Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич.....01.11...................................2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД.........................търговска колегия в открито

заседание на тридесети октомври..............................................................

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При секретаря ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА и с участието на

прокурора................................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Т.Стоева....................В.Т.Д.№ 246 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:.....................

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Земеделска кооперация „Н.“ЕИК ****** със седалище и адрес на управление обл..Д.,общ.Т.,с.О.,Стопански двор,представлявана от Р. А. Д. ,чрез адв.Р.Г.,ДАК,съдебен адрес-***,партер срещу Допълнително решение №99/26.06. 2018г.,към Решение №27/27.02.2018г. по гр.д.№418/2017г. на РС гр.Т..

Въззивната жалба е насочена срещу допълнително решение,което е част от съдебното решение по гр.д.№418/2017г. на РС гр.Тервел,поради което подадената въззивна жалба срещу Решение №27/27.02.2018г. по гр.д.№418/2017г. на РС гр.Тервел следва да се разгледа съвместно в едно и също производство с настоящата въззивна жалба по в.гр.д.№246/2018г.по описа на Добрички окръжен съд.

С атакуваното съдебно решение районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от жалбоподателя иск,с правно основание чл.124 от ГПК за установяване съществуването на арендно правоотношение между страните по делото по Договор за аренда на земеделска земя от *****г., №***,том І,рег.№3****г. с нотариална заверка на подписите от 11.03.2014г. на Нотариус Д.,с район на действие ТРС.С допълнително Решение №99/26.06.2018г. по гр.д.№418/2017г.на ТРС,съдът е отхвърлил като неоснователен предявения акцесорен иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК във вр.с чл.88 и чл.90 от ЗКИР.

По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна.

В жалбата се сочи на неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение.Въпреки разпределената доказателствена тежест,съдът не е уважил искането на жалбоподателя за разпит на двама свидетели ,които да установят валидно ли е взето решение в кооперацията за преотдаване под аренда на имота,като свидетелите са членове на УС,присъствали на проведеното на 15.11.2015г. заседание и подписали протокола от същото.Не са допуснати свидетелски показания относно това,уведомена ли е ответната страна за преарендуването,чрез поставяне на уведомление от 05.12.2016,както и представяне на обратна разписка с №ИД ******.С писмо,придружено от така сочената обратна разписка арендодателят е бил уведомен за преарендоването на имота ,но е отказал да получи пратката.

Допускайки посочените процесуални нарушения съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,което следва да бъде отменено,а вместо това предявените искове бъдат уважени.

В срок от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността й.

Според ответника решението е правилно и законосъобразно като краен резултат.Решението за преотдаване под аренда на земеделски земи арендувани от въззивника е следвало да бъде взето от Общото събрание на кооперацията,според действащия устав на ЗК“Н.“От 2015г. няма провеждано общо събрание.

Процесуалните действия на съда са правилни,доколкото исканите гласни и писмени доказателства са неотносими към спора.

С подробни мотиви се настоява решението да бъде потвърдено,с присъждане на сторените от въззиваемата страна разноски.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и доводите на подадената въззивна жалба и отговор на въззивната жалба,прие за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение,постановено от съда в рамките на правораздавателната му компетентност ,по допустима искова молба.По правилността на съдебния акт проверката на въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата.

Съдът мотивирано е приел,че предявеният иск по чл.124 от ГПК е допустим,тъй като е единственият правен способ за защита на ищеца за установяване на валидността на съществуващото арендно правоотношение между страните.Като акцесорен спрямо главния иск допустим е и обективно съединения иск за отмяна на вписване в имотния регистър на прекратяването на арендния договор,с прано основание чл.537 от ГПК във вр.с чл.99 и чл.90 от ЗКИР.

По оплакването за неправилно разпределение на доказателствената тежест:

Съдът с Определение №199 от 26.09.2017. по делото правилно е поставил в тежест на ищеца доказването на валидно сключен договор за аренда и спазване на изискванията на чл.11 ал.1 от ЗАЗ,изхождайки от предмета на заявената претенция.

Представен е Договор за аренда ,сключен между страните на ******г.с предмет на договора отдаване под аренда на недвижим имот с площ от 10,001 дка,за срок от седем стопански години,с нотариална заверка на подписите от 11.03.2014г.

