Р Е Ш Е Н И Е

№ 258 28.11.2018 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и девети октомври 2018 год.

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 431/2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 13989 /13.07.2018 год. ,подадена от Р.Г.Й., ЕГН ********** *** срещу решение №630 /15.06.2018 год. по гр.д.№ 3514/2017 год. на Районен съд Добрич, с което е 1./отхвърлен предявения от нея против р.п.иск за заплащане на сумата от 2 165.24 лв., представляваща част от дължимо обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 28 работни дни за 2008 год., 40 работни дни за 2009 год. и 40 работни дни за 2016 год., ведно със законната лихва върху главното задължение от подаване на исковата молба до окончателното заплащане, като погасен чрез прихващане,както и е 2./осъдена да плати на Р.П.сумата от 1 101.47 лв., представляваща платено й без основание обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2016 год., ведно със законната лихва върху главното задължение от подаване на исковата молба – 16.11.2017 год. до окончателното заплащане.

С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт е отправено искане да бъде изцяло отменен,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за уважаване на първоначалния иск по чл.224 ал.1 от КТ,респективно за отхвърляне на насрещния такъв по чл. 55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.Въззивникът изразява несъгласие с изводите на районния съд относно възможността работодателят да извърши прихващане на полагащите се на работника суми за парично обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ срещу негово насрещно вземане за обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ,направени без да бъде отчетено,че не е ликвидно вземането на работодателя поради обжалването на заповедта за наложено дисциплинарно наказание и в отклонение от разпоредбата на чл.272 от КТ и практиката на ВКС.На въззивника било начислено и изплатено обезщетение за 108 дни платен годишен отпуск в нетен размер от 9 150.51 лв.,вместо полагащото се за 96 дни и в размер от 8 133.77 лв.Искът по чл.55 ал.1 пр.1-во от ЗЗД за връщане от работника на недължимо получено обезщетение не следвало да бъде уважаван с оглед правилото на чл.271 ал.1 от КТ.Презумпцията по чл.8 ал.2 от КТ относно добросъвестността на работника не следвало да счете за оборена от работодателя ,тъй като възложена в негова доказателствената тежест било установяване знанието за получаване на конкретна сума без правно основание,а не общото познаване на нормативната уредба,касаеща отпуските.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 27.06.2018 год.,жалба рег.№13989/13.07.2018 год.,изпратена по пощата на дата 10.07.2018 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна ***счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 16034/17.08.2018 год.Систематичното място на разпоредбата на чл.272 в КТ сочело,че същата касаела извършването на удръжки от трудовото възнаграждение,а не изплащането на обезщетенията по КТ.Вземането на работодателя били ликвидно,тъй като независимо от обжалването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,същата произвеждала правен ефект от момента на връчването й на работника.В заповедта за уволнение изрично бил вписан броя на работните дни,за които е начислено обезщетението за неизползван годишен отпуск,т.е. работникът е бил наясно,че при прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на 2016 год.,нему не се следва отпуск и съответно обезщетение в пълния размер за тази календарна година.

Предявеният от Р.Г.Й. срещу ***осъдителен иск е за сумата от 2 165.24 лв.Изложени са твърдения,че по силата на връчена й заповед на дата 15.09.2016 год.,трудовото й правоотношение било прекратено поради дисциплинарно уволнение.В уволнителната заповед било посочено,че следва да й бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо за 108 работни дни,съответно 28 работни дни за 2008 год. ;40 работни дни за 2009 год. и 40 работни дни за 2016 год.Съобразно начисленията в разчетно-платежната ведомост,общата сума на обезщетението за неизползвания отпуск възлизала на 10 167.12 лв.На 25.11.2016 год. ,ответникът й превел сумата от 6 336.15 лв.,след направени удръжки за данък по ЗДДФЛ в размер на 1 016лв.;за изплатено в повече авансово трудово възнаграждение за месец септември в размер на 649.02 лв. и за обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в размер на 2 165.24 лв.

С оглед на горното е отправено искане ,ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 2 165.24 лв.,която работодателят удържал неоснователно за обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ и съставляваща последното получено от служителя брутно трудово възнаграждение за месец август 2016 год.

