РЕШЕНИЕ

№291

гр.Д., 21.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и шести ноември през 2018г. в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №247 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№1103/24.04.2018г. по вх.рег.на ТРС, изпратена по подсъдност със съпроводително писмо вх.№3492/01.06.2018г., уточнена с молба вх.№3992/19.06.2018г., с която от К.И.Д. с ЕГН ********** ***, срещу Д.С.Р. с ЕГН ********** ***, са предявени искове за сумата от 30 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, причинени от нанесена му от ответника в резултат на побой на 11.06.2017г., в покрайнините на с.О., общ.Т., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лицевите кости на горна челюст, вкл.на яблъчната в ляво, счупване на коронката на първия горен резец в ляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от два месеца, контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на черепа, което е подлежащо на разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, представлява проникване в черепната кухина, престъпление по чл.129, ал.2, пр.3, пр.5, алт.2 и пр.6, алт.1 във врцс ал.1 от НК, за което е признат за виновен с одобрено споразумение №22 от 19.10.2017г. по нохд №126/2017г.на ТРС, ведно със законната лихва от датата на увреждането 11.06.2016г., до окончателното изплащане на сумата; и за сумата от 110лева представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение на нанесена му от ответника в резултат на побой на 11.06.2017г., в покрайнините на с.О., общ.Т., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първия горен резец в ляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от два месеца , ведно със законната лихва от датата на увреждането 11.06.2016г.

Обосноваващите претенцията на ищеца твърдения са за нанесен на 11.06.2016г. около 13.10часа, в покрайнините на с.О., общ.Т., побой от ответника, с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лицевите кости на горна челюст, вкл.на яблъчната в ляво, счупване на коронката на първия горен резец в ляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от два месеца, контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на черепа, което е подлежащо на разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, представлява проникване в черепната кухина, престъпление по чл.129, ал.2, пр.3, пр.5, алт.2 и пр.6, алт.1 във вр. ал.1 от НК във вр.чл.54 от НК, за което е образувано досъдебно производство №94/2017г. на РУ-Т.. С определение от 19.10.2017г., постановено по нохд№126/2017г. на ТРС било одобрено постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство, по силата на което обвиняемия Д.С.Р. се признава за виновен в извършване на описаното престъпление и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

След побоя ищецът бил откаран от близките си в Спешно отделение на „МБАЛ-Д.”. Поради констатацията на епидурален хематом бил приет по спешност в неврохирургичното отделение, от където бил изписан на 18.06.2017г. с продължаваща медикаментозна терапия и лечебно-хранителен режим. Препоръчана му била консултация с лицево-челюстен хирург.

След изписването ищецът все още изпитвал болки в главата, обща отпадналост и силни болки в челюстта.

На 21.06.2017г. на ищеца била извършена и съдебно-медицинска консултация, като съдебния лекар установил описаните увреждания-контузия на мозъка, счупване на горната челюст, счупване на черепа, пет ръбеца от разкъсно- контузни рани на меките черепни обвивки, счупване на първи горен и долен резец в ляво, както и че тези увреждания биха могли да бъдат получени както бил посочил пострадалия.

След консултация с лицево-челюстен хирург на 26.06.2017г. ищецът бил приет в клиника по лицево-челюстна хирургия към „Многопрофилна болница за активно лечение „С.М.”ЕАД –В. с диагноза счупване на горната челюст. Извършена му била операция и поставени шини на Ерих на горната и долната челюст чрез телени лигатури. На 01.07.2017г. ищецът бил изписан от клиниката, но изпитвал болки и затруднение в дъвченето и говоренето за период от около 2 месеца.

На 02.01.2018г. ищеца провел дентално лечение в„ГППМПДМ Д.Е.”- лечение на зъб 21 и изграждане на зъб 31, за което заплатил сумата от 110лева, като твърди вследствие на нанесения му побой да е получил фрактура на зъб 21 с отворена пулпа и фрактура на зъб 31 в областта на режещия ръб без отворена пулпа.

Получените телесни увреждания и трудностите, които имал във връзка с тях дали отражение на общото му физическо и психическо състояние. В първите дни след инцидента изпитвал силно главоболие, около два месеца не можел да се храни с твърда храна и изпитвал затруднение и силни болки при говорене и дъвчене. Преживял силен стрес и уплаха, които се отразили и на психическото му състояние. Страдал от безсъние и тревожност.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не е изразил становище и в хода на производството.

Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл.45 и чл.86 от ЗЗД. Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на ответника, респ. води до неоснователност на иска.

С влязло в сила на 19.10.2017г. споразумение по нохд№126/2017г. на ТРС, обвиняемият Д.С.Р. е признат за виновен за това ,че на 11.06.2017г., около 13.10часа, в покрайнините на с.О., общ.Т., причинил на К.И.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лицевите кости на горна челюст, вкл.на яблъчната в ляво, счупване на коронката на първия горен резец в ляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от два месеца, контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на черепа, което е подлежащо на разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, представлява проникване в черепната кухина- престъпление по чл.129, ал.2, пр.3, пр.5, алт.2 и пр.6, алт.1 във вр.с ал.1 от НК, във вр.54 от НК,за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Споразумението, с което ответникът се е признал за виновен в причиняване на ищеца на средни телесни повреди е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца / чл.300 ГПК вр. с чл.383, ал.1 НПК /. Следователно споразумението има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, поради което тези въпроси не подлежат на пререшаване от гражданския съд. Доводи в обратния смисъл не са и въведи от страните. Поведението на пострадалия не е предмет на споразумението, но възражение за такова, допринасящо за вредоносния резултат и от значение за определяне размера на търсеното обезщетение, не е и направено от ответника, респ. не е в предмета на установяване и в настоящото производство.

Според показанията на св.М.С.Д./съпруга на ищеца/, непосредсвено след нанесения му побой от ответника, съпругът и бил доказан с каруца в дома им. Свалили го от каруцата и го сложили на един стол. Не можел да върви, не можел да говори, само мърдал главата си, когато го питали дали го боли. Повикали линейка, но тя се забавила, затова го качили на колата наС./св.С.Ц.У., без родство със страните/за да го транспортират до болницата. Срещнали линейката извън с.Ж. и го прехвърлили в нея. Първо го приели в Бърза помощ, после го качили на 7-мия етаж. Св.С.Ц.У. заварил ищецът в дома му в тежко състояние-не можел да говори, дишал тежко, на въпросите му отговарял с жестове. Състоянието му било лошо. Две-три пукнатини имал в черепа, челюстта му не била добре и зъбите. Лицето му не се виждало от подутина. Качил го в колата си защото му се струвало, че ще колабира. Жена му тръгнала с тях. След като по пътя за с.К. срещнали линейката и го прехвърлили в нея, свидетелят продължил с автомобила си след линейката до болницата в гр. Д. и останал с него докато го приемат в неврологичното отделение на 7-мия етаж. Жената на ищеца останала придружител.

