Решение по Гражданско дело 453/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 243

гр.Добрич 19.11.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тридесет и първи октомври 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №453 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба от М.И.И. *** срещу решение №330/16.04.2018 г. по гр.д.№2879/2017 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „***” АД-гр.Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от 1 726,40 лева,претендирана от ответното дружество по фактура №0251304261/26.01.2017 г.,начислена за потребено количество електроенергия за отчетен период 21.10.2016 г.-20.12.2016 г. за обект в с.Б.,общ.Добричка,улица ***с абонатен номер ***,клиентски номер***,като въззивницата е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 150 лева хонорар за вещо лице и 700 лева адвокатско възнаграждение.Подадена е и частна жалба от М.И.И. срещу определение №1845/14.08.2018 г. по цитираното дело на ДРС,с което е оставена без уважение молбата й за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските,присъдени в полза на „***” АД-гр.Варна в размер на 700 лв адвокатско възнаграждение.Във въззивната жалба срещу решението на ДРС се навеждат доводи за неправилност на същото поради необоснованост и противоречие на материалния закон.Необоснован бил изводът,че процесната сума не била начислена вследствие корекция на сметката на потребителя,а като стойност на реално потребена електрическа енергия.В отговора на исковата молба ответното дружество признавало,че се касае за корекция на сметката,като такова твърдение се съдържало и в писмо от 17.05.2017 г. на „***” АД.Въпреки горното съдът приел,че се касае за реално потребление в обекта на въззивницата.Не било съобразено разминаването в периода на корекцията,посочен в издадената фактура и в други приложени по делото документи.Не било ясно и как е определен периодът 21.10.2016 г.-01.12.2016 г. за начисляване на допълнителна стойност на ел.енергия.Проверката била извършена на 01.12.2016 г.,но не било изяснено как е определен началният момент за корекцията 21.10.2016 г.Не било установено технически,че начислената ел.енергия е преминала през СТИ именно в рамките на определения период,нито че е потребено точно посоченото количество.Не било отчетено от районния съд,че проверката е извършена в отсъствие на потребителя и при съставяне на констативен протокол при процесуални нарушения.Не било ясно също как е констатирано нарушението и начислена дължимата сума.Разликата между нови и стари показания на електромера била установена в лабораторни условия в отсъствие на потребителя.Липсвали доказателства по делото за отчетената енергия през предходен период.Не било съобразено от районния съд,че отговорно за техническата изправност на СТИ е електроразпределителното дружество и че след констатирано нарушение на функционалността на уреда,а не външна намеса,следвало съгласно чл.120 от ЗЕ отговорността да бъде понесена от ответното дружество.Съдът не зачел и факта,че сградата в имота е изгоряла,удостоверен от представеното писмо от РД „ПБЗН”-Добрич и от показанията на свидетеля ***.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск,като се претендират от въззивницата и сторените от нея разноски по делото.В подадената частна жалба срещу определението на ДРС по чл.248 от ГПК се излагат доводи,че неправилно районният съд не намалил присъденото в полза на ответното дружество адвокатско възнаграждение като прекомерно,тъй като делото било с ниска цена и не се отличавало с правна и фактическа сложност.Настоява се за отмяна на определението и за уважаване на молбата по чл.248 от ГПК чрез намаляване на адвокатското възнаграждение от 700 лв на 350,85 лв.

В отговори на двете жалби и в хода на въззивното производство въззиваемото дружество „***” АД-гр.Варна изразява становище за неоснователност на същите и настоява за потвърждаване на атакуваните решение и определение.Претендирани са от въззиваемия сторените от него разноски във въззивното производство.

Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 23.04.2018 г.,а жалбата е подадена на 04.05.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 09.05.2018 г. с оглед спиране теченето на срока през дните на официални празници 01 и 06 май 2018 г. съгласно чл.61 ал.2 от ГПК;въззивницата е получила препис от атакуваното определение на 15.08.2018 г.,а частната жалба е подадена на 28.08.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване /двуседмичен според указанията на районния съд/ на 17.09.2018 г. с оглед спиране теченето на срока през съдебната ваканция и на 06.09.2018 г. /официален празник/ съгласно чл.61 ал.2 от ГПК/.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодните за него първоинстанционно решение и определение.

По въззивната жалба срещу решението на ДРС:

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск.

Предявен е отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от М.И.И. с ЕГН ********** *** срещу „***” АД-гр.Варна за установяване,че ищцата в качеството на потребител с клиентски №*** и абонатен №*** за обект,находящ се в с.Б.,общ.Добрич,ул.”***” №17,не дължи сумата от 1 726,40 лв,претендирана от ответното дружество по фактура №0251304261/26.01.2017 г.,начислена за потребено количество електроенергия за отчетен период 21.10.2016 г.-20.12.2016 г.Искът е отхвърлен от първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд намира за правилно,т.е. разгледана по същество,въззивната жалба срещу решението на ДРС е неоснователна.

Няма спор,че на 01.12.2016 г. от служители на „***” АД-гр.Варна /сега с променено наименование „**” АД-гр.Варна/ е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен №**,измерващ доставената в имота на ищцата в с.Б. ел.енергия,за което е съставен и констативен протокол №12136265/01.12.2016 г.,подписан от бащата на ищцата ** като представител на клиента /за последния не е спорно,че е присъствал на проверката и при подмяната на СТИ,като този факт се потвърждава и от самия него при разпита му като свидетел по делото,респ. същият е подписал констативния протокол от името на клиента-ищцата и негова дъщеря М.И.,която с пълномощно рег.№ от 21.05.2009 г. на листи 53-54 от делото на ДРС го е упълномощила да се разпорежда с процесния имот от нейно име/.Установен е при проверката тъмен дисплей на СТИ,който не позволява отчитане на потребеното количество ел.енергия.Електромерът е демонтиран за експертиза и е подменен с нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол №32/10.01.2017 г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РО-гр.Варна.Установено е,че отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са налице и необходимите обозначения на табелката на СТИ,респ. не са нарушени пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.Установено е,че е налице и индикация на дисплея за съответните тарифи.Отчетени са от екрана на СТИ и показания за зададените две тарифи-дневна и нощна.

Вследствие разчитане показанията на СТИ относно потребените количества ел.енергия „***”АД извършва корекция на количествата ел.енергия „до разчетените показания за периода от 21.10.2016 г. до 01.12.2016 г.” според писмото от май 2017 г.,адресирано до ищцата М. Ил.И. /на листи 11 и 49 от делото на ДРС/.Въз основа на коригираните количества крайният снабдител „***” АД коригира сметката на потребителя за посочения обект за период от 21.10.2016 г. до 01.12.2016 г.,като издава фактура №0251304261/26.01.2017 г.,в която са включени два подпериода-21.10.2016 г.-01.12.2016 г. и 02.12.2016 г.-20.12.2016 г.За визирания в писмото на „***”АД период 21.10.2016 г.-01.12.2016 г. е начислена цялата дължима сума от 1 726,40 лв-предмет на спора,като във фактурата изрично е посочено,че горната сума представлява остойностеното количество консумирана ел.енергия,измерена от демонтирания от обекта на ищцата електромер,а за подпериода 02.12.2016 г.-20.12.2016 г. е отчетена стойност от 0 лв,т.е. за периода след демонтажа на процесното СТИ по показанията на монтирания нов електромер не е отчетено реално потребление.

