Р Е Ш Е Н И Е

№ 190

гр. Д., 02.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № **9/2018 г. по описа на Д.кия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № **9/2018 г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на ЗК „***“ с. О., общ. Т., област Д. против Решение № 32/**.02.2018 г. на Районен съд – Т. по гр. д. № 426/2017 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е отхвърлил иска на ЗК „***“ с. О. срещу Ш.И.В. за установяване съществуването на между страните по делото на арендно правоотношение по договор за аренда на за земеделска земя от 08.03.2014 г., № *, том **, рег. № ***/2014 г. с нотариална заверка на подписите рег. № ***/12.03.2014 г. от нотариус рег. № *** на Нотариалната камара с район на действие РС-Т., вписан под № ***, том *, вх. рег. № ***/14.04.2014 г. на АВ-СВ-Т., по отношение на недвижим имот № *** по земеразделителния план на с. О., общ. Т., област Д., с площ от 47.500 дка.

Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което да се уважи предявената искова претенция.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 269 ГПК, съобразно предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са свързани със служебно произнасяне по въпросите за валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е и валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. **1, ал. 1 ГПК.

Безспорно установено е по делото, че на 08.03.2014 г. между ЗК „***“ с. О. качеството на арендатор и Ш.И.В. в качеството на арендодател е сключен договор за аренда на земеделска земя № *, том *, рег. № ***/2014 г., вписан в АВ - СВ –Т. под № ***, том *, вх. рег. № ***/14.04.2014 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № ***/20.05.2014 г. на нотариус рег. № *** на НК, с район на действие РС – Т., по силата на който арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно и възмездно ползване следния недвижим имот, представляващ нива с площ от 47.500 дка, имот № *** в землището на с. О., общ. Т., област Д. за срок от седем стопански години, считано от 01.10.2014 г. до 01.10.2021 г.

Съгласно чл. Х от договора за аренда, арендаторът има право да преотдава целият имот или части от него по своя преценка.

На 28.04.2017 г., с акт № **, том **, дело № ***/2017 г., вх. рег. ***/28.04.2017 г. е извършено вписване в АВ-СВ-Т. на молба за едностранно прекратяване на договора за аренда на земеделска земя от страна на арендодателя с оглед неизпълнението на задълженията на арендатора по чл. 11, ал. 4 ЗАЗ за уведомяване на арендодателя за осъщественото преотдаване под аренда на собствените му земеделски земи през 2016 г.

Предизвестието за прекратяване на договора е отправено до кооперацията с нотариална покана рег. № ***, том *, акт № ** от 15.02.2017 г. на нотариус рег. № *** на НК, с район на действие РС – Т., получена на 16.02.2017 г.

Преотдаването под аренда на процесния имот е извършено въз основа на решение на Управителния съвет от 15.11.2016 г., в нарушение на Устава на кооперацията. Видно от представения по делото устав на кооперацията, Общото събрание като върховен орган на управление утвърждава общите условия за арендуване и преарендуване на земеделските земи ( чл. 24, ал.2, т. 11 ) и определя условията, при които кооперацията арендува земеделски земи и допустимостта да се преарендуват земеделски земи ( чл. 39, ал. 4 ).

Кооперацията е изпратила до арендодателя уведомление по чл. 11 ЗАЗ, получено от последния на 21.02.2017 г. Уведомяването на арендодателя не е „незабавно“ по смисъла на чл. 11 ЗАЗ.

Представеното обявление до арендодателите на ЗК “***“, поставено в сградата на кооперацията на 05.12.2016 г. не съставлява индивидуално писмено уведомление до всеки арендодател за извършеното преарендуване и не произвежда правно действие на уведомяване по чл.11 ал.1 от ЗАЗ.

Установените по делото факти налагат правния извод за неизпълнение на задължението на арендатора по чл. 11, ал. 1 ЗАЗ. Извършеното едностранно прекратяване на договора за аренда от страна на аренододателя е произвело съответното правно действие.

С оглед изложените съображения, исковата претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. **2 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

Настоящият състав на Съда, с оглед разпоредбата на чл. 633 ГПК, съобразявайки се с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 4**/2016 и С- 428/2016 на Съда на Европейския съюз-Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да уважи искането на въззиваемата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение, като им присъди такова в размер на сумата от 100.00 лв.

Воден от гореизложеното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31/**.02.2018 г. на Районен съд – Т. по гр. д. № 430/2017 г.

ОСЪЖДА ЗК „***“ с. О., общ. Т., област Д. ЕИК *** да заплати на Ш.И.В. ЕГН ********** с пост. адрес ***, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата от 100.00 лв.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.