Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                       № 279

  

                                   гр.Добрич     12.12.2018 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На трети октомври                                            2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА                               

 

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

гражданско дело №462 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба вх.№6159/02.10.2017 г.,поправена по реда на чл.129 ал.2 от ГПК с молби вх.№7322/14.11.2017 г.,вх.№7865/07.12.2017 г.,вх.№8163/20.12.2017 г. и вх.№537/23.01.2018 г.,с която са предявени от „А.” АД-к.к.А.,с.О.,общ.Б. срещу Община-гр.Б. обективно съединени установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищцовото дружество върху 1./поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на с.К.,общ.Б. с площ от 30,809 дка ведно с построената върху него административна сграда с лаборатория,съставляваща сграда с идентификатор ***по кадастралната карта;2./две технологични линии за пречистване на отпадни води,разположени в горния поземлен имот,включващи хлораторно,битовка,изсушителни полета,първични и вторични утаители,отводнителна шахта,окислително езеро,биобасейни,пясъкозадържатели,решетъчни камери,малки пясъчни полета.Претендират се и сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.

Ответникът Община-гр.Б. намира исковете за неоснователни и настоява за отхвърлянето им,както и за присъждане на сторените от него разноски.

Като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,Добричкият окръжен съд установи следното от фактическа и правна страна:

Изложено е в исковата молба,че процесната пречиствателна станция е изградена въз основа на строителни разрешения №3/16.04.1968 г. и №38/22.05.1970 г. с предназначение да обслужва нуждите на к.к. „А.”.С Акт №6/29.06.1988 г. било извършено въвеждане на инвеститора на обекта ТК „***”-А. във владение на 6 дка земя-разширение на пречиствателната станция.С протокол от 1993 г. бил приет от държавна приемателна комисия строежът на горното разширение,посочено като собственост на инвеститора „А.” АД,и с разрешение за ползване от 1993 г. бил въведен в експлоатация горният обект-собственост на „А.” АД.С Актове за държавна собственост ** г. процесният имот бил предоставен на „А.” ЕАД за оперативно управление като пречиствателна станция.Имотът бил отразен като ДМА в систематичния регистър на дружеството от 08.11.1993 г.Пречиствателната станция била включена впоследствие в Приложение №4 към приватизационния договор на „А.” АД от 1997 г.Ищцовото дружество излага още множество факти за издадени актове,решения и пр.,сочещи според него на изграждане на процесния обект именно за нуждите на к.к. „А.” и за предоставянето му в оперативно управление на горното предприятие и ДФ „А.”,регистрирана с решение от 25.04.1990 г. по фирмено дело №473/1990 г. на Толбухински ОС по реда на УСД №56.Навежда се придобиване на собствеността върху процесната пречиствателна станция от праводателя на ищеца „А.” ЕАД с държавно имущество,преобразувано от ДФ „А.” с решение от 12.12.1991 г. на ДОС по ф.д.№473/1990 г.,по силата на закона-чл.17а от ЗППДОбП /отм./.Ищцовото дружество от своя страна се счита за собственик по правоприемство от „А.” ЕАД с държавно имущество по силата на приватизационна сделка от 1997 г.Същото се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства ** г. на нотариуса О.О.с район на действие БРС,с който е признато правото му на собственост върху процесните поземлен имот,сграда и две технологични линии за пречистване на отпадни води.Относно двете технологични линии за пречистване на отпадни води се сочат няколко евентуални придобивни способа:1./придобиване от праводателя „А.” ЕАД собствеността върху тях по силата на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ и правоприемство от него по силата на приватизационната сделка от 1997 г.;2./по приращение /в случай че са трайно прикрепени към земята/-чл.92 от ЗС и 3./при условията на чл.78 ал.1 от ЗС /ако са движими вещи/-чрез придобиване по възмезден начин на владението върху тях на правно основание,макар и от несобственик,но без да се знае това от придобиващия.

