Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 263
гр.Д.
03.12.*18 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият
окръжен съд
гражданско отделение
На
седми ноември *18
год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Секретар:П.
МИТЕВА
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №228 по описа за *18 год.,
за
да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от
ГПК.Подадена е въззивна жалба от Д.С.С. *** срещу решение №243/*.03.*18 г. по
гр.д.№1007/*17 г. на Д.кия районен съд,с което е прогласен по
иска,предявен от С.С.В.,заместена в хода
на делото от С.Д.С.,срещу Д.С.С.,на основание чл.40 от ЗЗД за недействителен
като сключен при договаряне на представляващ и купувач във вреда на
представлявания продавач договор за покупко-продажба от 31.01.*17 г. на недвижим имот-МАГАЗИН №1 с площ от 17,17 кв.м,находящ се в град Д.,представляващ
имот с идентификатор ***по кадастралната карта на град Д.,обективиран в нотариален акт №*,том І,дело №* от 31.01.*17
г. на нотариус Е. З.;признато е за установено
по отношение на С.С.В.,заместена в хода на делото от С.Д.С.,и Д.С.С.,че С.Д.С.
е собственик на гореописания имот,като Д.С.С. е осъден да предаде владението
върху имота на С.Д.С.,респ. Д.С.С. е осъден да заплати на С.Д.С. разноски по делото.Във въззивната жалба са развити
доводи за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по
недопустими искове,предявени от несъществуващ правен субект-починалата в деня
на постъпване на исковата молба в съда в 7,30 ч. сутринта на 13.03.*17 г.
първоначална ищца по делото С.С.В..В тази връзка се сочи,че районният съд не е
обсъдил доводите на ответника по делото Д.С. относно нередовността на
товарителницата,удостоверяваща изпращането и получаването на куриерската
пратка,съдържаща процесната искова молба,а именно липсата на подписи на
подателя и получателя и час на доставка.Не били обсъдени и други нарушения по
извършване на доставката на пратката относно срок на доставяне.Навеждат се и
допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка с оспорване
истинността на горната товарителница и в частност на изписаната в нея дата на
изпращане,а именно 1./неоткрито производство по чл.193 от ГПК по оспорване
истинността на процесната товарителница,издадена от куриера „Б.Е.К.” ООД,в
частта на посочената дата на изпращане на пратката;2./липса на изрични указания
за значението на извършеното оспорване и 3./неизвършване разпределение на
доказателствената тежест по оспорването.Неправилни били и изводите на районния
съд по същество на спора.Решението било необосновано-не били обсъдени събраните
доказателства и липсвали мотиви кои от доказателствата са ценени за крайния
извод.Съдът се задоволил с голословните твърдения на ищеца относно разлика в
продажната и данъчната цена на имота.Не бил извършен анализ относно наличие на
предпоставките на чл.40 от ЗЗД.Не било взето предвид,че прехвърлителката е
запазила вещното право на ползване върху имота.Настоява се за отмяна на обжалваното
решение и за отхвърляне на исковете.Претендират се стоР.те по делото разноски.
В отговор на въззивната жалба и в хода на въззивното
производство въззиваемият С.Д.С. *** изразява становище за неоснователност на
същата и настоява при оспорване на всички доводи и възражения на въззивника за
потвърждаване на първоинстанционното решение.Претендира стоР.те от него
разноски във въззивната инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият
окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по
чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение
на 26.03.*18 г.,а жалбата е подадена на 05.04.*18 г. при изтекъл за страната
срок за въззивно обжалване на 13.04.*18 г. предвид спиране теченето на срока
през дните на Великденските официални празници 06.04-09.04.*18 г. вкл. по
смисъла на чл.61 ал.2 от ГПК/.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и
подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с
правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана
по същество,жалбата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено
от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и
разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими
искове.Съдът намира исковете за допустими по следните съображения:
Гр.д.№1007/*17 г. на ДРС е образувано по повод искова
молба вх.№4288/13.03.*17 г.,с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове от С.С.В.от гр.Д. срещу Д.С.С. ***,както следва:
1.иск на основание чл.40 от ЗЗД за прогласяване
недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот,представляващ магазин №1 с административен адрес гр.Д.,ул.”***” №9,ет.1,с
площ от 17,17 кв.м,съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по
кадастралната карта на гр.Д.,намиращ се в сграда с идентификатор ***.1,разположена
в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града,ведно с
0,010836 % ид.ч. от общите части на сградата и 3,02 % ид.ч.,равняващи се на
9,30 кв.м,от правото на собственост върху дворното място,сключен между С.С.В.като
продавач,действаща чрез пълномощника си Д.С.С.,и Д.С.С. като купувач,който
договор е обективиран в нотариален акт №*,т.І,рег.№179,д.№*/31.01.*17 г. на
нотариуса Е.З.с район на действие ДРС,поради сключването му при договаряне във
вреда на представлявания продавач;
2.ревандикационен иск на основание чл.108 от ЗС за
установяване правото на собственост на ищцата върху описания по-горе имот и
осъждане на ответника да й предаде владението върху имота.
Исковата молба е входирана в ДРС на 13.03.*17 г.
очевидно след началото на работния ден,т.е. след 8,00 часа.Според представения
препис-извлечение от акт за смърт №03*/13.03.*17 г. /на лист 109 от делото на
ДРС/ първоначалната ищца по делото С.С.В. е починала на 13.03.*17 г. в 7,30
часа,т.е. преди постъпване на исковата молба в съда.Според
товарителницата,издадена от куриера,доставил пратката,”Б.Е.К.” ООД /на лист 16
и лист *5 от делото на ДРС/,исковата молба е изпратена чрез куриерската служба
на 09.03.*17 г. /четвъртък/ в 18,24 часа от изпращач Адвокатско дружество „Г. и …”,респ. е
доставена в ДРС на 13.03.*17 г. /понеделник/ в 11,00 ч.Изпращането е сторено
приживе на ищцата,респ. доставянето в съда-след нейната смърт.Ответникът в
отговора на исковата молба е оспорил датата на изпращане на исковата
молба,визирана в цитираната товарителница.Съмнения за него е породил фактът,че
в товарителницата липсват печат и подписи на изпращач и получател;че пратката е
приета след уговореното в ОУ на „Б.Е.К.” ООД /листи *8-160 от делото на ДРС/
време за приемане на пратки в 18,24 ч.;че пратката не е доставена според
поръчаното на 10.03.*17 г. петък /забел. в товарителницата е посочена услуга
„Градски куриер
Релевантно за спора е удостоверяването,че исковата
молба е подадена чрез куриер на 09.03.*17 г.,т.е. приживе на ищцата С. В..Доводите
на ответника относно часа на приемане на пратката и относно неспазване на срока
за доставянето й,които касаят евентуално нарушение на ОУ на куриерското
дружество,имат значение единствено в отношенията между дружеството и изпращача,но
са ирелевантни за спора и не следва да се обсъждат.
Въз основа на събраните по делото
доказателства,обсъдени в тяхната съвкупност,се достига до извод за подаване на
исковата молба чрез лицензиран пощенски оператор-куриер на дата 09.03.*17 г.,т.е.
преди смъртта на ищцата С. В..Следователно съдът е валидно сезиран с
предявените искове,изхождащи от съществуващ към датата на подаване на исковата
молба правен субект.Предявените искове са допустими,респ. и постановеното по
тях решение е допустимо.
Смъртта на ищцата се явява настъпила в
хода на висящо исково производство,поради което правилно на основание чл.227 от
ГПК на мястото на починалата ищца е конституиран като ищец правоприемникът й С.Д.С.-неин
единствен наследник по закон,син на починалата съгласно представеното удостовеР.е
за наследници на лист 27 от делото на ДРС.
Първоинстанционното решение е неправилно
и следва да бъде отменено,респ. предявените искове следва да бъдат отхвърлени
поради следните съображения:
В исковата молба е налице позоваване на
факта на уговорената с процесната сделка продажна цена от 9 700 лв,която е
дори по-ниска от данъчната оценка на имота от 14 637,60 лв и многократно
по-ниска от реалната пазарна цена на същия.От горния факт се извежда твърдяното
договаряне между пълномощника на продавачката и купувача по сделката във вреда
на представляваната продавачка.
Ответникът Д. Сп.С. оспорва
основателността на иска по чл.40 от ЗЗД,като навежда довод,че ниската продажна
цена е обусловена от запазеното пожизнено право на ползване на продавачката
върху имота.Освен това същият действал в рамките на обема на предоставената му
с пълномощното от продавачката представителна власт да продаде имота,на когото
прецени и за каквато сума намери за добре.
Видно от нотариален акт №*,т.І,рег.№179,д.№*/31.01.*17
г. на нотариуса Е.З.с район на действие ДРС,продавачката С.С.В.е действала при
сключване на процесния договор за покупко-продажба чрез пълномощник Д.С.С.,който
е и купувач по сделката.Имотът е продаден на цена 9 700 лв при посочена в
акта данъчна оценка на продавания имот от 14 637,60 лв.Продавачката С.В.си
запазва пожизнено вещно право на ползване върху процесния магазин.
Не е спорно по делото,че продавачката С.С.В.е
баба по бащина линия на пълномощника и купувач Д.С.С..Последният е син на
заместилия първоначалната ищца неин син С.Д.С..Ответникът Д. Сп. С. е син и на
лицето Р. Б.,починала на 26.09.*17 г. /виж удостовеР.ето за наследници на лист *7
от делото на ДРС/,която не е спорно,че е бивша снаха на продавачката по
процесния договор,респ. бивша съпруга на настоящия ищец С. Д.С. /в тази насока
и показанията на свидетелката П. В.-М.С.-настояща съпруга на ищеца,която
споделя,че след прехвърляне на имота на Д. наемът от същия бил получаван от
бившата снаха на продавачката,т.е. от майката на Д.-Р. Божкова/.
От приложеното към нот.д.№*/31.01.*17 г.
пълномощно /лист 82 от делото на ДРС/ е видно,че С.С.В. е упълномощила с
пълномощно рег.№175/30.01.*17 г. на нотариуса Евг.З. внука си Д.С.С. с правото
да се разпорежда с процесния магазин и с наследствените й недвижими имоти в
землището на с.П.,общ.Г.,като ги продаде на когото прецени и на цена,каквато
прецени,вкл. да договаря сам със себе си.
Действията на С.С.В. от края на *16 г. и
началото на *17 г. сочат на стремеж същата да лиши единствения си син С.С. от бъдещо
наследство,респ. да осигури имуществено единствения си внук Д.С.,като не се
твърди от страните предприетите от нея сделки на разпореждания с недвижими
имоти да са извършени със знанието и съгласието на нейния син С..През този
период същата е предприела множество сделки на разпореждания със свои имоти,чрез
които тенденциозно е обогатила своя внук Д.-така съгласно нотариален акт
№29,т.ІІ,рег.№2134,д.№131/29.12.*16 г. на нотариуса Евг.З. /лист 133 от делото
на ДРС/ същата е дарила на 29.12.*16 г. на своя внук Д. Сп.С. 1/4 ид.ч. от
жилище-апартамент №6 в гр.Д.,ул.”***” №55,вх.Г,1/4 ид.ч. от гараж №10 на същия
адрес и 1/4 ид.ч. от поземлен имот-нива от 22,001 дка с идентификатор ***.* по
кадастралната карта на гр.Д. при запазване на пожизнено право на ползване върху
имотите.На същата дата 29.12.*16 г. В. продава отново при запазено пожизнено
право на ползване на внука си Д.С. 1/2 ид.ч. от описаните по-горе апартамент и
гараж и 1/4 ид.ч. от описаната нива за сума от 9 500 лв при данъчна оценка
на посочените идеални части от имоти в размер на 26 255,83 лв,т.е. също
при уговорена продажна цена значително под размера на данъчната оценка /нот.акт
№30,т.ІІ,рег.№2135,д.№132/29.12.*16 г. на нотариуса Евг.З. на лист 135 от
делото на ДРС/.Двете посочени сделки са сключени с личното участие на
прехвърлителката,т.е. същата сама,а не чрез пълномощник,е изразила воля
продажбата по втората сделка да се извърши при посочената ниска цена,която е
почти три пъти по-ниска от данъчната оценка.Поведението й по сключване на
цитирания договор за даР.е и договора за продажба от 29.12.*16 г. сочи на нейни
съзнателни действия,обосновани от вътрешни отношения в семейството между роднини,за
облагодетелстване на внука й Д..В продължение на горната си линия на поведение на
