Р Е Ш Е Н И Е

№257

гр.ДОБРИЧ 28.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НОЕМВРИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Ева Иванова вз.гр.д.№ 523/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437,ал.1,във вр. с чл.435,ал.1,т.3 от ГПК.

Образувано е по подадена от Г.С.М.,ЕГН:**********,в качеството й на взискател по изп.д.№71/2018г.по описа на ДСИ при РС,гр.Т.,жалба срещу Постановление от 31.10.2018г. за спиране на производството по делото,с искане за отмяната му.Според жалбоподателя,атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно,доколкото съдебният изпълнител е спрял изпълнението,преди да изплати на взискателя сумата от 797.78 лв.,явяваща се разлика между събраната сума в размер на 1 726.38 лв. и сумата в размер на 928.60 лв.,предмет на исковото производство по гр.д.№ 616/2018г.по описа на РС,гр.Т..

Постъпило е писмено възражение по чл.436,ал.3 от ГПК от длъжника в изпълнителното производство – Д.И.М.,от гр.Т.,в което са изложени доводи за неоснователност на жалбата,с искане за оставянето й без уважение.

В изготвените мотиви ЧСИ застъпва становище,че жалбата е неоснователна.

Съдът,като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото,намира следното:

Като депозирана в срок,от процесуално легитимирано лице и срещу действие на съдебния изпълнител,което съгласно чл.435,ал.1,т.3 от ГПК подлежи на съдебен контрол,жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна,по следните съображения:

С молба от 31.10.2018г.длъжникът по изп.дело № 71/2018г.по описа на ДСИ при РС,гр.Т.,е представил обезпечителна заповед № 3 от 31.10.2018г.,издадена по гр.д.№ 616/2018г.по описа на ТРС,съгласно която за обезпечаване на предявения от Д.И.М.,ЕГН:**********,от гр.Т.,срещу Г.С.М.,ЕГН:**********,иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е допуснато обезпечение,чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по процесното изпълнително дело.

С атакуваното в настоящото производство постановление за спиране от 31.10.2018г. ДСИ е постановил спиране на производството по изп.д.№ 71/2018г. по описа на СИС при РС,гр.Т. на основание чл.432,ал.1,т.1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1,т.1 от ГПК,изпълнителното производство се спира от съда в изброените случаи,сред които попада и хипотезата на чл.397,ал.1,т.3 от ГПК.С цитираната обезпечителна заповед съдът е спрял настоящото изпълнително дело в производство по реда на Глава тридесет и четвърта от ГПК.При това положение за съдебния изпълнител съществува забрана за продължаване на изпълнителните действия по делото.Изложените в жалбата доводи относно това,че размерът на обезпечения иск е по-малък от стойността на дължимата и събрана по изпълнителното дело сума,касаят преценката за правилността и законосъобразността на определението,с което е допуснато обезпечение на иска,каквато преценка не може да бъде извършена в настоящото производство по обжалване действието на съдебния изпълнител.Доводите в жалбата са неотносими към настоящото дело,тъй като съдебният изпълнител не може да преценява законосъобразността на съдебните актове,а само да ги изпълнява.Последният дължи съобразяване на по-нататъшните си действия с разпореденото от съда и би било недопустимо,при наличие на допуснато обезпечение чрез изцяло спиране на изпълнението,да предприема действия по изплащане на разликата между събраната по реда на принудителното изпълнение сума и тази,предмет на исковото производство.Самото определение по гр.д.№616/2018г.на ТРС за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението подлежи на самостоятелен контрол по въззивен ред,но то не може да бъде спряно,поради обжалването му с частна жалба(чл.386,ал.3 от ГПК).Гореизложеното сочи,че след представяне на обезпечителната заповед за съдебния изпълнител не е имало друга възможност,освен да спре изпълнителното производство,което налага извода,че постановеното от ДСИ спиране е правилно и законосъобразно,а жалбата-неоснователна,и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от Г.С.М.,ЕГН:**********,в качеството й на взискател по изп.д.№71/2018г.по описа на ДСИ при РС,гр.Т.,жалба срещу Постановление от 31.10.2018г. за спиране на производството по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.