Р Е Ш Е Н И Е

№ 245 , гр. Добрич, 20.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Нели Бъчварова, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 442 по описа на Добричкия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 15174/ 01.08.2018 г., подадена от процесуалния представител на ответника ***против решение № 767/ 19.07.2018 г., постановено по гр. д. № 2595/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е било признато по отношение на ***, Булстат **, представлявана от ***- кмет на ***, с адрес с. ***, ул. „***” № 3 а, че Държавата, представлявана от ***, с административен адрес: гр. София, бул. „***” № 55, е собственик на следния недвижим имот, а именно – урегулиран поземлен имот * в кв. * по РП на с. ***, общ. ***, одобрен с Решение №1/14 от 31.01.2014 г. на ОбС ***, целият с площ от 8786 кв.м, при граници: север – ***– за парк, изток – ***– за парк, юг – УПИ *** – за озеленяване, запад – улица и УПИ * за ПСД, като УПИ * в кв. * по РП на с. *** е идентичен с имот II, парцел № 2; имот III, парцел № 3; имот V, парцел № 5 по парцеларен план на Стопански двор с. ***, общ. ***. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, първоинстанционното решение е направилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата по делото. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че имотът представлявал стопански двор, след като в него нямало сгради на ТКЗС, а отреждането му било за жилищно строителство. Стопанският двор бил отреден на различно място от процесното и извън регулацията на селото. Не било съобразено обстоятелството, че процесният имот, освен че е отреден с друго предназначение, попада в регулацията на селото. Кметът на ***е изпълнил задължението си да актува процесните имоти след изтичане на 5 – годишния давностен срок по чл. 30 от ЗСПЗЗ. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна Държавата, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решение. Правилно Районният съд приел, че имотът представлява собственост на организация по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ като стопански двор, поради което и съгласно чл. 45 ал. 1 от ППЗСПЗЗ представлявал държавна собственост.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ответника чрез процесуалния му представител на 26.07.2018 г. Въззивната жалба попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от Държавата, представлявана от *** против ***претенция за признаване на установено правото и на частна собственост върху ***по РП на с. ***, общ. *** (имот II, парцел II, имот III, парцел III, имот V, парцел V по парцеларния план на Стопански двор на селото). Съобразно изложените в исковата молба твърдения, описаните поземлени имоти са били включени в парцеларния план, с който са били определени размерите на нормативно определените прилежащи площи към сградите и съоръженията, построени в тях. На основание чл. 30 ал. 1 от ЗСПЗЗ Ликвидационният съвет на ТКЗС с. ***предало на ***наличното имущество, включително столова, навес за зърно и навес за лични превозни средства, които сгради са построени в описаните по – горе парцели и за тях били съставени актове за общинска собственост. И трите постройки били продадени на трето лице през 2006 г. Приетият на 30.10.1954 г. регулационен план на с. ***бил изменен по искане на купувача, без в производството по изменението Държавата да била уведомена да участва. Трите парцела по парцеларния план от 1994 г. били обединени в настоящия ***. Съгласно чл. 45 ал. 1 от ППЗСПЗЗ въпросните имоти били държавна собственост, поради което се настоява искът да бъде уважен изцяло.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответната ***е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на заявената претенция с твърденията, че процесното имущество е било предадено на нея от Ликвидационния съвет на ТКЗС с. *** на основание чл. 30 от ЗСПЗЗ през 1995 г., като кметът е изпълнил разпореждането на ал. 2 на с. чл. след изтичането на законоустановения 5 – годишен давностен срок. Държавата не е издала актове за собствеността си върху процесните имоти, а е заявила правата си 22 години по – късно. Твърденията на ищеца за собственост се основавали на парцеларния план на с. ***, а не на одобрения през 1954 г. регулационен план, по който имотите попадали в урбанизирана територия, а парцелите били отредени за жилищно строителство и за парк, които мероприятия не са били изпълнени. В парцеларния план от 1994 г. въпросните парцели неправилно били записани като разположени извън урбанизираната територия. Настоява се за отхвърляне на иска.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

От представения протокол от 19.08.1994 г. е видно, че по искане на Ликвидационния съвет на ТКЗС „***“ с. ***, общ. *** и на основание чл. 45 ал. 3 от ППЗСПЗЗ са били определени необходимите площи, прилежащи към конкретно посочени в протокола сгради, между които под т. 2 – столова, под т. 3 – закрит навес – 1 и под т. 5 – навес и автопаркинг за ССМ, въз основа на справка за прилежащите площи на имотите, парцелирани в стопанския двор на ТКЗС „***“ с. **. С протокол от 13.07.1995 г. Ликвидационният съвет на ТКЗС предал на ***сгради, инвентар и парични средства на последното. ***съставила 3 бр. актове за общинска собственост върху сградите столова, разположена в парцел II, имот 2, навес за зърно, разположен в парцел III, имот 3 и навес за лични превозни средства, построен в парцел V, имот 5, всички намиращи се в стопански двор с. **. И трите сгради са продадени през 2007 г. на трето лице. На 23.04.2008 г. са били съставени и на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОС 3 бр. АОС, както следва: с № 706 за дворно място с площ от 1000 кв. м., парцел II – общ в ** – за дворно място с площ от 1000 кв. м., представляващо парцел III ** относно парцел, отреден за парк в с. *, с площ от 47 300 кв. м. ***е съставила на основание чл. 56 ал. 1 и чл. 59 от ЗОС и решение № 1/ 14 от 31.01.2014 г. на ОбС с. ***, АЧОС № 2030/ 29.04.2014 г. относно *, отреден за ПСД, в кв. * по плана на с. ***, с площ от 8 780 кв. м. С посоченото решение № 1/ 14 от 31.01.2014 г., ОбС с. *** е одобрил проект за изменение на ПУП – ПР за * и „За парк“ *. В обяснителна записка по повод изготвянето на КВС на землището на селото, въз основа на план за парцелиране на стопански двор с. ***е посочено, е същият се намира в северозападната част на землището на с. ***, като участък от него, включващи имоти I, II, III, IV, V, VII, VIII, и IX попадат в границите на урбанизираните територии, а друг участък от него попада извън тях.

От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че процесните имоти в ***по РП на с. ***, включващи старите имот II, парцел II, имот III, парцел III и имот V, парцел V, попадат изцяло в регулацията на селото и засягат парцели, отредени за жилищно строителство и част от квартала, отреден за парк. За периода от 1954 г. до 2013 г. не е било налице изменение на РП и отреждането им за стопански двор на ТКЗС. Предвиденият с ПР от 1954 г. стопански двор е очертан с черна линия по Приложение № 4.2 към експертизата. Такова отреждане за стопански двор с лощ от 85.986 кв. м. е открито от вещото лице и по схематичния план от 1951 г. и приетия на 06.07.1953 г. земеустройствен план на селото, по които планове стопанският двор е ситуиран североизточно от с. ***и е извън регулацията на селото. Въпросният стопански двор не е бил реализиран. През 1994 г. е бил изработен план за парцелиране на стопанския двор на ТКЗС с. ***. Вещото лице не е открило възражения против изменение на ПУП – ПР за УПИ I, II, III, IV и V в **.

При така изложената фактическа обстановка Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявеният от Държавата чрез *** против ***иск за установяване правото и на собственост върху описания недвижим имот е процесуално допустим, правният си интерес черпи от наличието на титули за собственост, с които ответникът се е снабдил, поради което страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав, в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира решението за валидно и допустимо.

Относно правилността му Окръжният съд намира следното:

За да уважи ищцовите претенции, първостепенният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на спорните имоти по силата на § 12 ал. 1 от ДР на ЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост. Тъй като ищецът твърди, че процесните имоти са земи, върху които са разположени обекти на организациите по §12 и §29 от ПЗРЗСПЗЗ, то и на основание чл. 45 ал. 10 от ППЗСПЗЗ, са държавна собственост.

Тези изводи се споделят отчасти от настоящата съдебна инстанция.

Разпоредбата на чл. 45 ал. 10 от ППЗСПЗЗ е приета, първоначално като ал. 8, с ДВ, бр. 122/ 19.12.1997 г. и в тогавашната и редакция е постановявала, че земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна собственост и се актуват от областния управител, като стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от министъра на земеделието и горите. Независимо от изменението на разпоредбата във времето, хипотезата, в която земите, върху които са разположени обекти на организациите по §12 и §29 по ПРЗ на ЗСПЗЗ, са държавна собственост, е останала без изменения. Към настоящия момент чл. 45 ал. 10 от ППЗСПП предвижда няколко различни категории недвижими имоти, които стават държавна собственост ex lege, по силата на закона. На първо място това са земите, върху които са разположени обекти на бившите организации по §12, каквато организация е представлявало ТКЗС „***“ с. ***. Това е и основанието, от което ищецът черпи правото си на собственост, в каквато насока са уточненията на процесуалния му представител в първото съдебно заседание по реда на чл. 143 от ГПК. Нормата на чл. 45 ал. 10 от ППЗСПЗЗ предвижда още две различни категории имоти, които преминават по силата на закона в собственост на Държавата: незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, както и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците. При тълкуването на разпоредбата става ясно, че категориите са изброени алтернативно. Условието земите да са разположени извън урбанизираните територии се отнася единствено до последната категория – земеделски земи в бившите стопански дворове, но не и относно земите, върху които са разположени обекти на бившето ТКЗС, поради което мотивите на първоинстанционния съд в тази насока не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Следователно, за да установи основателността на своята претенция е от значение ищецът – Държавата да установи, че предмет на претенцията и е именно земи, върху които са разположени обекти на организации по §12 и §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доказвайки тези обстоятелства, то претенцията и е основателна и като такава правилно е била уважена от първоинстанционния съд.

Без значение за изхода на спора е, както беше отбелязано по - горе, дали въпросните земи попадат или не в урбанизирана територия, това е от значение, само ако предметът на спора касаеше земеделски земи в бившите стопански дворове на ТКЗС. Ирелевантно също така е обстоятелството какво е било отреждането на парцелите, върху които са били разположени обектите, принадлежали на бившите стопански организации по §12 и §29, както и че по РП на селото има предвиден парцел, който е бил отреден за стопански двор, след като той не е реализиран. Законодателят не е въвел изискване обектите, принадлежали на бившите ТКЗС, да са ситуирани единствено в стопански дворове или върху терени, които са отредени за такива, следователно обстоятелството, че обектите са разположени върху парцели, отредени за жилищно строителство и частично за парк, които мероприятия не са реализирани, е ирелевантно за изхода на спора. В тази връзка възраженията на ответника, развити като оплаквания във въззивната жалба, са неоснователни.

В отговора на исковата молба, а и във въззивната жалба ***е развила съображения за неоснователност на претенцията на основание чл. 30 ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като имуществото на бившето ТКЗС „***“ с. ***и е било предадено от Ликвидационния съвет и след изтичането на законоустановения 5 – годишен давностен срок то е станало общинска собственост. Твърденията са неоснователни, тъй като разпоредбата на чл. 30 ал. 1 от ЗСПЗЗ предвижда, че имуществото на заличените организации по §12 от преходните и заключителните разпоредби, което лицата по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат в дял и което не може да бъде продадено, се предоставя безвъзмездно на общината, в която то се намира и по отношение на това имущество общината придобива право на собственост след изтичане на законоустановения срок. Това имущество са сградите, които са били собственост на бившето ТКЗС и за обслужването на които са били определени прилежащи площи от земната повърхност. Липсват доказателства земята, върху които са били разположени обектите на организацията по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е принадлежала на същата, следователно не представлява имущество, което е предадено по реда на чл. 30 ал. 1 от ЗСПЗЗ, съответно Общината не би могла да придобие право на собственост върху него на основание ал. 2 на с. чл. В тази връзка изложените оплаквания са неоснователни.

При така изложените съображения въззивната инстанция намира, че обжалваното решение не страда от пороци, които налагат неговата отмяна.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски, които да и бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 767/ 19.07.2018 г., постановено по гр. д. № 2595/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.