Сочи се от ищеца,че ответната Община-Б. без правно основание е актувала с АПОС №43/06.11.2008 г. като общинска собственост 9 447,75 кв.м /41,99%/ от пречиствателната станция с площ от 22,500 кв.м /без земята/ на основание чл.2 ал.1 т.7 от ЗОС,т.е. придобиване чрез правна сделка,по давност или по друг начин,определен в закон,при липса на някоя от трите хипотези,защото ищецът не бил прехвърлял на Общината ид.части от своя имот,нито Общината била отчуждавала части от имота.Общината не можела изобщо да придобие право на собственост върху част от пречиствателната станция,тъй като преди това не била извършвана прехвърлителна сделка със земята с оглед изискването на чл.30 ал.1 от Закона за водите.Пречиствателната станция не била преминала в собственост на Общината на основание §7 ал.2 от ЗМСМА,тъй като имотът бил в капитала,уставния фонд и счетоводния баланс на „А.” АД по силата на приватизационната сделка от 1997 г. и чл.17а от ЗППДОбП /отм./.Общината не могла да придобие ид.ч. от пречиствателната станция и с оглед разпоредбата на чл.27 от ЗВ,тъй като никога не е притежавала ид.ч. от земята,върху която е изградена.Последващ АПОС №181/06.07.2009 г. също актувал неправилно пречиствателната станция и земята под нея като общинска собственост.Освен че сочи непълноти при идентификация на имота и грешки,нарушения на правила по съставяне на акта,ищецът навежда довод,че същият не легитимира Общината като собственик на процесния имот,тъй като е издаден въз основа на договор за ликвидиране на съсобственост чрез замяна №223 от 25.06.2009 г.,сключен между страните,който бил нищожен,и се твърди,че не е породил прехвърляне на права в полза на Общината.Навежда се нищожност на договора като сключен в противоречие на закона /чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД/-договорът бил сключен на основание чл.36 ал.1 т.4 от ЗОС /замяна/ и чл.49 от НОРПУРОИ /Наредба,определяща реда за придобиване,управление и разпореждане с общинско имущество/ на Общински съвет-Б.,регламентиращи разпореждане с имоти-частна общинска собственост,докато процесният имот бил обявен за публична общинска собственост със съставените АПОС.Недопустимо било едновременно прилагане на замяна и делба за придобиване на собственост от Общината,като замяната и делбата били извършени с несобственик,какъвто е Община-Б..Договорът бил сключен в нарушение на чл.30 ал.1 от Закона за водите /ЗВ/,тъй като Общината не била съсобственик на земята към датата на сключването му,а това сочело на сключване на договора при липса на основание /чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД/,понеже в този случай не можело да се осъществи нито делба,нито замяна.Делбата и замяната били възмездни сделки,поради което клаузата на т.3 от договора за уговорено неизплащане на сумата от 807 218 лв от Общината на ищцовото дружество била нищожна като симулативна /чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД/ и прикриваща дарение.Нещо повече самият договор като цяло бил нищожен като симулативен и прикриващ дарение поради неплащане на горната цена.Нямало решение на СД на ищеца за дарение на сумата на Общината.Доводите за нищожност на договора за замяна поради неговата симулативност са допълнени с „допълнителна искова молба” вх.№3652/06.06.2018 г. /на лист 319 от делото/.Сочи се сключването му със симулативна цел-за финансиране на проект по европейски оперативни програми с цел постъпване на финансовите средства в Община-Б. като бенефициент,както и реализиране на инфраструктурни проекти от местно значение чрез еврофондове.Ищецът уточнява в първото по делото открито съдебно заседание,вкл. в т.нар „допълнителна искова молба”,че желае произнасяне по основанието за симулативност на договора при условията на евентуалност,т.е. ако не бъдат уважени останалите наведени основания за нищожност на сделката.Договорът бил нищожен и на основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД като сключен при липса на съгласие,тъй като нямало взето решение за сключването му от ОбС-Б..В нарушение на чл.17 ал.1 от цитираната Наредба пречиствателната станция била предоставена за безвъзмездно управление на „*” ЕООД-Добрич,а не на общинско ЮЛ.В нарушение на чл.47 ал.1 т.2 от Наредбата Общината получила собствеността върху пречиствателната станция от другия съсобственик при неподеляемост на имота,без да заплати частта на ищцовото дружество в брой,което сочело на заобикаляне на закона /чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД/.Заобикаляне на закона имало и поради това,че страните искали да постигнат правен резултат /прехвърляне право на собственост/ чрез друга сделка,която не е забранена,но която водела до забранен резултат.В случая двете сделки делба и замяна не били забранени от закона,но бил забранен правният резултат,към който се стремили страните-прехвърляне на собствеността чрез дарение на сумата от 807 218 лв поради уговорката за неплащането й от страна на Общината в полза на „А.” АД.Сочи се нищожност поради невъзможен предмет /чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД/,защото не можело едновременно да се извършва делба чрез замяна.