Не е спорно,че за периода на корекцията страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение,по силата на което ответното дружество доставя,а ищцата заплаща доставената за собствения й недвижим имот в с.Б. електроенергия,отчитането на която се извършва с демонтирания електромер.Касае се за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР /сега КЕВР/ Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ.В случая обаче не се касае за извършена корекция на количествата ел.енергия за посочения период 21.10.2016 г.-01.12.2016 г. на основание чл.48-50 от ПИКЕЕ,т.е. при хипотези на констатирана липса на СТИ или при налично СТИ,неизмерващо или измерващо доставената ел.енергия с грешка извън допустимата /чл.48 от ПИКЕЕ/,при повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл.49 от ПИКЕЕ/ или при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея /чл.50 от ПИКЕЕ/.В случая липсват доказателства операторът на разпределителната мрежа „***” АД да е изготвил справка за корекция на количеството ел.енергия в процесния имот за процесния период на основание чл.48-50 от ПИКЕЕ,на база на която ответното дружество-краен снабдител да е коригирало сметката на абоната.Касае се за начисляване на стойността на реално потребено количество ел.енергия,което е отчетено от изправно СТИ,като процесната сума е стойност на доставеното количество ел.енергия в имота на ищцата на база отчетени стари и нови показания на СТИ.

Горните обстоятелства са констатирани и от вещото лице ** в заключението му по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза.Експертът счита,че тъмният дисплей на СТИ,установен при проверката на 01.12.2016 г.,вероятно се дължи на липса на оперативно захранване на измервателния уред към момента на проверката.Вещото лице е констатирало,че в случая корекция не е извършена по методиките на чл.48-50 от ПИКЕЕ,а начислените количества по всеки от двата зададени регистъра Т1 и Т2 са получени като разлика между реално отчетени стари и нови показания на СТИ.

Според ищцата начислените й количества ел.енергия не отговарят на действителната консумация в обекта в с.Б.,като се изтъква фактът,че къщата в имота е била опожарена на 24.05.2016 г.За удостоверяване на този факт е представено писмо от РД „ПБЗН”-Добрич рег.№434/27.05.2016 г.,адресирано до началника на „Пътна полиция”-ОД на МВР-Добрич и началника на „Български документи за самоличност”-ОД на МВР-Добрич /лист 13 от делото на ДРС/.За горния пожар свидетелства и свидетелят **-баща на ищцата.Според свидетеля имотът не е бил обитаван през периода от пожара на 24.05.2016 г. до датата на проверката,извършена от служители на „***” АД,като преди пожара сметките за ел.енергия били редовно заплащани от абоната.Последното твърдение за редовно отчитане и заплащане на консумираната ел.енергия в имота преди пожара обаче не намира опора в останалите събрани по делото доказателства.Вещото лице ** сочи в заключението си,че според предоставена му от „***” АД справка през периода от 24.03.2015 г. до 20.11.2016 г. не е бил осигуряван достъп на служителите на дружеството до СТИ,което означава,че през горния период отчитане на показанията на електромера не е било извършвано.Според данните в констативен протокол №12136265/01.12.2016 г. към датата на проверката процесното СТИ се е намирало извън границите на имота,монтирано в табло върху стълб.Не е установено по делото /липсва констатация на вещото лице,нито са представени документи за това/ кога СТИ е било преместено от вътрешността на имота.Според свидетеля *** електромерът до датата на пожара се е намирал в рамките на имота на стена до изгорялата къща,като същият не уточнява кога СТИ е изместено върху стълб извън имота.Твърди,че след пожара е напуснал имота и не го е обитавал.Споменава за евентуално преместване на СТИ през септември 2016 г.Очевидно е от горните данни,че докато електромерът се е намирал в рамките на процесния имот,достъпът на служителите на мрежовия оператор за отчитане на показанията му се е осигурявал по усмотрение на абоната.Според представените справка за потреблението на абоната /на листи 28 и 29 от делото на ДРС/ и извлечение за фактури и плащания /на листи 30-33 от делото на ДРС/ през значителен период от време преди проверката от 01.12.2016 г.,а именно през периода от 26.03.2015 г. до 20.10.2016 г. /повече от година и половина/ не са отчитани показания на процесното СТИ и са начислявани 0 лв стойност на консумирана ел.енергия.В този смисъл е напълно възможно през целия горен период,та дори и само до датата на пожара,начисленото количество ел.енергия да е изразходено от абоната,доколкото не е спорно по делото,че имотът е бил постоянно обитаван до опожаряването на къщата от бащата на ищцата М.И.,но поради нередовното му отчитане да се е натрупало в паметта на СТИ и да е довело до установеното при метрологичната експертиза количество на стойност 1726,40 лв.Данни,че и през предходни периоди отчитането не е ставало ежемесечно,се съдържат в цитираните по-горе справка и извлечение.Така с фактура №0234553889/08.04.2015 г. е начислена консумация за периода 23.02.2015 г.-25.03.2015 г. на стойност от 788,86 лв,като преди това за периода 23.01.2015 г.-22.02.2015 г. е отчетена нулева консумация.Очевидно се касае за нерегулярно отчитане на показанията,което е било създадена практика по неясни причини-неосигуряване на достъп до СТИ от абоната или неизпълнение на задълженията на мрежовия оператор.Независимо от причините обаче отчитането на ел.енергията е ставало еднократно през значителни периоди от време,което е обуславяло и начисляването еднократно на големи по размер суми на задълженията.Предвид горното,след като през периода март 2015 г.-октомври 2016 г. показанията на СТИ не са отчитани и дължими суми не са начислявани,то е напълно оправдано при прочитане на показанията на електромера при метрологичната експертиза да са установени визираните в констативния протокол показания,включващи консумация на ел.енергия за значителен период от време,калкулираща и стойност на ел.енергията в посочения размер от 1726,40 лв.Не се твърди от ищцата и липсват доказателства по делото процесното СТИ да е измерило неправилно консумираната ел.енергия в имота поради повреда на електромера вследствие пожара.Напротив данните от метрологичната експертиза сочат,че СТИ е било напълно изправно и е отчитало ел.енергията при средна измервателна грешка от +0,04% /в тази насока заключението по СТЕ/,която е в рамките на допустимото отклонение.Според вещото лице В.Чолаков пожарът не би могъл да доведе до промяна в показанията на СТИ,защото при късо съединение е нормално да се изключи някой от прекъсвачите.При късо съединение можело да се повреди СТИ и да угасне дисплеят,но тогава електромерът нямало да продължи изобщо да отчита,а от констатациите по метрологичната експертиза е видно,че при изпитанията в БИМ,РО-Варна уредът е бил напълно изправен /виж обясненията на експерта в съдебно заседание на 16.03.2018 г. пред ДРС/.

Предвид изложеното предявеният иск се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.Правилно при отхвърляне на иска в полза на ответното дружество на основание чл.78 ал.3 от ГПК са присъдени сторените от него в първата инстанция разноски,които изрично са претендирани.

По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК:

С решението си районният съд е разпределил отговорността за разноските в исковото производство пред първата инстанция в отговор на отправените от двете страни искания за присъждане на разноски,като е осъдил ищцата М.И.И. да заплати на „***” АД-гр.Варна разноски в размер на 150 лв възнаграждение за вещо лице и 700 лв адвокатско възнаграждение.С молба по чл.248 ал.1 от ГПК,обективирана във въззивната жалба срещу решението,ищцата по делото М.И. е поискала изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските,присъдени за първоинстанционното производство в полза на „***” АД-гр.Варна,като в частност е настояла съдът да уважи наведеното от нея възражение за прекомерност на изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение и да намали последното до размера на минимума,предвиден с Наредба №1/09.07.2004 г.С обжалваното определение №1845/14.08.2018 г. районният съд е оставил молбата без уважение,приемайки че делото се отличава с правна и фактическа сложност.

Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК от активно легитимирано лице-страна в производството,имаща правен интерес от намаляване размера на присъдените в нейна тежест разноски.В случая наличието на представен от молителката списък на собствените й разноски по чл.80 от ГПК не е условие за допустимост на молбата,защото се касае за искано изменение на първоинстанционното решение в частта на присъдените в полза на насрещната страна по спора разноски.

Разгледана по същество,молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е основателна,респ. и частната жалба срещу първоинстанционното определение се явява също основателна.

Според цената на иска от 1 726,40 лв минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция се равнява по правилото на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. на 350,85 лв,което означава,че изплатеното от „***” АД адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв без ДДС или 840 лв с ДДС /съгласно договор за правна защита и съдействие №11628/27.09.2017 г. на лист 88,фактурата на лист 89 и банковото извлечение на лист 90 от делото на ДРС/ надвишава минималното два пъти.Делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност,поради което и наведеното своевременно от ищцата по делото в хода на устните състезания пред първата инстанция възражение за прекомерност е основателно и следва да бъде уважено,като платеното от ответното дружество възнаграждение от 700 лв без ДДС следва да се намали на 350,85 лв,респ. при начисляване на ДДС следва да се присъди такова в размер на 421,02 лв.Определението по чл.248 от ГПК на ДРС следва да бъде отменено,като първоинстанционното решение следва да се измени в частта на присъдените разноски от 700 лв адвокатско възнаграждение.

Всяка от страните е претендирала присъждане на сторените от нея разноски във въззивното производство.С оглед изхода на спора по двете жалби въззивницата М.И.И. няма право на разноски за производството по въззивната й жалба срещу решението на ДРС.Право на такива за настоящата инстанция има въззиваемото дружество „***”АД,което изрично ги е претендирало,като същите са в размер на 840 лв с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение,уговорено и изплатено по банков път съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 29,фактура на лист 31 и платежно нареждане на лист 30 от делото на ДОС.Във въззивната инстанция изрично наведено от въззивницата и ищца по делото възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на горното изплатено от въззиваемия възнаграждение не е налице,поради което и ДОС не дължи произнасяне по такова възражение.В полза на въззиваемото дружество следва да се присъди горното адвокатско възнаграждение в пълен размер от 840 лв.

Частната жалбоподателка М.И. има право на разноски,сторени по повод производството по частната й жалба.Такива следва да й се присъдят в размер на 15 лв държавна такса и 1,50 лв банкова такса /общо 16,50 лв/.Въззиваемото дружество няма право на разноски по повод това производство и такива не следва да му се присъждат в претендирания размер от 240 лв с ДДС адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №330/16.04.2018 г. по гр.д.№2879/2017 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлен предявеният от М.И.И. с ЕГН ********** срещу „***” АД-гр.Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от 1 726,40 лева,претендирана от ответното дружество по фактура №0251304261/26.01.2017 г.,начислена за потребено количество електроенергия за отчетен период 21.10.2016 г.-20.12.2016 г. за обект в с.Б.,общ.Добричка,улица ***с абонатен номер ***,клиентски номер***,и М.И.И. е осъдена да заплати на ***” АД-гр.Варна разноски по делото в размер на 150 лева хонорар за вещо лице.

ОТМЕНЯ определение №1845/14.08.2018 г. по гр.д.№2879/2017 г. на Добричкия районен съд,с което е оставена без уважение молбата на М.И.И. с ЕГН ********** за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските,присъдени в полза на „***” АД-гр.Варна в размер на 700 лв адвокатско възнаграждение,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА решение №330/16.04.2018 г. по гр.д.№2879/2017 г. на Добричкия районен съд в частта,с която М.И.И. е осъдена да заплати на „***” АД-гр.Варна разноски в размер на 700 лв адвокатско възнаграждение,като

ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „***” АД-гр.Варна сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 421,02 лв /четиристотин двадесет и един лева и две стотинки/ адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.

ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „***” АД-гр.Варна сторени във въззивната инстанция по повод производството по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение съдебно-деловодни разноски в размер на 840 лв /осемстотин и четиридесет лева/ адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.

ОСЪЖДА „***” АД-гр.Варна да заплати на М.И.И. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция по повод производството по частната й жалба срещу определението на ДРС по чл.248 от ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 16,50 лв /шестнадесет лева и петдесет стотинки/ държавна и банкова такса.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК,вкл. в частта с характер на определение-по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.