Р Е Ш Е Н И Е

№____198___/ 08.11.2018 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и трети октомври 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 262 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗП И.В.Й. ЕГН-********** *** срещу Решение № 794 от 27.07.2018 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 4668/2017 г.,с което решение е признал за установено в отношенията между страните ,че И.В.Й. с ЕГН ********** дължи на В. И. К. с ЕГН **********,регистриран като ЕТ „В. К.„ по заповед за изпълнение на парично задължение с № **/26.10.2017 г. , издадена по ч. гр.д. № 3912/2017 г. по описа на ДРС сумата от 3 380 лв. ,ведно със законната лихва от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължениет;разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 3912/2017 г. по описа на Добрички районен съд в размер на 67.60 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение и разноски по делото в размер на 67.60 лева държавна такса и 500.00 лева адвокатско възнаграждение .

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се отхвърли иска.

Излагат се съображения,че съдът е осъдил ответника,без да установил ,дали страните са обвързани от валидно съглашение за продажба;постановил обжалваното решение,без да събере необходимите и поискани доказателства.

Съдът неправил неправилни изводи,без да вземе предвид,че представените по делото фактури не са подписани.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна.Намира решението за правилно и законосъобразно.По делото е установено безспорно,че ответникът е получил по банкова сметка ***.Не е доказал,че е изпратил и съответно ищецът е получил договорените контейнери.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Добрички районен съд е бил сезиран с искова молба от В. И. К. с ЕГН **********,регистриран като ЕТ „В. К.„ седалище град С. с ЕИК **,с която срещу И.В.Й. с ЕГН ********** е предявен иск по реда на чл. 415 от ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение с № **/26.10.2017 г. , издадена по ч. гр.д. № 3912/2017 г. по описа на Добрички районен съд за сума от 3380.00 лева.Ищецът е претендирал връщането й,като получена от ответника през месец декември 2016 г. за покупка на стока-два броя контейнера,която не е била доставена, ведно със законната лихва.

Ищецът е твърдял, че страните са имали устна договорка за доставка на два контейнера,продажбата на които ответникът рекламирал,но така и не му доставил.Ответникът е твърдял,че нямат такива взаимоотношения, че не е получавал такива суми,а само е предоставил на ищеца банковата си карта за сметка,с която същият оперирал.

Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

По повод конкретните оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на някои фактически изводи съдът намира следното:

Не може да бъде споделено становището,че съдът е осъдил ответника,без да установил ,дали страните са обвързани от валидно съглашение за продажба.По искане на ответника,съдът му е издал удостоверение,въз основа на което по делото е било представено от „П. И. Б.“ извлечение от банковата сметка на ответника,от което е видно,че ищецът е превел на ответника претендираната сума,с основание „капаро за контейнер“.На ответника съдът е указал доказателствената тежест да установи основанието за получаването й.Ответникът не е доказал наведените от него твърдения,с които да оспори доказателствата на ищеца.

Неоснователно е и твърдението,че първостепенният съд е постановил решението си ,без да събере необходимите и поискани доказателства.Допуснати са относимите към спора доказателства,а освен това ответникът не е сторил необходимото да представи на съда допуснатите му гласни доказателства.

Тъй като страните не са поискали присъждането на разноски за настоящата инстанция,съдът не дължи произнасяне по разноските.

Водим от горното съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 794 от 27.07.2018 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 4668/2017 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.