Р Е
Ш Е Н
И Е № 239
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич....13.11...................................2018 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН
СЪД.........................търговска колегия в
закрито
заседание на тринадесети ноември..............................................................
през две хиляди и
осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА
Е.ИВАНОВА
При секретаря …………………………………. и в присъствието на
прокурора................................................................................като
разгледа докладваното от съдия
докладчик Т.Стоева....................В.гр.д.№ 503 по описа за
Производството е по чл.435 ал.2 т.2 и т.4 от ГПК.
Образувано е по жалба на Н.Б.В. ЕГН **********,***,п.к.21срещу
насочване на публична продан върху имот,който длъжникът по
изп.д.№20167390400295 по описа на ЧСИ С.С.,с район на действие Добрички окръжен
съд,вписан при КЧСИ под №739 ,счита за несеквестируем,на основание чл.444 т.5
от ГПК,а именно нива от 100,002 дка,имотна партида 11 658,в парцел
008,масив 052,с предназначение земеделски,находящ се в гр.Г.Тошево,обл.Добричка.
От ответниците по подадената жалба на са
депозирани становища.
Жалбоподателката счита,че 30 дка от
възбранения и описан имот са несеквестируеми,предвид разпоредбата на чл.444 т.5
от ГПК,тъй като същата е земеделски
стопанин.
Оценката на имота е без обосновка и мотиви,в
нарушение на процедурата на чл. 468 ал.2 от ГПК.
Позовава се на чл.57 ал.2 във вр.с чл.5 ал.2
от КРБ.
Счита,че не е уведомена редовно за публичната продан.Нарушени са разпоредбите на
чл.47 от ГПК.
Сочи се на други порочни според
жалбоподателката процесуални действия-издаване на съдебни актове в нарушение на
чл.434 ал.1 и ал.2 от ГПК във вр.с чл.433 ал.1 от ГПК.
Не били налице данни за доходите на
жалбоподателката,която е в пенсионна възраст и няма право на лична пенсия.Не са
установени неплатените данъци за имота и не е предприето събирането им от
наемателя,евентуалните преарендатори,които са задължени да ги заплатят.
Направено е искане от страна на
жалбоподателката за заличаване на договор за аренда на земеделска земя от
08.03.2006г.и договор за преаренда №4/14.04.2015г.,по което е постановен отказ
от СВ Г.Тошево.Отказът е обжалван,като по жалбата е образувано
ч.гр.д.№372/2018г.по описа на ДОС.Постановено е определение от 20.08.2018г.на
ДОС,с което отказът е потвърден като законосъобразен.Срещу отказа е депозирана
частна касационна жалба ,по която няма произнасяне по същество.
Настоява се да бъде извършена нова оценка
на имота от вещо лице,на основание чл.468 ал.2 във вр.с чл.468 ал.4 от ГПК.
Счита се ,че са налице основанията на
чл.22 ал.1 т.6 от ГПК-ЧСИ да бъде
отведен от производството по изпълнителното дело.
Да се установят данъчните задължения на
наемателя за имота,да се съберат от задълженото лице и да му се изпрати запорно съобщение за
вземанията на жалбоподателката за наем на земята.
От съдържанието на жалбата е видно,че е
налице искане за освобождаване от изпълнение на 30 дка от процесната земеделска
земя и изготвяне на нова оценка на имота.
Останалите искания са недопустими и не
подлежат на обжалване по реда на чл.435 ал.2 от ГПК.
По същество допустима е жалбата относно
насочването на изпълнението срещу несеквестируем имот-чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.
Съгласно ТР №2 от 26.06.2015г.по
т.д.№2/2013г.на ОСГТК налагането на възбрана,съответно описът на недвижимия
имот не подлежат на самостоятелно обжалване.Ако съдът приеме,че е налице несеквестируемост,съдът отменя
всички изпълнителни действия,които са несъвместими с несеквестируемостта и без
да е направено изрично искане за това.Срокът за обжалване при насочване на
изпълнението върху вещ тече от връчване на съобщението за насрочване на
проданта.В настоящия случай липсват доказателства относно редовно връчване на
съобщение до жалбоподателката за
насрочване на проданта на недвижимия имот.Лично е връчена призовка за
принудително изпълнение за насрочване на опис
на възбранения недвижим имот,връчено на 06.07.2018г.
