Р Е Ш Е Н И Е

№ 292

гр.Д. 28.12.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОС гражданско отделение

На пети декември 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

гражданско дело №231 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба с вх.№3299/25.05.2018 г.,с която е предявен иск на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Й.С.С. *** срещу Прокуратурата на РБ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 50 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу нея полицейско производство по дознание №1357/2000 г. по описа на І РПУ-гр.Д.,образувано с постановление от 30.05.2000 г. на Районна прокуратура-гр.Д.,преобразувано в сл.д.№228/2003 г. на ОСлС-гр.Д. въз основа на постановление от 07.07.2003 г. на Окръжна прокуратура-гр.Д.,прекратено с влязло в сила постановление на ДРП поради недоказаност на обвинението,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане.Претендират се и разноските по делото.

Ответникът Прокуратурата на РБ намира иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

Като обсъди събраните по делото доказателства,ДОС установи следното от фактическа и правна страна:

Изложено е в исковата молба,че към момента на образуване на производството срещу ищцата НПК е уреждал две форми на предварително разследване-досъдебно производство,а именно предварително производство с разследващи органи следователи и полицейско производство с разследващи органи дознатели.С постановление от 30.05.2000 г. на ДРП било разпоредено да започне полицейско производство /дознание/,вследствие на което било образувано срещу ищцата дознание №1357/2000 г. по описа на І РПУ-Д. за извършени престъпления по чл.257 ал.1 във връзка с чл.255 ал.1 от НК за това,че с цел избягване на данъчни задължения в особено големи размери С. затаила истина в подадени декларации за данъчната 1998 г. и 1999 г. като собственик на ЕТ „Й.-Й.С.”.В хода на разследването С. била разпитана като уличено лице,повдигнато й било обвинение.Взета била спрямо същата мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 1 000 лв” и й била наложена мярка за процесуална принуда по чл.153а ал.1 от НПК /отм./-„забрана да напуска пределите на Р.Б.”.Паралелно с наказателното производство се развило и данъчно производство,завършило със съставяне на ДРА от 17.05.2000 г. от ТДД-гр.Д..С влязло в сила решение по адм.д.№961/2000 г. на ВОС жалбата на С. срещу горния ДРА била отхвърлена.Досъдебното наказателно производство продължило.С постановление от 16.11.2001 г. ДРП отказала преобразуване на дознанието в предварително производство.На 05.04.2003 г. дознателят изготвил заключително постановление с мнение за повдигане на обвинение за извършено престъпление по чл.257 ал.1 вр. чл.255 от НК.На 11.06.2003 г. предвид настъпили промени в НПК /ДВ,бр.50/2003 г./ относно подсъдността по наказателни дела прокурор при ДРП постановил дознанието да се изпрати по компетентност на ДОП.На 07.07.2003 г. било преобразувано полицейското производство в предварително такова,като разследването било възложено на следовател при ОСлС-Д..Било образувано сл.д.№228/2003 г.,в хода на което на С. няколкократно били повдигнати нови обвинения:на 23.09.2004 г.-обвинение за две престъпления по чл.255 ал.1 от НК и за престъпление по чл.257 вр. чл.255 ал.1 от НК /в редакция на НК към 2004 г./;на 02.03.2007 г. /след вече веднъж изготвен обвинителен акт от 13.07.2006 г. и предаване на ищцата на съд,като образуваното НОХД №403/2006 г. на ДОС било прекратено и върнато на ДОП за отстраняване на допуснати нарушения/-четири обвинения за престъпления по чл.313 ал.2 от НК и едно по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 и т.3 от НК /нов/.С постановление от 16.03.2007 г. на прокурор при ДОП досъдебното производство било частично прекратено по отношение повдигнатото обвинение за престъпление по чл.255 ал.3 от НК поради това,че няма извършено престъпление против данъчната система.Делото било изпратено на ДРП с указание разследването да продължи само за престъпленията по чл.313 ал.2 от НК.На 05.03.2009 г. на ищцата било повдигнато поредното обвинение за престъпления по чл.313 ал.2 от НК.На 09.03.2009 г. обаче разследването приключило с мнение за прекратяване на наказателното производство.С постановление от 09.04.2009 г. на ДРП наказателното производство било окончателно прекратено поради това,че соченото престъпление не е извършено.Горното постановление обаче не било своевременно и надлежно съобщено на ищцата.За него тя била уведомена едва на 15.12.2015 г.

