Р Е Ш Е Н И Е

№ 213

гр. Д., 23.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар ПАВЛИНА ПЕНЕВА разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 256/2018 г. по описа на Д.кия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 256/2018 г. по описа на Окръжен съд – Д. е образувано по въззивна жалба на Е.В.С. против Решение № 735/12.07.2018 г. на Районен съд – Д. по гр. д. № 983/2018 г. в частта, в която първостепенният съд е отхвърлил иска на Е.В.С. срещу ЗК „П.“ с. П., общ. Д., област Д. за плащане на сумата от 980.00 лв., представляваща неплатена част от арендни възнаграждения по договор за отдаване земеделска земя под аренда от 16.01.2013 г., вписан под № ***, том **, вх. рег. № ****/05.02.2013 г. на АВ-СВ-Д. за стопанската 2015/2016 г.

Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество от въззивната инстанция, с което да се уважи предявената искова претенция.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 269 ГПК, съобразно предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция следва да реши спора по същество – чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК.

От доказателствата по делото се очертава следната ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА ОБСТАНОВКА:

Ищецът Е.В.С. притежава правото на собственост върху два недвижими имота - нива с площ от 12.500 дка в землището на село П., трета категория, имот № *** и нива с площ от 12.000 дка в землището на село П., трета категория, имот № ***, придобити по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № ** от 20.05.2004г. и с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № **от 20.05.2004г., двата на нотариус № *** по регистъра на НК, с район на действие РС-Д..

Недвижимите имоти са придобити по време на брака му с В.Н.С., сключен на 04.02.1991 г. и прекратен с развод по взаимно съгласие по силата на Решение № 88/06.06.2011 г. по гр. д .№ 1579/2011 г. по описа на Районен съд – Д..

Съгласно утвърденото с горепосоченото решение споразумение, придобитите по време на брака имоти остават съсобствени между бившите съпрузи при равни квоти.

С договор от 16.01.2013г., вписан под № ***, том **, вх.рег.№ **** от 05.02.2013г. на АВ-СВ-Д., ищецът като арендодател е предоставил под аренда на ЗК „П.“ с. П. като арендатор процесните недвижими имоти.

На 28.11.2011 г. В.С.е представила пред арендатора уведомително писмо, с което е заявила искането си да й бъде превеждана ½ от дължимата рента по посочена от нея банкова сметка, ***, нотариалните актове за придобиване правото на собственост върху процесните имоти, прекратяването на бездяловата семейна имуществената общност след развода и трансформирането й в обикновена дялова съсобственост.

На 02.02.2017 г. Е.С. е представил пред арендатора уведомително писмо, с което настоява пред арендатора дължимата рента да му бъде изплащана в пълен размер на него, както и че през последните няколко години не е възразявал срещу разделянето на сумите на две и плащането на половината на тях на бившата му съпруга.

До тази дата плащането от страна на арендатора в полза на бившия съпруг-съсобственик на арендуваните земи не е недействително и го освобождава от задължението му съгласно чл. 75, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Искът на Е.С. за тази стопанска година е неоснователен и следва да се отхвърли.

Решението на първостепенния съд като съвпадащо с приетото от въззивната инстанция следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 735/12.07.2018 г. на Районен съд – Д. по гр. д. № 983/2018 г. в частта, в която първостепенният съд е отхвърлил иска на Е.В.С. срещу ЗК „П.“ с. П., общ. Д., област Д. за плащане на сумата от 980.00 лв., представляваща неплатена част от арендни възнаграждения по договор за отдаване земеделска земя под аренда от 16.01.2013 г., вписан под № ***, том **, вх. рег. № ****/05.02.2013 г. на АВ-СВ-Д. за стопанската 2015/2016 г.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.