По тези съображения съдът намира жалбата
за подадена в срок.
Разгледана по същество,жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Имотът е описан на 03.08.2018г.,като на
жалбоподателката е връчено съобщение за
изготвянето на експертната оценка,с указания за правото й в седмодневен срок да я оспори,съгласно
разпоредбата на чл.485 ал.2 от ГПК.Съобщението е връчено на 20.08.2018г., при
условията на отказ да бъде получено от длъжника,което съставлява редовно
връчване по смисъла на чл.44 ал.1 изр.последно от ГПК.
Нормата на чл.444 т.5 от ГПК има за цел да
гарантира лицата,чието занятие в свързано със земеделското производство като
основано средство за препитанието им,бранейки имуществото им,чрез което изпълняват тази
дейност.
В Закона за подпомагане на земеделските
производители и издадената въз основа на
него Наредба №3/29.01.1999г.за създаване и поддържане на регистър за
земеделските производители на регистрационен режим,стопанисващи земеделска
земя и /или осъществяващи производство
на земеделска продукция са дадени легални определения за понятията „земеделски
производител“ и „земеделски стопанин“-пар1 т.1 от Допълнителните разпоредби към
закона и пар.1 т.23 от ДР към закона.
Според
това определение земеделски стопанин е физическо или юридическо лице,което
извършва земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на
територията на страната.Формулировката на чл.444 т.5 от ГПК визира понятието
земеделски стопанин.
Законът защитава правата на земеделския стопанин-т.е. на физическо
лице,което осигурява препитанието си с тази дейност,не с цел печалба,а с цел
задоволяване нуждите си от храна и доходи за обичаен живот.
По делото е представен Договор за аренда на земеделски
земи от 08.03.2006г,от който се установява,че жалбоподателката е отдала под аренда
процесния имот за петнадесет стопански години –до 2019-
С подадената жалба срещу отказа на съдия по
вписванията да впише прекратяване на договора за аренда се настоява за вписване
на заличаване на договора за стопанската 2018 -2019г.Дори подаденото заявление
да беше уважено,то не касае периода за предходни стопански години и не променя
факта,че за предходни стопански години земята е била предмет на аренден
договор.Или жалбоподателката няма качество на земеделски стопанин,тъй като не обработва
собствената си земеделска земя.
Фактът ,че земята не се обработва от
земеделския стопанин лишава същия от закрилата на чл.444 т.5 от ГПК.
Следователно имотът не е несеквестируем,нито
посочената част от него,поради което правилно и законосъобразно същият е
предмет на изпълнение по делото.
Що се отнася до искането да бъде извършена
нова оценка на земеделската земя-по изпълнителното дело липсват данни за
подадено искане за изготвяне на повторно
заключение,т.е съдът не може да назначи експертиза за нова оценка на недвижимия
имот,без надлежно постановен отказ за изготвяне на повторна експертиза.В тази част жалбата е недопустима и не следва
да бъде уважена.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н.Б.В. ЕГН
**********,***,п.к.21 жалба срещу действията на ЧСИ С.С., вписан под №739 при
КЧСИ,с район на действие Добрички
окръжен съд,състоящи се в насрочване на публична продан по отношение на
недвижим имот,представляващ нива от 100,002 дка,имотна партида 11 658,в
парцел 008,масив 052,с предназначение земеделски,находящ се в
гр.Г.Тошево,обл.Добричка.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от Н.Б.В. ЕГН **********,***,п.к.21
срещу изготвената оценка на недвижимия имот предмет на изпълнението.
В частта,с която се оставя без разглеждане
жалбата срещу изготвената оценка на имота определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд гр.Варна ,в едноседмичен срок от съобщаването
му на жалбоподателката.
В останалата част решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.