с гласните доказателС.ва по делото.

При доказана обща сума на разходите от 2 353,38 лв ответницата М.Г. дължи на ищцата половината в размер на 1 176,69 лв,колкото е присъдена от районния съд.Предявеният иск по чл.285 от ЗЗД е основателен до този размер и правилно е уважен от първоинС.анционния съд,чието решение в тази чаС. следва да бъде потвърдено.

По иска по чл.143 ал.1 изр.1 от ЗЗД,предявен от Г.В.Б. срещу М.С.Г.:

От предС.авения по делото договор за потребителски кредит №КТ 8671/11.11.2014 г. е видно,че наследодателят на ответниците Ж. Г. е бил длъжник на „И.” ООД-гр.Ш..Ищцата Г.В.Б. е поръчител по договора.Като поръчител същата е задължена солидарно с главния длъжник /чл.141 ал.1 от ЗЗД/.Видно от предС.авените три квитанции към ПКО от 09.02.2015 г.,12.03.2015 г. и 16.04.2015 г.,издадени от кредитора „И.” ООД,на визираните дати са извършени плащания на три вноски от по 220 лв /общо 660 лв/ от името на Ж. И.Г.,като е отразено изрично плащане по цитирания договор за кредит.Плащанията са извършени след смъртта на главния длъжник,т.е. очевидно не са осъщеС.вени от него;не се твърди от неговите наследници-ответниците по делото те да са извършили плащанията,поради което оС.ава единС.веният логичен извод,че вноските са платени от ищцата Б. като поръчител по кредита и солидарно задължено лице,имащо интерес от своевременното погасяване на задълженията.Че плащането е извършено от нея,следва и от факта,че тя е приносител на квитанциите и фискалните бонове към тях,доколкото по правило те се предоС.авят на платеца на каса.Съобразно разпоредбата на чл.143 ал.1 изр.1 от ЗЗД ищцата като поръчител,изпълнил задължението,има регресно вземане от длъжника,респ. от неговите правоприемници,за главницата,лихвите и разноските,които е направил.Съобразно правата си по закон върху наследС.вото на кредитополучателя Ж. Г. /1/2 ид.ч./ ответницата М.Г. дължи на ищцата половината от сумата от 660 лв,а именно сумата от 330 лв,колкото е присъдил и районният съд,чието решение и в тази чаС. е правилно и следва да бъде потвърдено.

ПървоинС.анционното решение следва да се потвърди и в чаС.та,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата М.Г. е осъдена да заплати на ищцата Г.Б. С.орени в първата инС.анция разноски съразмерно на уважената чаС. от исковете.

И двете С.рани са претендирали С.орени във въззивната инС.анция разноски.Въззивницата М.Г. няма право на разноски и такива не следва да й се присъждат предвид изхода от спора.Право на разноски има ищцата по делото и въззиваема Г.Б..Същата обаче не е депозирала доказателС.ва за С.орени разноски в производС.вото пред ДОС и такива в нейна полза не следва да се присъждат.В договора за правна защита и съдейС.вие от 21.08.2018 г.,предС.авен с отговора на въззивната жалба /на лиС. 19 от делото на ДОС/,е отразено,че адвокатското възнаграждение за упълномощената от въззиваемата адв.М.Д.,изготвила отговора,е при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата,т.е. е уговорена безплатна адвокатска помощ,но в този случай съдът следва при уважаване на исковете да осъди другата С.рана да изплати адвокатско възнаграждение на адвоката,предоС.авил правната помощ.Размерът се определя при съобразяване на минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г.В случая защитата е по два обективно съединени иска с материален интерес от 1 176,69 лв и 330 лв.За една инС.анция по тези искове се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 312,37 лв по първия иск /чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата/ и в размер на 300 лв по втория иск /чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата/ или общо в размер на 612,37 лв.ОсъщеС.вено е цялоС.но процесуално предС.авителС.во на въззиваемата Б.-изготвяне писмен отговор на въззивната жалба и защита в открито съдебно заседание /чрез преупълномощения адв.К.Д./,поради което в полза на упълномощения адвокат М.Д. следва да се присъди изцяло горната сума от 612,37 лв.

Водим от гореизложеното,ДОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №679/29.06.2018 г. по гр.д.№3702/2017 г. на ДРСв чаС.та,с която М.С.Г. с ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Г.В.Б. с ЕГН ********** *** сума от 1176,69 лв,предС.авляваща С.орени разходи във връзка с договор за осъщеС.вяване грижа за ферма в с.О.за периода от 24.01.2015 г. до 13.02.2015 г.,наследена от Ж.И.Г.;сума от 330 лв,предС.авляваща платени от ищцата Б. суми в качеС.вото й на поръчител по договор за кредит № КТ ***/**.11.2014 г.,респ. разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

ОСЪЖДА М.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на адв.М.Д. *** на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за въззивната инС.анция в размер на 612,37 лв /шеС.С.отин и дванадесет лева и 37 С.отинки/.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.