О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№652
гр.Добрич 12.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На
дванадесети ноември 2018 год.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно
частно гражданско дело №493 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК
във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Ж.Р.В. *** срещу
определение от 13.09.2018 г. по гр.д.№1527/2018 г. на Добричкия районен съд,с
което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател за изменение на
определение №1822/09.08.2018 г. по същото дело в частта на присъдените в полза
на „***” АД-гр.Варна разноски в размер на 840 лв адвокатско възнаграждение.Според
жалбоподателя районният съд не разгледал своевременно отправено от същия
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,изплатено от
първоначалния ответник по спора.Горното обуславяло незаконосъобразност на
атакуваното определение,поради което се настоява за отмяната му и за изменение
на определение №1822/09.08.2018 г. в частта за разноските чрез отхвърляне
искането за присъждане на разноски в полза на „***” АД-гр.Варна изцяло или за
редуциране размера на присъдените на дружеството разноски до минималния такъв
по Наредба №1/09.07.2004 г.
В писмен отговор „***” АД-гр.Варна изразява становище
за неоснователност на частната жалба и настоява за оставянето й без
уважение,респ. за потвърждаване на атакуваното определение.
Като постави на разглеждане депозираната частна
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Частният жалбоподател е уведомен за обжалваното
определение на 18.09.2018 г. /виж съобщението на лист 92 от делото на
ДРС/,поради което частна жалба вх.№18503/01.10.2018 г. е подадена в рамките на
указания от районния съд двуседмичен срок за обжалването му,изтекъл на
03.10.2018 г. предвид спиране теченето на срока в деня на официален празник
22.09.2018 г. по смисъла на чл.61 ал.2 от ГПК.Предвид горното и подаването й от
активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от
ГПК,за който разпоредбата на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК предвижда самостоятелен
инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално
допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.
Гр.д.№1527/2018 г. на ДРС е образувано по повод искова
молба,с която е предявен отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1
от ГПК от Ж.Р.В. *** срещу „***” АД-гр.Варна за установяване,че ищецът не дължи
на ответното дружество сума от 1 723,12 лв-стойност на ел.енергия,начислена
по фактура от 01.02.2018 г. за обект в гр.Д..
В срока за отговор на исковата молба е подадено чрез
адв.В.К.от ДАК становище от „***” АД вх.№10469/25.05.2018 г.,в което се навеждат
доводи за недопустимост на предявения срещу дружеството иск,като се сочи,че
пасивно легитимирано да отговаря по иска е „***” АД-гр.Варна.В срока по чл.131
ал.1 от ГПК е постъпил и писмен отговор на исковата молба от „***”
АД-гр.Варна,изготвен и подписан от упълномощения адв.Л.М. от ВТАК,с който се
настоява за прекратяване на производството по предявения срещу горното
дружество иск.С разпореждане от 02.07.2018 г. ДРС постановява връчване на
препис от отговора на ищеца с възможност за становище по искането за
прекратяване на производството.Междувременно е подадена молба
вх.№12950/28.06.2018 г. от ищеца по делото Ж. Р.В.,с която е заявен отказ от
иска срещу „***” АД и искане за конституиране на „***” АД-гр.Варна като
ответник по иска.Във връзка с разпореждането на ДРС от 02.07.2018 г. е подадена
от ищеца и молба вх.№14636/24.07.2018 г.,в която В. заявява,че при евентуално
прекратяване на производството срещу „***” АД настоява в негова тежест да не се
присъждат сторените от това дружество разноски в производството по причина,че
депозираният договор за правна защита и съдействие не бил „подписан надлежно
съобразно представителството на дружеството,отразено по партидата в търговския
регистър”,като освен това в платежното нареждане не било посочено като
основание за заплащане на сумата именно адвокатско възнаграждение по
гр.д.№1527/2018 г. на ДРС.Наведено е и евентуално възражение,че претендираните
от това дружество разноски са прекомерни.
С определение №1822/09.08.2018 г. ДРС прекратява
производството по делото по предявения срещу „***” АД иск;допуска изменение на
иска чрез замяна на първоначалния ответник с „***” АД-гр.Варна и осъжда ищеца Ж.Р.В.
да заплати на първоначалния ответник „***” АД сторени разноски по делото в
размер на 840 лв адвокатско възнаграждение.За горното определение В. е уведомен
на 13.08.2018 г. и в срока за обжалването му,изтекъл на 10.09.2018 г. предвид
спиране теченето на срока през съдебната ваканция и в деня на официален празник
06.09.2018 г. по смисъла на чл.61 ал.2 от ГПК,е подадена молба
вх.№16091/20.08.2018 г.,с която ищецът В. настоява на основание чл.248 ал.1 от
ГПК за изменение на определение №1822/09.08.2018 г. в частта за разноските чрез
намаляване на присъдените в полза на „***” АД разноски поради прекомерност на
изплатеното от това дружество адвокатско възнаграждение.С атакуваното
определение от 13.09.2018 г. районният съд е оставил последната молба без
уважение,приемайки,че ищецът не е заявил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение,въпреки че е имал възможност за
това,дадена му с връчване на същия препис от отговора на исковата молба на „***”
АД.
Обжалваното определение е незаконосъобразно.Както бе
посочено,с разпореждане от 02.07.2018 г. ДРС постановява връчване на препис от
отговора на „***” АД на ищеца с
възможност за становище по съдържащото се в него искане за прекратяване на
производството.Във връзка с горното разпореждане е подадена от ищеца В. молба
вх.№14636/24.07.2018 г.,в която същият заявява,че при евентуално прекратяване
на производството срещу „***” АД настоява в негова тежест да не се присъждат
сторените от това дружество разноски в производството по причина,че депозираните
доказателства не удостоверявали реално заплащане от дружеството на адвокатско
възнаграждение,като е наведено и евентуално възражение,че претендираните от
това дружество разноски са прекомерни.Действително в молбата не се съдържа
изричен израз,обективиращ искане на ищеца за намаляване на претендираното от
дружеството адвокатско възнаграждение като прекомерно.Налице е обаче изрично
позоваване на прекомерност на претендираните разноски и,доколкото единствените
търсени от дружеството разноски са именно за изплатено адвокатско
възнаграждение съгласно списъка по чл.80 от ГПК на лист 49 от делото на ДРС,то
очевидно възражението за прекомерност се отнася до адвокатското
възнаграждение.Позоваването на прекомерност е достатъчно,за да се приеме и
наличие на искане за намаляване на разноските по посочената причина.В този
смисъл районният съд е бил сезиран с възражение по чл.78 ал.5 от ГПК от ищеца В.
и е следвало да го разгледа.
Молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е допустима като
подадена в рамките на срока по цитираната разпоредба и от активно легитимирано
лице.В случая наличието на списък по чл.80 от ГПК,депозиран от ищеца,не е
предпоставка за допустимост на молбата за изменение на цитираното определение в
частта за разноските,тъй като наличието на такъв списък е условие за
допустимост на молба по чл.248 от ГПК,когато се иска изменение на съдебен акт в
частта на присъдените в полза на самия молител разноски.Когато се иска
изменение в частта на разноските,присъдени на другата страна,такъв
списък,депозиран от молителя,не се изисква.
Молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е основателна и подлежи
на уважаване.Безспорно в полза на дружеството,спрямо което производството по
делото е прекратено от районния съд,ищецът дължи разноски на основание чл.78
ал.4 от ГПК.Присъждането на такива е поискано изрично от „***” АД с отговора на
исковата молба.Заплащането от дружеството на адвокатско възнаграждение в размер
на 840 лв с вкл. ДДС е уговорено с договор за правна защита и съдействие
№13614/16.05.2018 г.,сключен по повод гр.д.№1527/2018 г. на ДРС между дружеството
като клиент и Адвокатско дружество „***”-гр.София /последното надлежно
упълномощено с пълномощното на лист 48 от делото на ДРС,респ. адвокатското
дружество от своя страна преупълномощава адв.Л.М. с пълномощното на лист 47 от
делото на ДРС/.По повод на договор за правна защита и съдействие
№13614/16.05.2018 г. е издадена фактура №0000014419/18.05.2018 г.,като
плащането е извършено по банков път,видно от платежното нареждане от 25.05.2018
г. на лист 52 от делото на ДРС /в пл.нар. изрично е визиран номерът на
цитираната фактура,от което е ясно,че плащането е именно по повод процесния
договор за правна защита и съдействие/.Следователно по делото са налице
доказателства,удостоверяващи заплащането от дружеството на адвокатско
възнаграждение в размер на 840 лв с вкл. ДДС.
Горното възнаграждение действително е прекомерно и
следва да бъде намалено.Исковото производство срещу „***” АД не се е развило до
край и процесуална защита не е осъществявана от упълномощения адвокат в пълен
обем.Преди прекратяване на производството спрямо горното дружество е извършено
само едно процесуално действие от последното и то е подаване на отговор на
исковата молба чрез упълномощения адв.Л.М..В тази хипотеза на адвоката се
следва минимално възнаграждение в размера по чл.9 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004
г.,а именно 3/4 от възнаграждението по чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата /приложима
разпоредба съобразно цената на иска/,но не по-малко от 300 лв.Тъй като 3/4 от
350,62 лв /размер по чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата/ се равнява на 262,96 лв,то
дължимото адвокатско възнаграждение следва да е 300 лв без ДДС или 360 лв с
вкл.ДДС.Така в полза на дружеството следва да се присъдят разноски в размер на
360 лв.Делото не се отличава със значителна правна и фактическа сложност,поради
което и възнаграждението следва да бъде намалено до посочения размер.
При уважаване на частната жалба право на разноски за
настоящото въззивно производство има частният жалбоподател Ж.Р.В.,който изрично
е претендирал такива.Същият е сторил разноски,както следва:15 лв държавна такса
по обжалването и 150 лв договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение
съгласно договора на лист 11 от делото на ДОС.Наведено е от „***” АД с отговора
на частната жалба възражение за прекомерност на горното адвокатско възнаграждение,което
е неоснователно.Според чл.11 от Наредба №1/09.07.2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение за изготвяне на частна жалба е 200 лв,когато жалбата се
разглежда в закрито заседание.Следователно платеното възнаграждение от 150 лв не
е прекомерно и е под минимума,поради което не подлежи на намаляване.
Въззиваемото дружество няма право на разноски за
настоящото производство предвид изхода от спора по него.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 13.09.2018 г. по гр.д.№1527/2018
г. на Добричкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА определение №1822/09.08.2018 г. по
гр.д.№1527/2018 г. на Добричкия районен съд в частта за разноските,с която Ж.Р.В.
с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на „***” АД-гр.Варна разноски по
делото в размер на 840 лв адвокатско възнаграждение,като вместо горното
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ж.Р.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „***”
АД-гр.Варна сторени в производството по гр.д.№1527/2018 г. на Добричкия районен
съд съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лв /триста и шестдесет лева/
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
ОСЪЖДА „***” АД-гр.Варна да заплати на Ж.Р.В. с ЕГН **********
*** сторени в производството по в.ч.гр.д.№493/2018 г. на ДОС съдебно-деловодни
разноски в размер на 165 лв /сто шестдесет и пет лева/,от които 15 лв държавна
такса и 150 лв адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.