Пасивната легитимация на Прокуратурата се мотивира с упражнявания от последната контрол и надзор върху разследващите органи и полицията и с компетентността й да упражнява ръководство върху разследването.

В резултат на незаконното обвинение за ищцата били настъпили неимуществени вреди.Наказателното производство имало отрицателно въздействие върху самата ищца и върху семейството й.Ищцата преди наказателното преследване и сега била с чисто съдебно минало и много добри характеристични данни.Същата изпитала най-естествените човешки притеснения и неудобства от воденото срещу нея производство.Била притеснена за изхода от производството предвид предвидените от текста на закона тежки наказания.Производството довело до преустановяване на търговската й дейност и до липса на доходи,загубила и доверието на хората,с които работила.Била компрометирана пред всички нейни близки и познати.Двете дъщери на ищцата узнали за разследването още към 2000 г.,когато били непълнолетни,и в техните представи майка им била престъпник.Информация достигнала и в училището на децата,където те търпели обиди от съучениците си.Ищцата болезнено преживявала факта,че не може да утеши децата си.Близки и приятели започнали да странят от нея,защото информацията за разследването станала публично достояние чрез медиите /били публикувани няколко статии/.Дори най-близките й хора не й спестявали обиди,че е престъпница.Така ищцата се чувствала угнетена,оскърбена и неуверена в себе си.Попаднала в социална изолация,постоянно изпитвала тревожност,нарушил се сънят й,често изпадала в депресия и се налагало да взема успокоителни лекарства.Появили се и чисто физически симптоми-главоболие,често виене на свят,учестено сърцебиене,болки в сърдечната и стомашната област,пълно изтощение на организма.Наложената през 2001 г. забрана да напуска страната също й нанесла сериозни травми-за период от осем години свободата й на придвижване зад граница била ограничена.Вследствие на всичко изложено ищцата се превърнала от жизнен и енергичен човек в нещастна и сломена жена.Решаващо значение за негативното отражение на обвинението имала особено дългата продължителност на производството извън разумните срокове.

В отговора на исковата молба Прокуратурата на РБ изразява становище за допустимост,но за неоснователност на иска и настоява за отхвърлянето му.Наведено е възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иск за вреди,претърпени от повдигнатото обвинение по чл.255 ал.1 от НК по воденото срещу ищцата сл.д. №228/2003 г.С постановление от 16.03.2007 г. на ДОП наказателното производство по обвинението по чл.255 ал.3 от НК било прекратено и от датата на прекратяването бил изтекъл период от повече от 5 години,поради което претенцията за вреди от това обвинение била погасена по давност.Още на 05.03.2009 г. ищцата била узнала,че обвинението по чл.255 ал.3 от НК било отпаднало,тъй като е била привлечена като обвиняема само за престъпления по чл.313 ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и по чл.313 ал.2 вр. с ал.1 от НК.В откритото съдебно заседание пред ДОС,проведено на 24.10.2018 г.,ответникът е уточнил,че датата на узнаване от ищцата на факта на отпадане на обвинението по чл.255 ал.3 от НК,на която същата е привлечена като обвиняема за престъпления по чл.313 ал.2 от НК,е всъщност 19.06.2008 г.

Сочи се от ответника,че претендираното обезщетение в размер на 50 000 лв е прекомерно по размер на фона на периода от време,през който С. е била обвиняема за извършени престъпления по чл.313 ал.2 вр. с ал.1 от НК.От момента на привличането й като обвиняема на 05.03.2009 г. до прекратяване на наказателното производство на 09.04.2009 г. бил изтекъл срок от един месец и 4 дни.Обвинението по чл.313 ал.2 от НК не било тежко по смисъла на закона и по отношение на С. била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”.Отговорността на Прокуратурата не можело да бъде ангажирана с твърдения за вреди от датата на твърдяното узнаване,тъй като след прекратяване на наказателното производство ищцата не била в процесуално качество на обвиняема и не била ангажирана с извършване на процесуално-следствени действия.Не били доказани вреди,изразяващи се в притеснения,загуба на време.Не подлежали на обезщетяване вреди,които се твърди,че са претърпени като ЕТ-преустановяване на дейност и липса на доходи.Не подлежали на обезвреда и вреди,търпени от трети лица-дъщерите на ищцата.Не били доказани и вредите пълна изолация,постоянна тревожност,депресия.Липсвала медицинска документация във връзка с депресивното разстройство и за останалите медицински проблеми.Ищцата фактически била дезинтересирана от развитието на производството,доколкото същото било прекратено на 09.04.2009 г.,а С. проявила интерес към него през декември 2015 г.Ищцата не била искала от наблюдаващия прокурор разрешение за напускане на страната,нито била обжалвала отказ в тази насока на прокурор пред съда,което обуславяло неоснователност на претенцията за обезщетяване на вреди от наложената забрана за напускане на страната.Липсвали доказателства за разпространяване на информация и за широк медиен отглас на воденото производство.

Ищцата Й.С.С. носи тежестта да докаже настъпването за нея на сочените по вид и характер неимуществени вреди;пряка причинно-следствената връзка между тях и поведение на ответника по привличането й като обвиняема по соченото ДП,между вредите и конкретно поведение на Прокуратурата по воденото досъдебно производство,както и да обоснове и докаже размера на претендираното обезщетение.Ищцата носи тежестта да установи конкретните твърдяни факти-за развоя на наказателното производство,за личните й негативни изживявания по време на разследването,за последиците върху душевното и здравословното й състояние от повдигнатото обвинение;за сочените ограничения на гражданските й права-право на свободно придвижване в чужбина;за влошаване на отношенията на ищцата с близки и познати;за отражението на обвинението върху отношенията в семейството й и върху възможността същата да упражнява търговска дейност като ЕТ и да реализира доходи,за опетняване на доброто й име в обществото;за поведение на Прокуратурата по разгласяване на производството в медиите.

В тежест на ответника Прокуратурата на РБ е да обоснове погасяването по давност на претенцията за обезщетяване на вреди от прекратеното производство по обвинението за престъпление по чл.255 ал.3 от НК.

От приложените към делото преписки /прокурорска преписка №5292/1999 г. по описа на Д. районна прокуратура;дознание №1357/2000 г. по описа на Първо РПУ-гр.Д.;сл.д.№228/2003 г. по описа на ОСлС-Д.;НОХД №403/2006 г. по описа на О.С.-гр.Д./ се установява следното:

С постановление от 30.05.2000 г. на прокурор при Д. районна прокуратура е разпоредено да започне полицейско производство-дознание срещу ищцата Й.С.С. за това,че с цел избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери затаила истина в подадени от нея декларации като собственик на ЕТ „Й.-Й.С.” за данъчните 1998 г. и 1999 г.-престъпления по чл.257 ал.1 във вр. с чл.255 ал.1 от НК.Образувано е дознание №1357/2000 г. по описа на Първо РПУ-гр.Д..С постановление от 07.02.2001 г. на дознател при РДВР-Д. е взета спрямо С. мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 000 лв.Първият разпит на ищцата като уличено лице е извършен на 29.06.2000 г.Следващият е осъществен на 07.02.2001 г.Ищцата участва в проведени очни ставки между нея и свидетели по делото на дати 14.05.2001 г.,25.02.2002 г.,04.03.2002 г.С постановление от 03.05.2001 г. на прокурор при ДРП на основание чл.153а ал.1 от НПК на С. е наложена забрана да напуска пределите на Р.Б. освен с разрешение на прокурора.На 11.07.2002 г. на ищцата са предявени материалите по дознанието,респ. на 11.12.2002 г. и 21.03.2003 г. е извършено последващо предявяване на предварителното производство.Със заключително постановление от 05.04.2003 г. на дознател в РДВР-Д.,сектор „ИП” дознанието е изпратено на Д.ка районна прокуратура с мнение за повдигане на обвинение срещу ищцата за извършено престъпление по чл.257 ал.1 във вр. с чл.255 ал.1 от НК.ДРП изпраща дознанието на Окръжна прокуратура-Д. поради промяна в подсъдността със ЗИДНПК,обн.ДВ,бр.50/2003 г..С постановление от 07.07.2003 г. на прокурор при О.П.-гр.Д. дознанието е преобразувано в предварително производство,като разследването е възложено на следовател в ОСлС-Д..Образувано е сл.д.№228/2003 г. по описа на ОСлС-Д..С постановление от 23.09.2004 г. на следовател при ОСлС С. е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.255 ал.1 от НК и по чл.257 ал.1 във вр. с чл.255 ал.1 от НК,като й е взета мярка за неотклонение „подписка”.С обвиняемата С. са извършени последващи следствени действия:разпит и предявяване на предварителното производство на 23.09.2004 г.Със заключително обвинително постановление на следовател от 14.10.2004 г. следственото дело е изпратено на ДОП с мнение за предаване на съд.С постановление на прокурор при ДОП от 27.04.2006 г. предварително производство №228/2003 г. е върнато на ОСлС-Д. за привличане на ищцата като обвиняема за престъпления с друга правна квалификация по НК.С постановление от 03.07.2006 г. на следовател при ОСлС С. е привлечена като обвиняема за престъпления по чл.206 ал.3 пр.1 във вр. с ал.1 /обсебване/ и по чл.257 ал.1 във вр. с чл.255 ал.1 от НК,като е взета мярка за неотклонение „подписка”.На същата дата 03.07.2006 г. е извършен и разпит на обвиняемата,като отново й е предявено разследването.С обвинително заключение от 03.07.2006 г. на следовател при ОСлС ДП №228/2003 г. е изпратено на ДОП с мнение за прекратяване на обвинението по чл.206 ал.3 пр.1 във вр. с ал.1 от НК и с мнение за предаване на съд за престъпления по чл.255 ал.1 от НК и по чл.257 ал.1 във вр. с чл.255 ал.1 от НК.Изготвен е на 13.07.2006 г. от ДОП обвинителен акт по обвинението срещу Й.С. по чл.206 ал.3 предл.1 във вр. с ал.1 от НК за това,че през периода 11.09.1998 г.-03.12.1998 г. в гр.Д. противозаконно е присвоила чужда движима вещ-пари,собственост на държавния бюджет,на стойност 15 569,98 лв-големи размери,които са били в нейно владение,и по чл.257 ал.1 предл.1 във вр. с чл.255 ал.1 от НК за това,че през 1999 г. в гр.Д. е укрила данъчни задължения в особено големи размери от 14 806,97 лв,като е затаила истина в подадена данъчна декларация,изискуема по чл.41 от ЗОДФЛ.По повод на обвинителния акт е образувано НОХД №403/2006 г. по описа на Д. окръжен съд,което приключва с влязло в сила протоколно определение от 29.11.2006 г. на ДОС за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на ДОП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.С писмо №653/03/22.01.2007 г. на ДОП ДП №228/2003 г. е върнато на ОСлС-Д. за доразследване и привличане на С. като обвиняема за престъпления по чл.255 ал.1 т.2 и 3 от НК.С последващо писмо №653/03/22.02.2007 г. на ДОП е указано на ОСлС С. да бъде привлечена като обвиняема за престъпления по чл.313 ал.2 от НК.С постановление от 02.03.2007 г. на следовател при ОСлС същата е привлечена като обвиняема за пет престъпления-четири по чл.313 ал.2 от НК /за затаяване на истина в писмена декларация с цел избягване заплащане на дължими данъци/ и едно по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и 3 от НК /за избягване установяване на данъчни задължения по ЗОДФЛ в особено големи размери/.На същата дата отново е извършен разпит на обвиняемата и й е предявено разследването.С обвинително заключение от 06.03.2007 г. на следовател при ОСлС-Д. досъдебното производство отново е изпратено на ДОП с мнение за прекратяване по обвинението по чл.313 ал.2 от НК и за предаване на съд за престъплението по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и 3 от НК.С постановление от 16.03.2007 г. на прокурор при ДОП е прекратено частично ДП №228/2003 г. в частта му по чл.255 ал.3 от НК,тъй като деянието не съставлява престъпление,а в останалата част е изпратено на ДРП по подсъдност за търсене на наказателна отговорност по чл.313 ал.2 от НК.С постановление от 03.01.2008 г. на прокурор при ДРП досъдебното производство е спряно поради наличие на тежко заболяване на обвиняемата,което пречи на провеждане на производството,до оздравяването й /касае се за тежко протичаща бременност/.Производството е възобновено с постановление на ДРП от 30.04.2008 г.С постановление от 19.06.2008 г. на следовател при ОСлС-Д. С. е привлечена като обвиняема за престъпления по чл.313 ал.2 от НК и е взета мярка за неотклонение „подписка”.На същата дата е проведен разпит на същата и й е предявено новото обвинение.На 30.06.2008 г. е осъществено предявяване на разследването на ищцата.С обвинително заключение от 11.07.2008 г. досъдебното производство е изпратено на ДРП с мнение за предаване на С. на съд.С постановление от 21.10.2008 г. на прокурор при ДРП горното заключително постановление на следователя е отменено и делото е върнато на ОСлС за доразследване.На 05.03.2009 г. с постановление на следовател при ОСлС отново е привлечена С. като обвиняема за две престъпления по чл.313 ал.2 от НК,извършен е разпит на същата и й е предявено разследването.Със заключително постановление на следователя от 09.03.2009 г. ДП е изпратено на ДРП с мнение за прекратяване.С постановление от 09.04.2009 г. на прокурор при ДРП наказателното производство срещу С. е прекратено и по отношение на престъпленията по чл.313 ал.2 от НК поради недоказаност на обвинението;отменена е мярката за неотклонение „подписка” и е отменена взетата мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р.Б.”.За горното постановление ищцата е уведомена чрез надлежно връчено й съобщение едва на 21.12.2015 г.,видно от приложената в края на том І от ДП №228/2003 г. обратна разписка /известие за доставяне/,т.е. същото е влязло в сила на 29.12.2015 г.

Според разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,причинени на граждани от разследващите органи,прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това,че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.В случая с постановлението на ДОП от 16.03.2007 г. производството по ДП №228/2003 г. е прекратено частично по отношение на престъплението по чл.255 ал.3 от НК поради това,че деянието не съставлява престъпление.С постановлението на ДРП от 09.04.2009 г. досъдебното производство е прекратено и по отношение на престъпленията по чл.313 ал.2 от НК поради недоказаност на обвинението.И двете хипотези са част от хипотезите на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,при които се ангажира отговорността на държавата.Първата /че деянието не е престъпление/ фигурира буквално в текста на закона-чл.2 ал.3 предл.2 от ЗОДОВ.Втората /за недоказаност на обвинението/ не е формулирана по същия начин в цитираната разпоредба,но по съдържание се приравнява на хипотезата „деянието не е извършено от лицето”.Недоказаността на обвинението автоматично води до извод,че обвиняемият не е извършител на деянието и по тази причина не носи наказателна отговорност,т.е.в случая е налице хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 предл.1 от ЗОДОВ на повдигнато обвинение в извършване на престъпление и прекратяване на наказателното производство поради това,че деянието не е извършено от лицето /в този смисъл и т.7 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС/.Прекратяването на наказателното производство на посочените основания обуславя незаконност на повдигнатото обвинение.

Прокуратурата на РБ е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск.Действително самото досъдебно производство в по-голямата си част е осъществявано от органите на дознанието и следствието,но следва да се подчертае,че действията на дознание/следствие и прокуратура в рамките на досъдебното производство са по правило взаимообвързани.Прокурорът и следователят/дознателят са органи на досъдебното производство,като прокуратурата упражнява постоянен надзор върху делата в предварителното производство чрез наблюдаващ прокурор,който в рамките на това си правомощие може да проучва и проверява всички материали по следственото дело и да дава указания по разследването,да участва в самите действия по разследването,да възлага на съответните органи на МВР извършването на отделни действия,да отменя по свой почин или по жалба на заинтересуваните лица постановленията на следователя.Горната обвързаност в действията на следствие и прокуратура води до извод,че за увреждането от незаконното обвинение държавата следва да понесе отговорността чрез съответната следствена служба и Прокуратурата на РБ.Тази обвързаност с оглед разпоредбите на §1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.53 от ЗЗД обуславя извод,че отговорността на органите е солидарна.Горното означава и съобразно чл.122 ал.1 от ЗЗД,че няма пречка претенцията за обезщетение да бъде насочена само против един от солидарните длъжници-Прокуратурата на РБ.

С оглед изложеното следва да се приеме,че всички елементи от ФС на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника са налице.