С молба от 27.04.2018г.ответникът е посочил ,че желае вписване на прекратяване на сключения аренден договор,поради неизпълнение от страна на арендатора на задължението му по чл.11 ал.1 от ЗАЗ.Поради това същият се възползва от правото си по чл.11 ал.4 от ЗАЗ да прекрати едностранно договора за аренда.

Предизвестие за прекратяването на договора за аренда е отправено от страна на арендодателя на 15.02.2017г.,връчено лично на представителя на арендатора на 16.02.2017г.,видно от представената по делото обратна разписка.

Преотдаването е станало въз основа на решение на Управителния съвет от 15.11.2016г.

Съгласно чл. 24 ал.1 от представения по делото устав на кооперацията Общото събрание като върховен орган на управление обсъжда и решава всички въпроси,свързани с кооперацията и нейната дейност.Съгласно чл.24 ал.2 т.11 от Устава ,общото събрание утвърждава общите условия за арендуване и преарендуване на земеделските земи.Правомощията на общото събрание да определи условията ,при които кооперацията арендува земеделски земи и допустимостта да се преарендуват земеделски земи са уредени изрично в чл.39 ал.4 от Устава.

Или взетото от УС на въззивника решение е извън рамките на възложената му с Устава компетентност.

По тази причина правилно и законосъобразно съдът е оставил без уважение доказателствените искания на ищеца за събиране на доказателства относно редовността на взетото от управителния съвет решение за преарендуване на земите.

Що се отнася до уведомяването на ответника,съдът намира за установено следното:Съгласно чл.11 ал.1 от ЗАЗ при договорена в договора за аренда възможност за преарендуване на земите,тази възможност е предвидена за арендатора,но той следва незабавно писмено да уведоми арендодателя за извършеното преарендуване.Представеното обявление до арендодателите на ЗК“*****“ не съставлява индивидуално писмено уведомление до всеки арендодател поотделно за извършеното преарендуване,поради което неотносими са доказателствата ,относно момента на разлепянето му на видно място в селото.То не произвежда правно действие на уведомяване по чл.11 ал.1 от ЗАЗ на всеки от арендодателите.

Изпратеното уведомление до А.С.С. е доставено на 22.02.2017г.,видно от представената обратна разписка по делото,но адресатът е отказал да получи известието. Дори да беше получено от адресата си,това уведомяване не е „незабавно“,тъй като решението е взето на 15.11.2016г.

В Закона за кооперациите са изброени примерно правомощията на Общото събрание на кооперацията-чл.15 ал.4 от ЗК,като няма пречка те да бъдат разширени и детайлизирани в Устава.В устава на жалбоподателя те са разширени и по-конкретно на общото събрание е предоставена възможността да вземе решение за приемане на правила за арендуване и преарендуване на земеделски земи. Липсват ангажирани доказателства за вземане на решение на общото събрание за преарендуване на земеделските земи на кооперацията.

С атакуваното допълнително решение е отхвърлен иска по чл.537 ал.2 от ГПК,който се явява акцесорен по отношение на първия от предявените искове.Неуважаването на основния иск по чл.124 от ГПК води до отхвърляне на иска за отмяна на вписването в имотния регистър,тъй като не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство.Договорът е законосъобразно прекратен,което е отразено в имотния регистър.

По изложените съображения и като краен резултат решението на РС гр.Тервел ,с което е отхвърлен предявения иск е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Претендира се сумата от 300 лв.-сторени пред въззивната инстанция съдебно деловодни разноски-адвокатски хонорар.

Налице са доказателства за внасяне на сумата,въз основа на представения по делото Договор за правна защита и съдействие,поради което с оглед изхода на делото се дължат направените от въззиваемата страна съдебно деловодни разноски.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №27 от 27.02.2018г. по гр.д.№418/2017г. по описа на ТРС и Допълнително решение №99/26.06.2018г.по гр.д.№418/2017г.по описа на ТРС.

ОСЪЖДА Земеделска кооперация „Н****“ЕИК***** със седалище и адрес на управление обл..Д.,общ.Т.,с.О.,Стопански двор,представлявана от Р. А. Д. да заплати на А.С.С. ЕГН ********** сумата от 300 лв./триста лева/ съдебно деловодни разноски във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.