Р Е Ш Е Н И Е

№ 193

гр. Д., 05.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на девети октомври две хиляди и осемнаД. година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

Г. ПАВЛОВ

при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ Г. ПАВЛОВ в. т. д. № 185/2018 г. по описа на Д.кия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 185/2018 г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на К.С.К. против Решение № 421/09.05.2018 г. на Районен съд – Д. по гр. д. № 2678/2017 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е признал за установено в отношенията между „К. А.“ ** като арендатор и К.С.К. като арендодател съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя - нива с площ от 35.000 дка – имот № ** в землището на село П. Д., общ. Д., област Д., вписан под № *,том *, вх. рег. № 1631/26.01.2005 г. и последващ договор за преаренда на земеделска земя - нива с площ от 35.000 дка – имот № ** в землището на село П. Д., общ. Д., област Д. , с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № */16.02.2011 г. на нотариус Р. Г., нотариус с район на действие Районен съд – Д., рег. № * на НК и допълнително споразумение към договора, вписано като акт № **, том **, вх. рег. № 56*/19.06.2014 г. на СВ-Д.; отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК извършеното в АВ-СВ- Д. с акт № **, том **, вх. рег. **/31.07.2017 г. вписване на несъществуващо обстоятелство –едностранно прекратяване от К.С.К. на гореописанато арендно правоотношение и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото.

Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което да се уважи предявената искова претенция.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 269 ГПК, съобразно предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са свързани със служебно произнасяне по въпросите за валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е и валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Безспорно установено е по делото, че на 26.01.2005 г. между К.С.К. в качеството на арендодател и Г.С.К. в качеството на арендатор е сключен договор за аренда на земеделска земя - нива с площ от 35.000 дка, имот № ** в землището на село П. Д., вписан в АВ - СВ –Д. под № *,том *, вх. рег. № 1631/26.01.2015 г. Договорът е със срок от 01.12.2004 г. до 01.12.2009 г., продължен с анекс с нотариална заверка на подписите на страните от 10.08.2009 г., вписано в АВ-СВ-Д., акт № **,том *** от 11.08.2009 г.

По силата на договор, сключен между Г.С.К. и „К. А.“ ** с нотариална заверка на подписите, арендаторът е преарендувал обекта на договора.

Съгласието на арендодателя за преарендуване на обекта е обективирано в подписано споразумение от 07.03.2011 г.

С допълнително споразумение към договора за преаренда, вписано като акт № **,том **, вх. рег. № 56*/19.06.2014 г. на АВ - СВ- Д. срокът е продължен до 01.10.2026 г.

На 31.07.2017 г., с акт № **, том **, вх. рег. **/31.07.2017 г. е извършено вписване в АВ-СВ-Д. на уведомление ( нотариална покана ) за прекратяване на договора за аренда на земеделска и последващия договор за преаренда на земеделска зема.

По делото липсват доказателства за връчване на уведомлението на арендатора.

По делото не се установи неизпълнение от страна на арендатора на задължението му за плащане на арендната вноска.

Страните са валидно обвързани от сключения договор за аренда.

Исковата претенция е основателна и доказана и следва да се уважи.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

Настоящият състав на Съда, съобразявайки се с ръководните и задължителни положения на Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да уважи искането на въззиваемата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение, като им присъди такова в размер на сумата от 300.00 лв.

Воден от гореизложеното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 421/09.05.2018 г. на Районен съд – Д. по гр. д. № 2678/2017 г.

ОСЪЖДА К.С.К. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** да заплати на „К. А.“ ** с. П. Г., ул. „Д.“ № *, общ. Д., област Д., ЕИК **, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата от 300.00 лв.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.