Р Е Ш Е Н И Е

№ 202

Гр.Д. 12.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ОСМИ НОЕМВРИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

ЕВА И.

При участието на секретаря Павлина Пенева като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.т.д.№ 305/2018г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от ЕООД „Д.“,гр.Д.,ЕИК ***,в качеството му на ищец по гр.д.№ 946/2018г. по описа на ДРС,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 507/25.05.2018г.,с искане за отмяната му изцяло като неправилно,постановено в противоречие с материалния закон,съществени нарушения на процесуалните правила,и необосновано и постановяване на друго от въззивния съд,с което предявените искови претенции да бъдат уважени.Претендира се присъждане и на сторените в двете съдебни инстанции разноски.

В жалбата се навеждат следните доводи:

Първоинстанционният съд неправилно е приел,че процесният договор е сключен при условията на подзастраховане.В противоречие със задължителните за страните ОУ към застрахователния договор ДРС е приел,че застрахователната сума следва да се отнася към действителната стойност на застрахованото имущество,а не към стойността на погиналото такова.Въпреки,че ответникът се е позовал на разпоредбата на т.25.1. от ОУ,първоинстанционният съд е счел за необходимо да приложи общия принцип,заложен в КЗ,без нито една от страните да твърди,че т.25.1 от ОУ не следва да бъде прилагана,като по този начин се е произнесъл извън предмета на делото.С оглед изложеното,въззивникът счита,че решението е постановено в противоречие с относимите материално-правни норми,в частност – пункт 21.1.1 и пункт 25.1 от ОУ към застрахователния договор,във вр. с чл.186,ал.1 и ал.5,т.3,предл.последно от КЗ/отм./,по отношение на нито една от предявените претенции не е налице подзастраховане,поради което дължимите обезщетения не следва да се редуцират,а следва да бъдат изплатени в пълен размер.

Ако условно се приеме за вярна възприетата от ДРС теза за наличието на подзастраховане,то обезщетението по отношение на сградите е неправилно определено.Според въззивника,най-близка до заложения в ОУ механизъм за определяне на действителната стойност на застрахованото недвижимо имущество е оценката,дадена от вещото лице С.Ц.,съответно уточнена в съдебно заседание на 07.11.2017г.Изводът на първоинстанционния съд затова,че направеното в съдебното заседание изложение на вещото лице Ц. не съответствало на чл.199 от ГПК,респ.,че липсвал изричен акт на съда за приемането му,е несъстоятелен.Предвид изчисленията на това вещо лице,остатъкът от дължимото обезщетение по отношение на застрахованата сграда възлиза на сумата от 11 920.604 лв.

Ако условно се приеме за вярна възприетата от ДРС теза за наличието на подзастраховане,то обезщетението по отношение на готовата продукция е

неправилно определено.Ответникът не е доказал твърдението си,че намиращата се в застрахованата производствена база готова продукция надвишава застрахователната сума,защото не е доказал каква по вид продукция се е намирала в двата склада,респ. каква е нейната стойност.

При това положение,общо дължимото обезщетение би било: 11 920.604 лв. за сградите; 55 290.45 лв. за готовата продукция,тъй като възражението за подзастраховане е недоказано,или общо 67 211.054 лв.След приспадане на направените от застрахователя плащания,общо в размер на 54 477.62 лв.,остава дължим остатък от 12 733.**4 лв.

Налице е съществено процесуално нарушение,доколкото в доклада по делото не се съдържат наведените от ответника възражения касателно акцесорните претенции и съдът не е дал указание на ищеца съгласно разпоредбата на чл.146,ал.2 от ГПК затова,че не е ангажирал доказателства по отношение на момента на извършените от застрахователя плащания.Предвид това,в жалбата се правят уточнения досежно акцесорните претенции,вкл. началната дата,от която същите се дължат,както и доказателствено искане за приемане на основание чл.266,ал.3 от ГПК представени към жалбата три броя преводни документи,удостоверяващи извършени от страна на ответника плащания.

