Р Е Ш Е Н И Е №188

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич.....01.11...................................2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД.........................търговска колегия в открито

заседание на тридесети октомври..............................................................

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При секретаря ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА и в присъствието на прокурора........................................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Т.Стоева....................В.Т.Д.№ 280 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:.....................

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Земеделска кооперация „***“ЕИК *** със седалище и адрес на управление обл..Д.,общ.Т.,с.О.,Стопански двор,представлявана от Р.А.Д.,чрез адв.Р.Г.,ДАК,съдебен адрес-***,партер срещу Допълнително решение №107/26.06. 2018г.,към Решение №20/14.02.2018г. по гр.д.№425/2017г. на РС гр.Тервел.

Въззивната жалба е насочена срещу допълнително решение,което е част от съдебното решение по гр.д.№425/2017г. на РС гр.Тервел,поради което подадената въззивна жалба срещу Решение №20/14.02.2018г. по гр.д.№425/2017г. на РС гр.Тервел следва да се разгледа съвместно в едно и също производство с настоящата въззивна жалба по в.гр.д.№280/2018г.по описа на Добрички окръжен съд.

По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна.

С Решение №20/14.02.2018г. по гр.д.№425/2017г. на РС гр.Тервел ,съдът е оставил без уважение предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК като неоснователен-за установяване съществуването на арендно правоотношение между страните по делото по Договор за аренда на земеделска земя от ***г.-№***,том І,рег.№****г.,с нотариална заверка на подписите №*** от 11.03.2014г.,на Нотариус Д.,с район на действие ТРС,по отношение на недвижим имот №**** по земеразделителния план на землището на с.О.,общ.Тервел,с площ 9,502 дка.С допълнително решение №107/26.06. 2018г.,към Решение №20/14.02.2018г. по гр.д.№425/2017г. на РС гр.Тервел ,съдът е отхвърлил и акцесорния иск,с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК във вр.с чл.88 и чл.90 от ЗКИР.

В жалбата се сочи на неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение.Въпреки разпределената доказателствена тежест,съдът не е уважил искането на жалбоподателя за разпит на двама свидетели ,които да установят валидно ли е взето решение в кооперацията за преотдаване под аренда на имота,като свидетелите са членове на УС,присъствали на проведеното на 15.11.2015г. заседание и подписали протокола от същото.Не са допуснати свидетелски показания относно това,уведомена ли е ответната страна за преарендуването,чрез поставяне на уведомление от 05.12.2016,както и представяне на обратна разписка с №ИД ***** DZ.С писмо,придружено от така сочената обратна разписка арендодателят е бил уведомен за преарендоването на имота ,но е отказал да получи пратката .Тези представени в кориците на делото доказателства не са обсъдени от първоинстанционния съд.

С тези мотиви се настоява решението като неправилно,незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуални правила да бъде отменено,а искът уважен изцяло.

В подаден от ответната по жалбата страна писмен отговор ,се оспорва основателността й.

Според ответника решението е правилно и законосъобразно като краен резултат.Решението за преотдаване под аренда на земеделски земи арендувани от въззивника е следвало да бъде взето от Общото събрание на кооперацията,според действащия устав на ЗК“***“.От 2015г. няма провеждано общо събрание.

Процесуалните действия на съда са правилни,доколкото исканите гласни и писмени доказателства са неотносими към спора.

С подробни мотиви се настоява решението да бъде потвърдено,с присъждане на сторените от въззиваемата страна разноски.

След като се запозна с доказателствата по делото и доводите в подадената въззивна жалба и отговор,съдът прие за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение,постановено от съда в рамките на правораздавателната му компетентност ,по допустима искова молба.По правилността на съдебния акт проверката на въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата.

Съдът мотивирано е приел,че предявеният иск по чл.124 от ГПК е допустим,тъй като е единственият правен способ за защита на ищеца за установяване на валидността на съществуващото арендно правоотношение между страните.Като акцесорен спрямо главния иск допустим е и обективно съединения иск за отмяна на вписване в имотния регистър на прекратяването на арендния договор,с прано основание чл.537 от ГПК във вр.с чл.99 и чл.90 от ЗКИР.

По оплакванията за неправилно разпределена доказателствена тежест-с Определение №213 от 09.10.2017г.по гр.д.№425/2017г.на ТРС,съдът е указал на ищеца ,че в негова доказателствена тежест е установяване на наличието на валиден договор за аренда и спазването на изискванията по чл.11 ал.1 от ЗАЗ.

Указанията за разпределение на доказателствената тежест са правилни.

Представен е бил Договор за аренда на земеделска земя,сключен между страните на 08.03.2014г.,с предмет ПИ с площ от 9,502 дка ,в землището на с.О. ,общ.Т. ,със срок на действие пет години.В раздел Х от договора е посочено правото на арендатора да преотдава целия имот или части от него по своя преценка.

С молба от 27.04.2017г. арендодателят е поискал вписване на прекратяването на договора за аренда ,поради това,че арендаторът е преотдал под аренда собствените му земеделски земи през 2016г. ,без да го е уведомил за това.Поради това ответникът се е възползвал от правото си по чл.11 ал.4 ЗАЗ да прекрати едностранно договора.Предизвестието за прекратяване на договора е отправено до кооперацията на 16.02.2017г.,видно от представената Нотариална покана-предизвестие,връчена на 16.02.2017г. лично на председателя на кооперацията.

Преотдаването е станало въз основа на решение на Управителния съвет от 15.11.2016г.

Съгласно чл. 24 ал.1 от представения по делото устав на кооперацията Общото събрание като върховен орган на управление обсъжда и решава всички въпроси,свързани с кооперацията и нейната дейност.Съгласно чл.24 ал.2 т.11 от Устава ,общото събрание утвърждава общите условия за арендуване и преарендуване на земеделските земи.Правомощията на общото събрание да определи условията ,при които кооперацията арендува земеделски земи и допустимостта да се преарендуват земеделски земи са уредени изрично в чл.39 ал.4 от Устава.

Или взетото от УС на въззивника решение е извън рамките на възложената му с Устава компетентност.

По тази причина правилно и законосъобразно съдът е оставил без уважение доказателствените искания на ищеца за събиране на доказателства относно редовността на взетото от управителния съвет решение за преарендуване на земите.

Що се отнася до уведомяването на ответника,съдът намира за установено следното:Съгласно чл.11 ал.1 от ЗАЗ при договорена в договора за аренда възможност за преарендуване на земите,тази възможност е предвидена за арендатора,но той следва незабавно писмено да уведоми арендодателя за извършеното преарендуване.Представеното обявление до арендодателите на ЗК“***“ не съставлява индивидуално писмено уведомление до всеки арендодател поотделно за извършеното преарендуване,поради което неотносими са доказателствата ,относно момента на разлепянето му на видно място в селото.То не произвежда правно действие на уведомяване по чл.11 ал.1 от ЗАЗ на всеки от арендодателите.

Изпратеното уведомление до Р. М. Е. ,придружено с обратна разписка удостоверява,че уведомлението е изпратено на ответника,но той е отказал да го получи на 22.02.2017г.Дори да беше получено от адресата си,това уведомяване не е „незабавно“,тъй като решението е взето на 15.11.2016г.

В Закона за кооперациите са изброени примерно правомощията на Общото събрание на кооперацията-чл.15 ал.4 от ЗК,като няма пречка те да бъдат разширени и детайлизирани в Устава.В устава на жалбоподателя те са разширени и по-конкретно на общото събрание е предоставена възможността да вземе решение за приемане на правила за арендуване и преарендуване на земеделски земи. Липсват ангажирани доказателства за вземане на решение на общото събрание за преарендуване на земеделските земи на кооперацията.

С атакуваното допълнително решение е отхвърлен иска по чл.537 ал.2 от ГПК,който се явява акцесорен по отношение на първия от предявените искове.Неуважаването на основния иск по чл.124 от ГПК води до отхвърляне на иска за отмяна на вписването в имотния регистър,тъй като не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство.Договорът е законосъобразно прекратен,което е отразено в имотния регистър.

По изложените съображения и като краен резултат решението на РС гр.Тервел ,с което е отхвърлен предявения иск е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззваемата страна не претендира присъждане на съдебно деловодни разноски във въззивната инстанция.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №20 от 14.02.2018г. по гр.д.№425/2017г.по описа на РС гр.Тервел и Допълнително решение №107/26.06.2017г.по гр.д.№425/2017г.по описа на РС гр.Тервел.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.