Решение по Наказателно дело 238/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69, 01.11.2018г.; гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд, наказателно отделение

На втори октомври две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател Калина Димитрова

Членове: Атанас Каменски

Деница Петрова

Секретар Елица Александрова

Прокурор Златко Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова в.н.а.х.д. № 238 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:

С решение №193/18.05.2018г. по н.а.х.д.№1722/2017г. Добричкият районен съд е признал подсъдимия И.И.И. за невиновен в това, че на 03.04.2016 г. в град Д., по ул. „К.”, на кръстовището с ул. „П. Б.”, в посока бул. „Д.”, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено”, модел „М.” с peг. №***** ТХ нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътища:

- чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.”;

- чл. 26 от ЗДвП: „Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата.”;

- чл. 36, ал. 1 от ЗДвП: „Завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване наляво.”

и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н. Г. Х., изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен горен крайник за период от около 2 месеца, обусловено от счупване на дясна ключица, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2-ро във вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3-то от НК. Съдът се е произнесъл по вещественото доказателство и разноските, които остават за сметка на държавата.

Срещу така постановеното решение е постъпил протест от прокурор при Добричка районна прокуратура, с който се предлага решението да бъде отменено и подсъдимия признат за виновен по повдигнатото му обвинение с приложение на чл.78а от НК. Изтъква се в протеста, че спор по фактите няма, но въз основа на тези факти според прокурорът подсъдимият е допуснал нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, като се визира и съдебна практика.

Срещу протеста е постъпило възражение от защитника на подсъдимия, в което се визира, че цитираната от прокурора съдебна практика е различна от настоящия казус. Сочи се, че протестът е неоснователен и се иска оставянето му без уважение.

В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на Добричка окръжна прокуратура, като се пледира за уважаване на протеста, освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба към минимума.

Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на протестираното решение. Визира, че в конкретния случай единствено и само мотоциклетистът е допуснал нарушения по ЗДвП, които единствено са довели и до настъпването на ПТП.

На дадената последна сума подсъдимия заяви, че няма какво да каже.

Добричкият окръжен съд, като прецени протеста, наведените в него доводи, доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на решението съгласно чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Протестът е допустим като подаден в срок.

По същество е неоснователен.

Фактическата обстановка по делото е безспорно установена , като възражения в тази насока не се правят.

На 03.04.2016 г., около 16:00 часа, в град Д. подсъдимият И.И.И. управлявал лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с peг. № **** ТХ по ул. „К.” в посока бул. „Д.” , като пътувал сам в автомобила. Пътната настилка била асфалтова, суха, запазена, в добро състояние, времето ясно и слънчево, а метеорологичната видимост - много добра. Наближавайки Т-образното кръстовище на ул. „К.” с ул. „П.Б.”, подсъдимият намалил скоростта на движение на автомобила до около 15 км./ч. и предприел маневра завиване наляво, за да се включи в движението по ул. „П.Б.”, като преди предприемане на маневрата завиване наляво той подал сигнал за предстоящата маневра със светлинен пътепоказател.

В същото време, в същата посока, но зад лекия автомобил, се движел мотоциклет марка „Х.”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг. №**** В, управляван от св. Н. Г. Х., който също пътувал сам. Наближавайки Т-образното кръстовище на ул. „К.” с ул. „П.Б.”, мотоциклетът се движел със скорост около 66 км/ч. Поради разликата в скоростите на движение на двете моторни превозни средства, застигайки лекия автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с peг. № *****, водачът на мотоциклета марка „Х.”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг. № **** В – св. Н. Х., предприел маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил, като включил ляв пътепоказател. При създалата се ситуация, в резултат от взаимното пресичане на траекториите на движение на двете моторни превозни средства последвал удар между дясната странична част на мотоциклета и водача му и предната лява странична част на лекия автомобил (предна част на предна лява врата и преден ляв калник). Мястото на удара между лекия автомобил и мотоциклета, било установено на около 11 метра преди възприетия при извършения оглед на местопроизшествие Ориентир 1 и на около 5.80 метра вдясно от левия край на платното за движение по посока на движението на двете превозни средства -към бул. „Д.”. Вследствие на удара с лекия автомобил, св. Х. загубил контрол над управлявания от него мотоциклет „Хонда”, и паднал върху платното за движение, като последвало плъзгане на мотоциклета и мотоциклетиста върху платното за движение и удар на мотоциклета в бордюр по ул. „Поп Богомил” и намиращ се камък върху него.

Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ по писмени данни при станалото ПТП пострадалият Н. Х. получил травматични увреждания-контузия на главата и гръдния кош; сътресение на мозъка; счупване на дясна ключица; кръвонасядания на гръдния кош, корема, дясна тазобедрена става и дясното бедро. Счупването на дясната ключица е обусловило затруднение движението на десен горен крайник за период от около 2 месеца, а в своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

Съгласно заключението на вещото лице по АТЕ при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил марка „Рено”, модел „М.” с peг. № **** и при огледа на кормилното управление, окачването на предната вилка, рамата, задната вилка, ходовата част и спирачният механизъм на мотоциклета марка „Хонда”, модел „****” с peг. № ***** не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.

Съгласно заключението на вещите лица по КСМТАТЕ скоростта на движение на мотоциклета марка „Х., модел „ЦРБ 1000 РР” с peг. № В****В, непосредствено преди настъпване на пътнотранспортното произшествие е била около 66 км/ч. Съгласно същото заключение мястото на удара между лекия автомобил и мотоциклета, е на около 11 метра преди възприетия при извършения оглед на местопроизшествие Ориентир 1 и на около 5.80 метра вдясно от ОР2. В заключението вещите лица са описали и механизма на настъпване на произшествието, възприет изцяло и от прокурора и от съда и описан по-горе. Съгласно заключението установеното счупване на дясната ключица на св.Х. е в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговаря да е получено по приетия механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената Автотехническа експертиза от 17.01.2017г. (л.184-196), непосредствено преди произшествието лекият автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с peг. № ***** се е движел със скорост около 15 км/ч, като при тази скорост на движение, опасната зона на спиране на лекия автомобил е имала дължина около 6.93 метра. При скоростта на движението на мотоциклета марка „Хонда”, модел „ЦРБ 1000 РР” с peг. №**** В, непосредствено преди настъпване на пътнотранспортното произшествие -около 66 км/ч -65.63 км/ч-, опасната зона на спиране на мотоциклета е имала дължина около 45.88 метра. При скорост на движение 50 км/ч (каквато е била максимално разрешената в района на настъпилото ПТП), опасната зона на спиране на мотоциклета марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг. №***** е следвало да има дължина около 30,93 метра. Съгласно същото заключение в момента, в който водачът на лекия автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с peг. № ****** е предприел маневра завиване наляво, лекият автомобил се е намирал на разстояние около 9,52 метра преди мястото на удара, а мотоциклетът марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг. №****** се е намирал на разстояние около 27,60 метра зад задната му броня или на разстояние около 41,56 метра преди мястото на удара. В момента, в който водачът на мотоциклета марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг. № ***** е предприел маневра изпреварване, последният се е намирал на разстояние около 67,20 метра преди мястото на удара и на разстояние около 47,37 метра зад задната броня на лекия автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с peг. № *****, а лекият автомобил в този момент се е намирал на разстояние около 15,39 метра преди мястото на удара. Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие видимостта на водача на лекия автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с peг. №****** в посока назад е била с дължина не по-малка от 200 метра. Автомобилът е бил оборудван с огледала за обратно виждане, които са били позиционирани спрямо ръста на водача му И.И.И. и водачът на лекия автомобил е могъл да възприеме движещия се зад него мотоциклет марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг. № ***** В още когато разстоянието между двете моторни превозни средства е било по-голямо от 200 метра. Съгласно същото заключение, ако водачът на лекия автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с peг. № ****** е реагирал своевременно и е предприел маневра спиране в момента, в който водачът на мотоциклета марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг. № ******е предприел маневра изпреварване, то той е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила преди мястото на удара, а ако непосредствено преди произшествието мотоциклетът марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг. №***** се е движил с разрешената скорост от 50 км/ч. и водачът му е реагирал своевременно, предприемайки спиране в момента, в който водачът на лекия автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с peг. № ***** е предприел маневра завиване наляво, то той е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки мотоциклета преди мястото на удара.

При разпита на вещите лица по КСМТАТЕ в съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещите лица уточняват, че мястото на удара при станалото ПТП между автомобила и мотоциклета е в дясната лента за движение, т.е. в лентата за движение на двете превозни средства, като мотоциклетистът не е напускал дясната лента за движение. Вещите лица са посочили, че ако при маневрата изпреварване мотоциклетистът бе преминал в насрещната лента не би настъпил удар между двете превозни средства и двете маневри щяха да бъдат извършени безопасно, без да има съприкосновение на двете превозни средства. Вещото лице инж.Жечев изрично сочи, че преди водачът на лекия автомобил да предприеме маневра завиване наляво, автомобилът му се е движел „в дясната лента около средата, дори може би леко в ляво изнесен, но в никакъв случай по-вдясно от средата на тази лента” .

Описаната фактическа обстановка е правилно установена и не се оспорва.

При така описаната фактическа обстановка правният извод, че подс.И.И. не е допуснал нарушения на ЗДвП, които да са в причинна връзка със станалото ПТП, а произшествието е резултат на допуснати нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия –св.Х. е законосъобразен. Подсъдимият се е движил с разрешената скорост, като непосредствено преди произшествието с оглед предприемането на маневрата завой вляво скоростта му е била около 15км/ч. Ударът между двете превозни средства се е случил в лентата за движение и на двете превозни средства –в дясната лента за движение и се дължи на неправомерното поведение на мотоциклетиста, който се е движел с превишена скорост –около 66 км/ч. в нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП , извършвайки маневра в нарушение на чл.41 ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба : При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента.“. Следователно маневрата „изпреварване“ винаги е свързана с напускане на своята пътна лента и изцяло или частично навлизане в съседната пътна лента, нещо което пострадалия не е сторил, осъществявайки маневрата изцяло в лентата си за движение, без да я напуска.

Вменените на подсъдимия нарушения на ЗДвП не са осъществени, като мотивите в тази насока на районният съд са изчерпателни и задълбочени, поради което въззивната инстанция като ги възприема изцяло само ще маркира следното:

Вмененото нарушение на подсъдимия-водача на автомобила на чл.25 ал.1 от ЗДвП не е налице. Съгласно тази разпоредба „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“

Съгласно заключението на вещото лице по АТЕ в момента, в който водачът на лекия автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с peг. №******ТХ е предприел маневра завиване наляво, лекият автомобил се е намирал на разстояние около 9,52 метра преди мястото на удара, а мотоциклетът марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг. № ***** В се е намирал на разстояние около 27,60 метра зад задната му броня или на разстояние около 41,56 метра преди мястото на удара, а в момента, в който водачът на мотоциклета марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг. № ****** е предприел маневра изпреварване, последният се е намирал на разстояние около 67,20 метра преди мястото на удара и на разстояние около 47,37 метра зад задната броня на лекия автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с peг. №******, а лекият автомобил в този момент се е намирал на разстояние около 15,39 метра преди мястото на удара. Независимо, че водачът на автомобила е имал видимост и би могъл да възприеме предприетата маневра от мотоциклетиста, доколкото водачът на автомобила все още е бил в дясната лента за движение, в която е станало съприкосновението с изпреварващия го в същата лента мотоциклет, то не би могло да се вмени на водача на автомобила, че не се е съобразил с движението на превозните средства /в случая, движещи се след него/. И това е така доколкото автомобилът не е напускал дясната лента за движение, съответно не е навлизал в насрещната лента и не е съществувала никаква пречка мотоциклетистът да извърши изпреварване, но така както повелява разпоредбата на чл.41 ал.2 от ЗДвП / с напускане на пътната лента и преминаване изцяло или частично в съседната пътна лента/. В този смисъл и вещите лица при разпита им са посочили, че ако при маневрата изпреварване мотоциклетистът бе преминал в насрещната лента не би настъпил удар между двете превозни средства и двете маневри щяха да бъдат извършени безопасно, без да има съприкосновение на двете превозни средства. Дадения сигнал от мотоциклетиста, включително и изнасянето му леко вляво на дясната пътна лента освен това не означава недвусмислено, че предприетата маневра ще е изпреварване –доколкото произшествието се случва непосредствено преди кръстовището това би могло да сочи на маневра завой наляво, при което като първо превозно средство , което също завива вляво безспорно автомобилът ще е с предимство. Съвсем правилно районният съд е посочил, че подсъдимият нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че движещият се зад него и в неговата лента за движение мотоциклетист ще предприеме изпреварване и че ще осъществи същото без да напуска тази пътна лента в разрез с нормата на чл.41 ал.2 от ЗДвП.

Вменената на подсъдимия като нарушение разпоредба на чл.26 от ЗДвП гласи „Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени -с ръка. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата.“ При положение, че в постановлението си по чл.375 от НПК прокурорът изрично е посочил, че преди да предприеме маневрата завиване наляво подсъдимият подал сигнал за предстоящата маневра със светлинен пътепоказател е очевидно, че вменяването на такова нарушение на подсъдимия е в противоречие с приетото от самото обвинение като факти, поради което и няма как да се вменява на подсъдимия като нарушение. Още повече, че автомобилът е продължавал да бъде в дясната лента за движение в момента на удара с мотоциклетиста и подаването или не на такъв сигнал не би било в причинна връзка със станалото ПТП.

Вменената на подсъдимия като нарушение разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗДвП гласи „Завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване наляво.“ Не е ясно каква е обосновката за вменяване тази норма като нарушена, тъй като такива факти не са описани в постановлението на ДРП, още по-малко за наличието на причинна връзка със станалото ПТП.

Що се касае до цитираните съдебни решения в протеста, същите са стояли на вниманието на районният съд, който подробно ги е обсъдил и обосновал защо конкретния случай е различен. И двете визирани от прокурора решения- Решение № 337 от 1.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1021/2013 г., III н. о. и Решение № 285 от 11.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 948/2015 г., III н. о., касаят фактическа обстановка, свързана с навлизане в лентата за насрещно движение, което очевидно не е налице по настоящото дело /настоящото ПТП е реализирано в лентата за движение и на двете превозни средства-дясната, без което и да е от тях да е навлизало в насрещната лента за движение/, поради което и са неотносими.

С оглед изложеното постановеното решение е правилно и законосъобразно.

При служебната проверка не бяха констатирани съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на решението, поради което и съобразно изложеното по-горе същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №193/18.05.2018г. по н.а.х.д.№1722/2017г. на Добричкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.