Събрани са по делото доказателства,удостоверяващи настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на ищцата и наличието на пряка причинно-следствена връзка между повдигането на незаконното обвинение и вредите.По делото са разпитани като свидетели Д.С.Д. /дъщеря на ищцата/ и Р.Г.Ц. /приятел на ищцата/.Според първата провежданото срещу майка й наказателно производство станало достояние в обществото на града и в частност в училището,където свидетелката учела.Свидетелката търпяла подигравки от съученици и учители по адрес на майка си-„че е престъпница,че е лъгала и вземала някакви неща…,че пишело за нея в интернет”.Учителите станали по-груби и проявявали тенденциозно отношение.За горното ищцата знаела и отношението към децата й я травмирало допълнително.Това поведение на околните принудило ищцата и двете й дъщери да напуснат дори гр.Д. и да се заселят в гр.В.. Воденото срещу ищцата разследване и отношението на околните рефлектирало върху здравето й-същата отслабнала,състарила се,имала често главоболие /мигрена,която и до днес се проявявала/,сринала се емоционално,станала нервна /крещяла на децата си/,вземала антидепресанти. Свидетелката споделя,че майка й,преди жизнерадостен човек,помагащ на хората,се затворила в себе си,останала без приятели,хората странели от нея,вкл. собственият й баща я упреквал и наричал престъпница. Разследването повлияло и върху финансовото положение на семейството-ищцата преустановила дейността си като търговец,не можела да си намери работа и се наложило свидетелката да започне работа на 16 години.Показанията на свидетелката Д. се потвърждават и от свидетеля Р.Г.Ц.,дългогодишен приятел на ищцата от 1998 г. нататък.След началото на наказателното производство срещу нея Й.С.,която преди била свободна,весела,доволна от живота си жена и бизнес-дама,започнала да се затваря в себе си,станала подтисната,нервна,избухлива.Била упреквана от родителите си,хората започнали да странят от нея,изпаднала във финансова криза,тъй като фирмата й престанала да осъществява търговска дейност.Действията на разследващите органи и прокуратурата срещу нея постоянно били в главата й,в мислите й.Била притеснена,депресирана,липсвало й желание за живот,физически се оплаквала от главоболие,стягане в сърдечната област.Същата се депресирала допълнително от отношението към децата й в училище.Разследването срещу нея било разгласено в обществото.Свидетелят знаел за една публикация във вестник „Нова Добруджанска трибуна”,но не си спомня дали е ставало ясно от статията кой е източникът на информация за разследването срещу С..

От свидетелските показания се обосновава извод,че ищцата по време на производството срещу нея е изпитвала обичайните и житейски логични негативни чувства и емоционални изживявания на притеснение за своята съдба и тази на децата й,за изхода от производството;на наранени човешко достойнство и родителски авторитет пред децата,респ. наранен авторитет пред собствените й родители,близки и познати;стрес;страх;емоционален дискомфорт с проявни форми на депресивни състояния,съпроводени с физически симптоми като главоболие,болки в сърдечната област.

Не са събрани доказателства по делото за сериозно влошаване на психическото състояние на ищцата вследствие на воденото срещу нея наказателно производство.Не е депозирана по делото медицинска документация от изследвания период,която да сочи на такова влошаване.Заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза /листи 142-145 от делото/,изготвено от вещото лице Б.Г.,навежда вследствие личното освидетелстване на ищцата на остатъчни към настоящия момент проявни форми на евентуално преживени депресивни състояния по време на разследването,но експертът приема,че не се наблюдават при ищцата психопатологични феномени,даващи индикации за наличие на болест при освидетелстваната.Констатирано е повишено ниво над нормата на невротизъм и повишена степен на т.нар.”ситуативна тревожност”,която е състояние,характеризиращо субективното преживяване на емоции /напрежение,безпокойство,загриженост,нервност/,възникващо като емоционална реакция на стресова ситуация.Такава стресова ситуация за всеки човек е според вещото лице и предприемането на наказателно преследване срещу него.Все пак следва да се има предвид,че заключението на психолога представлява по-скоро теоретичен анализ на предполагаемата възможност за въздействие на наказателното производство върху психиката на обвиняемата С. и не е конкретно обосновано с налична от изследвания период медицинска документация.Безспорно обаче производството е имало засилен негативен ефект върху душевното състояние на ищцата вероятно до степен на депресивни състояния предвид свързваните с тях физически симптоми като главоболие,промени в апетита,неясни болкови оплаквания в други органи,сочени и от разпитаните по делото свидетели,както и предвид сочените от свидетелите колебания в настроенията на ищцата /неустойчиво настроение с преходи в раздразнителност,пристъпи на тревожност,изживявания за вина и малоценност/,каквито са симптомите на депресивно разстройство,посочени от вещото лице в т.3 от заключението.

