Р Е Ш
Е Н И
Е
№191
гр. Добрич, 02.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тридесети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА
ИВАНОВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
при участието на секретар ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА разгледа
докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 283/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Въззивно
търговско дело № 283/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на ЗК „Н.“ с. О., общ. Т. област Д. против Решение №
31/27.02.2018 г. на Районен съд – Тервел по гр. д. № 430/2017 г.
С
атакувания съдебен акт, първостепенният съд е отхвърлил иска на ЗК „Н.“ с. О.
срещу С.О.А. за установяване съществуването
между страните по делото на арендно правоотношение по договор за аренда
на за земеделска земя от 17.05.2014 г., № 192, том II, рег. № 984/2014 г. с
нотариална заверка на подписите рег. №
984/20.05.2014 г. от нотариус рег. № 191 на Нотариалната камара с район на
действие РС-Тервел, вписан под № 65, том II, вх. рег. № 1227/11.06.2014 г. на
АВ-СВ-Тервел, по отношение на недвижим имот № 034009 по земеразделителния план
на с. О., общ. Т., област Д., с площ от 12.504 дка.
Въззивникът
навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата
необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила
и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на
друго решение от настоящата инстанция, с което да се уважи предявената искова претенция.
Въззиваемата
страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания
съдебен акт, като моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 269 ГПК, съобразно предмета на въззивното производство, очертан
от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата
по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по
същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са свързани със служебно
произнасяне по въпросите за валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е и валидно.
Наличието
на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
С оглед
констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на
първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество
съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Безспорно
установено е по делото, че на 17.05.2014 г. между ЗК „Н.“ с. О. качеството на арендатор и С.О.А. в качеството
на арендодател е сключен договор за
аренда на земеделска земя № ***, том I** рег. № **** г., вписан в АВ
- СВ –Тервел под № ***, том IІ, вх. рег. №**** г. с нотариална заверка на
подписите на страните рег. № ***/20.05.2014 г. на нотариус рег. № ** на НК, с район на действие РС – Т., по
силата на който арендодателят се задължава да предостави на арендатора за
временно и възмездно ползване следния недвижим имот, представляващ нива с площ
от 12.504 дка, имот № **** в землището на с. О., общ. Т.л, област Добрич за
срок от седем стопански години, считано от 01.10.2014 г. до 01.10.2021 г.
Съгласно
чл. Х от договора за аренда, арендаторът има право да преотдава целият имот или
части от него по своя преценка.
На 28.04.2017
г., с акт № ***, том ***, дело № **** г., вх. рег. **** г. е извършено вписване в АВ-СВ-Т. на молба за едностранно прекратяване на договора
за аренда на земеделска земя от страна
на арендодателя с оглед неизпълнението на задълженията на арендатора по чл. 11,
ал. 4 ЗАЗ за уведомяване на арендодателя за осъщественото преотдаване под
аренда на собствените му земеделски земи през 2016 г.
Предизвестието
за прекратяване на договора е отправено до кооперацията с нотариална покана
рег. № ****, том **, акт № *** от 15.02.2017 г. на нотариус рег. № *** на НК, с район на действие РС – Тервел,
получена на ***** г.
Преотдаването
под аренда на процесния имот е извършено въз основа на решение на Управителния
съвет от 15.11.2016 г., в нарушение на
Устава на кооперацията. Видно от представения по делото устав на кооперацията, Общото събрание като върховен орган на
управление утвърждава общите условия за арендуване и преарендуване на
земеделските земи ( чл. 24, ал.2, т. 11 ) и определя условията, при които кооперацията арендува земеделски земи и
допустимостта да се преарендуват земеделски земи ( чл. 39, ал. 4 ).
Кооперацията
е изпратила до арендодателя уведомление
по чл. 11 ЗАЗ, което последният е
отказал да получи, видно от отбелязването върху известието за доставяне с дата 22.02.2017 г. Уведомяването на
арендодателя не е „незабавно“ по смисъла на чл. 11 ЗАЗ.
Представеното
обявление до арендодателите на ЗК “Н.“, поставено в сградата на кооперацията на
05.12.2016 г. не съставлява индивидуално писмено уведомление до всеки
арендодател за извършеното преарендуване и не произвежда правно действие на
уведомяване по чл.11 ал.1 от ЗАЗ.
Установените по делото факти
налагат правния извод за неизпълнение на задължението на арендатора по чл. 11,
ал. 1 ЗАЗ. Извършеното едностранно прекратяване на договора за аренда от страна
на аренододателя е произвело съответното правно действие.
С оглед изложените съображения,
исковата претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,
включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо
повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и
тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл.
272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към
мотивите на първостепенния съд.
Настоящият
състав на Съда, с оглед разпоредбата на чл. 633 ГПК, съобразявайки се с Решение от 23.11.2017 г.
по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на Европейския
съюз-Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на
правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да уважи искането на въззиваемата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение,
като им присъди такова в размер на сумата от 100.00 лв.
Воден
от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31/27.02.2018 г. на Районен съд – Тервел по
гр. д. № 430/2017 г.
ОСЪЖДА ЗК „Н.“ с. О., общ. Тервел, област Добрич ЕИК******** да заплати на С.О.А. ЕГН ********** с пост. адрес ***, адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата от 100.00 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.