Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 236
гр.Добрич
12.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На
двадесет и девети октомври 2018 год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Секретар:НЕЛИ
БЪЧВАРОВА
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №441 по описа за 2018 год.,
за
да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от
ГПК.Подадена е въззивна жалба от „****” АД-гр.Варна срещу решение
№769/20.07.2018 г. по гр.д.№1845/2017 г. на Добричкия районен съд в частта,с
която е признато за установено в отношенията между страните,че И.Г.Е. с ЕГН **********
*** не дължи на въззивника сумата от 1 212,65 лева,представляваща
стойност на преизчислено количество ел. енергия за периода 31.05.2016
г.-01.09.2016 г.,за която сума е издадена фактура №0249374313/15.11.2016
г.,като дружеството-въззивник е осъдено да заплати на И.Г.Е. разноски
по делото в размер на 453,37 лева.В жалбата се съдържат оплаквания за
необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване решението на
първоинстанционния съд.Сочи се,че правото на корекция е обосновано с
установения факт на повреда на СТИ в процесния обект,водеща до измерване на
консумираната ел.енергия с грешка извън допустимата.Изчисленията на дължимата
от абоната сума били извършени по реда на чл.48 ал.1 т.1Б от ПИКЕЕ-при липса на
точен измерител на грешката.Коригирането на сметката на ищцата било нормативно
обосновано както с разпоредби на ОУ на въззивника,така и с разпоредбите на
чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а ал.2 т.6 б.”а” от ЗЕ,изм. и доп. ДВ,бр.54/17.07.2012
г.,препращащ и към ПИКЕЕ,в сила и към датата на проверката-01.09.2016
г.Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част,цялостно отхвърляне на
иска и присъждане на разноските по делото за двете инстанции.Навежда се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,изплатено от другата
страна.
В писмен отговор на жалбата въззиваемата И.Г.Е. изразява становище за
неоснователност на последната и настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение в атакуваната му част,както и за присъждане на
сторените от нея разноски във въззивната инстанция.Излагат се доводи за липса
на законово основание за извършване корекция на сметката на потребителя,като
освен това периодът на корекцията не бил обоснован,не било взето предвид от
въззивника,че не е установено неправомерно поведение на потребителя,довело до
грешката при измерване,както и не било съобразено,че грешката при измерване е
положителна и водела до отчитане на повече от действителното потребление.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 26.07.2018
г.,а жалбата е подадена на 08.08.2018 г. при изтекъл за страната срок за
въззивно обжалване на 17.09.2018 г. с оглед спиране теченето на срока през
съдебната ваканция съгласно чл.61 ал.2 от ГПК/.Жалбата е процесуално допустима
предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение в посочената част.Разгледана по същество,жалбата е
неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и
разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявения
допустим иск.
Предявен е отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от
ГПК от И.Г.Е. *** срещу „****” АД-гр.Варна за установяване,че ищцата в качеството на
потребител с клиентски №** и абонатен №** за обект,находящ се в с.**,общ.Добрич,ул.
„**” №37,не дължи сумата от 1 217 лв,начислена като корекция на сметката за
електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода от 31.05.2016
г. до 01.09.2016 г.,за която сума е издадена фактура №0249374313/15.11.2016 г.Искът
е уважен от първоинстанционния съд до размер от 1 212,65 лв,като в полза
на ищцата И. Г.Е. са присъдени разноски за ****та инстанция в размер на 453,37
лв съразмерно на уважената част от иска,а в полза на ответника „****”
АД-гр.Варна разноски в размер на 1,91 лв съразмерно на отхвърлената част от
иска.В мотивите си районният съд е изразил воля за отхвърляне на иска за
горницата от 1 212,65 лв до 1 217 лв,но е пропуснал да обективира
тази своя воля в диспозитива на решението.Касае се за очевидна фактическа
грешка,която подлежи безсрочно на поправка от първоинстанционния съд служебно
или по искане на страните по реда на чл.247 от ГПК.
Няма спор,че на 01.09.2016 г. от служители на „****”
АД-гр.Варна /сегашно наименование „****” АД-гр.Варна/ е извършена проверка на
средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен №***,с който се
измерва доставената в имота на ищцата в с.****,общ.Добрич,ул.„****”
№37 ел.енергия,като е съставен и констативен протокол №12129646/01.09.2016 г.,отразяващ
констатирана грешка в измерването чрез СТИ от +100%.Електромерът е демонтиран за
експертиза.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол №2093/21.10.2016
г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РО-гр.Варна.Установено е,че отсъстват
механични дефекти по кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са
налице и необходимите обозначения на табелката на СТИ,респ. са изправни и
всички пломби против неправомерен достъп.Електромерът съответства на
метрологичните характеристики,но не отговаря на изискванията за точност при
измерването.Отчетена е грешка при измерването извън допустимата от +59,94
%,като е изведен извод,че се касае за повреда на СТИ без индикации за външно
вмешателство и осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на
електромера.
Представена е справка №4257570/15.11.2016 г. за
корекция на сметката на потребителя при неточно измерване на ел.енергия,като
според нея корекцията е извършена в съответствие с чл.38 ал.3 т.1 от ОУ на
ДПЕЕЕМ на „****” АД-при наличие на конкретен измерител на грешката.Корекцията е
извършена за периода 31.05.2016 г.-01.09.2016 г.На база на същата е издадена
фактура №0249374313/15.11.2016 г.,като по тази фактура за горния период
31.05.2016 г.-01.09.2016 г. е начислена ел.енергия на стойност 1 010,54 лв
без ДДС или 1 212,65 лв с ДДС.
Не е спорно,че за периода на корекцията страните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение,по силата на което
електроразпределителното дружество-ответник доставя,а ищцата заплаща
доставената за собствения й недвижим имот в с.****,общ.Добрич
електроенергия,отчитането на която се извършва с демонтирания електромер.Касае
се за
отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп.
ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР Правила за измерване на количеството
ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г.
на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от
ПИКЕЕ/.За периода на процесната корекция горните ПИКЕЕ са действали в пълния си
обем,доколкото отмяната на разпоредбите им /с изключение на тези на чл.48-51/ е
осъществена по смисъла на чл.195 ал.1 от АПК занапред с влизане в сила на
цитираното решение на ВАС на РБ от 06.02.2017 г.
От заключението на вещото лице Веселин Чолаков по
допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза се установява,че
измерването на ел.енергия в обекта на ищцата се е извършвало чрез трифазен статичен
електромер,предназначен за директно измерване на активна енергия в трифазни
мрежи.Зададени са три тарифни регистъра-дневна,нощна и върхова тарифа.От
данните в констативния протокол за метрологична експертиза на БИМ,ГД „МИУ”,РО-Варна
вещото лице установява,че в случая се касае за нарушение на функционалността на
измервателния уред,дължащо се на повреда.Установеното неточно измерване е обаче
според експерта със силно променлива грешка /според отразеното в протокола на
БИМ от -64,95 до +89,39%/,като в случаите,когато грешката е отрицателна,СТИ не
измерва цялата потребена енергия,а когато грешката е положителна,СТИ измерва
повече от действителното потребление.Вещото лице потвърждава,че не са налице
данни за неправомерно вмешателство върху процесното СТИ и/или схемата му на
свързване към мрежата,а се касае за неточно отчитане поради обективен
факт-повреда в СТИ.Вещото лице е установило,че корекцията на сметката на ищцата
е извършена на основание чл.38 ал.3 т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ,като периодът на
корекцията е 93 дни.Приложена е хипотезата на неточно измерване от СТИ с
установена конкретна стойност на грешката,но според експерта в случая се касае
за силно променлива големина на грешката.Изчисленията в справката за корекция
са математически верни,но размерът на измервателната грешка е приет
неправилно.Според вещото лице в случаите на техническа неизправност при
неустановено неправомерно външно въздействие върху СТИ следва да се приложи
правилото на чл.38 ал.6 от ОУ,според което коригираните количества са равни на
консумираната от потребителя ел. енергия за аналогичен период от предходната
година.
Съгласно влезлите в сила на 17.07.2012 г. от Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката /обн.ДВ,бр. 54 от
Според въззивната инстанция горната материалноправна уредба е приложима
в настоящия случай на установено на 01.09.2016 г. грешно измерване от
електромера.Електроразпределителното дружество е коригирало сметката на
основание чл.38 ал.3 т.1 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „****”АД /настоящо
„****” АД/.Според разпоредбите на чл.48 от ПИКЕЕ основание за корекцията е
всяко неточно измерване,като е достатъчен обективният факт за него.В правилото
на чл.47 ал.5 от ПИКЕЕ са изброени различните причини,на които то може да се
дължи:несъответствие на метрологичните и/или технически характеристики на
електромера с нормираните,но и на неправомерно вмешателство /нарушения на
целостта,функционалността,добавяне на чужд елемент/.При всички тези случаи
електроразпределителното дружество може да коригира сметката на абоната по
методите на чл.48 от ПИКЕЕ.
Според разпоредбата на чл.98а ал.1 от ЗЕ крайният снабдител продава
ел.енергия при публично известни общи условия,а според ал.2 т.6 на горната
разпоредба в общите условия задължително следва да се съдържат клаузи относно
реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ:1./в полза на крайния снабдител в случаите на
неизмерена,неправилно и/или неточно измерена ел.енергия поради неправомерно
присъединяване,промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди,съоръжения или устройства;2./в полза на клиента за потребена
ел.енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия поради
повреда на уреди,съоръжения или устройства.
Към периода на процесната корекция приложение намират ОУ на ДПЕЕЕМ на „****”АД
/настоящо „****” АД/,одобрени с решение №ОУ-05/21.07.2014 г. на ДКЕВР /сега
КЕВР/,влезли в сила на 07.09.2014 г.Цитираното решение на ДКЕВР за одобряването
им е отменено с окончателно решение №595/17.01.2017 г. на ВАС на РБ,но
действието на ОУ от 2014 г. отпада занапред,като от влизане в сила на решението
на ВАС занапред приложение намират ОУ на ДПЕЕЕМ от 2007 г.
В ОУ на ДПЕЕЕМ от 2014 г.,приложими към настоящото правоотношение,не се съдържат изрични клаузи,касаещи корекцията на сметки на потребителите,като клаузата на чл.27 от същите препраща относно реда за отчитане,измерване на ел.енергия и реда за уведомяване на клиентите при извършване корекция на сметка към ПИКЕЕ,приети с решение на ДКЕВР.Приложимите ОУ не съдържат изрична клауза за особено третиране на абонати при хипотеза на корекция на сметка при неточно измерване поради повреда на СТИ,дължаща се на обективни причини при липса на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване /забел. такава клауза се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕМ от 2007 г.-чл.38 ал.6,която обаче не е приложима към процесната корекция за период от 2016 г./.При приложението на чл.48 от ПИКЕЕ към процесните правоотношения сметката на абоната подлежи на корекция независимо от причините,водещи до неизмерването или неточното измерване на ел.енергия.В този смисъл е налице нормативно основание за коригиране сметката на ищцата по делото за визирания период.В случая обаче корекцията е извършена неправилно по реда на чл.48 ал.1 т.1 б.”а” от ПИКЕЕ при хипотеза на точен измерител на грешката.Установява се от неоспореното заключение на вещото лице,че грешката при измерване с процесното СТИ няма установен точен измерител,което обосновава приложение на методиката по чл.48 ал.1 т.1 б.”б” от ПИКЕЕ.В случая не е приложена правилната методика,като освен това корекцията е извършена за период,надвишаващ максималния по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ от 90 дни.
Предвид изложеното първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.Искът за установяване недължимост на сумата по цитираната по-горе фактура е основателен до размер от 1 212,65 лв-стойност на коригираната сметка на абоната за периода 31.05.2016-01.09.2016 г. и правилно е уважен от районния съд в тази част.На основание чл.78 ал.1 от ГПК правилно в полза на ищцата по делото са присъдени сторени в ****та инстанция разноски съразмерно на уважената част от иска.
При този изход от спора и въззивното производство въззивникът „****” АД няма право на разноски за производството пред ДОС,нито на допълнителни такива за първоинстанционното производство.Право на разноски за въззивното производство има въззиваемата И.Г.Е.,която е претендирала такива и следва да й се присъдят в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от страната съобразно договора за правна защита и съдействие на лист 27 от делото на ДОС.Наведено е възражение за прекомерност на горното възнаграждение от въззивника,което е неоснователно.При защитаван във въззивната инстанция материален интерес в размер на 1 212,65 лв дължимото минимално адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция е в размера по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г.,а именно в размер на 314,88 лв.Платеното от 300 лв е под горния минимум.Дори и да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.1 от Наредбата,предвиждаща възнаграждение за адвоката при липса на осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание при изготвяне отговор на въззивната жалба като единствено извършено от него процесуално действие,предвиденият по тази разпоредба минимален размер от 3/4 от минимума по чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата,но не по-малко от 300 лв,очевидно не е под размера на изплатеното от въззиваемата възнаграждение,което в случая е равно на минимума.В този смисъл претендираното от въззиваемата адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв не подлежи на намаляване като прекомерно.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №769/20.07.2018 г. по
гр.д.№1845/2017 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е признато за
установено в отношенията между страните,че И.Г.Е. с ЕГН ********** *** не
дължи на „****” АД-гр.Варна сумата от 1 212,65 лева,представляваща
стойност на преизчислено количество ел. енергия за периода 31.05.2016
г.-01.09.2016 г.,за която сума е издадена фактура №0249374313/15.11.2016 г.,и „****”
АД-гр.Варна е осъдено да
заплати на И.Г.Е. разноски по делото в размер на 453,37 лева.
ОСЪЖДА „****” АД-гр.Варна да
заплати на И.Г.Е. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла
на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.