Р Е Ш
Е Н И Е
№ 256 28.11.2018
год. гр.Д.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На четиринадесети ноември 2018 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от
съдия Дякова
въззивно гражданско дело №491 по описа за 2018 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК ,въз основа на жалба рег.№ 17601/17.09.2018
год.,подадена от ”***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Д.срещу решение № 867/*.09.2018 год. по
гр.д.№ 4445 /2017 год. на Районен съд Д.
,с което е :1./признато за незаконно уволнението на Р.Д.И., ЕГН **********,***
и е отменена като незаконосъобразна заповед № ЛС-*#1/*.11.2017 год. на
изпълнителния директор на дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение на
основанието по чл.328 ал.1 т.2 от КТ;
2./на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, Р.Д.И. е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност
”Началник транспорт”, в звено „А.” при Централно управление;3./дружеството е
осъдено да заплати на Р.Д.И. сумата
от 7182.00 лв. ,представляваща
обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, във вр. чл.225 ал.1 от КТ, за времето от 07.11.2017 год. до 07.05.2017
год.,през което е останал без работа поради уволнението .
С доводи за
доводи за допуснати от Д. районен съд нарушения на материалния и
процесуалния закон е отправено искане
първоинстанционния съдебен акт да бъде изцяло отменен,като въззивният съд постанови нов по
съществото на спора за отхвърляне на исковете
по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ и
такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни
инстанции.
Районният съд се произнесъл по основание за
незаконосъобразност на уволнителната заповед,което не било заявено от служителя
в исковата му молба .Ищецът претендирал отмяна на заповедта поради неспазване
на процедурата по извършване на съкращаване на щата,а съдът разгледал в мотивите си единствено
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 328 ал.2 от КТ .С оглед на
горното не обсъдил представените
доказателства за прекратяване на трудовия договор на основанието по чл. 328
ал.1 т.2 от КТ,нито пък в доклада по чл.141 от ГПК указал на
работодателя,че следва да доказва и предпоставките по чл.328 ал.2 от КТ,вкл.
поставена конкретна бизнес задача в сключен договор за управление.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника
решение е обявено на дата *.09.2018
год.,която е посочената в съдебното заседание от 20.08.2018 год.,жалба рег.№ 17601/17.09.2018 год. е подадена в срока
по чл.2* ал.1 от ГПК,във връзка с чл.3* ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата
страна Р.Д.И. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде
уважавана,което свое становище е изразил в подаден в срока и по реда на чл.263
ал.1 от ГПК отговор рег.№ 19230/10.10.2018 год.В съответствие със събраните по
делото доказателства
,първоинстанционият съд приложил
точно материалния закон и постановил уважаване на предявените от работника
обективно съединени искове за отмяна на незаконосъобразното му уволнение и
заличаване на последиците му.
От
събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
по делото е за оспорване законността на уволнение.
Образувано
е по предявените от служителя Р.Д.И., ЕГН **********,*** срещу работодателя “ВиК-Д.“АД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Т.М.“ № * искове по чл. 344 ал.1 т.1 , 2 и 3 от КТ ,във
връзка с чл.225 ал.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяване на предишната
работа,както и за заплащане на обезщетение за времето,през което е останал без
работа поради уволнението ,определено на сумата от 7 182 лв.,в размер на
брутното му трудово възнаграждение за максимално предвидения в закона срок от 6
месеца,заявени с искова молба рег.№ 21204/07.12.2017 год. (депозирана в съда в
09.31 часа,съобразно справка с деловодната програма на съда) и молба за
отстраняване на нередовности рег.№ 22621/22.12.2017 год.
