Р Е Ш Е Н И Е

№___207____/ 16.11.2018 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На тринадесети ноември 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 277 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. К.„***“ ЕИК-*** със седалище и адрес на управление обл. Д., общ. Т., с. О., С. Д., представлявана от Р. А. Д., чрез адв. Р. Г., срещу Допълнително решение №102/26.06.2018г., към Решение №33/27.02.2018г. по гр. д. №428/2017г. на РС - гр. Т..

Въззивната жалба е насочена срещу допълнително решение, което е част от съдебното решение по гр. д. №428/2017г. на РС - гр. Т., поради което подадената въззивна жалба срещу Решение №33/27.02.2018г. по гр. д. №425/2017г. на РС - гр. Т. следва да се разгледа съвместно в едно и също производство с въззивна жалба по в. гр. д. №148/2018г. по описа на Д.ки окръжен съд.

По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна.

С Решение №33/27.02.2018г. по гр. д. №428/2017г. на РС - гр. Т., съдът е оставил без уважение предявения иск с правно основание чл.124 ГПК като неоснователен - за установяване съществуването на арендно правоотношение между страните по делото по Договор за аренда на земеделска земя от 08.03.2014г. - №*, том *, рег. №**., с нотариална заверка на подписите №* от 11.03.2014г., на Нотариус Д., с район на действие ТРС, по отношение на недвижим имот №* по земеразделителния план на землището на с. О., общ. Т., с площ 19,499 дка. С допълнително решение №102/26.06.2018г., към Решение №20/14.02.2018г. по гр. д. №425/2017г. на РС гр. Т., съдът е отхвърлил и акцесорния иск, с правно основание чл.537, ал.2 ГПК във вр. с чл.88 и чл.90 от ЗКИР.

Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства.

Въпреки разпределената доказателствена тежест, съдът не бил уважил искането на жалбоподателя за разпит на свидетели, които да установят валидно ли е взето решение на кооперацията за преотдаване под аренда на имота, като свидетелите са членове на УС, присъствали на проведеното на 15.11.2015г. заседание и подписали протокола от същото. Също така, не били допуснати свидетелски показания относно това, уведомена ли е ответната страна за преарендуването, чрез поставяне на уведомление от 05.12.2016, както и представянето на обратната разписка за писмото, с което арендодателят е бил уведомен за преарендоването на имота, но е отказал да получи пратката.

В срок е подаден от ответната по жалбата страна писмен отговор, с който същата се преценява като неоснователна.

Излагат се съображения, че решението е правилно и законосъобразно, тъй като нямало решение на ОС на кооперацията за преотдаване под аренда на земеделски земи.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Д.ки окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Т.ски районен съд е бил сезиран с искова молба на З. К.„***“ ЕИК-*** с.О., общ. Т.,с която срещу Т.Б.Ю. ЕГН-********** еса били предевяни иск за установяване съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда от 08.03.2014 г. по отношение на нива от 19,499 дка,находяща се в землището на с.О. и иск за отмяна на извършеното вписване на молба за прекратяването на вписания в СВ договор за аренда.

Ищецът е твърдял,че страните са имали договорка,че имотът може да бъде преарендуван,но решението за това действие,не е взето от некомпетентен орган-УС на кооперацията.

Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

По повод конкретните оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на някои фактически изводи съдът намира следното:

Неоснователно е възражението,че първостепенният съд не е разпределил правилно доказателствената тежест.С Определение №302 от 11.12.2017г.по гр.д.№428/2017г.на ТРС,правилно съдът е указал на ищеца ,че е в негова доказателствена тежест,да установи наличието на валиден договор за аренда и спазването на изискванията по чл.11 ал.1 от ЗАЗ.

Правилно са преценени действията на арендодателя,който с молба от 28.04.2017г. до Службата по вписванията , е поискал вписване на прекратяването на договора за аренда ,поради това,че арендаторът е преотдал под аренда собствените му земеделски земи през м.ноември 2016 г. ,без да го е уведомил за това.Поради това ответникът се е възползвал от правото си по чл.11 ал.4 ЗАЗ да прекрати едностранно договора.

Предизвестието за прекратяване на договора е отправено до кооперацията на 16.02.2017г.,видно от представената Нотариална покана-предизвестие,връчена на 16.02.2017г. лично на председателя на кооперацията.

Установило се е по делото,че кооперацията е извършила преотдаване имота на ответника въз основа на решение на Управителния съвет от 15.11.2016 г.Видно от чл. 24 ал.1 от представения по делото устав на кооперацията Общото събрание като върховен орган на управление обсъжда и решава всички въпроси,свързани с кооперацията и нейната дейност.Съгласно чл.24 ал.2 т.11 от Устава ,общото събрание утвърждава общите условия за арендуване и преарендуване на земеделските земи,а правомощията на общото събрание да определи условията ,при които кооперацията арендува земеделски земи и допустимостта да се преарендуват земеделски земи ,са уредени изрично в чл.39 ал.4 от Устава.

Не е в правомощията на УС да взема решение за преарендуване или взетото от УС на кооперацията решение ,е извън рамките на възложената му с Устава компетентност.А по делото не е представено взето решение на Общото събрание за преарендуване на земята.

По тази причина правилно и законосъобразно съдът е оставил без уважение доказателствените искания на ищеца за събиране на доказателства относно редовността на взетото от управителния съвет решение за преарендуване на земите.

Не могат да бъдат възприети и твърденията,че огветникът е бил уведомен за преарендуването.Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗАЗ изисква, при договорена в договора за аренда възможност за преарендуване на земите, незабавно писмено уведомяване на арендодателя за извършеното преарендуване.

По делото е представено обявление до арендодателите на ЗК“***“ ,което не отговаря на законовите изисквания за индивидуално писмено уведомление за извършеното преарендуване.Ето защо са неотносими доказателствата ,в кой момент същото е било разлепено на видно място.

Изпратеното уведомление до Т.Б.Ю. ,придружено с обратна разписка удостоверява,че уведомлението е изпратено на ответника,но той е отказал да го получи на 21.02.2017 г.Дори да беше получено от адресата си,това уведомяване не е „незабавно“,тъй като решението на кооперацията е взето още на 15.11.2016г.

Правилно с атакуваното допълнително решение е отхвърлен иска по чл.537 ал.2 от ГПК,който се явява акцесорен по отношение на първия от предявените искове.Неуважаването на основния иск по чл.124 от ГПК води до отхвърляне на иска за отмяна на вписването в имотния регистър,тъй като не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство.Договорът е законосъобразно прекратен,което е отразено в имотния регистър.

Поради съвпадение на изводите на двете инстанции,обжалавните решения следва да бъдат потвърдени.

Въззваемата страна не е представила доказателства за сторени съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция,поради което такива не могат да й се присъдят.

Като се води от гореизложеното, съставът на Д.ки окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №33/27.02.2018г. по гр. д. №428/2017г. на РС - гр. Т. и Допълнително решение №102/26.06.2018г., към Решение №33/27.02.2018г. по гр. д. №428/2017г. на РС - гр. Т..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.