Следва да се приеме,че интензитетът на горните негативни изживявания е бил засилен вследствие дългогодишното проточване на досъдебното производство /15 години/.Действително наказателното производство е прекратено окончателно с постановление на ДРП от 09.04.2009 г.,но съобщение за прекратяването не е било връчено надлежно на ищцата в продължение на над шест години /това е сторено едва на 21.12.2015 г./.Освен това засиленият интензитет на преживяванията се дължи и на факта,че С. е била с чисто съдебно минало към датата на започване на наказателното преследване и не е имала до този момент досег с правозащитните органи.От изброените по-горе извършени спрямо нея процесуално-следствени действия е видно,че през периода 2000 г.-2009 г. същата често е била призовавана за разпити,очни ставки,привличане като обвиняема,предявяване на разследването предвид многократното преквалифициране на обвинението,което неминуемо е повлияло за по-тежки негативни душевни болки и страдания.През периода юли-ноември 2006 г. същата е била участник и в съдебна фаза на производството,което е повишило нивото на стрес и безпокойство.Засиленото ниво на душевен дискомфорт,стрес и пр. негативни изживявания се дължи и на факта,че на ищцата са повдигнати обвинения за тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпления,за които законът е предвиждал в редакцията на текстовете на чл.257 ал.1 във вр. с чл.255 ал.1 от НК,чл.255 ал.3 от НК,чл.206 ал.3 предл.1 от НК и чл.313 ал.2 от НК през визирания период 2000-2009 г. наказание лишаване от свобода повече от пет години.

Все пак от друга страна следва да се има и предвид,че след април 2009 г. ищцата повече не е била призовавана за извършване на процесуални действия поради прекратяване на производството срещу нея по всички обвинения,т.е. разследващите органи не са имали никаква активност спрямо ищцата през периода април 2009-декември 2015 г.,което е способствало за по-слабо ниво на напрежение у ищцата.Че същата е била по-спокойна и не е била под голям стрес през периода април 2009-декември 2015 г. говори и фактът,че сама не е проявила никаква активност да проследи развитието на производството срещу нея,което би обусловило възможност за по-ранно връчване на същата на съобщение за прекратителното постановление на ДРП от 09.04.2009 г.

Не подлежат на обезщетяване от ответната Прокуратура вреди от широко разгласяване на обвинението в медиите.Публикувани във вестници статии не са представени.Депозирано е само едно съобщение от 29.11.2006 г. от интернет-страница /на лист 77 от делото/ вероятно на „Н.Д.Т.” предвид инициалите в края „НДТ”,което дава данни за развитието на съдебното производство пред ДОС.От съдържанието на статията не може да се обоснове извод кой е източникът на информация за воденото срещу С. досъдебно и съдебно наказателно производство.Тя съдържа и изявления на прокурор по разясняване причините за връщане на делото за доразследване,но предвид отразяването на процеса в съдебна фаза,когато същият по правило става публично достояние,очевидно не това изявление на прокурора е дало за първи път информация за провежданото срещу ищцата наказателно производство.Други публикации не са депозирани,а една инцидентна такава не може да се квалифицира като широка разгласа.Доказателства за широко разгласяване на производството по вина на ответната Прокуратура не са налице.

На обезщетяване подлежат обаче вреди от налагането на взетата мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р.Б.”.Действително няма доказателства ищцата да е искала разрешение от прокурор за пътуване извън страната,което да й е отказано,но все пак тази мярка е тежала във времето и е ограничавала правото й на свободно придвижване.Самият факт,че евентуално пътуване извън страната е било обвързано от процедура по искане и даване на съответно разрешение от прокурор,е достатъчно травмиращ психиката и подтискащ честта и достойнството на човека.

Предвид изложеното съдът намира,че с оглед настъпилите за ищцата неимуществени вреди на същата се следва по справедливост и съобразно конкретните обществено-икономически условия в страната през периода на ДП обезщетение в размер на 12 000 лв.Претендираното обезщетение в размер на 50 000 лв е несъразмерно на доказаните вреди.Константната практика на ВКС на РБ е в насока,че размерът на обезщетението зависи и от стандарта на живот в страната и от обусловеното от последния обществено разбиране за справедливост.При прилагане на горните критерии съдът намира,че до размер от 12 000 лв искът за обезвреда на неимуществени вреди е основателен и доказан и следва да бъде уважен,като за горницата от 12 000 лв до претендираните 50 000 лв следва да бъде отхвърлен.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД и в съответствие с указанията в т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС в полза на ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 12 000 лв,начиная от датата на предявяване на иска 25.05.2018 г.,до окончателното й изплащане.Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство.В случая не е спорно,че постановлението на ДРП за прекратяване на досъдебното производство срещу ищцата е влязло в сила на 29.12.2015 г..От момента на влизане в сила на последното ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищцата законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.Такава е претендирана обаче от по-късна дата-датата на предявяване на иска 25.05.2018 г. и следва да се присъди,считано от последната,както е заявена претенцията от ищцата.

Неоснователно е възражението на ответната Прокуратура за изтекла погасителна давност за предявяване на иск за вреди,претърпени от повдигнатото обвинение по чл.255 ал.3 от НК по воденото срещу ищцата сл.д. №228/2003 г.Постановлението за частично прекратяване на ДП в частта му по чл.255 ал.3 от НК е изготвено от прокурор при ДОП на 16.03.2007 г.,като същото е подлежало на обжалване пред ДОС в седемдневен срок от получаване на препис от същото.Разпоредено е препис от постановлението да се изпрати на обвиняемата и на НАП-ТД-Д..Липсват книжа по ДП,удостоверяващи връчване по указания ред на препис от това постановление на ищцата и за надлежното й уведомяване,че има право да го обжалва в посочения законоустановен срок.Доводът на ответника,че същата била узнала за отпадане на обвинението по чл.255 ал.3 от НК с привличането й като обвиняема с постановление от 19.06.2008 г. само за престъпления по чл.313 ал.2 от НК,е ирелевантен.Според т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС началният момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство.Влизането в сила на прокурорския акт е предпоставено от надлежно нарочно уведомяване на обвиняемия за него и изричното указване на възможността за обжалването му пред кой орган и в какъв срок.В случая в хода на процесното ДП такова изрично уведомяване на ищцата С. за постановлението от 16.03.2007 г. на ДОП не е било осъществено,т.е. последното не е влязло в сила преди датата 29.12.2015 г.,когато влиза в сила постановлението за цялостно прекратяване на наказателното производство.Следователно правото на иск на ищцата за обезщетяване и на вредите от незаконното обвинение по чл.255 ал.3 от НК не е погасено с изтичане на общата 5-годишна давност към датата на предявяване на иска на 25.05.2018 г. /от прекратяване на ДП с влязло в сила на 29.12.2015 г. постановление до предявяване на иска са изтекли по-малко от три години/.

Ищцата е претендирала разноски по делото.Такива й се следват на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ в размер на 10 лв-внесена от същата ДТ по чл.2а от Тарифата за ДТ,които се събират от съдилищата по ГПК,в сила от 01.03.2008 г.По делото са представени доказателства за сторени разноски под формата на изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв /така договор за правна защита и съдействие на лист 148 от делото/,както и разноски за вещо лице в размер на 250 лв.На ищцата следва да се присъдят на основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.10 ал.3 от ЗОДОВ сторени от нея посочени по-горе разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска или сума в размер на 660 лв.Така в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер от 670 лв.Прокуратурата не е претендирала разноски и такива не следва да й се присъждат за отхвърлената част от иска,а и няма доказателства да са сторени от нея.

Водим от гореизложеното,ДОС

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.Б. да заплати на Й.С.С. с ЕГН ********** *** сумата от 12 000 лв /дванадесет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу нея полицейско производство по дознание №1357/2000 г. по описа на І РПУ-гр.Д.,образувано с постановление от 30.05.2000 г. на Р.П.-гр.Д.,преобразувано в сл.д.№228/2003 г. на ОСлС-гр.Д. въз основа на постановление от 07.07.2003 г. на О.П.-гр.Д.,прекратено поради недоказаност на обвинението,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска 25.05.2018 г.,до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на неимуществени вреди в частта за горницата от 12 000 лв до 50 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.Б. да заплати на Й.С.С. с ЕГН ********** *** сумата от 10 лв /десет лева/ сторени по делото разноски под формата на държавна такса за воденето му и сумата от 660 лв /шестстотин и шестдесет лева/ разноски под формата на адвокатско възнаграждение и такива за възнаграждение на вещо лице съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред А.С.-гр.В..

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: