РЕШЕНИЕ

№267

гр.Добрич,05.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на дванадесети ноември през 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №225 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№1091/24.04.2018г. от Ю.И.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв.К.Т., срещу решение №52/17.04.2018г. по гр.д.№596/2017г.на ТРС, в частта, в която се ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание  чл. 127а ал.2 от СК на малолетното дете У. Н.Н. с ЕГН **********, с родители майка Ю.И. М.с ЕГН ********** и баща Н. Н.М. с ЕГН ********** , ДА ПЪТУВА извън пределите на РБ-да напуска територията на РБ придружавано от бащата – Н. Н.М. с ЕГН ********** , без да е необходимо за целта съгласието на майката Ю.И. М.с ЕГН **********, като осъществяват неограничен брой пътувания за срок от 4/ четири / години ,считано от дата на влизане в законна сила на настоящото решение от РБ до страни от ЕС по специално Ф. ,с цел туризъм и гостуване, и на основание чл.127а,ал.4 от СК е допуснато предварително изпълнение на решението.

Счита решението в обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно и постановено в несъответствие с фактите по делото и събраните доказателства. Порочността му аргументира с произнасяне свръх петитум- при липсата на параметри на разрешеното пътуване – за кой период, кога, с кого, къде, в кои държави от ЕС ще пребивава детето, както и с допускането на предварително изпълнение на решението без да е поискано от страната. Излагат се обстоятелства и за отношенията между страните по повод изпълнението на предходно решение за предоставяне на родителски права и упражняване на лични контакти от не упражняващия права родител и се извежда извод, че настоящото решение допринася за отчуждаване на детето от майката

По подадената от Ю.И.М. въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК Н. Н.М. не е депозирал писмен отговор, не изразява становище и в хода на производството.

При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 18.04.2018г., жалбата, депозирана в деловодството на ДРС 24.04.2018г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, страна-ответник в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение.

ДОСразгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№596/2017г. на Районен съд гр.Т. е образувано по искова молба вх.№2569/17.10.2017г.подадена от Н. Н.М. с ЕГН ********** ***, срещу Ю.И.М. с ЕГН ********** ***, като родители на малолетния У. Н.Н. с ЕГН **********. В нея са изложени твърдения за предоставени на ищеца като баща родителски права по отношение на детето У.; за временна трудова заетост на родителите на бащата на детето в РФ.; за издаден със съгласието на двамата родители на детето на задграничен паспорт с валидност до 2017г., пътуване и престой на детето заедно с бащата в РФ.; за изтичане срока на валидност на задграничния паспорт и липсата понастоящем на съгласие на майката относно снабдяване със задграничен паспорт. Формулирано е искане за заместващо съгласието на майката решение на съда за снабдяване на детето със задграничен паспорт, който „ни е необходим, тъй като ни предстои заминаване за Ф., където работим”, като бъде взето предвид, че „изтича отпуската и трябва да заминем за Ф. където работим”.

При така изложените обстоятелства и формулирано искане районният съд е приел, че е сезиран за разрешаване на спор между родителите на малолетния У. относно снабдяване на детето със задграничен паспорт и пътуване с бащата в държави членки на ЕСи обратно до РБ, и пребиваване във Френската република/определение л.46 от делото на ТРС/, който спор е разрешил с постановяване на обжалваното решение. Със същото решение съдът се е произнесъл и по исковата претенция на майката за промяна на родителски права, като я отхвърлил, в която част решението не е обжалвано.

В предмета на въззивното производство, съобразно изложените във въззивната жалба на майката указания за пороци на решение №52/17.04.2018г. по гр.д.№596/2017г.на ТРС и заявеното искане за отмяна на същото в частта, „в която се уважава първоначалния иск по чл.127а от СК”, е спора между родителите относно пътуването на детето зад граница. Въпреки заявеното непрецизно общо искане от въззивницата за отмяна на решението по „първоначалния иск по чл.127а от СК”, изложените в жалбата и оплаквания нямат отношение към спора относно снабдяване на детето със задграничен паспорт, поради което и настоящата инстанция приема, че не е упражнено право на обжалване на решението в тази част и този спор не е в предмета на въззивното производство.

При преценка на въззивната инстанция, че изложените в исковата молба на Н. Н.М. обстоятелства и формулираното искане не дават възможност за преценка относно спорните между родителите въпроси и какво точно искане се поставя пред съда, респ. дали от съда се иска освен разрешение за снабдяване със задграничен паспорт, и разрешение за пътуване на детето без съгласието на неговата майка, с определение №315/30.05.2018г. на ищеца Н. Н.М. е указано в едноседмичен срок от получаване препис от същото, с писмена молба, с препис за ответницата, да отстрани нередовностите на исковата молба съобразно мотивите на същото, а именно: да конкретизира искането си, като в случай, че иска от съда да разреши и пътуване на детето без съгласието на неговата майка, да изложи обстоятелства относно периода от време на пътуването, държавата, целта на пътуването, продължителността на престоя, мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в чуждата държава, като е предупреден и за последиците от неизпълнение на указаното. Определението е връчено на ищеца чрез представляващия го адвокат Д.Ц. на 13.07.2018г. В указания от съда срок, изтекъл на 20.07.2018г., не са предприети лично от ищеца или от упълномощения адвокат следващите се процесуални действия във връзка с указаното, при което в границите на решаващата дейност на съда съобразно, обстоятелствата , на които ищецът се позовава и искането, което е формулирал, е само спора за снабдяване на детето със задграничен паспорт.

При това положение настоящата инстанция намира, че постановеното от районния съд решение в частта относно пътуване на детето без съгласието на неговата майка е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск/чл.270 ал.3 от ГПК/. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Правната квалификация се определя от съда съобразно въведените твърдения. В случая ищецът е изложил твърдения относими единствено към спор между родителите относно снабдяване на детето със задграничен паспорт. Указанието, че същия е необходим , „тъй като предстои заминаване за Ф. където работим” не е достатъчно да се приеме, че се иска от съда и разрешение, заместващо съгласието на майката за пътуване на детето „до страни от ЕС по специално Ф. ,с цел туризъм и гостуване”. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 от ГПК/ съдът се е произнесъл по предмет, определен въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала , т.е за който не е бил сезиран, дадената защита е извън предметната рамка на спора и решението е недопустимо. По тези съображения постановеното решение, в частта, в която е разрешен спор между родителите за пътуване на детето У. „до страни от ЕС по специално Ф. ,с цел туризъм и гостуване” като е дадено заместващо съгласието на майката разрешение за пътувания, при липса на процесуална възможност за разрешаване на спор, с който съдът не е сезиран, е недопустимо и следва на основание чл.270, ал.3 от ГПК да бъде обезсилено.

При този изход от спора пред въззивната инстанция, право на разноски има ответницата, заела позицията на въззивник, но такива за първоинстанционното производство не следва да и се присъждат по причина, че липсват доказателства за сторени разходи във връзка със защитата и по спор относно пътуването на детето в чужбина/няма данни за платен на упълномощения адвокат адвокатски хонорар, а платената държавна такса е за разглеждане на предявения от нея иск за промяна на родителски права/, а за въззивната инстанция - поради липса на заявено искане за присъждане на разноски, ако и да е удостоверила извършването на разходи за държавна такса.

С оглед гореизложеното, ДОСР Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение №52/17.04.2018г. по гр.д.№596/2017г.на ТРС, в частта, в която се ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а ал.2 от СК на малолетното дете У. Н.Н. с ЕГН **********, с родители майка Ю.И. М.с ЕГН ********** и баща Н. Н.М. с ЕГН ********** , ДА ПЪТУВА извън пределите на РБ-да напуска територията на РБпридружавано от бащата – Н. Н.М. с ЕГН ********** , без да е необходимо за целта съгласието на майката Ю.И. М.с ЕГН **********, като осъществяват неограничен брой пътувания за срок от 4/ четири / години ,считано от дата на влизане в законна сила на настоящото решение, от РБ до страни от ЕС по специално Ф. ,с цел туризъм и гостуване.

Решението на основание чл.280, ал.3 от ГПК е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.