О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№321.

град Добрич, 05.11.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател : Петър Монев

Членове : Деница Петрова

Калиптен Алид

Разгледа докладваното от съдия Монев ВЧНД №325/2018г. по описа на Добричкия окръжен съд за и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.

Образувано е по частна жалба от „А.Л. Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Р.“ №5, представлявано от С. К. – Изпълнителен директор и Ц. Й. – Изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника си адв.Елена Методиева от АК-гр.Пазарджик, срещу определение №411/10.08.2018г., постановено по ч.н.д. №830/2018г. по описа на Районен съд-гр.Добрич.

С обжалваното определение е потвърдено постановление от 02.07.2018г. на Районна прокуратура-гр.Добрич за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №124/2017г. по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.Добрич, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно.Визира се, че съдът неправилно е приел, че дружеството - лизингодател е следвало да отправи към свидетеля Х. Д. изрична покана, с която да го покани да върне процесния автомобил след отпадане на правното основание, на което същият го владеел.Отправянето на такава покана не фигурирало като клауза на сключеното между свидетеля Д. и дружеството Споразумение с характера на предварителен договор за покупко-продажба.Счита се, че не са налице основания за прекратяване на наказателното производство и се настоява за отмяна на обжалваното определение и връщане на преписката на РП-гр.Добрич със задължителни указания относно прилагането на закона.

Добричкият окръжен съд, като прецени частната жалба, обжалваното определение, както и събраните доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и като такава е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство районният съд е приел, че в сключеното между свидетеля Д. и дружеството Споразумение не била предвидена клауза, съдържаща задължение за връщане на автомобила при непогасяване на 24-те месечни вноски сумата от 23 641.26 лева, ведно със съответната лихва.След прекратяване действието на Споразумението на Х. Д. не е била отправена покана за връщане на автомобила, поради което същият не съзнавал общественоопасния характер на бездействието си и е нямало как да предвиди общественоопасните му последици.

Настоящия въззивен състав намери следното.

По досъдебното производство е установена следната фактическа обстановка:

На 02.01.2008г. в гр.В. между „А. Л. е. С.“ АД със седалище и адрес на управление гр.В., ул.„П.“ №10, ЕИК *******, представлявано от С. В. В., като Лизингодател от една страна и от друга „З. .“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.„К. Д.“ №., вх.*, ет.*, ап.18, представлявано от Х. Г. Д. като Лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне на собствеността №*** с предмет на договора автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, шаси №****** 1N ******, двигател №********* и регистрационен номер *****.Срокът на договора бил 48 месеца, считано от датата на предаване на автомобила.След изплащане на всички лизингови вноски на лизингополучателя била предоставена възможност да придобие собствеността върху моторното превозно средство – предмет на договора.

Лизингополучателят обаче преустановил преждевременно изплащането на дължимите лизингови вноски. Последната такава вноска била заплатена на 22.03.2012г. като до окончателното изплащане на лизинга оставали пет вноски от 49 до 54 и частично плащане по вноска 48.Общата стойност на неплатените лизингови вноски била 11 326.29 лева.Неплатените застраховки „Каско“ възлизали на 282.48 лева, неплатените лихви – 2 978.57 лева, а неплатеният данък – 12.35 лева.

Дружеството лизингодател приело договора за прекратен по вина на лизингополучателя.Съгласно Общите условия, приложими към договора за лизинг, лизингополучателят следвало в срок от 24 часа от уведомлението за прекратяване на договора да предаде на лизингодателя моторното превозно средство – предмет на договора.Тъй като това не се случило на 08.11.2012г. „А.Л. Б.“АД подало сигнал до РП-гр.Добрич за извършено престъпление по чл. 206 и чл. 227б от НК.Въз основа на този сигнал било образувано ДП №1329/2012г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР-гр.Добрич, водено първоначално срещу неизвестен извършител.Впоследствие по досъдебното производство бил привлечен като обвиняем Х. Г. Д., с ЕГН **********.

На 14.08.2013г. в гр.София било сключено Споразумение между „А. Л. Б.“АД и Х. Г. Д..Страните се споразумяли Х. Д. да заплати сумата от 23 641.26 лева с ДДС, с начислена върху тази сума 9% годишна лихва на 24 месечни вноски.При изпълнение на поетото задължение, „Л. България“АД се задължавало да спре Дело №58788/2012г. по описа на СРС, ГО 77.След изплащане на посочената сума на Х. Д. щяла да бъде прехвърлена собствеността върху процесния автомобил.Последната клауза на Споразумението предвиждала, че същото се прекратява без предизвестие и без да се дава допълнителен срок за изпълнение при първото неизпълнение от страна на Х. Д..

След сключване на споразумението с писмо с изх. №********. „А* Б“АД заявила, че към съответния момент Х. Д. изпълнява задълженията си и настояла наказателното преследване срещу него да бъде прекратено.

С Постановление от 20.09.2013г. РП-гр.Добрич прекратила наказателното производство по ДП №1329/2012г., тъй като не били налице достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер по чл.206 ал.1 от НК нито от обективна нито от субективна страна.Постановлението било връчено на „А* Л. Б.“АД и на Х. Г. Д., но в законоустановения срок не било обжалвано от тях и влязло в сила.

С вх. №1521/21.08.2017г. в РП-гр.Добрич е депозирана повторна жалба от страна на „А*Л“АД против Х. Г. Д..Твърди се, че въпреки подписването на посоченото по-горе Споразумение, Х. Д. не погасил своите задължения към дружиството.Към момента на депозиране на жалбата местонахождението на лизинговия автомобил било неизвестно.

Въз основа на така депозираната жалба с Постановление от 22.08.2017г. РП-гр.Добрич образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата през 2013г. в гр.Добрич противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел или пазил – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, шаси №********* 1N ******, двигател №*********** и регистрационен номер *****, квалифицирано като престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

След като обсъди наличния по делото доказателствен материал въззивната инстанция намери следното:

Както от обективна, така и от субективна страна липсват съставомерните признаци на престъплението по чл.206 ал.1 от НК.При обсебването на чужда движима вещ един от основните елементи на фактическия състав е наличието на правно основание, на което деецът владее или пази тази чужда вещ.Видно от материалите по делото сключеният между „А.Л.Б.“АД и „Зо.“ЕООД договор за финансов лизинг е прекратен.Прекратено е и сключеното впоследствие споразумение между „А.“АД и Х. Г. Д. в качеството му на физическо лице.Съгласно т.4 от Споразумението същото се прекратява без предизвестие и без да е необходимо да се дава допълнителен срок за изпълнение при първото неизпълнение от страна на Х. Г. Д.на задълженията си по споразумението си.Установено е по досъдебното производство, че Х. Д. е преустановил изпълнението на задълженията си по споразумението.Съгласно Приложение 1 към сключеното Споразумение Х. Д. е следвало да изплати дължимите на дружеството – лизингодател суми на 24 вноски.Видно от Заявление /л. 56 от ДП/ след сключване на споразумението Димов е направил едва три вноски от погасителния план, като последното осъществено от него плащане е било на датата 01.12.2013г.Следователно Споразумението се счита за прекратено, без да е необходимо св. Димов да бъде изрично уведомяван за настъпилото прекратяване.Димов е запознат с клаузите на Споразумението и е знаел, че с преустановяване изпълнението на задълженията си, същото се прекратява.

Видно от изложеното отпаднали са правните основания, на които процесният автомобил се намира във фактическото владение на св. Д..Деянието по чл.206 ал.1 от НК е несъставомерно от обективна страна, тъй като не е налице правно основание, на което деецът да владее или пази процесната движима вещ, а именно – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, шаси №*******., двигател №***** и регистрационен номер ****.Именно наличието на правно основание е обективният белег, който разграничава престъплението обсебване от престъплението кражба.

От същите обстоятелства произтича и несъставомерността на деянието по чл.206 ал.1 от НК и от субективна страна.Обсебването е престъпление с особен субект.То може да бъде осъществено само от лице, което има фактическата власт върху премета на престъплението на правно основание – т.е. лице, което владее или пази предмета на посегателството.Това престъпление се извършва само при пряк умисъл.Деецът съзнава, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, която владее или пази на правно основание и че му е позволено да извършва само определени действия с нея.Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой или чужд интерес.В конкретния случай на свидетелят Х. Д. е известно, че държи в своята фактическа власт процесния автомобил без правно основание, тъй като с преустановяване изпълнението на задълженията си по Споразумението, същото е прекратено.

Не на последно място в хода на досъдебното производство не били събрани доказателства от „А.“АД да са уведомили по някакъв начин свид.Х. Д., че изискват от него да върне процесния автомобил във владение на дружеството.Разпитан в качеството на свидетел Х. Д. заявява, че след спиране плащанията по Споразумението не е получавал покана от „А.“АД да върне лекият автомобил.Свидетелят заявява, че автомобилът все още се намира в неговата фактическа власт и към момента на проведения разпит е в сервиз във Федерална Република Германия.

Свидетелят М. И. – изпълняващ длъжността „юрисконсулт“ на „А. Л. Б.“АД също заявява, че след сключване на Споразумението, дружеството лизингодател не е отправяло покана до Христо Димов с искане да бъде върнат процесния автомобил.

Липсата на отправена от дружеството покана за връщане на процесния автомобил е още едно основание за несъставомерност на деянието по чл.206 ал.1 от НК от субективна страна.Престъплението обсебване на чужда движима вещ в конкретния случай би следвало да се осъществи посредством отказ на дееца да върне чуждата движима вещ.

При така описаната фактическа обстановка прокурорът е приел, че не е налице осъществен състав на чл.206 ал.1 от НК, тъй като не може да се приеме, че е налице обсебване чрез противозаконен отказ да се върне вещта от свид.Х. Д., тъй като последния не е бил уведомен от лизингодателя , че се иска връщането на вещта.Това негово становище се споделя и от първоинстанционния съд, видно от атакуваното определение, в което доводите на прокурора са доразвити.

Настоящият съдебен състав споделя констатациите на районния съдия и на прокурора, че действително от „А*** “АД до свид.Х. Д. не е било връчено надлежно уведомление, с искане за връщане на лизинговия автомобил.И след като свид.Х. Д. не е получил от лизингодателя писмено искане за връщане на автомобила, не би могло да се говори за противозаконен отказ от негова страна за връщане му във фактическата власт на дружеството.За да бъдат осъществени признаците на чл.206 ал.1 от НК, следва да е налице писмено искане /за връщане на вещта, в случая на лизинговия автомобил/, което да е достигнало до знанието на лицето, което го държи, в противен случай не би могъл да се обоснове прекия умисъл на лицето, държащо автомобила за противозаконно присвояване на същия, чрез противозаконен отказ да го върне.

По тези съображения и като споделя изводите на прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство, доразвити от първоинстанционния съд в атакуваното определение, въззивният състав намира, че следва да потвърди обжалваното определение на РС-гр.Добрич, с което е било потвърдено постановление от 02.07.2018г. на Районна прокуратура-гр.Добрич за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №124/2017г. по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.Добрич.

С оглед гореизложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №411 от 10.08.2018г., постановено по ЧНД №830/2018г. по описа на РС-гр.Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател : …………… Членове :

1………………….

2…………………..