Писмен отговор на исковата молба от Община-гр.Б. не е подаден в срока по чл.131 ал.1 от ГПК.Ответната Община-гр.Б. е получила препис от исковата молба,уточняващите я молби и приложенията към тях на 02.02.2018 г. според съобщението на лист 199 от делото.Едномесечният срок по чл.131 ал.1 от ГПК за подаване отговор на исковата молба е изтекъл на 02.03.2018 г. /петък/.Писмен отговор на исковата молба вх.№1616/09.03.2018 г. е подаден от Община-Б. по пощата на 06.03.2018 г. според клеймото върху приложения плик,респ. самият отговор е с изх.№11-02-5Н1/06.03.2018 г. по описа на Общината.Следователно отговорът е депозиран след изтичане на законоустановения срок и следва да се приеме,че такъв от ответника не е подаден.С изтичане на срока по чл.131 ал.1 от ГПК не е преклудирано правото на ответника да изрази становище по допустимостта на исковете,да оспори исковете като неоснователни,да наведе правни доводи по приложението на закона и да изрази становище по представените от ищеца доказателства /в тази насока решение №290/15.08.2011 г. по гр.д.№1211/2010 г.,І г.о.,ГК на ВКС;решение №27/16.04.2014 г. по т.д.№1893/2013 г.,ІІ т.о.,ТК на ВКС/.По смисъла на т.4 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС извън срока за отговор ответникът не може да навежда правопораждащи и правоизключващи възражения като напр. възражения за придобивна и погасителна давност,процесуални възражения за прихващане на спорни вземания,възражения за право на задържане при предмет на същото неликвидно /спорно/ вземане.Според разпоредбата на чл.133 от ГПК извън срока за отговор ответникът не може да оспори истинността на представен от ищеца с исковата молба документ,респ. не може да упражни правата си по чл.211 ал.1,чл.212 и чл.219 от ГПК,т.е. да предяви насрещен и инцидентен установителен иск,да привлече трето лице-помагач.В депозираното по делото извън срока за отговор становище ответната Община най-общо е изложила позицията си по допустимостта и основателността на исковете,по доказателствените искания на ищеца,като е оспорила изложените от ищеца доводи,факти и обстоятелства,поради което изразеното по тези въпроси становище следва да бъде съобразено от съда.С „отговора” не са предявени насрещни или ИУИ,нито е отправено искане за привличане на подпомагаща страна,поради което такива преклудирани искания не са предмет на обсъждане от съда.Наведени са доводи за недопустимост на исковете за собственост,тъй като ищецът разполагал с осъдителен иск за защита на правата си,доколкото същият не бил във владение на процесния имот от 2009 г.Развиват се и доводи за недопустимост на искове за нищожност на договора за замяна от 25.06.2009 г.,сключен между страните,но такива искове не са предявени,поради което тези доводи са ирелевантни и не подлежат на обсъждане от съда.Ищецът претендира от съда да се произнесе по въпроса за валидността на цитирания договор само в мотивите на решението си като въпрос,обуславящ извода по предявените искове дали ищецът е собственик на описаните по-горе вещи.Оспорват се като неоснователни всички наведени от ищеца доводи за нищожност на договора.Оспорват се като неоснователни и предявените установителни искове за собственост,като Общината се позовава на придобито от нея право на собственост върху пречиствателната станция по силата на §7 ал.1 от ПЗР на ЗМСМА още с влизането в сила на закона на 17.09.1991 г.,като се набляга,че към този момент нямало данни имотът да е бил включен в уставния фонд на търговско дружество.Придобиването на собствеността по силата на закона от ответната Община е релевантен за спора факт,който,макар и наведен извън срока за отговор,следва да бъде обсъден от съда,защото касае прилагането на императивни материалноправни норми.Не подлежи на разглеждане единствено несвоевременно наведеното от Община-Б. възражение за придобиване на процесните поземлен имот,сграда и технологични линии по силата на изтекла в полза на Общината кратка придобивна давност /5 г./,считано от предаване в нейна полза на владението върху имота на дата 30.07.2009 г. /възражение на лист 202 от делото/,като в тази насока важи изложеното в т.4 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира предявените искове за допустими предвид наличното оспорване от ответника на претендираните от ищеца права както в хода на производството по делото,така и извънсъдебно с издаването на АПОС №43/06.11.2008 г. и №181/06.07.2009 г. /на листи 15-18 от делото/,с които се удостоверява право на собственост на Община-Б. върху процесните вещи,респ. поради отказа на кмета на Общината да издаде заповед по чл.64 от ЗОС за отписване на имотите от актовите книги за общинска собственост /така искане на „А.” АД от 24.07.2017 г. на листи 37 и 38 от делото и отказ на кмета,обективиран в писмо изх.№63-22-219/01.08.2017 г. на лист 39 от делото/.Исковете са допустими и предвид разрешението по т.2 от Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор.В случая ищецът е избрал защита чрез установителни искове за собственост,въпреки че не е във владение на процесните поземлен имот,сграда и технологични линии.Същият е преценил за достатъчно с оглед възникналия спор да установи със сила на пресъдено нещо правата си върху изброените обекти спрямо ответната Община-Б.,която с поведението си нарушава тези претендирани права.

Не е спорно по делото,че процесната пречиствателна станция е била изградена именно за нуждите на бившия държавен курортен комплекс „А.”.Така с решение №124/23.04.1969 г. на Комитета за стопанска координация към МС е разпоредено ДЗС-с.Кичево,Варненски окръг да предаде на Комитета по туризма за строеж на пречиствателна станция за к.к. „А.” 16 дка поливна земя /на лист 54 от делото/.В опис-справка на завършени обекти-капитално строителство-„А.” /на лист 40 от делото/ под №23 фигурира пречиствателна станция с визирана дата на започване на строителството 01.01.1969 г. въз основа на строително разрешение №3/16.04.1968 г. и завършване на строителството през юни-юли 1970 г.Логично е именно на субекта,експлоатиращ горния обект,а именно на ТК „***”-А. да се разреши строеж и на т.нар.”Разширение на пречиствателна станция-А.”.С Акт №6/29.06.1988 г. /на лист 29 от делото/ е извършено въвеждане във владение и трасиране на границите на терен от 6 дка за изграждане на горното разширение на пречиствателната станция в полза на посочения инвеститор ТК „***”-А..Теренът от 6 дка е предоставен с цитирано в горния акт решение №КЗ-20/25.11.1987 г. на Комисията за земята при МС.Строителството на разширението е финансирано от ДФ „А.”,правоприемник на ТК „***”-А.,със заемни средства,видно от договор №111-А/04.10.1990 г. за кредит в несоциалистическа валута /на лист 21 от делото/.В протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа „Разширение пречиствателна станция”-к.к.А. от 1993 г. /на листи 25 и сл. от делото/ като инвеститор на обекта е посочено „А.” АД-к.к.А..В разрешение за ползване №57/01.09.1993 г. /на лист 31/,издадено от ДИТСК-гр.София,е визирано,че разширението на пречиствателната станция е собственост на „А.” АД и че е извършено въз основа на разрешение за строеж №45/12.04.1991 г.

Праводателят на ищеца ДФ „А.”-к.к.А. е регистриран с решение №486/25.04.1990 г. по ф.д.№473/1990 г. на ДОС /тогава Толбухински окръжен съд/ на лист 56 от делото и именно тази фирма е била първоначален инвеститор на разширението на пречиствателната станция,изградена през периода 1969-1970 г. за нуждите на к.к.”А.”.Горната ДФ е преобразувана в „А.” ЕАД с държавно имущество с решение от 12.12.1991 г. по ф.д.№473/1990 г. на ДОС /на лист 57/ въз основа на разпореждане №30/30.10.1991 г. на МС /на листи 58-61 от делото/.Строежът на разширението е довършен от инвеститор „А.” ЕАД.В съставените АДС №133/03.08.1995 г. /на лист 32/,удостоверяващ право на собственост на държавата върху празно място от 8 600 кв.м,разположено според описанието в акта до съществуващата пречиствателна станция в землището на с.К.,и АДС №137/22.04.1996 г. /на лист 34/,удостоверяващ собствеността на държавата върху целия терен на пречиствателната станция от 30,6 дка,е посочено изрично,че имотът е предоставен за оперативно управление на праводателя на ищеца „А.” ЕАД-к.к.А..

Фактическият състав на придобивния способ,уреден в чл.17а от ЗППДОбП /отм./,включва следните елементи:държавата да е собственик на конкретното имущество;това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото,което се включва в капитала на търговското дружество.При наличие на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество.Текстът на разпоредбата не включва други елементи-не изисква извършване на други действия като осчетоводяване,заприходяване в баланса,в зависимост от които да е поставено настъпването на прехвърлителния ефект на посочения придобивен способ /в тази насока т.2г от ТР №4/14.03.2016 г. по тълк.д.№4/2014 г. на ОСГК на ВКС/.Горните предпоставки на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ са налице в случая.Праводателят на ищеца-„А.” ЕАД с държавно имущество става собственик съгласно цитираната разпоредба на процесната пречиствателна станция като съвкупност от поземлен имот,сгради и наземни съоръжения към момента на преобразуване на ДФ „А.” в горното търговско дружество по силата на разпореждане №30/30.10.1991 г. на МС.Последното се потвърждава и от решение №1030/23.04.1996 г. по ф.д.№473/1990 г. на ДОС /на лист 324/,с което е регистрирано вписване на увеличение на капитала на преобразуваното дружество „А.” ЕАД в резултат на включване в капитала на правото на собственост върху терена от 30,6 дка на процесната пречиствателна станция /в тази насока и заповед №155/09.04.1996 г. на председателя на Комитета по туризъм при МС на лист 326 от делото/.Видно от извлечението от инвентарната книга на ищцовото дружество /лист 41/ теренът е заприходен от 31.07.1995 г.,а самата пречиствателна станция върху него-от 30.09.1994 г.Обектът е включен и в систематичен регистър на „А.” ЕАД към октомври 1993 г. /лист 43 от делото/.

Че процесната пречиствателна станция като съвкупност от земя,сгради и съоръжения е част от активите на праводателя на ищеца „А.” ЕАД,е видно и от информационния меморандум на „А.” АД от март 1997 г.,изготвен във връзка с приватизацията на дружеството /на листи 330 и сл. от делото/.В раздел 2-„имущество,т.2.1-„терени” е описана земя от 30,6 дка-териториален обхват на „Пречиствателна станция”-А.,а в раздел 2.2.-„сграден фонд”,общофункционални сгради е визирана изрично и пречиствателната станция върху горния терен.По силата на приватизационните договори от 1997 г. и 1998 г. ищцовото дружество „А.” АД придобива правото на собственост върху пречиствателната станция /земя,сгради и съоръжения/,която е част от активите на приватизираното „А.” ЕАД с държавно имущество.

Ответната Община-Б. не се легитимира като собственик на обекта по силата на §7 ал.1 от ПЗР на ЗМСМА,в сила от 17.09.1991 г.Според приложимата т.7 на §7 в редакцията на закона към датата на влизане в сила на същия мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната,енергийната,водоснабдителната,канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система,които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества,преминават в собственост на съответната община с влизане в сила на закона.Към септември 1991 г. процесната пречиствателна станция не е предназначена да обслужва населението на Община-Б..Както вече бе посочено,същата е изградена и експлоатирана от момента на изграждането си,вкл. към горния времеви период,единствено за нуждите на к.к.”А.”.Обектът е без инфраструктурно значение за цялата община.Освен това към септември 1991 г. имотът е в оперативно управление на ДФ „А.”,а от октомври 1991 г. е част от активите на преобразуваното търговско дружество „А.” ЕАД,което също е пречка за придобиване на собствеността от Община-Б..От съществено значение е дали обектът се е водел по баланса на предприятие с държавно имущество към момента на влизане в сила на закона и бил ли е включен впоследствие в уставния фонд на търговско дружество с държавно имущество /в тази насока и отрицателната предпоставка на §7 ал.2 от ПЗР на ЗМСМА,нова-ДВ,бр.49/1995 г./.Очевидно горната пречка за придобиване на собствеността от Общината е налице,като не е изпълнено и изискването обектът да е с инфраструктурно значение за населението на общината.

Липсват доказателства по делото Община-Б. да е придобивала части от процесния имот до сключване на договора за замяна от 25.06.2009 г.В писменото становище на листи 201 и сл. от делото ответната Община навежда за сключен „основен” договор между „А.” и Община-Б. от 19.02.1991 г. с неясно съдържание,който не е представен по делото,тъй като не бил открит в архива на Общината,а ищецът отрича съществуването му.Позовава се на сключено на 15.12.1994 г. между „А.” ЕАД и Общината споразумение,с което изграденият с общи средства обект „Пречиствателна станция А.” бил станал обща собственост на страните при дялове за съсобствениците 58,01% за „А.” ЕАД и 41,99% за Община-Б..Депозираният анекс към договор от 19.02.1991 г.,сключен на 15.12.1994 г. между „А.” ЕАД и Община-Б.,е изключен с определение /лист 523/ в съдебно заседание на 03.10.2018 г. от доказателствата по делото на основание чл.183 ал.1 изр.2 от ГПК,тъй като вмененото на ответната Община задължение да представи оригинала на анекса не е изпълнено /виж определението по чл.183 от ГПК от съдебно заседание на 06.06.2018 г. и изрично отправеното предупреждение за последиците от неизпълнение на задължението за представяне на оригинала към Община-Б.,съдържащо се в определение №409/09.07.2018 г. на листи 393 и сл. от делото/.Но дори и при обсъждане на горното доказателство не може да се обоснове извод за извършена валидна сделка на разпореждане през 1991 г. или 1993 г. от ДФ „А.” или „А.” ЕАД в полза на Общината.Евентуалното влагане на парични средства при изграждане на обекта,което всъщност е голословно твърдение на ответника,няма транслативен ефект.Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,по давност или други способи,предвидени в закон /чл.77 от ЗС/.Влагането на средства за изграждане или подобряване на един чужд недвижим имот може да породи само облигационни правоотношения между собственика и подобрителя по повод извършени подобрения в имота на плоскостта на неоснователното обогатяване,но няма транслативен ефект спрямо собствеността.Предвид изложеното твърдението за придобито от Община-Б. право на собственост върху 41,99% ид.ч. от  процесната пречиствателна станция по силата на договор от 1991 г. и анекс към него от 1994 г. е недоказано.Следователно и удостоверителната сила на АПОС №43/06.11.2008 г. е оборена.

