Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№    253                            26.11.2018 год.                             гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                    гражданско отделение

На двадесет и шести ноември                                                 2018    год.

В открито заседание в следния състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ДИАНА ДЯКОВА     

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА               

                                                                                           ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                                                                 

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело        №  511            по описа  за    2018   год.

        

Производството по делото е образувано въз основа на  жалба рег.№ 5966/28.09.2018 год. , подадена  от длъжника К.Б.К.,ЕГН **********,*** срещу множество действия на ЧСИ  Н.Н.,рег.№ 810 и район на действие Окръжен съд Добрич по изп.д.№***.

         Изложени са твърдения,че тъй като жалбоподателят не получил трудовото си възнаграждение в пълния му размер,при проверка в обслужващата го банка узнал,че му е наложен запор от ЧСИ Н.Н.,при това в нарушение на разпоредбата на чл. 446 от ГПК.Този бил момента,в който за първи път бил уведомен,че е образувано изпълнителното дело,по което не бил получавал призовка за доброволно изпълнение,като условие за отпочване на принудителните действия срещу него. В запорното съобщение била вписана дължима от него сума в размер на 30 153.09 лв. по изпълнителното дело.Незаконосъобразно бил осъден от “***“ЕООД,ЕИК *** за сумата от 4 000лв.,поради което не ставало ясно,как тя е набъбнала до сумата от 12 000 лв.,как е възможно дължимите лихви да са в размер на около 9 055.24,респективно не му били известни допълнителни вземания на дружеството срещу него в размер на 3 480.00 лв.Незаконосъобразно му била продадена ,притежавана от него в съсобственост с Б.Г.Б. (наследник на неговия брат Г. К.Б.),земеделска земя,находяща се в с.Ж..За извършената публична продан узнал от арендатора /Г.Г.,от с.Ж./на земеделската земя ,тъй като ЧСИ не го бил уведомил за провеждането й.Имал право на защита срещу незаконосъобразните действия на взискателя,вкл.като обжалва размера на разноските,който бил силно завишен.Отправено е искане :1./съдът да обяви със свой акт незаконосъобразността на публичната продан на притежаваната от него земеделска земя,както и че той е собственика на продадената земеделска земя;2./ съдът да постанови,че е нарушен чл. 446 от ГПК и че изпълнението е насочено незаконосъобразно  върху трудовото му възнаграждение; както и 3./ съдът да отмени постановлението на съдебния изпълнител относно размера на разноските като недействителен.

         Жалбата е била депозирана в деловодството на компетентния да я разгледа съд,но не по предвидения в разпоредбата на чл. 436 ал.1 от ГПК процесуален ред ,поради което с определение № 572/01.10.2018 год. ,Добричкият окръжен съд е прекратил производството по образуваното първоначално  в.гр.д.№ 457/2018 год. и е изпратил жалбата на  ЧСИ    Н.Н. ,рег.№ 810 , район на действие Окръжен съд Добрич  за администрирането й по реда на чл.436 ал.2-4 от ГПК,вкл. отстраняване на нередовностите й /събиране на ДТ,уточняване обжалваните действия,отстраняване противоречия в обстоятелствената й част и отправени искания/.

         С постановление от 01.10.2018 год. на жалбоподателя е било указано,че следва да отстрани посочените нередовности.Същият е заплатил дължимите на съда и ЧСИ такси за администриране и разглеждане на жалбата,както и с молба рег.№12445/ 27.10.2018 год. е извършил следните уточнявания:Не бил уведомен за започналото /възобновено/ изпълнително производство,с което се нарушавали правата му ,притежавани в качеството на длъжник.По отношение на публичната продан е заявил,че същата се атакува по реда на чл. 435 ал.2 т.3 от ГПК,поради липса на надлежно уведомяване за насрочване на опис и последвалата продажба на съсобствениците на земеделския имот-жалбоподателя и негов сънаследник-Б.Г.Б. ,от гр.Варна.По реда на чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК обжалвал налагането в нарушение на разпоредбата на чл. 446 от ГПК на запор върху пълния размер на получаваното от него трудово възнаграждение,което съставлявало несеквестируемо имущество.Разноските по изпълнението били твърде големи,поради което искал намаляването им по реда на чл. 435 ал.2 т.7 от ГПК.

         Взискателят  “***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.е подал по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК писмени възражения рег.128773/26.10.2018 год.,в които е изразил становището за  недопустимост на жалбата,като подадена отчасти извън установения преклузивен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК,респективно отчасти нередовна,като подадена на основанието по чл.435 ал.2 т.3 от ГПК,без да надлежно въведени оплаквания , респективно наведени оплаквания, съставляващи  евентуално оспорване на постановление за възлагане на недвижим имот по реда на чл. 435 ал.3 от ГПК,срокът за обжалване на което също бил изтекъл.В условията на евентуалност,счита жалбата за неоснователна по причина,че доказателствата по изпълнителното дело не сочат,ЧСИ да е извършил действията в отклонение от предвижданията на ГПК.

         ЧСИ  Н.Н.,рег.№ 810 и район на действие Окръжен съд Добрич  е изготвил по повод обжалваните действия мотиви изх.№ 19974/02.11.2018 год.по изп.д.№***,съобразно които счита жалбата за недопустима- подадена била  извън законоустановения  срок по чл. 436 ал.1 от ГПК и не съдържала посочване на конкретните изпълнителни  действия  срещу които е насочена;обжалваните действия не били от тези,срещу които на длъжника било предоставено правото да подаде жалба . В условията на евентуалност,счита жалбата за неоснователна по причина,че твърденията в същата са несъответни на доказателствата по делото.

         От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Изпълнително дело №*** е образувано с постановление от дата 18.03.2011 год. на ЧСИ  Н.Н.,рег.№ 810 и район на действие Окръжен съд Добрич   въз основа на издаден в полза на взискателя “***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.изпълнител лист от 28.02.2011 год.  ,издаден по ч.гр.д.№ 870/2011 год. на Добричкия районен съд в производство по Глава тридесет и седма от ГПК срещу жалбоподателя  за сумата от 12 000 лв.,дължима по запис на заповед,законната лихва върху главницата,считано от 25.02.2011 год. до окончателното й изплащан,сумата от 240 лв.-държавна такса и сумата от 1 000 лв.адвокатско възнаграждение.В принудителното изпълнение е било присъединено  и изпълнително дело №20158100400465 за събиране на депозирания по същото изпълнителен лист от 04.11.2015 год.,издаден въз основа на влезлите в сила съдебни решения от проведеното исково производство по чл.4*,във връзка с чл. *5 от ГПК, в полза на същия взискател и срещу същия длъжник за сумата от 3 480 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски.

         Покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на дата  27.06.2011 год. и същият с молба вх.№ 2960/29.06.2011 год. е поискал да му бъде издадено копие от същата,получено от него  (л.55 и 56).На дата 30.09.2011 год.,длъжника е  бил уведомен,че по повод подадена от него молба вх.№ 2964/29.06.2011 год. и възражението му срещу заповедта за изпълнение и на основание чл. 420,във връзка с чл. 432 от ГПК,ЧСИ е постановил спиране на изпълнителното производство (л.58,62).Производството е било възобновено с постановление от 25.11.2015 год.(л.66),за което длъжника е уведомен на дата  01.12.2015 год.,едновременно с уведомяване ,че е образувано и присъединено изпълнително дело №20158100400465 (л.81). На същата дата на длъжника е била връчена и покана за доброволно изпълнение на задълженията му по присъединеното дело (л.81).С молба рег.№ 9*2/04.07.2018 год.,взискателят е поискал да се извърши справка ,сключил ли  е длъжникът трудов договор и да бъде наложен запор,върху получаваното трудово възнаграждение (л.304).ЧСИ Н.Н. е  изпратил запорно съобщение изх.№ 14275/18.07.2018 год. до “Пътнически превози“ЕООД, с което на основание чл. 450 ал.3,чл.507,чл.508,във връзка с чл.446 от ГПК е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до погасяване на задълженията към взискателя ,възлизащи на общ размер от 30 213.96 лв.(л.317).Удръжките следвало да се правят ежемесечно и при спазване правилата на чл. 446 от ГПК,а сумите да се превеждат по сметка на ЧСИ.

Запорното съобщение е било връчено на дата 20.07.2018 год. и с писмо изх.№ 290/23.07.2018 год.,дружеството работодател е уведомило ЧСИ ,че длъжника е на трудов договор от 07.2.2016 год.,работи на заработка,заплатата му е променлива  и се изплаща с един месец назад.Считано от месец август 2018 год.,1/3 от заплатата на лицето ще се превежда по посочената от ЧСИ сметка и при спазване на чл.446 ал.1 и 2 от ГПК  (л.318).

Съобразно извършената справка в Националната база данни “Население“,длъжникът е женен,а синът му Н.К.Б. ,ЕГН ********** е пълнолетен.

Извършвани са изпълнителни действия по отношение притежавано от длъжника движимо имущество и МПС.Принудителното изпълнение не е било насочвано върху притежаван от длъжника имот в с.Ж..Изпълнителни действия са предприемани по отношение имот:1/2 ид.ч. от лозе с площ от 0.556 дка,ІІІ категория,кадастрален № ***,парцел *,масив *,в местността“**“ в землището на с.**,община Добричка и 1/3 ид.ч. от нива с площ от 3.750 дка,ІV категория,имот с кадастрален № ** в землището на с.Д.,общ.К.  -опис на недвижимо имущество,оценка за определяне пазарна стойност,насрочване  на публична продан,обявяване на публична продан,обявяване на публична продан за нестанала,насрочване на втора публична продан,обявяване на постъпили наддавателни предложения и обявяване на купувач,възлагане на недвижим имот,разпределение на постъпили суми.

Жалбата е отчасти нередовна,респ.недопустима  и не подлежи на разглеждане от  съда.Същата   е подадена при действието на  ГПК,обн.,ДВ бр.59/20.07.2007 год.,в сила от 01.2008 год.,който въвежда изричен списък на действията и отказите на съдия-изпълнителя,които могат да бъдат обжалвани,като същевременно лимитира кръга на лицата,от които и основанията на които може да бъде подадена жалбата до съответния окръжен съд.

Множеството оплаквания на К.Б.К.,че му се накърняват правата на длъжник в изпълнителното производство,че не  се уведомява за образуване/възобновяване на изпълнителното дело и извършвани по него действия,че е бил незаконосъобразно осъден от взискателя,че за първи път чувал за наличие на негови вземания,че не му е ясно,как  е формиран дълга му ,респ.отправено искане да бъде постановен съдебен акт,че той е собственик на продадена в производството земеделска земя съставляват изразено от него принципно недоволство от изхода на съдебен спор ,последица от резултата по който е осребряване на  имуществото му в изпълнителното производство за удовлетворяване на кредитора му, не са сред посочените в разпоредбата на чл.435 от ГПК подлежащи на обжалване действия,а исканията му не могат да бъдат реализирани в  производството  по разглеждане на жалбата.

Жалбата срещу подлежащи на обжалване действия следва да е писмена и да съдържа реквизитите,изискуеми за въззивна жалба  ( по чл. 260,чл.261 и чл.262 от ГПК) по изричното препращане на разпоредбата чл.436 ал.4 от ГПК. При действащата лимитативна уредба,следва да се излагат конкретни твърдения за незаконосъобразност  на конкретно изпълнително действие, съответни на обжалването по чл. 435 от ГПК.Липсата на такива, респективно несъответствието между изложени твърдения за незаконосъобразност на действията по изпълнението и другите искания,прави жалбата нередовна.На жалбоподателя са били дадени указания за отстраняване на нередовностите на жалба рег.№ 5966/28.09.2018 год.,които не са изпълнени в указания срок досежно оплакванията във връзка с публична продан на недвижим имот и разноските. Не са   посочени конкретни обжалваеми актове на ЧСИ,задължен по правилото на чл.434 ал.2 от ГПК ,за всяко предприето и извършено от него действие да съставя протокол-така чл. 434 ал.2 от ГПК.Недвижимия имот ,обект на принудително изпълнение не е посочен с индивидуализиращите му признаци-площ,отреждане по план,идентификатор,а само  с характеристиката му на земеделски,находящ се в с.Ж..Хипотезата, на която се позовава жалбоподателят-чл.435 ал.2 т.3 от ГПК , включва в съдържанието  си единствено извършване на въвод във владение на взискателя съобразно разпоредбата на чл. 5* от ГПК.За съда не съществува задължение да издири,кое  е подлежащото на обжалване изпълнителното действие,което накърнява правата на длъжника ,във връзка с притежаван от него недвижим имот,респ. ако действието или имота са  погрешно посочени,служебно да ги издири.На обжалване по реда на чл. 435 ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител,в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.,а съгласно чл.79 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението,с изключение на изрично посочените такива са за сметка на длъжника.Акта на съдебния изпълнителния ,вида и размера на разноската,срещу която длъжникът възразява следва да бъдат посочени от него конкретно,а не издирвани служебно от съда по признака-„недействителност“ и „силна завишеност“.

С оглед на горното, жалбата в тези й части не подлежи на разглеждане.

Жалбата  в останалата й част е подадена по реда на чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК срещу насочването на изпълнението върху имущество,което длъжникът смята за несеквестируемо- трудовото му възнаграждение. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта. Именно такъв е настоящият случай с оглед липсата на данни по делото,запорът да е съобщен на жалбоподателя.

Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа.Съобразно посоченото по-горе, ЧСИ изрично е указал,че запорът касае секвестриуемата част от трудовото възнаграждение на длъжника.При данни,че същият няма  деца,които да издържа , секвестриуемата част от трудовото възнаграждение е определена по правилото на чл.446 ал.1 т.1 от ГПК  и върху минимален размер на дохода,т.е. жалбата е неоснователна.

По изложените съображения,съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба рег.№ 5966/28.09.2018 год. в частта,в която е подадена  от длъжника К.Б.К.,ЕГН **********,*** срещу действие на ЧСИ  Н.Н.,рег.№ 810 и район на действие Окръжен съд Добрич по изп.д.№***, изразяващо  се в  насочването на изпълнението върху  несеквестируемо имущество запор на трудово възнаграждение.

Решението е окончателно.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ   жалба рег.№ 5966/28.09.2018 год.  в останалата й част  и прекратява производството по делото.

Решението в тази му част с характер на определение,подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Апелативен съд-Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                           2.