*** е депозирала отговор рег.№19658/16.11.2017 год.,с който е изразила становище за допустимост ,но неоснователност на иска по чл.224 ал.1 от КТ за заплащане на част от дължимото на работника обезщетение за неизползван годишен отпуск,равняващо се на размера на удържана от работодателя сума,дължима от работника при дисциплинарно уволнение като обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.Не са оспорени фактическите твърдения на ищцата относно размера на изплатените й суми и направени прихващания.Трудовото правоотношение на ищцата ,следвало да се счете за прекратено от момента на връчване на заповедта.Последиците от уволнителната заповед не настъпвали след приключване на производството по обжалването й,поради което правилно от общо дължимата сума за обезщетение за неползван платен годишен отпуск,била прихваната сумата,дължима от работника на работодателя по правилото на чл.221 ал.2 от КТ и в равняваща се на брутното й трудово възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ***е предявил насрещен иск за заплащане на сумата от 1 101.47 лв., представляваща платено без основание на Р.Г.Й. обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2016 год. , основаван на следните обстоятелства: Със заповед от 14.09.2016 год.,връчена на 15.09.2016 год. било прекратено трудовото правоотношение между страните. На основание чл.224 ал.1 от КТ на служителя било изплатено обезщетение в размер на 10 167.23 лв., след приспадане на негови задължения към работодателя – обезщетение в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието – 30 дни в размер на 2 165.24 лв., възстановяване на сума за работно облекло за 2016 год., пропорционално на неотработеното време в размер на 539.00 лв. и възстановяване на авансово изплатената сума от брутното трудово възнаграждение за м.септември 2016 год. в размер на 9 работни дни – 110.12. След прихващане на посочените по-горе насрещни задължения на Р.Й. и дължимия ДОД, сумата от 6 336.15 лв. й е преведена с преводно нареждане на 24.11.2016 год. Размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск - 10 167,23 лв. е формиран на база неизползван платен годишен отпуск от ответницата за 2008 год. в размер на 28 работни дни, за неизползван платен годишен отпуск за 2009 год. в размер на 40 работни дни и за неизползван платен годишен отпуск за 2016 год. в размер на 40 работни дни. Трудовото правоотношение на ответницата е прекратено на датата на връчване на заповедта за уволнение. Следователно тя има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 год. пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, т.е. 27 работни дни. При това положение обезщетението за неползван платен годишен отпуск следва да се изчисли общо за 95 работни дни и е в размер на 8 943.40 лв. След приспадане на ДОД лицето е трябвало да получи чиста сума в размер на 8 049.06 лв., вместо 9 150.51 лв. С оглед горното се налага извода, че ответницата е получила без основание сумата от 1 101.47 лв.

Всяка от страните претендира да й бъдат заплатени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Спора по делото е относно дължимо от работодателя на служителя парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ,което според работника не му е изплатено в пълен размер,а според работодателя му е заплатено в размер по-голям от следващия се такъв.Разрешаването му е предпоставено от установяване точния размер в работни дни и по години на неползвания платен годишен отпуск от работника до датата на неговото уволнение,респективно зачитането/незачитането действието на извършено от работодателя извънсъдебно прихващане с вземането му срещу работника за обезщетението по чл.221 от КТ.

Със заповед № РД-08-05/14.09.2016 год. на административния ръководител на ***и на основание чл.188 т.3 от КТ,във връзка с чл.190 ал.1т.3 от КТ,при спазване на изискванията на чл.189 ,чл.193 ал.1 и чл.194 от КТ,на Р.Г.Й.,съдебен служител в **,на длъжност”Главен счетоводител,изпълняващ функциите на административен секретар” е било наложено дисциплинарно наказание”уволнение” и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е бил прекратен трудовия й договор,считано от датата на връчване на заповедта-15.09.2016 год.Съобразно т.1 от заповедта на лицето е следвало да се изплатят следните обезщетения:на основание чл.224 ал.1 от КТ парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008 год. в размер на 28 работни дни;за 2009 год. в размер на 40 работни дни и за 2016 год. в размер на 40 работни дни,общо 108 работни дни.Съобразно т.2 от заповедта,на основание чл.221 ал.2 от КТ,лицето дължи обезщетение в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 30 дни;на основание чл.2 ал.8 изр. второ от Правилата за определяне и изплащане на суми за облекло на магистрати,държавни съдебни изпълнители,съдии по вписванията и съдебни служители в органите на съдебната власт,лицето дължи възстановяване на сумата за облекло за 2016 год.,пропорционално на неотработеното време-за периода от 15.09.2016 год. до 31.12.2016 год. в размер на 539.00 лв. и на основание чл.19 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл.24.1. от Вътрешните правила на авансово изплатената сума от брутното трудово възнаграждение за месец септември -2016 год. в размер на 9 работни дни.

