Р Е Ш Е Н И Е № 71

гр.Добрич, 06.11.2018г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав с председател К.Димитрова, членове А. Каменски и Д.Петрова,

при участието на прокурор В.Вичев,

съд-секретар С.Атанасова,

разгледа в.н.а.х.д. №286/2018г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

С решение №145/13.04.2018г. по н.а.х.д.№136/2018г. РС-гр.Добрич е признал британския гражданин У.Д.Е.Е. за виновен в това, че към 31.07.2016г. в гр.Добрич, в качеството си на управител и представляващ „***“ЕАД-с.Ц., общ.Добрич, ЕИК***, в 30-дневен срок от спиране на плащанията към „***“ООД-гр.Варна по договор №10/01.01.2016г. и към ТД на НАП-офис гр.Добрич по публични задължения не е поискал от ОС-гр.Добрич да открие производство по несъстоятелност-престъпление по чл.227б, ал.2, във в-ка с ал.1 от НК.

На основание чл78а от НК У.Д.Е.Е. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лв. Възложени са деловодни разноски в размер на 5589,66лв.

Срещу решението е подаден протест от РП-гр.Добрич с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се претендира за завишаване на санкцията и оставяне без уважение на представената жалба.

Първоинстанционният акт е обжалван и от защитника на У.Д.Е.Е.. Развиват се доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с приобщаването на оспорваната ССЕ и отказа за назначаване на допълнителна/повторна експертиза, произтичащата от това необоснованост на решението по същество, респективно- неправилно прилагане на материалния закон. Пледира се за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно защитата оспорва основателността на депозирания протест.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, както и становищата и доводите на страните, в съответствие с изискванията по чл.314 от НПК настоящият състав извърши цялостна проверка на проведеното наказателно производство, в рамките на което първата инстанция е приела за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно удостоверение от 05.07.2017г. на АВ, „***“ЕАД със седалище-с.Ц., общ.Добрич, ЕИК***, се управлява и представлява от британския гражданин У.Д.Е.Е.. Дружеството е концесионер на манганова мина-с.Оброчище.

Съгласно приложения договор №10/01.01.2016г., представените фактури и показанията на св.М.П.-управител на „***“ООД-гр.Варна, „***“ЕАД е спряло плащанията на ползваните транспорти услуги към 30.06.2016г., въпреки че същите са били осъществявани до 31.03.2017г. Идентични са спрените плащания към:

-ЕТ“***“, представляван от св.М., представил седем фактури за превозни услуги на обща стойност 23970,60лв. за периода от м.юни 2016г. до м.януари 2017г.;

-ЕТ“***“-за транспортни услуги между м.май 2016г. и 15.01.2017г. по предоставени от св.А.Р.5бр.фактури.

В рамките на същия период „***“ЕАД не е издължило суми в общ размер на 42630,24лв. за идентични услуги от „***“АД, представлявано от св.Д.М., „***“ЕООД-гр.Добрич, представлявано от св.П.П.и КРЗ“***“-гр.Добрич с изп.директор св.Д.Т..

Към 31.12.2016г. е установено и задължение на „***“ЕАД към Министерство на енергетиката в размер на 168905,50лв.

Към 27.04.2016г. на дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение №С160008-048-0004206 по изпълнително дело №160004714/2016г. по описа на ТД на НАП-офис Добрич. Предприет е запор върху машина с балансова стойност 707754,52лв., вписан в ЦРОЗ под №2916072700030/27.07.2016г. Според публичния изпълнител св.Г.-Т., предоставеното обезпечение е покривало задължението на дружеството. Последвало е присъединяване на нови задължения и постановления от 13/19.01.2017г. за налагане на запор върху единствено установените сметки на „***“ЕАД в „Уникредит Булбанк“АД, по които обаче липсвали постъпления. Запорирани са и автомобили на фирмата. Съгласно писмо изх.№18581/09.10.2017г. на ТД на НАП-Варна, размерът на публичните задължения на дружеството е достигнал 1 672 961,60лв.

Според справка от 09.10.2017г. за извършени плащания, преведени по сметки на НАП, първото непогасено задължение за осигурителни вноски е от 25.04.2016г., а за данъци-със срок на плащане 27.06.2016г.

Съгласно изготвената на досъдебното производство комплексна съдебно-счетоводна, финансова и икономическа експертиза, през изследваните шест отчетни периода между 2012г. и 31.05.2017г. „***“ЕАД е формирало годишен финансов резултат „загуба“. Проблемите с платежоспособността и ликвидността са определени като трайни и датиращи от 2015г. Прието е, че дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни изискуемите и ликвидни парични задължения, породени от търговски сделки, както и публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската дейност, спирайки плащания към кредитори, считано от 30.06.2016г.

Без да бъдат оспорвани изложените по-горе факти, възраженията на защитата, както пред първоинстанционния съд, така и във въззивното производство са свързани единствено с обема на експертния анализ, използваната изходна база и предприетия подход на оценка по модела на историческата цена или цена на придобиване, вместо претендирания от процесуалния представител модел на справедлива/пазарна оценка. В тази връзка настоящият състав изцяло споделя доводите на първостепенния състав:

Експертите изрично и добросъвестно са посочили, че са работили с предоставените от разследващите данни и с получена от регистрите на „***“ЕАД информация-оборотна ведомост-синтетична и аналитична, главна книга и счетоводен амортизационен план. Установено е, че счетоводството на предприятието не е водено редовно, като са допуснати сериозни отклонения, отбелязани и в докладите на последните четири одита, както и че въпреки използвания в дружеството линеен метод, за голяма част от съоръженията, въведени в експлоатация, не са начислявани разходи за амортизация, а за друга част начисляването на разхода е било преустановено през 2010г. и 2011г. Сочи се, че реалното наличие на отчитаните от предприятието дълготрайни активи може да бъде потвърдено единствено и само с фактическа проверка-инвентаризация, каквато обаче, от една страна не е възлагана, а от друга-не е била извършвана и от самото дружество, което да представи съответните инвентаризационни описи. От своя страна физическото обследване на наличност и състояние на активите е само едно от условията за претендираното от защитата прилагане на МСФО13 „Оценяване по справедлива стойност“. Втори аргумент в подкрепа на използвания от експертите модел на цена на придобиване е фактът, че е възложен анализ на съществуващите финансови отчети, изготвени на база на счетоводните стандарти и при допускане, че предприятието е действащо, т.е. не е принудено да преустанови изцяло или частично дейността си, каквито данни липсват. Доколкото до момента дружеството е ползвало модела на цена на придобиване, оценявайки всички инвестиционни имоти в съответствие с изискванията на МСС16-по цена на придобиване, намалявана с натрупани амортизации и загуби от обезценяване на актива, то предприетият от експертите подход на анализ на практика е бил единствено възможен, респективно-съобразен с параметрите и целите на поставените задачи. Изготвеното в тази връзка заключение предоставя дължимата дълбочина и обхват на анализа, придружени от обстойна и основана на конкретни факти обосновка, като липсват каквито и да било основания за поставяне под съмнение компетентността на експертите и правилността на представеното заключение. В този аспект възраженията на защитата са изцяло несъстоятелни. Приемайки резултата от извършената експертиза и основавайки констатациите си върху оспорваното заключение първостепенният съд не е нарушил съдопроизводствените правила, отказвайки да уважи претенциите за допълнително или повторно следствено действие.

Въз основа на изложените фактически констатации и съображения законосъобразно и обосновано районният съд е приел за доказано, че към 31.07.2016г. в гр.Добрич, в качеството си на управител и представляващ „***“ЕАД-с.Ц., общ.Добрич, ЕИК***, подсъдимият в 30-дневен срок от спиране на плащанията към „***“ООД-гр.Варна по договор №10/01.01.2016г. и към ТД на НАП-гр.Добрич по публични задължения не е поискал от ОС-гр.Добрич да открие производство по несъстоятелност, осъществявайки от обективна и субективна страна състава по чл.227б, ал.2, във в-ка с ал.1 от НК. При наличието на материалноправните предпоставки по чл.78а от НК деецът правилно е освободен от наказателна отговорност за налагане на следващото се административно наказание.

По отношение наложената санкция и основателността на протеста за явна несправедливост на наказанието:

При индивидуализиране на санкцията първоинстанционният съд е взел предвид единствено и само чистото съдебно минало на дееца и представените добри характеристични данни, поначало индициращи и невисоката обществена опасност на лицето. На практика неоснователно са игнорирани фактите, свързани с обществената опасност на извършеното и с неговите последици. Действително според диспозитива на обвинението са инкриминирани неиздължени към 30.06.2016г. плащания в размер на 5545лв. към двама еднолични търговци, непогасено задължение за осигурителни вноски от 25.04.2016г. и за данъци-със срок на плащане 27.06.2016г. На практика, видно от обстоятелствената част на изложението, действителният кръг на засегнатите кредитори е много по-широк, а стойността на неразплатените задължения достига изключително големи размери. Макар и на формално извършване, осъщественото престъпление е засегнало изключително широк кръг от лица, накърнявайки не само икономически, но и особено значими социални права и в регионален, и в национален мащаб. Това от своя страна дава основание обществената опасност на извършеното да бъде определена като особено висока, а казусът като особено тежко провинение, налагащи значително по-строго отношение. Именно поради това настоящият състав прие, че на подсъдимият следва да бъде наложен максималния размер на законоустановената санкция, а именно-глоба в размер на пет хиляди лева. Това налага и съответно изменение на първоинстанционния акт.

Воден от изложените констатации и съображения, на основание чл.337, ал.2, т.1, във в-ка с чл.378, ал.5 от НПК съдът

Р Е Ш И:

Изменя решение №145/13.04.2018г. по н.а.х.д.№136/2018г. на РС-гр.Добрич, с което на основание чл.78а и чл.227б, ал.2 от НК на У.Д.Е.Е.-роден на ***г. в ***, ЛП№***, е наложена глоба от 1000лв., като увеличава размера на санкцията до глоба в размер на пет хиляди лева и потвърждава първоинстанционния акт в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: ……… Членове: ...…….. ……….