Решение по Търговско дело 261/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№__203_____/ 12.11.2018 год. ,гр.Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и трети октомври 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 261 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на »***»** ЕИК -***,гр.П. срещу Решение № 185 от 02.03.2018 г. ,постановено от Д.ки районен съд по гр.дело № 3363/2017 г.,както и по вз.ч.жалба срещу Определение №5452/26.04.2018 г.,постановено по същото дело,с което решение първостепенният съд е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, договор за аренда от 15.08.2016 г. по отношение на с площ от 425.027 дка в землището на село Б., община Д., област Д., ЕКАТТЕ **, поради накърняване на добрите нрави;осъдил е ответниците „О. А. И.” **, ЕИК **, гр.П. и »***»** ЕИК -*** гр.П., да заплатят на ищците по делото сторените по делото разноски в размер на 435,04 лв. ;осъдил е ответниците „О. А. И.” **, ЕИК **, гр.П. и »***»** ЕИК -*** гр.П. д заплатят на ищцата Ф.В.П., ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски в размер на 5140 лв. за платено адвокатско възнаграждение и на ищеца И.С.С., ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски в размер на 1830 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се отхвърли иска.

Излагат се съображения,, че постановеният акт е недопустим, тъй като искът бил предявен при липса на правен интерес, тъй като редът за защита интересите на неучастващите в облигационното правоотношение съсобственици, каквито били ищците, бил уреден изрично в ЗАЗ.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Д.ки окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Д.ки районен съд е бил сезиран с иск на Ф.В.П., И.С.С. и Т.С.С. срещу „О. А. И.” ** и „***” **, за прогласяване нищожността на договор за аренда от 15.08.2016 г.,сключен между „О. А. И.” **, ЕИК ** в качеството на арендодател и „***” **, ЕИК *** в качеството на арендатор, по отношение на имот с начин на трайно ползване - нива с площ от 425.027 дка, в землището на село Б., община Д., област Д., ЕКАТТЕ **, поради накърняване на добрите нрави.

Ищците са твърдяли,че атакуваният договор е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, като сключен при недопустима липса на еквивалентност на престациите.

Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

Относно твърдяната нееквивалентност на сключения договор ,следва да се отбележи,че по делото са били представени доказателства,безспорно установяващи неговата нееквивалентност.Така уговореното арендно възнаграждание в размер на 7.67 евро/дка /14.95 лева/дка/ е в пъти по-ниско от установеното по назначената експертиза,за установяване на пазарното арендно възнаграждение за землището на с.Б..Ноторно известен факт е,че действителните арендни възнаграждения са много по-високи и за този район варират между 80 и 100 лв. на декар.Този извод се потвърждава и от размера на уговореното в недействителния анекс от 19.06.2017 г. на арендното плащане в размер на 40.90 евро за стопанската 2017/2018 г. и още повече от сключеният на 22.06.2017г. „***” ** договор за преаренда на процесния имот ,където е договорено арендно плащане от 62,89 евро или 123 лева за декар, за стопанската 2017/2018 г.

По повод конкретните оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на някои фактически изводи съдът намира следното:

Не може да бъде споделено становището,че искът е предявен при липса на правен интерес,тъй като редът за защита бил уреден в ЗАЗ.Общите прави за недействителност да договорите се прилагат и относно договорите за аренда,съгласно пар.1 от ДР на ЗАЗ.

Не може да бъде споделено и виждането,че сключеният впоследствие анекс бил действителен,тъй като по отношение на него следвало да важи разпоредбата,при която бил сключен договорът.Към момента на сключването на договора,са били в действие разпоредби на закона,на които сключеният анекс следва да отговяря.

С оглед изхода от спора,на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски.Въззивника е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.Възражението е основателно,поради което при претендиран ховорар за настоящата инстанция за Ф.В. Поронкова от 5 140 лв.,съгласно предвидения в Наредба №1 минимален хонорар,следва да се присъдат 400 лв..Основателни са и възражението за прекомерност на претендирания за въззиваемите И.С.С. и Т.С.-за които се претендира адвокатски хонорар от 915 лв. ,като същият следва да бъде намален до по 300 лв.

По отношение на подадената частна жалба

С обжалваното Определение №5452/26.04.2018 г.,постановено по същото дело,първостепенният съд е оставил без уважение искането на ответника »***»** ЕИК -*** да измени решението в частта на разноските,като намали присъдените адвокатски хонорари,като е приел,че възражението за прекомерност на хонорара не е направено своевременно.В жалбата се излагат съображения,че този извод е неправилен,тъй като ищците са представили доказателствата си за платено адвокатско възнаграждение едва с писмените защити.Изложеното е основателно.Действително договори,с договорено възнаграждение са представени с писмените защити от ищците на 20.02.2018 г.,а последното съдебно заседание,е проведено на 06.02.2018 г.Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждение на ищците е основателно,с оглед предвидените в Наредба № 1 минимални такива.

Ето защо,за свършената по това дело работа адвокатско възнаграждение от 5 140 лв. при цена на иска от 5 083 лв. и адвокатско възнаграждение от 1 800 лв. при цена на иска от 470 лв. ,са прекомерни и следва да бъдат намалени, съответно на 400 лв. и на 300 лв.

По изложените съображения,настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна,като присъденото адвокатско възнаграждение за адвокат на Ф.П. бъде намалено от 5 140 лв.бъде намалено от 400 лв.,а за И.С. и Т.С.-от 1 800 лв. на по 300 лв.

Водим от горното съставът на Д.ки окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 185 от 02.03.2018 г. ,постановено от Д.ки районен съд по гр.дело № 3363/2017 г.

ОСЪЖДА „О. А. И.” **, ЕИК **, гр.П. и „***” **, ЕИК ***,гр.П., да заплатят на Ф.В.П., ЕГН ********** ***, адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 400 лв.

ОСЪЖДА „О. А. И.” **, ЕИК **, гр.П. и „***” **, ЕИК ***,гр.П., да заплатят на И.С.С., ЕГН ********** *** адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА „О. А. И.” **, ЕИК **, гр.П. и „***” **, ЕИК ***,гр.П., да заплатят на Т.С.С. , ЕГН ********** *** адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лв.

ОТМЕНЯ Определение №5452/26.04.2018 г., постановено от Д.ки районен съд по гр.дело № 3363/2017 г.,като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА присъденото за Ф.В.П., ЕГН ********** ***, адвокатско възнаграждение за първата инстанция от 5 140 лв. на 400 лв.

НАМАЛЯВА присъденото за И.С.С., ЕГН ********** *** адвокатско възнаграждение за първата инстанция от 1 800 лв. на 300 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.