Така към датата на сключване на договор №223/25.06.2009 г. за ликвидиране на съсобственост чрез замяна на недвижими имоти /на лист 127 от делото/ страните по договора Община-Б. и „А.” АД не се легитимират като съсобственици на процесната „Пречиствателна станция за отпадни води-А.”.Към този момент индивидуален собственик на имота е „А.” АД по правоприемство от „А.” ЕАД,а Община-Б. не е титуляр на права върху имота.По силата на договора за замяна Община-Б. прехвърля на „А.” АД собствеността върху нива от 26 690 кв.м-ПИ с идентификатор ** по к.к. на с.**,общ.Б. и нива от 8 000 кв.м-ПИ с идентификатор ** по к.к. на с.Рогачево на обща стойност от 770 900 лв,а „А.” АД прехвърля в замяна на Община-Б. собствеността върху 58,01% идеални части от пречиствателна станция,състояща се от административна сграда с лаборатория,заедно с две технологични линии за пречистване на отпадни води със застроена площ от 22 500 кв.м,ведно с правото на собственост върху терена,представляващ ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на с.К.,общ.Б.,на стойност от 1 578 118 лв.Уговорено е разликата в стойностите на заменените имоти в размер на 807 218 лв да остане за сметка на „А.” АД.По силата на горния договор всъщност не е постигнато ликвидиране на съществуваща между страните съсобственост върху сградите и съоръженията на пречиствателната станция,а постигнатите правни последици се изразяват в създаването на съсобственост върху сградите и съоръженията,като Община-Б. се легитимира по силата на договора като собственик на 58,01% ид.ч. от сградите и съоръженията на пречиствателната станция и на целия терен под тях,а прехвърлителят „А.” АД остава собственик на непрехвърлените от дружеството в полза на Общината 41,99% ид.ч. от сградите и съоръженията.

Поставя се въпросът валиден ли е горният договор за замяна.Визирано е от ищеца сключването му в противоречие на забранителните разпоредби на чл.27 и чл.30 ал.1 от Закона за водите.Според чл.27 от ЗВ правото на собственост върху воден обект,водностопанска система или съоръжение може да принадлежи и общо на две или повече лица,когато тези обекти са разположени в съсобствен имот.В този случай съсобствеността на водния обект,водностопанската система или съоръжение следва съсобствеността на земята,освен ако не е установено друго.Според чл.30 ал.1 от ЗВ придобиването на правото на собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се извършва чрез правна сделка за земята,в която са разположени,или по наследство.Съдът не намира противоречие на процесния договор за замяна с нормата на чл.30 ал.1 от ЗВ,защото при замяната ищецът „А.” АД прехвърля на ответника Община-Б. правото на собственост върху целия терен,върху който е изградена пречиствателната станция,и така е изпълнено условието на цитираната разпоредба да се сключи правна сделка за земята,върху която са разположени съоръженията.Констатира се обаче противоречие с нормата на чл.27 ал.1 изр.1 от ЗВ.С последната разпоредба законодателят е установил принципа на идентичност между субекта на собственост върху земята и върху водните обекти върху нея,като е регламентирал,че две или повече лица могат да притежават в съсобственост воден обект,водностопанска система или съоръжение,но само когато тези обекти са разположени в съсобствен имот,т.е. се изисква съсобственост и върху земята.С договора за замяна от 25.06.2009 г. всъщност се прехвърля на Община-Б. целият терен /целият ПИ с площ от 30,809 дка/,но се създава съсобственост върху пречиствателната станция /сгради и съоръжения/ между Община-Б. и „А.” АД,което противоречи на посочения по-горе принцип.Доколкото „А.” АД не запазва свои права върху терена,дружеството не би могло да участва в съсобствеността на съоръженията върху него,а именно такива са правните последици на сключения договор.Налице е противоречие при сключване на договора с цитираната императивна правна норма на чл.27 ал.1 от ЗВ,обосноваващо нищожност на договора за замяна на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

Наведено е също така липса на решение на ОбС-Б. за сключване на сделката,което я прави нищожна поради липсата на предхождащ сключване на договора административен елемент на сделката.Общински съвет-Б. е взел такова решение,което е обективирано в протокол №29/31.03.2009 г. от заседание на ОбС /листи 211-215 от делото/.Касае се за решение №266/31.03.2009 г.,с което ОбС-Б. дава съгласие да се ликвидира съсобствеността с „А.” АД по отношение на имот-Пречиствателна станция за отпадни води ведно с прилежащия терен,от който имот „А.” АД притежава 58,01% от съоръженията и 100% от прилежащия терен чрез предоставяне в замяна на два земеделски имота на Община-Б. срещу имот на „А.” АД,представляващ 58,01% ид.ч. от пречиствателната станция и целия прилежащ терен.Решението е взето за сключване на договор за ликвидиране на съсобственост чрез замяна и е такова по смисъла на чл.36 ал.1 от ЗОС.В случая с оглед действителните права на страните по сделката върху процесния имот обаче е следвало да се вземе решение не за ликвидиране на съсобственост,каквато не е била налице между страните,а такова по чл.34 ал.2 от ЗОС за сключване на договор за замяна с цел придобиване на собствеността върху прилежащия терен и на ид.част от пречиствателната станция,т.е. за създаване на съсобственост върху съоръженията на обекта.Очевидно такова решение не е взето,а именно такъв е характерът на сключения договор.В този смисъл сделката от 25.06.2009 г. е сключена в нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.2 от ЗОС при липса на изискуемото решение на Общински съвет-Б..Последното е предвидено от закона като предхождащ сключване на договор за възмездно придобиване на имот от Общината административен елемент от смесения ФС на сделката.Сключване на договора при липса на адекватно предхождащо решение на ОбС е осъществено в нарушение на горната императивна правна норма и обосновава нищожност на договора за замяна на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

Договорът за замяна от 25.06.2009 г. е нищожен и поради противоречието му с друга императивна правна норма-тази на чл.40 ал.1 от ЗОС в редакцията й от ДВ,бр.10 от 06.02.2009 г.,действаща към датата на сключване на договора.Разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗОС забранява извършването на замяна на имот-частна общинска собственост с имот-собственост на държавата,на физически лица или на юридически лица,освен в случаите,посочени в закона.Разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗОС допуска извършване на замяна на имот-частна общинска собственост с имот-собственост на ФЛ или на ЮЛ само при няколко лимитивно изброени хипотези:1./когато замяната е единствен способ за прекратяване на съсобствеността на общината и на ФЛ или ЮЛ;2./когато е единствен способ за изпълнение на задължения,произтичащи от международен договор и 3./когато имотите-предмет на замяна са включени в проект за уедряване по чл.37е и 37з от ЗСПЗЗ.В случая Община-Б. е предприела замяна именно на два свои земеделски имота-частна общинска собственост /в тази насока АЧОС №2420/09.03.2006 г. на лист 453 от делото и АЧОС №2422/09.03.2006 г. на лист 455 от делото/ с имот-собственост на „А.” АД.Установи се,че към датата на сключване на договора „А.” АД и Община-Б. не са съсобственици на процесната пречиствателна станция и терена под нея,поради което и договорът не служи за прекратяване на съсобственост между тях,т.е. не е налице хипотезата на чл.40 ал.2 т.1 от ЗОС,позволяваща сключване на договор за замяна.Не са налице очевидно и останалите хипотези на чл.40 ал.2 т.2 и 3 от ЗОС,допускащи замяната.Договорът от 25.06.2009 г. е сключен в нарушение на забранителната норма на чл.40 ал.1 от ЗОС,поради което е нищожен.

При констатацията,че процесният имот не е бил съсобствен между страните към датата на сключване на договора за замяна от 25.06.2009 г. и Община-Б. не е имала никакви права върху него,останалите наведени неособено ясни доводи за нищожност на замяната,които обаче се отнасят до нормативната регламентация на сделки с общински имоти /за допустимост на сделки с имоти,обявени за публична общинска собственост,и незаконосъобразното прилагане на правила по НОРПУРОИ на ОбС-Б. за сделки с имоти-частна общинска собственост;за прилагането на взаимноизключващи се способи за ликвидиране на съсобственост-замяна и делба;за способите за извършване делба между Общината и други ФЛ и ЮЛ/не са относими и не следва да се разглеждат.Неотносимо е спрямо валидността на договора за замяна и възражението,че Общината след горната сделка в нарушение на чл.17 ал.1 от цитираната Наредба на ОбС-Б. е предоставила процесния имот за безвъзмездно управление на „**” ЕООД-Добрич,а не на общинско ЮЛ на бюджетна издръжка,защото този довод няма отношение към сключването на договора и неговото съответствие с императивни правни норми към датата на сключването му,а касае последващи действия на Общината след това.Доколкото съдът вече констатира противоречие на договора за замяна с нормите на чл.27 ал.1 от ЗВ,чл.34 ал.2 от ЗОС и чл.40 ал.1 от ЗОС,обосноваващо нищожност на същия,не се налага обсъждане на евентуално заявените доводи за нищожност поради симулативност на сделката.

Нищожният договор за замяна не е имал транслативен ефект-прехвърляне на правото на собственост на „А.” АД в полза на Община-Б. върху поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на с.К. с площ от 30,809 дка и върху 58,01% ид.части от пречиствателната станция,построена върху горния ПИ и включваща административна сграда с лаборатория и две технологични линии за пречистване на отпадни води.Собственик на целия имот като съвкупност от поземлен имот и построената върху него пречиствателна станция е останал и е към настоящия момент ищецът „А.” АД по силата на приватизационната сделка от 1997 г. и 1998 г.,по която дружеството е придобило активите на праводателя си „А.” ЕАД с държавно имущество,а последното дружество се е легитимирало като собственик на процесния имот по силата на чл.17а от ЗППДОбП /отм./.

Заснемането на процесния ПИ по КВС на землището на с.К. и по кадастралната карта на с.К. е проследено от вещото лице М.Х. в заключението му по допуснатата СТЕ на листи 408 и сл. от делото.Безспорно е установено,че ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта е идентичен на имот №* по КВС,респ. е констатирана идентичност между процесния имот и имота,описан в констативен нотариален акт ** г. на нотариуса О.О.с район на действие БРС,с който е признато правото на собственост на „А.” АД върху процесната пречиствателна станция,включваща административна сграда с лаборатория и две технологични линии за пречистване на отпадни води на застроена площ от 22,5 дка,и терена под нея.Отразените в цитирания нотариален акт права на ищеца отговарят на действителните му права.

От заключението на вещото лице С.Ц. на листи 420 и сл. от делото се установява,че двете технологични линии за пречистване на отпадни води съществуват реално върху терена,изградени са със стоманобетонови стени и дъна.Същите са трайно прикрепени към терена и са непреместваеми,т.е. имат характеристиките на недвижими вещи,респ. на строеж.Технологичните линии включват груби и фини решетки-Т1 вход-вход на отпадните води от с.К. и к.к.А.;отвесни пясъкозадържатели-2 бр.;биобасейни-2 бр. тип „Кесенер”;изсушителни полета-4 бр. /по 2 бр. за всеки от пясъкозадържателите-позиция 2/;окислително езеро;помпена станция регенерирана утайка;изсушителни полета-големи-5 бр. за сушене на излишната активна утайка;помпена станция за отпадни води,идващи от с.К.-2 бр.;вторични радиални утаители-2 бр.;помпена станция за активна утайка-сграда;камери за регенерирана активна утайка-4 бр.;емшери-5 групи по 4 бр.-общо 20 бр. кръгли кладенци,утайници;измервателно устройство-дебитомер;хлораторно,оперативна зала и административна сграда с лаборатория.

С оглед изложеното съдът намира предявените искове за основателни и следва да ги уважи.На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените от него разноски по делото.Такива са сторени,както следва:7 923,11 лв-ДТ за водене на делото след връщане на надвнесена ДТ в размер на 30 044,89 лв от първоначално внесената такава в размер на 37 968 лв;10 лв-ДТ за издаване на съдебни удостоверения и 1,50 лв банкова такса за превод /листи 129 и 140 от делото/;24 лв-ДТ за преписи и 1,50 лв банкова такса /лист 175/;1 065,47 лв-възнаграждения на вещи лица /платежни нареждания на листи 308,504 и 505/;111 600 лв-адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС,изплатено съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.09.2017 г. на лист 495,анекс към него на лист 496,фактури и платежни нареждания на листи 497-503 от делото.

Наведено е от ответника Община-Б. възражение за прекомерност на горното адвокатско възнаграждение,съдържащо се в писменото становище на листи 449 и сл. от делото,докладвано в последното съдебно заседание пред ДОС на 03.10.2018 г.Възражението е основателно и следва да бъде уважено.При посочена цена на исковете от 183 355,50 лв /с предмет ПИ и сграда/ и от 608 955 лв /с предмет двете технологични линии/,т.е. защитаван материален интерес в размер на 792 310,50 лв,дължимото за първата инстанция минимално адвокатско възнаграждение е в размера по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г.,а именно 17 376,21 лв.Изплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 93 000 лв без ДДС,респ. в размер на 111 600 лв с вкл.ДДС,е прекомерно.Делото действително се отличава със значителна правна и фактическа сложност,но последната не може да обоснове заплащане на възнаграждение над пет пъти по-високо от минималното.Следва да се присъди възнаграждение в намален размер от 35 000 лв без ДДС,респ. 42 000 лв с вкл.ДДС.Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 51 025,58 лв.

Поради уважаване на исковете ответникът няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                            

 

 

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община-гр.Б.,че „А.” АД-к.к.А.,с.О.,общ.Б. е собственик по правоприемство от „А.” ЕАД с държавно имущество и по силата на договори за приватизационна продажба на акции от 17.11.1997 г. и от 24.06.1998 г. на следния недвижим имот:поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на с.К.,общ.Б.,обл.Добрич с площ от 30,809 дка ведно с построената върху него пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка,включваща административна сграда с лаборатория,съставляваща сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на с.К.,общ.Б.,обл.Добрич,както и две технологични линии за пречистване на отпадни води,изградени в горния поземлен имот,включващи груби и фини решетки-Т1 вход-вход на отпадните води от с.К. и к.к.А.;отвесни пясъкозадържатели-2 бр.;биобасейни-2 бр. тип „Кесенер”;изсушителни полета-4 бр. /по 2 бр. за всеки от пясъкозадържателите/;окислително езеро;помпена станция регенерирана утайка;изсушителни полета-големи-5 бр. за сушене на излишната активна утайка;помпена станция за отпадни води,идващи от с.К.-2 бр.;вторични радиални утаители-2 бр.;помпена станция за активна утайка-сграда;камери за регенерирана активна утайка-4 бр.;емшери-5 групи по 4 бр.-общо 20 бр. кръгли кладенци,утайници;измервателно устройство-дебитомер;хлораторно,оперативна зала.

ОСЪЖДА Община-гр.Б. да заплати на „А.” АД-к.к.А.,с.О.,общ.Б. сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 51 025,58 лв /петдесет и една хиляди двадесет и пет лева и 58 стотинки/.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: