Р Е Ш Е Н И Е

№ 192

гр. Д., 02.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 259/2018 г. по описа на Д.кия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 259/2018 г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г.И.С., Г. И. Г., М. И. А., М. И. А., А.Р.М. и А.Х.М. против Решение № 84/29.05.2018 г. на Районен съд – Т. по гр. д. № 433/2017 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е признал за установено между ЗК „Н.“ с. О., общ. Т., област Д. и Г.И.С., Г. И. Г., М. И. А., М. И. А., А.Р.М. и А.Х.М., в качеството им на наследници на С.Р.М., поч. 10.08.1991 г., съществуването на между страните по делото на арендно правоотношение по договор за аренда на за земеделска земя от 17.05.2014 г., № ***, том **, рег. № ***/2014 г. с нотариална заверка на подписите рег. № ***/20.053.2014 г. от нотариус рег. № *** на Нотариалната камара с район на действие РС-Т., вписан под № **, том **, вх. рег. № ****/11.06.2014 г. на АВ-СВ-Т., по отношение на недвижим имот № *** по земеразделителния план на с. О., общ. Т., област Д., с площ от 18.997 дка.

Въззивниците навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което молят за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което да се отхвърли предявената искова претенция.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 269 ГПК, съобразно предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са свързани със служебно произнасяне по въпросите за валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е и валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Безспорно установено е по делото, че на 17.05.2014 г. между ЗК „Н.“ с. О. качеството на арендатор и Х.А.М. в качеството на арендодател е сключен договор за аренда на земеделска земя № ***, том **, рег. № ***/2014 г., вписан в АВ - СВ –Т. под № **, том **, вх. рег. № ****/11.06.2014 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № ***/20.05.2014 г. на нотариус рег. № *** на НК, с район на действие РС – Т., по силата на който арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно и възмездно ползване следния недвижим имот, представляващ нива с площ от 18.997 дка, имот № *** в землището на с. О., общ. Т., област Д. за срок от седем стопански години, считано от 01.10.2014 г. до 01.10.2021 г.

Съгласно чл. Х от договора за аренда, арендаторът има право да преотдава целият имот или части от него по своя преценка.

На 19.06.2017 г., с акт № ***, том **, дело № ***/2017 г., вх. рег. ****/19.06.2017 г. е извършено вписване в АВ-СВ-Т. на молба за едностранно прекратяване на договора за аренда на земеделска земя от страна на наследниците на арендодателя на основание чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ с оглед неизпълнението на задължението на арендатора за плащане на арендната вноска за стопанската 2015 – 2016 г.

Предизвестието за прекратяване на договора е отправено до кооперацията с нотариална покана рег. № ***, том *, акт № **от 15.02.2017 г. на нотариус рег. № *** на НК, с район на действие РС – Т., получена на 16.02.2017 г.

В разглеждания случай се установи, че ответниците, в качеството на наследници на покойния арендодател не са изпълнили задълженията си, произтичащи от чл. 17, ал. 1 ЗАЗ да уведомят арендатора за извършеното правоприемство, както и да посочат банкова сметка ***, което следва да получи арендната вноска.

Безспорно установен е по делото фактът на изпълнение на задължението за плащане на арендна вноска от страна на арендатора, който на 23.02.2017 г. е изпратил пощенски записи до ответниците за суми, представляващи дължимото арендно плащане. Последните не са се явили да получат сумите.

Установените по делото факти налагат правния извод за неизпълнение на задължението на ответниците по чл. 17, ал. 1 ЗАЗ. Извършеното едностранно прекратяване на договора за аренда от страна на аренододателя не е произвело съответното правно действие. Договорът за аренда не е прекратен и обвързва страните по него.

С оглед изложените съображения, исковата претенция се явява основателна и следва да се уважи.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

Воден от гореизложеното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 84/29.05.2018 г. на Районен съд – Т. по гр. д. № 433/2017 г.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.