Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от
съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 446 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе следното предвид:
Съдебното производство
е образувано по реда на чл.
258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба, вх. № 2859/ 26.07.2018 г., подадена от процесуалния
представител на молителя Д.С.А., с ЕГН **********, против решение № 109/ 02.07.2018 г., постановено
по гр. д. № 215/ 2018 г. по описа на
РС гр. Балчик, с което е била
отхвърлена претенцията му на основание
чл. 19 от
ЗГР за промяна на бащиното и фамилното
му име, с което фигурира в акт за раждане
№ ****/ 30.07.1992 г, издаден от
длъжностно лице по гражданското състояние при Община
гр. Д.. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Налице били важни обстоятелства, които да обусловят промяна
на бащиното и фамилното му имена.
Наличието на противоречие между звученето на имената и произхода
му, известността му в обществото с фамилното име на
майка му налагали промяната. Съдът не изложил убедителни
мотиви и не обсъдил доводите на молителя
и тяхната основателност.
Настоява се за отмяна
на решението и уважаване в цялост на предявените искове.
По реда на
чл. 263
ал. 1 от
ГПК ответната по въззива страна Община гр. Б.не е депозирала писмен отговор. В хода на устните състезания процесуалният и
представител е изложил съображения за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решението като валидно, допустимо и правилно.
Контролиращата страна
Окръжна прокуратура гр. Д., чрез прокурора Р.Ж.е изложила съображения за
неоснователност на жалбата, тъй като предлаганата промяна на бащино и фамилно
име е неоснователна.
Препис от
обжалваното решение е било връчено на
молителя чрез процесуалния му представител на 09.07.2018 г. Въззивната жалба, подадена на 23.07.2018 г., видно от пощенското клеймо
на плика, с който е подадена, попада в срока по чл. 259 ал. 1 от
ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Първоинстанционното производство е образувано
по молба на Д.С.А. за промяна на бащиното и фамилното му имена. Съобразно
изложените в нея твърдения, молителят е български гражданин и желае да носи
имена с българско звучене. Студент е в IV курс във ВВМУ „Николай Йонков Вапцаров“ и му
предстои да пътува по света, където бащиното и фамилното му имена ще му
създават неудобство и двусмислие относно произхода му. Настоява бащиното му име
да бъде променено от С. на С., доколкото има данни имената на баща му С.А. М.
да са били С.А.М.. Настоява също така фамилното му име да бъде променено от М.
на К., каквото е фамилното име на майка му, с която молителят бил известен сред
приятели и познати. Не поддържал връзки с баща си, последният бил дезинтересиран от отглеждането и възпитанието му, поради
което се претендира посочената промяна.
Ответната по молбата страна
Община гр. Б.е депозирала писмен отговор по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК, в
която се е противопоставила на основателността на заявената претенция с
твърденията, че бащиното и фамилното имена на молителя не са осмиващи,
опозоряващи или обществено неудобни. Законодателят не толерирал фриволната
промяна на имената на гражданите. Изтъкнатите от молителя обстоятелства не били
важни по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР, поради което молбата следвало да бъде
оставена без уважение.
Контролиращата страна
Районна прокуратура гр. Б.не е взела становище.
С оглед релевираните
в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Д.С.А. е роден на *** г. в
гр. Д. от родители Ю.Р.К.а и С.А. М.. В акта за раждане е посочено, че и
двамата родители са български граждани. От представеното удостоверение за
идентичност на лице с различни имена е видно, че С.А. М. е носил имената С.А.М..
Видно от представеното решение от 12.07.2002 г. по бр. д. № 228/ 2001 г. по
описа на РС гр. Д., с който бракът между родителите на молителя е бил прекратен
с развод, на майката е било предоставено упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилото пълнолетие дете Д., а бащата е следвало да заплаща
месечна издръжка. Представени са доказателства, че молителят учи във факултет
„Навигационен“, редовно обучение, във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ гр. В.
В рамките на
първоинстанционното производство са ангажирани гласни доказателства от страната
на молителя посредством разпита на св. Г.Е.Т., баба по майчина линия.
Свидетелката е заявила, че внукът бил известен с фамилията на майка си К., само
формално се водел с имената на баща си, но приятелите му го питали защо е с
различна фамилия. Последният не е подпомагал сина си, не се е грижил за него,
не е изплащал издръжка.
При така изложените
фактически данни, Д.кият окръжен съд достига до
следните правни изводи:
Предявената от Д.С.А. ***. Б.молба
за промяна на бащиното и фамилното му имена е процесуално допустима и страните
са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен
съдебен състав, в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което
при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността му, Окръжният
съд намира следното:
За да отхвърли предявените
искове, първостепенният съд е приел, че ЗГР урежда структурирането на бащиното
име на всяко лице, както и предпоставките за неговата промяна. Лицето носи
лично име, така както е заявено от родителите му. Останалите части от името на
всяко лице се подчиняват на правила, установени за страната. Съдът е приел, че бъдещото
неудобство и двусмислие на имената на молителя, не може да обоснове допускане
на въведеното основание за промяна на бащиното и фамилното му имена. Фактът, че
баща му го е изоставил и не поддържат никакви отношения, като освен това по
този начин да се отблагодари на майка си и нейните родители, които са го
отгледали, почиват на моралната преценка на молителя, но не съставляват „важни
обстоятелства“ по смисъла на разпоредбата на закона.
Тези изводи се споделят
напълно от настоящата съдебна инстанция, която намира, че следва да допълни и
следните съображения:
По отношение исканата
промяна на бащиното име на молителя от С. на С.:
В молбата си Д.С.А. е
изтъкнал съображения за двусмислие в бащиното му име, тъй като е с турско
звучене и поставя под съмнение българския му произход. Това щяло да доведе до
неудобство при изпълнение на бъдещите му трудови функции след дипломиране и
щяло да доведе до двусмислие и необходимостта от множество обяснения.
Така изложените съображения
не се споделят от настоящата съдебна инстанция, доколкото от представеното
удостоверение за раждане става ясно, че бащата на молителя, независимо от
турското звучене на имената му, е български гражданин и следователно бащиното
име на молителя, определено в съответствие с чл. 13 от ЗГР, съгласно която
разпоредба бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата
и се вписва с наставка -ов или -ев
и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не
позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите. Бащиното име на молителя
не поставя под съмнение неговия произход като български гражданин. Освен това,
същият има установен с акта за раждане произход от баща, като липсват
доказателства към настоящия момент последният да носи имена с българско
звучене, което да води до противоречие в звученето на бащиното име на молителя.
Следователно исканата промяна на бащиното му име не се основава на „важни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР.
В молбата не са изложени
твърдения, съответно в процеса не са представяни доказателства относно
етническата и религиозна принадлежност на молителя, които би следвало да бъдат
зачетени при искането му за промяна на бащиното му име /в този смисъл Решение №
342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2009 г., IV г. о. и Решение № 19 от
8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III г. о./. Поради тази причина
такива не подлежат на обсъждане в настоящото производство.
При тези съображения се
налага извода за правилност на изводите на първоинстанционния съд относно
неоснователността на искането на Д.С.А. за промяна на бащиното му име от С. на С..
По отношение исканата
промяна на фамилното име на молителя от А. на К.:
В молбата си Д.С.А. е посочил,
че това е фамилното име на майка му, с която той бил известен в обществото, тъй
като единствено тя полагала грижи и издръжка за него, бащата бил дезинтересиран от отглеждането и възпитанието му. В тази
връзка са и ангажираните показанията на св. Топчиева, баба на ищеца по майчина
линия. В решението си Районният съд е преценил, че тези обстоятелства не
представляват „важни“ такива по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР, поради което е
отхвърлил молбата.
Въззивната инстанция споделя напълно
така изложените мотиви на първоинстанционния съд, като освен това намира за
необходимо да допълни следното:
Важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези,
които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са, например,
известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира.
Ангажираните гласни доказателства по делото не установяват, че молителят е
известен с фамилното име на майка си извън семейния кръг и че използва нейното
фамилно име като свое в ежедневието си.
Освен това, молителят настоява
за промяна на фамилното си име не от такова с турско към такова с българско
звучене, а приемане изцяло на фамилното име на майката.
Промяната на имената се
допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от
наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.
"Промяната на име" представлява "смяна, замяна" на името,
изменяне на образуваното по силата на закона име на лицето, съобразно
предвидения за това начин на неговото образуване. Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗГР,
името на български гражданин, роден на територията на Република България, се
състои от собствено, бащино и фамилно име. Фамилното име, според чл. 14 ал. 1
от ЗГР, е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов
или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат
друго. Единствената хипотеза, в която законодателят е предвидил едно лице да
носи фамилното име на своята майка е при неустановен произход от баща и съгласно
чл. 15 ал. 1 от ЗГР. Настоящият случай не е такъв, тъй като Д.С.А. има
установен произход от баща, видно от удостоверението му за раждане. Това означава, че съдът не
може да допусне промяна в името на едно лице contra legem, т.е. съдът не може да се отклони при постановяване
на решението си от императива на посочената правна норма – в този смисъл Решение
№ 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 25/2009 г., IV г. о.
В този смисъл искането на
молителя за промяна във фамилното му име от А. на К., което е фамилното име на
майка му, е неоснователно и правилно е било оставено без уважение от Районния
съд. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо
и правилно и следва да бъде потвърдено.
Процесуалният представител
на Община гр. Б.е претендирал юрисконсултско възнаграждение за процесуалното му
представителство във въззивното производство. Искането е неоснователно, предвид
следното:
Смисълът на уредбата по чл.
78 ГПК е обезщетяване на всяка от страните по делото за средствата, с които е
намалена имуществената й сфера по повод съдебното производство, щом съдът е
отсъди по спора в нейна полза, а дори и без подобно решение, ответникът има
право на подобно обезщетение за съдебноделоводните
разноски, ако с поведението си не е станал причина за завеждане на делото – чл.
78, ал. 2 ГПК. В настоящия случай не се касае за исково производство,
породено от противоправно поведение на ответника или
неоснователно предявяване на иск от страна на ищеца, а за спорна съдебна
администрация, при която за молителя не е налице друг ред, освен съдебния, за
да постигне целения от него правен резултат в промяната на бащиното и фамилното
си имена. Следователно разноски не се дължат, а остават за всяка от страните
както са направени.
Водим от горното и на основание
чл. 271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/
02.07.2018 г., постановено по гр. д. № 215/ 2018 г. по описа на РС гр. Балчик.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.