Не е спорно между страните по делото,че законността на дисциплинарното уволнение е била оспорена от служителя с исковете по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,заявени с искова молба рег.№ 3534/11.11.2016 год.,въз основа на която е било образувано гр.д.№660/2016 год. на Балчишкия районен съд,решението по което е било обжалвано пред въззивния съд. Постановеното от Добричкия окръжен съд решение № 246/21.11.2018 год. по в.гр.д.№306/2018 год. не е влязло в сила.

Правото на работника на обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът или служителят не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск. Съобразно разпоредбата на чл.224 ал.1 и 2 от КТ , чл. 42 ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на паричното обезщетение за неизползувания годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Обезщетението се дължи безусловно и е изискуемо към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на незаконно уволнения работник на заемана длъжност, не се възстановява и правото му на платен годишен отпуск, нито се дължи връщане на полученото обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ - трудовото правоотношение е било прекратено и обезщетението е изплатено законно.

Дисциплинарното уволнение е вид дисциплинарно наказание, което работодателят може да наложи на работника или служителя по трудовото правоотношение за извършено от него тежко дисциплинарно нарушение. То е свързано с неблагоприятни имуществени последици за наказаното лице, което по реда на чл. 221 ал. 2 от КТ, дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието . Обезщетението по  чл. 221 ал. 2 КТ е предвидено да възмезди вредите на работодателя , произтичащи от прекратяване на трудовото правоотношение вследствие на дисциплинарно уволнение . Възникването на обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ е предпоставено от законосъобразност на извършеното дисциплинарно уволнение.

Обезщетението по чл. 224 от КТ поначало не подлежи на прихващане с други видове обезщетения по раздел ІІІ на глава Х от КТ,включително и с такива,които се изплащат по повод на прекратяване на трудовото правоотношение .Недопустимо е от задължението за плащане по чл. 224 от КТ да се прихваща насрещното задължение на работника или служителя за обезщетение по чл. 221 ал.2 от КТ (поради дисциплинарно уволнение). Материално-правна предпоставка за да бъде счетено за основателно заявено възражение за прихващане на дължими във връзка с уволнението обезщетения , е и двете да са в зависимост от наличието на законно уволнение. В случай,че едно от обезщетенията безусловно се дължи към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване,тази предпоставка не е налице.Такова е обезщетението по чл. 224 ал.1 от ГПК.При евентуално завръщане на работа ,работникът или служителят вече не може да претендира реалното ползване на отпуска.Отношенията между страните по трудовото правоотношение са уредени в съответствие с правата им към един предходен момент,т.е. въпросът за отпадане на правото не стои,т.е. и не е налице причина за връщане на получените суми като обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ. За да отговаря на изискванията на чл. 103 ЗЗД и да може да породи действие, извънсъдебно прихващане трябва да има за предмет безспорни вземания с настъпил падеж. В случая с оспорването на уволнителната заповед,спорно става и вземането на работодателя за обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ поради дисциплинарното уволнение на служителя. В този смисъл не може да бъде споделено виждането на работодателя,че от момента на прекратяване на трудовото правоотношение ,определен по правилото на чл.335 ал.2 т.3 от КТ и докато не влезе в сила съдебно решение,с което се признава за незаконно и се отменя дисциплинарно уволнение,работодателя има към служителя си вземане по чл. 221 ал.2 от КТ.При съобразяване,че работникът е оспорил по исков ред уволнението си на дата 11.11.2016 год.,а работодателят е прихванал вземането си на дата 24.11.2016 год.,твърдяното от ответника извънсъдебно прихващане с негови насрещни вземания към ищцата – ликвидни и изискуеми не е такова,поради което и действието му не следва да бъде зачетено от съда.

В този смисъл е доктрината “Коментар на Кодекса на труда“ на Васил Мръчков,Красимира Средкова и Атанас Василев,изд.Сиби,2007 год.-9 издание,стр.692;писмо № 94-С-8/05.04.2000 год. относно обезщетението за неизползван отпуск на Министерството на труда и социалната политика;решение № 623/24.06.2002 год. по гр.д.№ 933/2001 год. на ВКС,ІІІ г.о.;решение № 381/17.03.2016 год. по в.гр.д.№ 415/2016 год. на Окръжен съд Пловдив; решение № 948/21.12.2009 год. по гр.д.№3128/2008 год. на ВКС,III г.о. и решение № 404/06.07.2010 год. по гр.д.№ 322/2009 год. на ВКС, IV г.о.

Вещото лице, изготвило назначената по съдебно –счетоводна експертиза е извършило проверка на ведомостта за работна заплата за месец септември 2016 год. и при прекратяване на трудовото правоотношение и в заключение рег.№8993/04.05.2018 год. е отразило констатациите си,че за неизползван платен годишен отпуск за 108 дни работодателят е начислил на ищцата обезщетение в размер на 10 167.23 лв. ,а след облагане на обезщетението с авансов 10% данък по ЗДДФЛ от 1 016.72 лв., обезщетение в нетен размер от 9 150.51 лв.На ищцата е било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 988.76 лв. ,а след облагане на възнаграждението, на основание чл.42 от ЗДДФЛ с 10% данък в размер на 99.88 лв.,възнаграждение в нетен размер от 889.88 лв.Така работодателят е определил дължима за изплащане на ищцата сума в общ нетен размер от 10 040.39 лв. На дата 13.09.2016 год. на ищцата била изплатена сумата от 1 000 лв.,съставляваща аванс-заплата,т.е. със 110.12 лв. в повече от дължимото й нетно трудово възнаграждение за 9 работни дни. На дата 24.11.2016 год. работодателят е превел по банковата сметка на служителя сумата от 6 336.15 лв. ,като са били направени удръжки както следва: 539.00 лв. – сума за възстановяване за изплатено работно облекло за 2016 год., изчислена пропорционално за неотработеното време от 15.09.2016 год. до 21.12.2016 год. и 2 165.24 лв. – обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.

Вещото лице изготвило назначената по съдебно –счетоводна експертиза е извършило проверка на личното трудово досие на ищцата и в заключение рег.№8993/04.05.2018 год. е отразило констатациите си,че до момента на прекратяване на трудовото правоотношение,размера на неизползвания от служителя платен годишен отпуск е както следва:за 2008 год.-29 работни дни;за 2009 год.-40 работни дни и за годината на прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 01.01.2016 год. до датата на връчване на уволнителната заповед 15.09.2016 год. по правилото на 42 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските –общо 27 работни дни,т.е. общо 96 работни дни.

При съобразяване разпоредбите на чл.228 и чл.224 от КТ за изчисляване на обезщетението за неползван платен годишен отпуск по реда на чл. 177 от КТ,вещото лице е определило размера му ,като възлизащ на сумата от 9 037.52 лв. След облагане на обезщетението, представляващо облагаем доход, на основание чл.24 от ЗДДФЛ с 10% данък – 903.75 лв., обезщетението е дължимо в нетен размер от 8 133.77 лв.

Горното води до извод,че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата се е следвало трудово възнаграждение в нетен размер от 889.88 лв.;обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в нетен размер от 8 133.77 лв.,т.е. общо сумата от 9 023.65 лв.С оглед на посоченото в настоящото изложение, не е следвало да бъде правена удръжката на сума от 2 165.24 лв. за обезщетението по чл. 221 ал.2 от КТ.Ищцата не възразява срещу направената й удръжка в размер на сумата от 539.00 лв. за възстановяване за изплатено работно облекло за 2016 год.,т.е. след приспадането й остава остатък за изплащане в размер на сумата от 8 484.65 лв.( 9 023.65 лв.- 539.00 лв.= 8 484.65 лв.).На ищцата са били преведени суми в размер от по 1 000 лв. и 6 336.16 лв.,т.е. общо 7 336.16 лв. Размера на неизплатеното на ищцата обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ се равнява на разликата между дължимата й сума в размер на 8 484.65 лв. и преведената от 7 336.16 лв. и възлиза на сумата от 1 148.50 лв.

В този размер подлежи на уважаване първоначален иск на работника,респективно изцяло подлежи на отхвърляне насрещния иск.

Обжалваното решение е отчасти неправилно,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК ,въззивният съд го отменя отчасти по първоначалния иск и изцяло по насрещния иск ,като решава спора по същество съобразно настоящото изложение,респективно потвърждава го отчасти по първоначалния иск.

Страните по делото са сторили разноски в производството както следва:

Заявената от служителя осъдителна претенция е в размер на 2 165.24 лв.,уважена от съда в размер от 1 148.50 лв.,респ.отхвърлена в размер от 1 016.74 лв. , а заявената от работодателя е в размер на 1 101.47 лв. и изцяло неоснователна.С оглед на горното и по правилото на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК разноски по първоначалния иск за двете съдебни инстанции се следват и на двете страни,а по насрещния иск и по правилото на чл. 78 ал.3 от ГПК само на служителя.

Служителят е заплатил суми от по 460 лв. и 250 лв. за възнаграждение на адвокат ,осъществил процесуалното му представителство във всяка от инстанциите ,както и ДТ в размер на 25 лв. за въззивното производство.В договорите за правна помощ,възнаграждението е определено общо за процесуално представителство по два иска,т.е. заплатено е такова в размер от по 355 лв. за всеки един от исковете (460 +250 =710:2= 355).На служителя следва да бъде присъдено в пълен размер възнаграждението за представителство по отхвърления срещу него насрещен иск и възнаграждение за представителство съразмерно на уважената част по първоначалния иск,т.е. общо сумата 543.30 лв. по двата иска и за две съдебни инстанции. (355+188.30=543.30).На служителя се следва и сумата от 25 лв.,заплатена като държавна такса за въззивното обжалване на решението по насрещния иск,т.е. общия размер на разноските дължими от работодателя на служителя е в размер на 568.30 лв. (543.30+ 25=568.30)

Работодателят е заплатил суми от по 400 лв. и 180 лв. за възнаграждение на адвокат ,осъществил процесуалното му представителство във всяка от инстанциите,ДТ в размер на 50 лв. по предявения от него насрещен иск и сумата от 100 лв. –възнаграждение на вещо лице. В договорите за правна помощ,възнаграждението е определено общо за процесуално представителство по два иска,т.е. заплатено е такова в размер от по 290 лв. за всеки един от исковете (400+180=580:2=290).Съдебно-счетоводната експертиза е допусната по искане и на двете страни,а констатациите на вещото лице ,изготвило заключението касаят и двете осъдителни претенции,т.е. заплатено е възнаграждение от по 50 лв. по първоначалния и насрещния иск.На работодателя не се следват разноски по предявения от него и отхвърлен от съда насрещен иск-за възнаграждения на вещо лице и адвокат,както и заплатена държавна такса в първоинстанционното производство.На работодателя се следват по правилото на чл.78 ал.3 от ГПК ,част от сторените по първоначалния иск разноски за възнаграждения на вещо лице и адвокат в общ размер от 350 лв.(290+50=340 лв.), съответна на размера на отхвърлената част от първоначалния иск,т.е. сумата от 159.65 лв.

По правилото на чл.78 ал.6 от ГПК,работодателят следва да бъде осъден да заплати дължимите за разглеждане на първоначалния иск в уважения му размер от 1 148.50 лв., държавни такси за производството пред ДРС и ДОС ,определени по реда на чл.1 и чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК в минималните размери от по 50 лв. и 25 лв.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №630 /15.06.2018 год. по гр.д.№ 3514/2017 год. на Районен съд Добрич в частта,в която е отхвърлен първоначалния иск за сумата от 1 148 лв.,като вместо това п о с т а н о в я в а : ОСЪЖДА р.п.ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Й., ЕГН ********** *** сумата от 1 148.50 лв.,съставляваща неизплатена нетна част от дължимо обезщетение по чл.224 от КТ в общ размер от 8 133.77 лв. за неизползван платен годишен отпуск в размер на 96 работни дни,съответно 29 работни дни за 2008 год., 40 работни дни за 2009 год. и 27 работни дни за 2016 год., ведно със законната лихва върху главното задължение ,считано 05.09.2017 год. и до окончателното заплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №630 /15.06.2018 год. по гр.д.№ 3514/2017 год. на Районен съд Добрич в частта,в която е отхвърлен първоначалния иск за сумата от 1 016.74 лв.,съставляваща горницата над 1 148.50 лв. и до пълния размер на заявяването му от 2 165.24 лв.

ОТМЕНЯ решение №630 /15.06.2018 год. по гр.д.№ 3514/2017 год. на Районен съд Добрич в частта,в която е уважен насрещния иск,като вместо това п о с т а н о в я в а :ОТХВЪРЛЯ предявения от р.п.срещу Р.Г.Й., ЕГН ********** *** иск за сумата от 1 101.47 лв., представляваща платено без основание обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2016 год., ведно със законната лихва върху главното задължение от подаване на исковата молба – 16.11.2017 год. до окончателното заплащане.

ОТМЕНЯ решение №630 /15.06.2018 год. по гр.д.№ 3514/2017 год. на Районен съд Добрич в частта за отговорността за разноски,като вместо това п о с т а н о в я в а:

ОСЪЖДА р.п.ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Й., ЕГН ********** *** сумата от 568.30 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Р.Г.Й., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на р.п.сумата от 159.65 лв. ,сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

ОСЪЖДА р.п.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Добричкия окръжен съд сумата от 75 лв.,съставляваща дължими държавни такси за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.