Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 212

гр. Добрич, 21.11.2018 г.

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА      

                               ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                                      ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа    докладваното от  СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 268/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

         Въззивно търговско дело № 268/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич  е образувано по въззивна жалба на КПТУ „***“ с. ***, общ. Добричка, област Добрич срещу Решение № 644/18.06.2018 г. по гр. д. № 2018/2017 г.  по описа на Районен съд - Добрич.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е осъдил КПТУ „***“ да заплати на А.В.С. сумата от 3 422.82 лв., представляваща неплатено възнаграждение за ползване на земеделски земи с обща площ 57.047 л., в размер на 60.00 лв./дка за стопанската 2015/2016 г. по пет договора за наем на земеделски земи, находящи се в землището на с. ***, общ. Добричка, област Добрич, сключени с наследодателя на А.В.С. – ***и КПТУ „***“, като е присъдил на ищеца разноски по делото.

Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли същият да бъде потвърден.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 269 ГПК, съобразно предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.  

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция следва да реши спора по същество – чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК.

         От доказателствата по делото се очертава следната фактическа обстановка|:

           По делото не е било спорно, че ищцата  А.В.С. е наследница на ***, б. ж. на гр. Добрич, поч. 25.03.2016 г.

Ищцата  по силата на договор за доброволна делба от  21.07.2016 г. е придобила в дял описаните в исковата молба недвижими имоти, предмет на договор за наем, сключен с ответната кооперация.

            Не е било спорно, че отвметникът дължи на ищцата  претендираните рентни възнаграждения за съответния период.

            Контроверсният въпрос по делото е досежно основателността на предявеното от кооперацията възражение за прихващане с претендираните от него суми за причинени му вреди от действия на наследодателя на ищцата, в качеството му на бивш председател на кооперацията.

            Ответната кооперация е представила по делото като доказателство

           Видно от представения като доказателство по делото Ревизионен акт за извършена финансова ревизия на кооперацията за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2015  г., съставен от ** – финансов ревизор при  Областния съюз на кооперациите - Добрич, извършена на основание чл. 63 ЗК, в кооперацията липсва редовно водена протоколна книга, липсват данни за провеждани заседания на управителните органи на кооперацията и за финансовите резултати през отделни години, няма назначени МОЛ, на които да бъде зачислена добитата продукция и няма касиер, няма заведена касова книга ,в която по хронологичен ред да бъдат записани получените и разходвани суми от банката. Ревизията е установила, че на определени кооператори е изплащана в повече от дължимата им рента и че в документацията липсват подписи срещу получените като рента суми и други сериозни нередности. Извършена е продажба на „Склад за боб“, ведно с прилежащата площ от 1330.00 кв. м. дворно място  за сумата от 4 200.00 лв., за която било записано в нотариалният акт, че е получена в брой от председателя *. Такава сума не била  връщана от него по сметката на кооперацията, а върху имота продължавали да се начисляват амортизационни отчисления. Ревизията е констатирала, че в касата на кооперацията липсват неотчетени суми, които са изтеглени от председателя на кооперацията за периода 01.01.2016 г. - 31.03.2016 г. в размер на  38 911.00 лв., които с  неотчетените 4 200 лв. за продажбата на склада за боб нараствали на 43 117.00 лв.

Събраните и неоспорени писмени и гласни доказателства  по делото потвърждават констатациите на съставения ревизионен акт относно причинени вреди на ответника, представляващи липси в размер на сумата   43 478.26 лв.

         За ангажиране  деликтната отговорност на председателя на кооперацията за вреди, причинени при изпълнение на служебните му задължения, е необходимо решение на ОС кооперацията по чл.  15 ал.1 т.15 ЗК, взето с тайно гласуване. В случая, персоналната отговорност на председателя на кооперацията не може да бъде ангажирана поради смъртта му. В този случай е невъзможно приложението на предвидения в ЗК специалния ред, а следва да се прилага общият ред за деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД по отношение на наследниците на делинквента.

Решението на  общо събрание на член - кооператорите от  03.07.2018г. за предприемане необходимите правни действия за реализиране на отговорността на наследниците на делинквента  за вредите, причинени от техния наследодател, представляващи липси, е достатъчно за ангажиране на отговорността на наследниците по чл. 45 ЗЗД.

В разглеждания случай, по делото са установени елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за деликтната отговорност на бившия председател на кооперацията.

        Гореизложеното налага извод за основателност и доказаност на направеното възражение  за прихващане, поради което в резултат на прихващането до по-малката от претендираните суми, предявените от ищцата искове следва да бъдат отхвърлени.

         Атакуваният съдебен акт следва да се отмени, като въззивната инстанция реши спора същество, като отхвърли предявените искове.

         С оглед изхода от правния спор и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, на същият следва да се присъдят сторените разноски за двете инстанции. 

С оглед гореизложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р       Е      Ш      И  :

 

          ОТМЕНЯ  Решение № 644/18.06.2018 г. по гр. д. № 2018/2017 г.  по описа на Районен съд – Добрич, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

          УВАЖАВА направеното от КПТУ „***“ с. ***, общ. Добричка, област Добрич, ЕИК ***, възражение за прихващане със сумата от 43 117.00 лв. с правно основание чл.45 от ЗЗД, представляваща стойност на причинени от наследодателя на ответника Васил Вълканов, б. ж. на гр. Добрич, поч. 25.03.2016г., вреди, състоящи се в липси на парични средства от касата на кооперацията.

ОТХВЪРЛЯ предявените  от А.В.С. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, за сумата от 3 422.82 лв., представляваща неплатено възнаграждение за ползване на земеделски земи с обща площ 57.047 л., в размер на 60.00 лв./дка за стопанската 2015/2016 г. по пет договора за наем на земеделски земи, находящи се в землището на с. ***, общ. Добричка, област Добрич, сключени с наследодателя на А.В.С. – ***и КПТУ „***“ с. ***, общ. Добричка, област Добрич.

          ОСЪЖДА А.В.С. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, да заплати на КПТУ „***“ с. ***, общ. Добричка, област. Добрич, ЕИК ***, сумата от   1 627.40 лв. за първата инстанция и 68.46 лв. за въззивната инстанция.

         РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                            ЧЛЕНОВЕ:

1.                         2.