В законовия срок по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна- Застрахователно дружество „ ***“ не е депозирала писмен отговор по жалбата.

В депозирана преди съдебното заседание писмена молба оспорва жалбата като неоснователна,моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно,както и за присъждане на сторените във въззивната инстанция разноски-юрисконсултско възнаграждение.

Д.кият окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като неоснователна жалбата подлежи на отхвърляне.

Обжалваното решение е валидно,допустимо и правилно и не страда от визираните във въззивната жалба пороци.

Неоснователно е възражението за неправилност на решението като постановено в противоречие с относимите материално-правни норми,в частност – пункт 21.1.1 и пункт 25.1 от ОУ към процесния застрахователен договор,съответно твърдението,че първостепенният съд се е произнесъл извън предмета на делото,като е приложил общия принцип,заложен в КЗ,без нито една от страните по застрахователния договор да е поискала това или да твърди,че т.25.1 от ОУ не следва да бъде прилагана.

Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с приложимите норми.Тази на т.21.1.1 от ОУ,на която се позовава въззивника,е неотносима към процесния спор,доколкото касае начина на определяне на застрахователната сума при застраховане на недвижимо имущество.В случая е безспорно,че застрахователната сума на сградите,обект на застраховане по процесния застрахователен договор,е определена на 80 000 лв.Спорен по делото е въпроса,свързан с определяне размера на дължимото от ответника на основание чл.208 от КЗ(отм.)обезщетение.В тази връзка ответникът е навел възражение за подзастраховане по смисъла на т.25.1 от ОУ и чл.205,ал.1 от КЗ(отм.) по отношение и на двата обекта на застраховане,поради което ДРС е бил длъжен и правилно е обсъдил в постановения по делото акт това правопогасяващо възражение.След като ответникът изрично се е позовавал на разпоредбата на чл.205,ал.1 от КЗ(отм.),несъстоятелен е довода във въззивната жалба,че съдът се е произнесъл извън предмета на делото,като неправилно е приложил тази законова норма,а не разпоредбата на т.25.1 от ОУ към договора.На практика т.25.1 от ОУ възпроизвежда съдържанието на чл.205,ал.1 и ал.2 от КЗ(отм.)Доколкото не е налице никаква колизия между двете норми,спорният между страните по делото въпрос не е коя от двете разпоредби е приложима,а каква е действителната стойност на застрахованото имущество,пострадало при настъпване на покрития риск „пожар“.

Абсолютно несъстоятелно е твърдението на въззивника,че в противоречие със задължителните за страните ОУ ДРС е приел,че застрахователната сума следва да се отнася към действителната стойност на застрахованото имущество,а не към стойността на погиналото такова.

Погиналото или повредено имущество е застрахованото такова,като както чл.205,ал.1 от КЗ(отм.),така и т.25.1 от ОУ към процесния договор регламентират,че когато към датата на настъпване на застрахователното събитие застрахователната сума е по-ниска от действителната/възстановителна стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено,обезщетението се редуцира с коефициент,равен на отношението между застрахователната сума и действителната/възстановителна стойност(подзастраховане),като това не се отнася за случаите,когато имуществото е застраховано срещу първи риск.Доколкото в ОУ липсва изрична норма,която да дава определение за действителна стойност,то правилно първоинстанционният съд се е позовал на нормата на приложимия закон,а именно – чл.203,ал.2 от КЗ(отм.)Съобразявайки се с посочената правна разпоредба,ДРС правилно е приел за основателно направеното от ответника възражение за подзастраховане.По отношение на сградите,този извод е обоснован с оглед неоспореното от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно заключение на вещото лице С.Ц. по приетата /стр.153-164 по т.д.89/2017г./ съдебно-техническа експертиза.Всички обяснения на това вещо лице в проведеното на 07.11.2017г. открито съдебно заседание по гр.д.№ 946/2018г.по описа на ДРС относно друг вариант на експертизата,съгласно който действителната стойност на застрахованата сграда възлиза на стойност,различна от посочената от експерта,са неотносими по спора,доколкото същите не са обективирани в писмено заключение,изготвено,депозирано,връчено на страните и прието като годно доказателство от съда по предвидения в ГПК ред.В този смисъл не могат да бъдат споделени като основателни всички наведени във въззивната жалба възражения касателно твърдението,че действителната стойност на застрахованата сграда не възлиза на 294 011 лв.,колкото е приел първоинстанционния съд в обжалваното решение,а на 177 513.00 лв.

Несъстоятелен е и довода за неправилно изчислено обезщетение по отношение на готовата продукция,тъй като ответникът не е доказал каква по вид продукция се е намирала в двата склада,респ. каква е нейната стойност.И по отношение на сградата и по отношение на продукцията при обоснования извод за наличие на подзастраховане първостепенният съд правилно е изчислил размера на дължимото обезщетение.

От изготвената от ищеца и представена на ответника и като доказателство по делото счетоводна справка във връзка с настъпило застрахователно събитие/стр.22 от т.д.№ 89/2017г.на ДОС/,се установява безспорно,че в склад 1 и 2 е била налична продукция от общо 3868 чф.,на обща стойност 63 569.92 лв.От представения протокол за бракуване на произведената продукция/стр.23,24/ е видно,че са бракувани 2280 чф.,на стойност 55 290.45 лв.,във която стойност е включена и стойността на труда.При това положение,правилно ДРС е приел,че за останалите 1 588 чф.при определяне на действителната стойност следва да се има предвид стойността на труда за изработване на един чифт.При липса на други данни,съдът се е позовал на неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на ССЕ,съгласно отговора на въпрос 7 от което средната пазарна стойност на труда за изработване на един чифт обувки,боти и ботуши е в диапазон от 10.20 лв. до 14.00 лв./без ДДС/,като е приел стойност на труда в среден размер от 12.10 лв.Несъстоятелен е довода на въззивника,че за 1 588 чф.ответникът не бил установил в хода на първоинстанционното производство за какъв вид продукция става дума,дали за боти,сандали,стелки или за нещо друго.В тежест не на ответника,а на ищеца е било да установи вида на погиналата или повредена продукция.От представения от него протокол за брак става ясно,че бракуваната продукция представлява ботуши,боти и обувки,поради което и при липса на други,ангажирани от ищцовата страна доказателства,следва да се приеме,че и останалите 1588 чифта са от този вид.При това положение,правилно първостепенният съд се е позовал на установената от експерта средна стойност на труда за изработване на този вид изделия,като нито при поставяне задачите на ССЕ,нито при изслушването и приемането на заключението са постъпили възражения от страна на ищеца,вкл. и относно вида на оценяваната продукция

Предвид гореизложеното,изводът на ДРС за неоснователност на главния иск е правилен и обоснован.При неоснователност на главната искова претенция,неоснователни са и акцесорните такива за заплащане на обезщетения за забава.Поради това и независимо от констатираните и отстранени от настоящата инстанция процесуални нарушения във връзка със разпределението в доклада на доказателствената тежест на страните досежно акцесорните искове,същите не се отразяват на правилността на обжалвания съдебен акт.

Съобразно този изход на спора въззивникът дължи и следва да заплати на въззимаемата страна сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски по делото,в размер на сумата от 150.00 лв-юрисконсултско възнаграждение,определено по реда на чл.78,ал.8 от ГПК,във вр. с чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,приета с ПМС № 4/06.01.2006г.

По гореизложените съображения,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 946/2018г. по описа на ДРС Решение № 507/25.05.2018г.

ОСЪЖДА ЕООД„Д.“ ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.Д.,бул.”**С.” №**,да заплати на ЕАД„З.Д.***” ЕАД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.С.,район И.,ул.”Х.К.” №**,сторени по делото разноски в размер на 150 лв./сто и петдесет лева/ -юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.