По данни от представената медицинска документация, обсъдена и от вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, на 11.06.2017г. в 16.15часа, ищецът е приет по спешност в отделение по неврохирургия на „МБАЛ-Д.”АД по повод претърпяна черепно-мозъчна травма, като е документирано и състоянието му към момента на приема – сънлив, унесен, съобщава за главоболие, гадене, болки в дясно рамо. Поставена му е диагноза мозъчна контузия, ляво париетално епидурален малък хематом, псевдоцефалия, фрактура на черепа-лява парителна кост, счупване на горна челюст. Приложената терапевтична схема при престоя му в отделението включва вливания, дехидратиращи, антибиотични, кортикостероидни, кръвоспиращи, антиконвулсанти, аналгетици, седативи, витамини и др. Изписан е на 18.06.2017г. с подобрение при преценка предвид събраната анамнеза, кличното протичане, направените изследвания-КАТ главен мозък и контролен КАТ на главен мозък, че малкият пристенен хематом е в стадий на обратна резорбация и в момента на подлежи на оперативно лечение. Дадени са указания за лечебно-охранителен режим и амбулаторно лечение под контрола на общо-практикуващ лекар и неврохирург, както и за консулт с лицево –челюстен хирург. Хоспитализацията му е с продължителност от 8дни при липса на данни за настъпили усложнения в хода на болничното му лечение. По време на престоя му в болницата е бил придружаван от св. М.С.Д.. Според свидетелката първоначално ищецът не можел изобщо да става от леглото. Когато искал да стане, за да се вдигне, вдигали леглото с дистанционното. Полека лека започнал да става, ходели по коридора и обратно в стаята. Сам ищецът не можел нищо да прави, освен да отиде до тоалетната. Не говорел, защото не можел. Само си мърдал леко главата и фъфлел леко. Боляло го. Хранел се със сламка. След изписването бил по- добре. В къщи се лекувал с лекарства. Не много, но вървял . Говорел много леко, защото не можел да си отваря устата. Продължил да се храни със сламка. Имал счупен зъб и там слагал сламката. Това продължило 2-3 месеца. Ядял попара, кисело мляко, течна храна. Една две седмици след изписването му постъпил в болница в гр.В., където му направили операция-сложили му шини на челюстта. По данни от епикриза от клиника по лицево- челюстна хирургия на МБАЛ“С.М.“ЕАД –В., обсъдена и от вещото лице, ищецът е постъпил за лечение в клиниката на 26.06.2017г. по повод фрактурата на горната челюст, получена на 11.06.2017г. след побоя, където под обща оротрахеална анестизия са му поставени шини на Е. на горна и долна челюст чрез телени лигатури. В епикризата са документирани и оплаквания на пациента при консултативния преглед от главоболие. Изписан е на 01.07.2017г.в добро общо състояние. Хоспитализацията му в тази клиника е с продължителност от 5дни. По време на престоя му в клиниката е бил без придружител. Със шините е бил два месеца, през което време според свидетелката М.С.Д. пак не можел да говори и пак се хранел със сламка. Главата го боляла. Вземал лекарства за главата и след като му сложили шини. След като му махнали шините му изписали лекарства да си маже устатата. Не можел да спи вечер, будел се, изпитвал страх, не искал никъде да ходи, отбягвал всички защото не можел да общува нормално, много се ядосвал. Не можел и да работи, защото не му разбирали какво говори и го било срам заради това/няма данни да е работел по трудово правоотношение/. Започнал работа тази година, работел на нивата, но не бил напълно излекуван , понякога го болели зъбите, главата го боляла и още отбягвал хората защото не можел да говори много добре, „съскал“. На обща храна минал известно време след като му махнали шините, но ядял по –мекото и на малки хапки. Сега вече можел да яде всички, но го болял счупения зъб. Посетил зъболекар, който му препоръчал да го лекува, но не бил здравно осигурен, а тогава нямали пари. В този смисъл и данните в амбулаторен лист от № * от 02.01.2018г. за посещение при зъболекар във връзка с лечение на зъб 21.

Свидетелят С.Ц.У. видял ищеца два месеца след изписването му от болницата в гр.Д., минал с каруца покрай тях и свидетелят го заговорил да разбере как се чувства. Той фъфлел и не говорел, „дърпал се“, а знаел ,че свидетелят му помогнал. Свидетелят познавал ищеца като добър човек, работлив, гледал си семейството, не бил виждал и чувал да псува или да посяга на някого. След случилото се не бил предишното момче, не се оплаквал, но пред свидетелят казал, че е притеснен, имал някакъв стрес, не му се говорело. Тогава когато го видял, челюстта му изобщо не била наред. И в момента говорел различно.

Според вещото лице , с оглед характера на получената травма от ищеца, продължителността на оздравителния процес за всички увреждания е около два месеца, като при изслушването му експерта е обяснил и, че болките в резултат на мозъчната контузия и лицевата травма могат да продължат дълъг период от време, данни за какъвто вид отрицателни преживявания в по-дълъг период се съдържат в показанията на двамата свидетели. Продължителността на негативните физически и психически изживявания е предпоставена и от факта на последователното лечение на различните по вид телесни увреждания, тъй като е било в компетентността на медицински специалисти от различни области.

Анализът на събраните доказателства налага за съда извода, че са налице всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за отрицателните преживявания у ищеца, претърпени в резултат на нанесения му на 11.06.2017г. от ответника побой болки и страдания, които са в пряка връзка с причинените му средни телесни увреждания , сред които контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, а останалите обусловили разстройство на здравето не опасно за живота. Вида, обема, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, са обстоятелства, относими към следващото се обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се кредитират заключението на вещото лице д-р Д.Д. и взаимно свързаните и съдържащи конкретика от значение за изследваните факти показания на свидетелите М.С.Д., преценени при условията на чл.172 от ГПК, и на С.Ц.У., за характера на увреждането, вида, силата, интезитета, продължителността на болката, интензитета и продължителността на конкретните физическите и емоционални страдания и неудобства в ежедневието, последиците от увреждането. С оглед характера на телесните увреждания /контузия на мозъка, счупване на горен резец и счупване на горната челюст, счупване на черепа-проникване в черепна кухина/, довело до болки в главата и счупените челюст и зъб, неудобства, дали отражения върху нормалния начин на живот на ищеца, правейки невъзможно нормалното хранене с обичайна храна и лишавайки го от възможност за адекватна речева комуникация в оздравителния период от около два месеца и след това, довело и до негативно отражение в емоционално отношение/страх и безпокойство, избягване на социални контакти/, претърпяната медицинска интервенция/поставяне и носени на шини около два месеца/, но като съобразява и, че оздравителния период за всяка от травмите е протекъл нормално/няма данни да е имало усложнения/, както и, че няма данни увреждането да се е отразило трайно и невъзвратимо върху здравето на ищеца, на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът преценява, че обезщетение в размер на 12 000лв. е достатъчно да възмезди ищеца за претърпените болки и страдания от травматичните увреждания

Искът за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на сумата от 12 000лева, в който размер следва да се уважи, и да се отхвърли за горницата до претендираните 30 000лева.

Претендираните от ищеца имуществени вреди в размер от 110лева сторени разходи за лечение на първия горен резец в ляво /зъб 21/, установени и доказани с представените писмени доказателства/амбулаторен лист и касов бон/ са в причинна връзка с увреждането, респ. претенцията следва да бъде уважена изцяло.

Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от непозволени увреждания, длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Претенциите на ищеца за плащане на обезщетение за забава плащането на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди от дата на увреждането 11.06.2017г. в случая са основателни, следва да бъдат уважени.

С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, право на разноски, съразмерно на постигнатия резултат, имат и двете страни.

Ищецът е удостоверил извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 500лева, от които съразмерно на уважената част от претенциите има право да получи сумата от 201.13лева.

Ответникът не е заявил искане за разноски и не е удостоверил извършването на такива.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, предвид на това, че ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът дължи в полза на бюджета съразмерно на уважената част от претенциите държавна такса в размер на 520лева и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 80лева.

С оглед гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Д.С.Р. с ЕГН ********** ***, да заплати на К.И.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 12 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, причинени от нанесена му от ответника в резултат на побой на 11.06.2017г., в покрайнините на с.О., общ.Т., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лицевите кости на горна челюст, вкл.на яблъчната в ляво, счупване на коронката на първия горен резец в ляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от два месеца, контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на черепа, което е подлежащо на разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, представлява проникване в черепната кухина, престъпление по чл.129, ал.2, пр.3, пр.5, алт.2 и пр.6, алт.1 във вр.с ал.1 от НК, за което е признат за виновен с одобрено споразумение №22 от 19.10.2017г. по нохд №126/2017г.на ТРС, ведно със законната лихва от датата на увреждането 11.06.2016г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 12000лева до 30 000лева.

ОСЪЖДА Д.С.Р. с ЕГН ********** ***, да заплати на К.И.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 110лева представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение на нанесена му от ответника в резултат на побой на 11.06.2017г., в покрайнините на с.О., общ.Т., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първия горен резец в ляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от два месеца , ведно със законната лихва от датата на увреждането 11.06.2016г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д.С.Р. с ЕГН ********** ***, да заплати на К.И.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 201.13лева съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.С.Р. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Д.ки окръжен съд сумата от 520лева държавна такса и сумата от 80лева разходи за възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВАСв двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: