Решение по Търговско дело 204/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 194

гр. Д., 05.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 204/2018 г. по описа на Д.кия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 204/2018 г. по описа на Окръжен съд – Д. е образувано по въззивна жалба на „А. А.“ * гр. Т., общ. Т., област Д. против Решение № 57/02.05.2018 г. на Районен съд – Т. по гр. д. № 139/2017 г.

С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е признал за установено на основание чл. 422 във вр. чл. 415 във вр. чл.124 ГПК в отношенията между страните, че „***“ * дължи на „Г. К.“ * сумата от 695.26 с включен в цената ДДС, представляваща остатък от дължима първа част от възнаграждение за успех, на основание чл. 5.2 във вр. с чл. 5.2.1. във вр. с чл. 6.1 от Договор за консултантски услуги №383/28.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46/2017 г. по описа на PC- ервел, по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 28/15.02.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сторените разноски в заповедното производство, осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски по делото и е отхвърлил насрещния иск от „***“ * срещу „Г. К.“ за сумата от 530.12. лв., представляваща надвнесена и недължима сума по гореописания договор за консултантски услуги.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяната му и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да отхвърли исковата претенция.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за потвърждаването му от въззивната инстанция.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. *1, ал. 1 ГПК.

Между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за изработка по см. на чл. 258 и сл. ЗЗД. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение

- арг. от чл. 258, чл. 261, ал. 1 ЗЗД, а поръчващият - да заплати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане на възнаграждението за изпълнение на възложената работа, включва следните кумулативно свързани елементи: 1. наличие на облигационна връзка; 2. изпълнение на облигационното задължение и 3. уговорено възнаграждение. По делото е безспорно установена валидността на сключения договор, изпълнението и приемането на работата, размера на договореното възнаграждение. Поръчващият не е изпълнил задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за плащане на договореното възнаграждение в размер на исковата сума. По делото не се събраха доказателства относно наличието на елементите на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, обосноваващи претенцията на ответника срещу ищеца за връщане на сумата от 530.12 лв. като дадена без основание.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. *2 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски пред въззивната инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата от 1 850.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на Съда, съобразявайки се с ръководните и задължителни положения на Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 4*/2016 и С - 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да уважи частично искането на въззиваемата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение, като й присъди такова в размер на сумата от 100.00 лв.

Правният спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК , поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57/02.05.2018 г. на Районен съд – Т. по гр. д. № 139/2017 г.

ОСЪЖДА „***“ * гр. Т., ул. „В. Л.“ № *, общ. Т., област Д., ЕИК *** да заплати на „Г. К.“ * гр. С. *, район „И.“, ЖК “И.“, ул. „Д. Д.“ № *, ет. *, с ЕИК **, сумата от 100.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: