Р Е Ш Е Н И Е

№ 183

Гр.ДОБРИЧ 01.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ТРИДЕСЕТИ ОКТОМВРИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Елица Александрова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 276/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадени от ЗК „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:с.О.,община Т.,област Д.,представлявана от ***,чрез адв.Р.Г.,ДАК,въззивни жалба срещу постановените по гр.д.№ 432/2017г.по описа на ***ски районен съд Решение № 30/27.02.2018г. и Допълнително Решение № 106/26.06.2018г.,с искане за отмяната им изцяло като неправилни,незаконосъобразни,постановени при неспазване на процесуалните правила и при допуснати нарушения на материалния закон и постановяване на друго решение от въззивния съд,с което предявените искови претенции да бъдат изцяло уважени.В случай,че са налице законовите хипотези,се прави искане за обезсилване на обжалваните решения и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.Прави се искане за присъждане и на сторените в настоящото производство разноски.

В подкрепа на исканията в жалбите се навеждат следните доводи:

Първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил предявените от ЗК „***“ искове за установяване съществуването на арендно правоотношение между страните и отмяна вписването на несъществуващо обстоятелство.

Въпреки разпределената доказателствена тежест съдът е отхвърлил исканията на ищеца за допускане на гласни доказателства,с които да установи валидно ли е взето решението в кооперацията за преотдаване под аренда на имота,както и за установяване на обстоятелството,че ответната страна е редовно уведомена за преарендуването чрез разлепване на протоколите за поставяне на обявление от 05.12.2016г.Отхвърлянето на тези искания е в нарушение на съдопроизводствените правила,то е довело до ограничаване правото на защита на страната и непопълването на делото с всички необходими за правилното му решаване доказателства.

Отделно от това,решаващият съд неправилно е преценил,че не са събрани доказателства,че ответникът е дал съгласието си имотът му да бъде преарендуван,като е счел,че е необходимо предварителното писмено съгласие на собственика-арендодател,без да изложи допълнителни мотиви за това.

ТРС не е събрал,разгледал и обсъдил доказателства и с оглед направеното от ищеца възражение,че ответникът не му е отправил като арендатор надлежно предизвестие по чл.11,ал.4 от ЗАЗ.

Допускайки сочените нарушения,първоинстанционният съд е постановил порочни актове,който следва да бъдат отменени.

В депозирани по делото писмени отговори,по подробно изложени в тях съображения,въззиваемата страна,чрез пълномощника си-адв.Г.Д.,оспорва жалбите като неоснователни и моли като такива да бъдат оставени без уважение,а обжалваните решения да бъдат потвърдени.От своя страна претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилите въззивни жалби и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадени от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащи на обжалване съдебни актове,жалбите са процесуално допустими.

Разгледани по същество,жалбите са неоснователни.

Обжалваните съдебни актове са постановени от надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата форма.Атакуваните решения са постановени при наличие на всички положителни,респ.липса на отрицателни процесуални предпоставки,обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.В съответствие с изложеното,обжалваните решения представляват валидни и допустими съдебни актове и не са налице законовите хипотези за обезсилването им и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Решение 30/27.02.2018г. и Допълнително Решение № 106/26.06.2018г. по гр.д.№ 432/2017г.по описа на ***ски районен съд са правилни, законосъобразни,постановени при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и не съществуват основания за отмяната им.

Неоснователно е възражението на въззивника,че в нарушение на съдопроизводствените правила решаващият съд е отхвърлил искането му за допускане на гласни доказателства,с което е нарушил правото му на защита и е приключил делото при липса на всички необходими за правилното му решаване доказателства.

Искането на ищеца по гр.д.№ 432/2017г.по описа на ***ски районен съд за допускане в негова полза на свидетели е за установяване на твърденията му в исковата молба,че с решение на УС на ЗК „ ***“ от 15.11.2016г.е прието стопанисваната от кооперацията земя да бъде преотдадена за ползване ООД „ ***“,както и че на 05.12.2016г.ищецът е разлепил в сградата на кооперацията и в кметството на с.***обявления за извършеното преарендоване.

Наличието на решение за преарендуване на арендуваната от кооперацията процесна земеделска земя,както и за уведомяването на арендодателя за извършеното преарендуване се доказва съгласно клаузите на ЗАЗ и тези на устава на кооперацията единствено с писмени доказателства.В този смисъл,като е оставил без уважение искането за установяване на горните обстоятелства с гласни доказателства,първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение.

Освен това,според действащия устав на ЗК „***“, решението да се преарендуват взетите под аренда земеделски земи не е в правомощията на Управителния съвет,поради което дори да се докаже,че подобно решение е взето от този орган,то същото не би било валидно основание за преотдаване на обработваните от кооперацията земеделски земи на трето лице.Съгласно чл.24,ал.1 от действащия Устав на ЗК „***“,заверено копие от който е приложен към писмения отговор на ответника и приет като доказателство по делото,Общото събрание е върховен орган на управление на кооперацията и като такъв решава всички въпроси,свързани с нейната дейност.Съгласно чл.39,ал.3 от Устава,Общото събрание е органа,който определя условията и реда,при които кооперацията арендува земеделски земи,съответно допустимостта да се преарендуват взетите под аренда земеделски земи.Разпоредбата на чл.24,ал.2,т.11 от Устава изрично предвижда,че в правомощията на ОС е да утвърждава условията за арендуване и преарендуване на земеделски земи.По делото е безспорно,че решение за преарендуване на арендуваните от кооперацията земеделски земи не е вземано от ОС на ЗК „***“.При това положение,правно ирелевантно е обстоятелството,взето ли е подобно решение от УС,след като то не е в неговите компетенции,съответно по какъв начин това решение е сведено до знанието на арендодателя.

При липса на валидно решение за преарендуване на имота,правно ирелевантно е и обстоятелството дал ли е ответникът и кога съгласие за това имотът му да бъде преарендуван.В този смисъл,не следва да се обсъжда като неотносимо по спора възражението на въззивника,че ТРС неправилно е приел,че по закон е необходимо предварителното писмено съгласие на собственика-арендодател за преарендуване на земята му,каквото в случая липсва.

Извън гореизложеното,чл.11,ал.1 от ЗАЗ вменява в задължение на арендатора,в случай,че преарендува част или целия обект на договора,незабавно да уведоми за това писмено арендодателя.Ищецът не твърди и не представя писмени доказателства,удостоверяващи изпълнение на това законово задължение.Напротив,в проведено на 15.02.2018г.открито съдебно заседание по гр.д.№ 432/2017г.пълномощникът на ищцовата страна признава,че кооперацията не е изпращала на ответника съобщение по пощата или по друг начин,за да го уведоми за преарендуването.След като това е така,на основание чл.11,ал.4 от ЗАЗ в полза на ответника е възникнало правото едностранно да прекрати договора за аренда,което право той е упражнил.

Неоснователно е и възражението на въззивника,че ответникът не е упражнил валидно правото си да прекрати на основание чл.11,ал.4 от ЗАЗ процесния договор за аренда,тъй като не е отправил до арендатора в срок от една година от узнаване на арендуването двумесечно писмено предизвестие.Преарендуването е извършено с договор,вписан в Служба по вписванията,гр.*** на 24.11.2016г.с вх.рег.№ ***,дело № ***.Твърдението на ответника,че е узнал за преарендуването през 2017г.от справка в Служба по вписванията,***,не е оспорено от ищеца.В подкрепа на твърдението си,че в срок от една година от узнаването е отправил до арендатора двумесечно писмено предизвестие,ищецът представя и по делото са приети като доказателства нотариална покана от 15.02.2017г.на нотариус Л.***,рег.№ ***,с район на действие ТРС,и разписка от 16.02.2017г.,удостоверяваща,че на тази дата поканата е надлежно връчена на Председателя на ЗК „***“ ***.Оспорването от страна на ищеца в исковата му молба на редовността на уведомяването с нотариалната покана е недоказано,поради което следва извод,че ответникът е отправил надлежно предизвестие по чл.11,ал.4 от ЗАЗ до ищеца като арендатор.

Предвид гореизложеното,като с Решение № 30/27.02.2018г. е отхвърлил предявения иск за установяване съществуването на арендно правоотношение между страните по делото,първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт.Предвид отхвърлянето на установителния иск,правилно се явява и Допълнително Решение № 106/26.06.2018г.,с което е отхвърлен акцесорния иск за отмяна на извършеното вписване на прекратяването на договора за аренда.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените по настоящото дело разноски,в размер на 300 лв.-платено в брой адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановените по гр.д.№ 432/2017г.по описа на ***ски районен съд Решение № 30/27.02.2018г. и Допълнително Решение № 106/26.06.2018г.

ОСЪЖДА ЗК „ ***“,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община ***,с.***,Стопански двор, представлявано от председателя ***,да заплати на ***М.,ЕГН:**********,***,сторените по вз.т.д.№ 276/2018г.по описа на ДОС разноски,в размер на сумата от 300 лв./триста лева/-платено в брой адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.