Изложени са твърдения,че по различно
време през годините,ищецът е работел в
предприятието-ответник, като последно е заемал
длъжността “Началник-транспорт“.На дата 01.11.2017 год. му било
връчено предизвестие ,с което бил
уведомен,че поради сключен договор за възлагане и управление от 30.08.2017 год. и на основание чл. 328 ал.2
от КТ ,трудовото му правоотношение ще бъде прекратено.Впоследствие в уволнителна заповед от дата 07.11.2017
год.,като основание за прекратяването била посочена разпоредбата на чл. 328 т.2
от КТ.Причините за уволнението му били
неясни и неточни. Заеманата от ищеца до момента на уволнението длъжност не била
ръководна по смисъла на § 1 т.3 от ДР на КТ.Ищецът бил уволнен поради закрИ.е
на част от предприятието или съкращаване на щата. Не било извършено нито
съкращаване на щата,нито било закрито част от предприятието в сферата на
транспорта,където работел.По щатно разписание,длъжността му продължавала да
съществува и след уволнението му и се изпълнявала от назначеното на негово
място лице,заемащо до уволнението длъжността “административен директор“,а
предприятието не можело да функционира без звено“А.“. На ищеца не било известно
,дали работодателят е упражнил правото си на подбор,нито пък дали е спазил
процедурата за получаване на предварителни становища и разрешения,вкл. с оглед
членството му в синдикална организация.Размера на получаваното от него до
момента на уволнението брутно трудово възнаграждение възлизал на сумата от
7 182 лв.
Макар
исковата молба да съдържа непрецизни формулировки, при преценка
на изложените фактически твърдения и разумно тълкуване на направените правни
доводи и отправено до съда искане,следва да се направи извод,че ищецът се е
позовал на съществуващото противоречие между предизвестие и заповед касателно
уволнителните основания,водещи до неяснота относно упражненото от работодателя право да
прекрати трудовия му договор, накърняваща правото му на защита,респ. липсата на
предпоставките на всеки един от фактическите състави по чл. 328 ал.1 т.2 и чл.
328 ал.2 от КТ,в съвкупност обуславящи
незаконността на уволнението му.
Работодателят
“ВиК-Д.“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Т.М.“ № * е депозирал в срока и по реда на чл. 131 от
ГПК отговор рег. 2280/02.02.2018 год.Изразено е становище за неоснователност на
заявените искове по причина,че уволнението е извършено при спазване на
императивните разпоредби на КТ,регламентиращи процедурата на прекратяване на
трудовия договор на основанието по чл.328 ал.2 КТ и чл. 328 ал.1 т.2 пр.2-ро от КТ.Прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца било извършено в законоустановения
9-месечен срок от сключване на договор
за управление на дружеството, съкратеното лице било от ръководството на
дружеството,извършена било надлежно промяна в щатното разписание на
предприятието,като заеманата от ищеца длъжност била премахната от него.Предвид
това,че бройката за длъжността на ищеца била единствена,подбор не бил
осъществяван.
В
съдебно заседание от 19.04.2018 год.,ответникът е заявил и становището си,че
исковете са недопустими,тъй като допълнително и в хода на делото били събрани
данни,че е издадена заповед за отмяна на уволнителната заповед,която е била
връчена на ищеца преди завеждане на настоящото дело.
Не
е спорно между страните по делото,а в тази насока са и материалите по
приложеното трудово досие на
служителя,че по силата на сключен на дата 16.01.2017 год. в гр. Д.
трудов договор за заместване на
отсъстващия по болест работник-К.И.А.(началник“транспорт“) , ищецът е изпълнявал длъжността ”Началник транспорт”, в
звено „А.” при Централно управление Договорът е сключен с фиксиран срок – до
завръщане на титуляра. На дата
17.01.2017 год. и при постъпване на работа, на ищеца е била връчена за длъжностна
характеристика длъжността “Началник А. и АТР” /. Със заповед № */*.02.2017 год.
,поради завръщане на работа на замествания работник и на основание чл.325 ал.1
т.5 от КТ,трудовото правоотношение по договора от 16.01.2017 год. е било прекратено.Страните по
делото са сключили нов срочен трудов
договор по чл.68 ал.1 т.1 от КТ № */*.02.2017 год.,по силата на който ищецът е
бил назначен на длъжността “Началник Транспорт” в звено „А.” при Централно
управление .В т.* от договора е отразено,че трудовия договор е за определен срок-30.06.2017 год.Служителят е продължил да работи и след
изтичане на уговорения срок и до датата
на връчване на заповедта за уволнение -07.11.2017 год. без писмено възражение
от работодателя на тази длъжност,поради което по правилото на чл.69 ал.1 от
КТ следва да се счете,че срочния му
трудов договор се е превърнал в договор
за неопределено време.
На
30.08.2017 год., между ответното
дружество, представлявано от министъра на регионалното развитие и
благоустройство и инж. Т.И.Г.е сключен договор за възлагане на управление на
акционерно дружество с държавно участие в капитала, съгласно който, търговецът
„ВиК Д.“ АД възлага на изпълнителния директор – Т.Г.извършването, за срока на
договора -до 3 години от вписване на члена на Съвета на директорите в ТР към
Агенция по вписванията на всички действия свързани с упражняване търговското
занятие на дружеството.
Съгласно приложеното по
делото длъжностно разписание на ЦУ,АТР,Транспорт,Изпитвателна
лаборатория,Водомерен сервиз, Хлораторчици, Сондьори,Диспечери,Строително
звено,в сила от 30.10.2017 год. в Клас І,І.Ръководни служители е включена 1 бр. за длъжността “Ръководител звено АТР“.
Със заповед № РД-*-220/*.11.2017
год. , изпълнителният директор на ответното дружество е утвърдил утвърждава
ново длъжностно щатно разписание, считано от 01.11.2017 год.,като е
съкратил една щатна бройка за длъжността
“Ръководител звено АТР“ към ЦУ и 1 щатна бройка за длъжността “Началник Транспорт” към ЦУ(т.5 и т.8 ).
Съгласно приложеното по
делото длъжностно разписание на ЦУ,АТР,Транспорт,Изпитвателна лаборатория, Хлораторчици,
Диспечер ,в сила от 01.11.2017 год. в Клас І,І.Ръководни служители е включена 1
бр. за длъжността “Зам.административен директор транспорт“.
С молба рег.№ 6651/30.*.2018
год.,процесуалния представител на работодателя е заявил,че голяма част от
трудовите функции на ищеца,понастоящем не се изпълняват от друг негов
служител,а малка част от тях-с административен характер са възложени на лицето И.С.И..,заемащ
длъжността “Зам.административен директор транспорт“,съобразно посоченото в
т.13-16 от длъжностната му характеристика.
С предизвестие изх. №ЛС-*/*.11.2017
г. , връчено на същата дата, ищецът е бил уведомен от работодателя, че във
връзка с Договор за възлагане на управление на изпълнителния директор от
30.08.2017 год. и на основание чл.238 ал.2 от КТ ,след изтичане на 30-дневен
срок, ще бъде прекратено трудовото му
правоотношение.
Със заповед № ЛС-*-1-#/*.11.2017 год. на
изпълнителния директор на търговското дружество –ответник и на основание чл. 328 т.2 от КТ е прекратен
трудовия договор на ищеца за длъжността“Началник Транспорт“,считано от 07.11.2017 год.,а като причина за прекратяване на трудовия
договор е посочено: “при закрИ.е на част от предприятието или съкращаване на
щата“. Заповедта е била връчена на
ищеца на дата 07.11.2017 год.
На основание чл. 344
ал.2 от КТ и със заповед № РД-*-237/*.11.2017 год.,изпълнителният директор на дружеството ответник е отменил
уволнителната заповед.Заповедта е била връчена лично на ищеца на дата
07.12.2017 год. в *.10 часа,от Р.И.. –призовкар,в каквато насока е молба рег.№
48182/06.12.2017 год. за връчване от ЧСИ, писмо изх.№ 9271/12.*.2018 год. на
ЧСИ Л.Т.,рег.№ *,Район на действие ОС-Д. до ДРС,съпроводително писмо изх.№
56288/06.12.2017 год. до ищеца на същия ЧСИ.
Съобразно приложено по
делото копие от трудова книжка № 214/20.*.20107
год. и извършена от съда служебна справка в съдебното заседание от 30.*.2018
год.,ищецът не е бил зает по трудово правоотношение с друг работодател в
периода от 07.11.2017 год. до 07.05.2018 год.
Съгласно
чл. 335 ал. 1 КТ трудовият договор се
прекратява писмено. Отмяната на уволнението по почин на работодателя по реда на
чл. 344 ал. 2 КТ също трябва да се
извърши с писмен акт, който да се доведе до знанието на работника или
служителя. Посочената разпоредба дава възможност на работодателя да избегне
нежеланите последици от отмяна на уволнението по съдебен ред, когато сам е
преценил, че незаконно е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение .За валидността на това действие е необходимо писмено
изявление,което да е връчено на служителя.Отмяната на заповедта от
работодателя, когато е сторено преди подаване на исковата молба, предизвиква
правната промяна и няма интерес и от съдебна намеса. Предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ, след като работникът
или служителят е узнал за действията по чл. 344
ал. 2 КТ,
се явяват недопустими поради липса на абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуване правото на иска-така решение № 304/ от 27.06.2012 год. по
гр. д. № 1265/2011 год. на ВКС, IV г. о.;решение № 935/28.12.2009 год. по
гр.д.№ 3558/2008 год. на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 1691/11.02.2005 год. по
гр.д.№ 2667/2002 год. на ВКС,ІІІ г.о.
Съобразно
посоченото по-горе,подаване на исковата молба в съда на дата 07.12.2017 год. в
09.31 часа от работника предхожда уведомяването му за изявлението на работодателя,че е упражнил по
свой почин правото по чл. 344 ал.2 от КТ на същата дата,но по-късно *.31 часа,т.е. възражението за недопустимост
на претенциите е неоснователно.
Исковете са основателни.
Предпоставките
за осъществяване на фактическите състави на прекратяване на трудово
правоотношение по реда на чл. 328 ал.1 т.2 пр.ІІ -ро от КТ и чл. 328 ал.2 от КТ ,т.е. и за
законността на уволнението са различни.
Разпоредбата на чл. 328 ал.1 т.2 от КТ включва две
самостоятелни основания за уволнение-закрИ.е на част от предприятието и
съкращаване в щата.По тази причина,за да е законно уволнението,в заповедта за
прекратяване не е достатъчно да се посочва само законовата разпоредба ,но
следва и да се уточнява ,по коя от двете хипотези е извършено уволнението.
Първото
от тях е относимо към уволнение поради
преустановяване на дейността на едно обособено структурно звено или поделение в състава на предприятието.
”Щатът”
представлява разписанието,таблицата,списъкът на наетата работна сила по общ
брой на работниците и служителите и тяхното разпределение съобразно вътрешното
разделение на труда в предприятието и неговите отделни звена по трудови функции
и длъжности. ”Съкращаването в щата” означава намаляване, премахване за в бъдеще
на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Причините
за това могат да бъдат най-различни, наличието им се преценява от
работодателя,респ.компетентния за утвърждаването на щатното разписание
орган,въпрос на целесъобразност е и не подлежи на съдебен контрол.Проверката за
законността на уволнението обаче е
обусловена от преценката,че съкращаването на съответната щатна бройка ,т.е. на
трудовите задължения,която тя включва е
реално.
С
договора за управление собственикът на едно предприятие (или негов
представител) възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед
постигането на определени стопански резултати. С оглед предназначението и
същността на специалното уволнително основание по чл.328 ал.2 от ГПК –
достигане на поставените цели с нов
управленски екип ,правото да го приложи по икономически съображения и без да се излагат мотиви е дадено на
управителя ,сключил посочения договор.Служителят ,чийто трудов договор се
прекратява,следва да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на КТ, а потестативното право
на управляващия предприятието на работодателя може да се упражни в 9-месечен
срок след започване изпълнението на договора за управление. Предоставена е реална възможност на субекта на
работодателска власт да подбере най-необходимите му по негова еднолична
преценка служители,с които би бил във възможност да изпълни възложените му
стопански задачи.
В случаите на уволнение по чл. 328 ал.1 т.2,пр.ІІ-ро от КТ приложения
намират разпоредбите на чл. 329 от КТ и чл.333 ал.1,2 и 4 от КТ –правото на
подбор на работодателя,респективно закрилата на работника при
уволнение,изключени в случаите на уволнението по чл. 328 ал.2 от КТ.
