Р Е Ш Е Н И Е

№___205____/15.11.2018 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и пети октомври 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 255 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на «***»ЕАД гр.С. ЕИК-***, срещу Решение № 705 от 05.07.2018 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 4020/2017 г.,с което е признато в отношенията между страните , че чл.8.1 от и чл.9.3 от Общите условия към Договор за текущо потребление от 30.04.2008 г., са неравноправни и като такива – са нищожни на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 от Закона за защита на потребителите,като ответникът е осъден да заплати на Д.З.Й. сумата от 1 237,82 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.10.2017г., до изплащането й, представляваща платена без основание възнаградителна лихва по Договор за текущо потребление от 30.04.2008г., за периода от 01.11.2012 г. до 31.10.2017 г.;осъдил е въззивника да заплати сторените по делото разноски в размер на 958,19лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 96,54лева.

Иска се отмяна на решението,в уважените части и отхвърлянето на иска.

Съдът неправилно приложил закона.В случая не били налице съставите на чл. 143, т. 10 и т.12 от ЗЗП,а така също и не се попадало в изключенията предвидени в чл. 144 от ЗЗП.

Налице било изключението предвидено в чл. 143, ал. 3, т.1 от ЗЗП. В хода на производството пред първата инстанция се доказало, че изменението на БЛП от 21.10.2008 г. е предприето в следствие на изменение над 1 % на лихвените проценти на LEONIA, EURIBOR и LIBOR. Посочените пазарни индекси и тяхното изменение било извън волята на кредитора.

Приложимата към момента на сключване на договора октомври 2008 г. нормативна уредба не изисквала задължение за банката да изписва подробно в договора за кредит методиката /механизма/ за определяне на лихвения процент.Такова изискване нямало нито в Закона за кредитните институции, нито в Закона за потребителския кредит.

Неправилни и необосновани били изводите на съда, че изменението на лихвения процент не почива на предвидено в договора основание, че бил изпълнен състава на чл. 143, т. 10 от ЗЗП и че увеличението на лихвения процент е нарушило изискването за добросъвестност в договорното право, довело до значително неравноправие между страните по договора.

Неправилно съдът приел,че не бил представен подписан актуализиран погасителен план.Кредитополучателят Й. била узнала за промяната в лихвения процент, дължим по кредита на 21.10.2008 г., тъй като е заплащала актуализирания размер на дължимата месечна погасителна вноска и не е възразявала пред банката за изменението на лихвения процент.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна,като излага конкретни съображения по направените възражения.Излага съображения за правилността на съдебното решение,базирайки се на дефиницията за неравноправните клаузи,дадена в чл.146,ал.1 от ЗЗП и на съдебната практика,обективирана в съдебни решения по чл.290 от ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Добрички районен съд е бил сезиран с искова молба от Д.З.Й. с ЕГН -**********, с която срещу „***"ЕАД, ЕИК-*** гр.С., са били предявени искове за установяване нищожността на две клаузи от договор за банков кредит от 30.04.2008г.:на чл.8.1 и чл.9.3 от Общите условия към Договора и осъдителен иск за връщане на сума, съставляваща надплатена възнаградителна лихва по нищожните клаузи на договора.

Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

По съществото на спора:

Процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита, тъй като кредитополучателите – физически лица, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, са потребители на финансови услуги по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б”/, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект / в този смисъл CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП. Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесните клаузи съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП.

С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. За да се прецени дали конкретните клаузи по договор отговарят на критериите на закона ,те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин,както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената.

Следователно изрично задължение на банката е в условията, при които предоставя на потребителя конкретния банков продукт ,да се съдържат кумулативно два елемента –методиката /метод/ за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора.   

Методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкова сделка.

От тук съдът извежда, че методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва възможността същият да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран лихвен процент или до променлив такъв.

Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация относно това как кредитодателят едностранно може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен съобразно интересите си начин, както и когато методологията, създадена от банката-кредитор, като нейни вътрешни правила, не са част от кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, т.е. дали изменението на цената се дължи на външни причини, които не зависят от банката , а са породени от въздействието на свободния пазар или от държавен регулатор.

Спорните клаузи на процесния договор за кредит, дават правото на банката да променя БЛП, но ОУ не съдържат конкретни основания, при които банката-кредитор придобива право едностранно да промени БЛП, нито механизъм, чрез който да се определи новия размер на БЛП, информация, която не е стигнала до потребителите по договора за кредит. Липсата на ясно определена формула и критерии ,по които се увеличава лихвения процент е установена и от вещото лице в т.5.4 от заключението, в което той посочва, че в ОУ не се съдържат правила,които да определят тежестта на компонентите му,за да се определи тяхното влияние върху увеличението или намалението на лихвения процент.

Ето защо, неяснотата и неинформираността досежно част от договора, от която зависи размерът на договорната лихва, поставя кредитополучателят в неравностойно спрямо банката положение. В този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 95/13.09.2016г. по т.д. № 240/2015г. на 2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на 4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на 3-то г.о.

С решение №205/07.11.2016 година, постановено по т.д.154/2016 на ВКС, I т.о. е прието, по допуснатия материалноправен въпрос за възможността банката едностранно да увеличава първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, че уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита ,не отговаря на изискването за добросъвестност. Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение на банката, като то е и гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска. Правото на информация за цената на услугите е основно право на потребителя и респективно задължение на търговеца.

Предвид изложеното по-горе и предвид отсъствие на доказателства за наличие на изключения по чл. 144 ЗЗП, оспорените от ищцата клаузи на ОУ на банката-кредитор, в частност клаузата на чл.8.1 и чл.9.3 от ОУ към Договора, въз основа на която банката-кредитор едностранно е променила размера на лихвите по кредита, като неравноправна по см. на чл.143 ЗЗП е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Нищожните клаузи, от своя страна, не пораждат правни последици и следователно не обвързват страните по сделката. Извършеното изменение на лихвата по процесния договор за банков кредит ,не може да произведе действие. Това неминуемо се отразява и на размера на дължимите погасителни вноски по лихва и главница, които е следвало да бъдат в размерите по първоначалния погасителен план и които съгласно заключението на вещото лице за процесния период са увеличени със сумата от 1 237,82 лв., вследствие прилагането на нищожната клауза, поради което и сумата се явява недължима.

По повод конкретните оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на някои фактически изводи съдът намира следното:

Основното оплакване, което е въведено от банката касае валидността на клаузите по договора и анексите и разглеждането от въззивния съд на оплакванията относно наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит.

По –горе в мотивите си,настоящият състав изложи подробни съображения,защо процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита по ЗЗП.

От заключението на вещото лице се установява и несъстоятелността на наведеното оплакване,че било налице предвидено в чл. 143, ал. 3, т.1 от ЗЗП изключение и че в хода на производството пред първата инстанция се доказало, че изменението на БЛП от 21.10.2008 г. е предприето в следствие на изменение над 1 % на лихвените проценти на LEONIA, EURIBOR и LIBOR.

Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя,че приложимата към момента на сключване на договора октомври 2008 г. нормативна уредба не изисквала задължение за банката да изписва подробно в договора за кредит методиката /механизма/ за определяне на лихвения процент,както и че такова изискване нямало нито в ЗКИ,нито в ЗПК.В случая приоритет има приложението на европейското законодателство,което има пряк ефект по силата на членството ни към европейското семейство.

Фактът,че ищцата е заплащала актуализираният размер на дължимата месечна погасителна вноска,в никакъв случай не означава,че същата е била съгласна с нея,а още по-малко,че е била уведомена по надлежния ред за предприетото едностранно изменение на договора.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Добрички районен съд следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора,по искането за присъждане на разноски от въззиваемата страна и направеното от въззивника възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение,съдът намира,че същото е основателно,поради което с оглед фактическата и правна сложност на производството пред въззивната инстанция,адвокатското възнаграждение за въззиваемата страна,следва да бъде намалено до размер от 450 лв.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 705 от 05.07.2018 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 4020/2017 г..

ОСЪЖДА «***»ЕАД гр.С. ЕИК-*** да заплати на Д.З.Й. ЕГН-********** *** сумата от 450 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.