30.01.*17 г. В. упълномощава внука си Д.С. да се разпореди и с процесния
магазин в гр.Д.,както и с наследствени земеделски имоти в землището на с.П.,общ.Г..На 31.01.*17 г. вече чрез пълномощника на
продавачката е сключен процесният договор за продажба на магазина,като чрез
пълномощника Д.С. са сключени и два договора за продажба на земеделски земи в
землището на с.П. на 08.02.*17 г.-с единия е продаден имот на третото лице Ж.Ж.,а
чрез другия собствеността е прехвърлена на самия пълномощник Д.С. /така
нотариални актове на листи 138 и 140 от делото на ДРС/.Горното поведение на С.В.е
продиктувано от влошени междуличностни отношения със сина й С.С. и втората му
съпруга,за които по делото не са събрани обилни доказателства,но това се
подразбира от показанията на свидетелката П. Спасова,настояща съпруга на С.С.,която
споменава,че те със съпруга й С. „оправяли магазина” в началото и съпругът й
намерил наемателка,за да помогне на майка си да изкарва някакви пари,като
тогава те и С.В.„били в добри отношения”.Изказването индицира последващо влошаване
на отношенията.Едва в писмената защита,депозирана от ответника Д.С. в първата
инстанция,се споменава за водени през *16 г. от неговия баща и син на
прехвърлителката С.С. дела срещу С. В.,едното от които за поставянето й под
запрещение,приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на иска.Този факт е
изнесен отново и във въззивната жалба,като същият не е оспорен от насрещната
страна.Очевидно е,че влошаването на личните отношения между майка и син е
мотивирало С.В.да предприеме разпореждането със собствените й недвижими имоти.Същата
е прехвърлила имотите безвъзмездно /чрез даР.е/ или възмездно /чрез продажба/
на своя внук Д.С.,но съзнателно на ниска продажна цена с очевидната цел да го
обогати.Нейната основна цел е била да се разпореди с имотите в полза на внука
си,а не толкова да се обогати тя самата от сделките.Това обстоятелство и
близката родствена връзка между прехвърлител и приобретател обяснява и
уговорената ниска продажна цена.
За да е налице ФС на чл.40 от ЗЗД,следва
да се докаже наличието на увреждане на прехвърлителката към датата на сключване
на процесния договор /обективен елемент/ и споразумяване между представителя и
насрещната страна по договора за увреждане на представлявания /субективен
елемент/.Изводът за наличие на увреждане се основава на съвкупна преценка на
обстоятелствата по всеки конкретен случай,а под споразумяване между
представителя и насрещната страна не се разбира наличие на изричен сговор между
тях,а се зачита обективираната в самия договор тяхна недобросъвестност-знание
/осъзнаване/,че сключеният договор обективно уврежда представлявания /така
мотивите към т.3 от ТР №5/12.12.*16 г. по тълк.д.№5/*14 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая е безспорно установено,че
уговорената продажна цена по договора за продажба на магазина в размер на
9 700 лв е значително по-ниска дори от данъчната оценка,която към датата
на сделката е била в размер на 14 637,60 лв /в тази насока и депозираното
пред нотариуса удостовеР.е за данъчна оценка на лист 81 от делото на ДРС/.По
делото е изготвено заключение по допусната съдебно-оценъчна експертиза /листи
110-112 от делото на ДРС/,според което пазарната цена на процесния имот към
датата на сделката възлиза на **640 лв,т.е. е повече от два пъти по-висока от
уговорената продажна цена.От мотивировката на експерта в заключението и
обясненията му в съдебно заседание обаче става ясно,че същият не е взел предвид
и приспаднал от пазарната цена евентуалната стойност на учреденото в полза на
продавачката по сделката пожизнено право на ползване на имота.Горната цена е
такава за имота без отчитане на посочената вещна тежест върху него.
Съществено при определяне пазарната цена
на продавания имот е отчитане на обстоятелството,че върху имота тежи учредено в
полза на прехвърлителката пожизнено вещно право на ползване.Такова е било
учредено в нейна полза и по цитираните по-горе сделки от 29.12.*16 г. /даР.е и
продажба/.
Според съда соченото драстично разминаване между
уговорена и действителна пазарна цена на процесния имот не е налице.Запазеното
право на ползване е вещно право върху чужд имот,което се погасява със смъртта
на титуляра си,ако не е уговорен по-кратък срок /чл.59 ал.1 от ЗС/.В случая то
е учредено като пожизнено.По силата на процесния договор за продажба С.В.прехвърля
чрез пълномощника си Д.С. в полза на купувача Д.С. „голото” право на
собственост върху магазина,лишено от основен елемент-правото на ползване и
правото на получаване на добивите от вещта,които се запазват в патримониума на
титуляра на вещното право на ползване.Лишаването на собственика от горните
права го лишава напълно от ползите от вещта.Той е формален притежател на
вещта,но няма никакви дивиденти от нея.Този факт неминуемо се отразява на
пазарната цена на такива имоти с учредено пожизнено право на ползване върху тях
в полза на трето лице.Запазеното право на ползване е пречка за реализиране на
непосредствен доход от имота от собственика на същия,което определено
ограничава и дори свежда до минимум търсенето и предлагането на такива
имоти.Сделки с имоти,обременени с ограничено право на ползване,по правило се
извършват само между роднини във връзка с техни вътрешни имуществени и семейни
отношения.Горното е логично,защото трето лице няма интерес да придобие имот,от
който неопределен период от време няма да може да получава дивиденти.В този
смисъл посочената от вещото лице пазарна цена на процесния магазин към датата
на продажбата от 31.01.*17 г. не е относима към този имот предвид факта,че
върху същия е учредено право на ползване,което драстично намалява пазарната му
цена поради липсата на търсене на такива имоти на свободния пазар и я свежда на
практика до размер дори под данъчната му оценка.В този смисъл не се констатира
нееквивалентност на престациите по процесния договор за продажба поради
драстично разминаване между уговорена и действителна пазарна цена на продадения
имот,поради което и не може да се приеме,че сделката е сключена от
представителя във вреда на представлявания продавач.Последният извод и констатациите
за действителните цели на продавачката В. по извършените от нея сделки с
недвижими имоти вследствие отношенията между нея и сина й С.,респ. между нея и
внука й Д.,обосновават становище за липса на увреждане на прехвърлителката.Следователно
не са налице елементите от ФС на разпоредбата на чл.40 от ЗЗД,обуславящи
недействителност на процесния договор за продажба.Искът на основание чл.40 от
ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
След като продажбата,обективирана в нотариален акт №*,т.І,рег.№179,д.№*/*17
г.,е валидна,то следва,че продавачката и първоначална ищца по делото С.С.В.валидно
се е разпоредила с правото си на собственост върху процесния магазин в полза на
ответника Д.С.С. и договорът е имал транслативен ефект,т.е. С. В.,респ. след
нейната смърт по наследяване наследникът й по закон С.Д.С.,не се легитимира
понастоящем като собственик на имота,а такъв е ответникът по спора.Магазинът е
бил предмет на последващо разпореждане от приобретателя Д.С.С.,който го дарява
на своята майка Р. Б. на 27.02.*17 г. /така нотариален акт
№47,т.І,рег.№510,д.№31/27.02.*17 г. на нотариуса Евг.З. на лист 142 от делото
на ДРС/.Надарената Р. Б.Петрова е починала на 26.09.*17 г. и по наследяване
имотът е преминал отново в патримониума на нейния единствен наследник по
закон-на сина й Д.С.С. /удостовеР.е за наследници на лист *7 от делото на ДРС/.Последният
владее имота на годно правно основание като негов собственик.Поради липса на
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.108 от ЗС ревандикационният
иск се явява неоснователен и също подлежи на отхвърляне.
При този изход от спора /отмяна на първоинстанционното
решение и отхвърляне на предявените искове/ право на разноски за двете
инстанции до момента на основание чл.78 ал.3 от ГПК има ответникът по делото и
въззивник Д.С.С.,който изрично ги е претендирал.Ищецът и въззиваем С.Д.С. няма
право на разноски в двете инстанции поради отхвърляне на исковете му.
В първата инстанция Д. Сп.С. е сторил разноски,както
следва:5 лв ДТ за издаване на съдебно удостовеР.е и 5 лв банкова такса за
превода;900 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от страната в брой съгласно
договора за правна защита и съдействие на лист 189 от делото на ДРС.Наведено е
от ищцовата страна възражение за прекомерност на горното адвокатско
възнаграждение,което е неоснователно.При цена на всеки от двата иска от по
14 611,80 лв /виж молбата на лист 45 от делото на ДРС/ дължимото по всеки
от тях минимално адвокатско възнаграждение за една инстанция е в размера по
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.*04 г.,а именно от по 968,35 лв на иск или
общо по двата иска в размер на 1 936,70 лв.По този род искове дори
регламентираното минимално възнаграждение с разпоредбите на чл.7 ал.5 и ал.6 от
Наредбата,под което не може да се определя такова,е от по 600 лв за всеки от
тях или за двата предявени иска в общ размер от 1 *0 лв.Освен това според
чл.7 ал.8 от Наредбата при провеждане по делото на повече от две заседания в
една инстанция се полагат по още 100 лв възнаграждение за всяко заседание след
второто /в първата инстанция са проведени четири открити съдебни заседания/.Очевидно
платеното от ответника възнаграждение в размер на 900 лв е дори под размера на
предвидените минималните възнаграждения за тези искове и не подлежи на
намаляване като прекомерно.Така в полза на Д.С. следва да се присъдят за първата
инстанция разноски в размер на 910 лв.
За въззивната инстанция следва да му се присъдят
разноски в общ размер от 299,12 лв,от които 146,12 лв ДТ за въззивното
обжалване и 1,50 лв банкова такса;*0 лв възнаграждение за вещо лице и 1,50 лв
банкова такса.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №243/*.03.*18 г. по гр.д.№1007/*17 г.
на Д.кия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от С.С.В.с ЕГН **********
от гр.Д.,починала в хода на делото и заместена на основание чл.227 от ГПК от
наследника си по закон С.Д.С. с ЕГН ********** ***,срещу Д.С.С. с ЕГН **********
***,с които се настоява за 1./прогласяване на основание чл.40 от ЗЗД
недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот,представляващ магазин №1 с административен адрес гр.Д.,ул.”***” №9,ет.1,с
площ от 17,17 кв.м,съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по
кадастралната карта на гр.Д.,намиращ се в сграда с идентификатор ***.1,разположена
в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града,ведно с
0,010836 % ид.ч. от общите части на сградата и 3,02 % ид.ч.,равняващи се на
9,30 кв.м,от правото на собственост върху дворното място,сключен между С.С.В.като
продавач,действаща чрез пълномощника си Д.С.С.,и Д.С.С. като купувач,който
договор е обективиран в нотариален акт №*,т.І,рег.№179,д.№*/31.01.*17 г. на
нотариуса Е.З.с район на действие ДРС,поради сключването му при договаряне във
вреда на представлявания продавач;2./за установяване на основание чл.108 от ЗС
правото на собственост на С.С.В.с ЕГН ********** от гр.Д.,починала в хода на
делото и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследника си по закон С.Д.С.
с ЕГН ********** ***,върху описания по-горе недвижим имот и за осъждане на Д.С.С.
с ЕГН ********** *** да предаде на ищеца владението върху имота.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.С.
с ЕГН ********** *** стоР. в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 910 лв /деветстотин и десет лева/.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.С.
с ЕГН ********** *** стоР. във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски
в размер на 299,12 лв /двеста деветдесет и девет лева и 12 стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.