На
основание чл. 335 ал. 1 от КТ трудовият договор се
прекратява писмено. Законът не сочи конкретното съдържание на писменото
волеизявление (акт) за прекратяване, но по аналогия с указанията за минималното
задължително съдържание на трудовия договор по чл.
66 ал. 1 от КТ,
в него следва да се съдържат данни за
страните, заеманата от работника длъжност, основанието и момента на
прекратяване на трудовия договор.
Основанието следва да се посочи с характеризиращите го по закон признаци, които
го отличават от другите прекратителни основания, за да има работникът яснота за
уволнението и да може да се защити срещу незаконността му,както и поради различие в правните им последици. Законосъобразното
упражняване от работодателя на правото
на уволнение подлежи на контрол от съда, в случаите, когато е оспорено от
работника или служителя чрез иск по чл. 344 ал. 1 от КТ. За извършването му
обаче трябва да съществува яснота, на което от предвидените в закона основания
работодателят е упражнил правото си. Това налага изискването във всички случаи
на прекратяване на трудовия договор работодателят да излага мотиви за
основанието, на което извършва прекратяването. Доколкото изложените към заповедта
за прекратяване на трудовия договор мотиви са именно във връзка с осъществяване
на правото на защита на работника или служителя то липсата на такива ще е
основание за незаконност на прекратяването. Няма
законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната
норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има
нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на
законодателя,какъвто настоящият случай обаче не е.При прекратяване на трудовото
правоотношение с предизвестие, отправено от работодателя до работника или
служителя, противоречието между основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, визирано в предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение
основание, също обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение
,доколкото за работника и служителя не съществува яснота на какво основание
договора му е бил прекратен за да защити правата си така решение №
93/08.04.2011 год. по гр.д.№ 1141/2010 год. на ВКС,ІІІ г.о.; решение № 295/29.*.2017
год. по гр.д.№ 1178/2016 год. на ВКС,ІV г.о.; решение № 4/27.01.2014 г., постановено по гр. д. №
4608/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 346/23.07.2010 год. по
гр.д.№ 468/2009 год. на ВКС,ІV го. и решение № 462/17.06.2010 год. по гр.д.№
789/2009 год. на ІІІ г.о.
В
процесната уволнителна заповед № ЛС-97#1/06.11.2017 год. на изпълнителния
директор на дружеството,както чрез цифрово
посочване на конкретна разпоредба от КТ,така и чрез текстовото възпроизвеждане на съдържанието й,са включени две
самостоятелни основания за уволнение-закрИ.е на част от предприятието и
съкращаване в щата,като не са изложени
каквито и да е мотиви,кое е относимото към прекратяване трудовото
правоотношение на ищеца. Налице е противоречие
в соченото от работодателя основание за уволнение в предизвестието от
01.11.2017 год. и заповедта за прекратяване на трудовия договор от 06.11.2017
год.
Горното води до извод,че оспореното с
исковете уволнение е незаконно - не са посочени с необходимата конкретност, в
предвидената за това писмена форма ,фактическите му предпоставки в определена
от закона хипотеза,съответни и на отразеното във връченото предизвестие.
Горното
води до извод за основателност на иска за отмяната му,а като последица и на
обусловените от изхода му искове за възстановяване на предишната работа и
заплащане на обезщетение в размер,неоспорен от работодателя.
Обжалваното
решение е законосъобразно постановено,поради което и на основание чл.271 ал.1
от ГПК,следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
С оглед
изхода по спора във въззивната инстанция-неоснователност на подадената от
работодателя жалба,същият следва да бъде осъден да заплати на работника
направените от него разходи във въззивното производство за заплащане на
адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител.
По
изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 867/*.09.2018 год. по гр.д.№ 4445/2017 год. на Районен съд Д..
ОСЪЖДА ”***” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Д.ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.И., ЕГН **********,***
сумата от 510 лв.,съставляващи сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
обявяването му на дата 28.11.2018 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.