Р Е Ш Е Н И Е

№__196____/ 08.11.2018 год.,гр.Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На осемнадесети октомври 2018 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Билсер Мехмедова- Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело №77 по описа за 2018 година

за да се произнесе съобрази следното:

Търговско дело № 77/2018 г. е образувано въз основа на молба от ЗК»***»АД,гр.С. ЕИК-*** срещу З.Й.Д. ЕГН-**********, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 118 276,58 лв. ,представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди,че на 18/19.08.2007г. в гр.Д. ответникът З.Й.Д. ,при нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на Д.Д.Р., като след деянието е избягъл от местопроизшествието. По образувано НОХД № 68/2008 г. по описа на ДРС същият бил признат за виновен .

За виновния л.а. „***“ с рег.№ ***имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № **** валидна от 28.07.2007г. до 27.07.2008г. в ЗК“***“АД.

След настъпване на ПТП, наследникът на починалия Д.Д.Р. ,негов баща Д.Р.Х.е превявил претенция срещу ЗК“***“АД по съдебен ред за заплащане на неимуществени врени в размер на 150 000 лв.

С решение по гр.дело № 8227/2012 г.СГС 1-14 с-в, Съдът е уважил иска за 80 000 лв. обезщетение - за неимуществени вреди със законна лихва от 11.06.2009 г. и съдебни разноски.Делото било водено при участие на трето лице помагач З.Й.Д. и решението на съда било задължително и за него.

Било образувано изпълнително дело № ****при ЧСИ Л.Т.,по което дело ищецът бил превел сумата от 40 380.93 лв. на 12.04.2013.г.По това дело,след приспадане на разноските по изпълнението,ищецът претендира сумата 35 085.77 лв.

Образувано било и изпълнително дело № ****при ЧСИ Л.Т..По него била преведена сумата от 92 213.13 лв. на 09.05.2014г. По това дело,след приспадане на разноските по изпълнението,ищецът претендира сумата 83 190.81 лв.

С изплащане на застрахователното обезщетение ЗК“***“АД встъпвало в правата на увредения срещу причинителя на вредата З.Й.Д.. Ответникът бил избягъл от местопроизшествието и виновно се отклонил от проверка за алкохол,като на основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм./ предявява настоящия регресен иск. С влязлата в сила присъда категорично било доказано,че ответникът е избягъл от местопроизшествието и виновно се е отклонил от проверка за алкохол.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът З.Й.Д. ЕГН-********** е депозирал отговор на исковата молба, с който признава частично иска до сумата от 25 000 лв..Не оспорва постановената присъда.Сочи,че с присъдата е уважен граждански иск срещу него за сумата от 25 000 лв.Сочи,че съгласно ТР 1 от 2014 г. на ОСГТ на ВКС застрахователят не дължи на пострадалия повече от деликвента.,тъй като „ чрез прекият иск по чл.226, ал.1 от КЗ не може да бъде присъдено на пострадалият обезщетение в по-висок размер от определената за обезвреда сума по предявен в наказателния процес срещу деликвента граждански иск, основан на чл.45 ЗЗД.“

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по твърдените от ищеца факти,а се и установява от представените доказателства,че на 18/19.08.2007г. в гр.Д. ответникът З.Й.Д. ,при нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на Д.Д.Р., като след деянието е избягъл от местопроизшествието. По образувано НОХД № 68/2008 г. по описа на ДРС същият бил признат за виновен. За управлявания от него л.а. „***“ с рег.№ ***е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № **** валидна от 28.07.2007г. до 27.07.2008г. в ЗК“***“АД.

След настъпване на ПТП, наследникът на починалия Д.Д.Р. ,негов баща Д.Р.Х.е превявил претенция срещу ЗК“***“АД по съдебен ред за заплащане на неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. ,с иск по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./

С влязло решение от 01.01.2013 г. по гр.дело № 8227/2012 г. СГС 1-14 с-в, Съдът е уважил иска за 80 000 лв. обезщетение - за неимуществени вреди със законна лихва от 11.06.2009 г. и съдебни разноски,като делото било водено при участие на трето лице помагач З.Й.Д.,настоящ ответник.Решението е потвърдено от САС,с решение от 27.02.2014 г. по гр.д. 3760/2013 г.,а с Определение от 13.07.2015 г. по т.д.2391/2014 г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението.

Назначената по делото съдебно –икономическа експертиза по искане на ищеца установява,че по сметка на ЧСИ Л.Т.на 12.04.2013 г. ищецът е превел сумата от 40 380,93 лв. и на 09.05.2014 г. сумата от 92 213,13 лв..

Сам в исковата молба ищецът е посочил,че от сумата 40 380,93 лв. ,за обезщетение е сумата от 25 000 лв.,а останалите 15 380,93 лв. са лихви,такси и хонорари по изпълнителното дело; от сумата 92 213,13 лв.,за обезщетение е сумата от 55 000 лв.,а останалите 37 213,13 лв. са лихви,такси и хонорари по изпълнителното дело.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ, който е допустим.

За успешното му провеждане, ищецът-застраховател по регресния иск следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на две групи факти: изплатено обезщетение и кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на регресната отговорност по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ.

В случая не се спори относно наличието на фактите,пораждащи правото на обезщетение,не се спори и относно размера на обезщетението,който е присъдил съдът по прекия иск,а спорът се свежда само до това дали ответникът дължи претендираният размер обезщетение по регресния иск на застрахователя.

Частичното признаване на иска е признание за наличието на обуславящите фактическия състав на регресната отговорност елементи,поради което същите не следва да са предмет на изследване в настоящият казус и поради което и не бяха вменени в доказателствена тежест на ищеца.

Контроверсният въпрос е за ретроактивното действие на приетото след влизане на решението по прекия иск в сила,тълкувателно решение 1/2014 г. по т.дело №1/2014 от ОСТК,както и възможно ли е в настоящото производство/без да е налице отмяна на постановеното от СГС обезщетение по прекия иск/,в настоящото производство да не бъде зачетена силата на пресъдено нещо на това решение,с което от съд е определил размерът на справедливото обезщетение за пострадалия.

Отговор на този въпрос е даден мотивите на ТР 7/2014 на ОСГТК на ВКС по т.дело 7/2014 г.,и по конкретно в мотивите на т.1,където се сочи,че особеностите на тълкувателното решение за уеднаквяване на съдебната практика,обуславят липсата на правно значение на последващото тълкувателно решение за фактическата обстановка по конкретен правен спор.Приема се,че последващото тълкувателно решение не е доказателствен факт по конкретното дело,променящо фактическата обстановка по делото,поради което то не може да се квалифицира като основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК и предвид различния правен резултат,който поражда. С оглед на тази характеристика на тълкувателните решения „нито предходното,нито последващото тълкувателно решение могат да предизвикат промяна във фактите,имащи значение за реализиране на преюдициалното правоотношение“.

И доколкото цитираното от ответника ТР 1/2014 в т.1 постановява,че „в производството по пряк иск с правно основание чл.266,ал.1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е органичен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования деликвент иск по чл.45 ЗЗД,когато има за предмет обезщетяване на същите вреди,но в рамките на застрахователната сума,уговорена в застрахователния договор“ ,същото не може да послужи за отмяна на постановеното вече решение по гр.дело № 8227/2012 г. СГС.Освен това определянето на размера на дължимото обезщетение за пострадалия от застрахователно събитие не е предмет на настоящият регресен иск,а е предмет на прекия иск.Предмет на регресния иск на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" срещу застрахования, е само установяване платеното от застрахователя обезщетение.

Установи се от събраните по делото доказателства,че такова е платено в размер на 80 000 лв.,поради което и искът следва да бъде уважен до този размер,като се отхвърли до претендирания.Заплатените от застрахователя такси и хонорари по изпълнителните дела,както и лихвите за забавеното плащане на обезщетението,не са платено обезщетение на пострадалия,а последица от извънпроцесуалното поведение на застрахователя,за което не следва да отговаря деликвента.

Искът е основателен за сумата от 80 000 лв.,а до претендираният размер,като недоказан и неоснователен,следва да се отхвърли.

При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът,съразмерно уважената част от иска,тъй като ответникът не е поискал присъждането на разноски,в резултат на което , на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4 233,48 лв.

Като се води от гореизложеното,Д.ки окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА З.Й.Д. ЕГН-********** да заплати на ЗК»***»АД,гр.С. ЕИК-*** сумата от 80 000 лв.,изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение на пострадалия по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № **** валидна от 28.07.2007г. до 27.07.2008г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,като ОТХВЪРЛЯ иска до предявеният размер от 118 276 лв.

ОСЪЖДА З.Й.Д. ЕГН-********** да заплати на ЗК»***»АД,гр.С. ЕИК-*** сумата от 4 233,48 лв. разноски по делото,съобразно уважената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: