Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262 03.12.2018 год. гр.Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият ОС гражданско отделение
На деветнадесети
ноември 2018 год.
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:Пепа Митева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело № 364 по описа за 2018 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалби рег.№№
1229/13.04.2018 год. и 1236/16.04.2018 год.,подадени от Д.Д.Я. , ЕГН **********,*** срещу решение № 24/09.03.2018 год.,вписано под № ** в т.** стр. 54-55 по
гр.д.№503/2017 год. на РС,гр.К.. ,с
което е допусната съдебна делба между Г.Г.С. ,ЕГН ********** ***, Л.Г.Д. ,ЕГН ********** ***, Д.Д.Я. , ЕГН **********
*** и Е.Д.К. ,ЕГН ********** *** на
поземлен имот с идентификатор ***по КККР на с.Т., общ.Ш., местността „П. Ш.“, с площ от **кв.м.
по скица, а по нотариален акт с площ от **.165
дка, с начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – нива, с номер по предходен план **, при съседи******при делбени квоти – за Г.Г.С. – 1/6 ид.ч.; за Л.Г.Д. – 1/6 ид.ч., за Д.Д.Я. – 2/6 ид.ч. и за Е.Д.К. –
2/6 ид.ч.
С доводи за необоснованост и
постановяване на обжалваното решение в отклонение от процесуалния и материалния
закон се настоява за отмяната му,като въззивният съд
постанови ново по съществото на спора за отхвърляне на иска по чл. 69 ал.1 от
ЗН.
Посочено е,че Г.Г.С. и Л.Г.Д. не са наследници на Г.Я.Д.,тъй като не били
негови рождени деца,а кръвните им изследвания сочели,че са с различни бащи. Г.Я.Д.
бил недееспособен ,поради което не можел
валидно да ги припознае за свои деца,вън горното документите за припознаването не
били изпълнени с неговия почерк и
подписани от него,нито пък били нотариално заверени.Докладът по делото бил
неправилно изготвен от първоинстанционния съд ,вкл. в
частта за разпределението на доказателствената
тежест,а на въззивницата отказано събирането на
поискани доказателства-ДНК експертиза.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника
решение му е връчено на дата 30.03.2018 год. и при съобразяване разпоредбата на чл.61 ал.2 от
ГПК , жалби рег.№№ 1229/13.04.2018 год. и 1236/16.04.2018 год. са
подадени в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Въззиваемите страни Г.Г.С. и Л.Г.Д. считат жалбата за неоснователна и настояват
да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№1926/01.06.2018
год. Качеството им на съделители в делото за делба
било установено с представени удостоверения за наследници,издадени от Община
гр.В.,в които същите били вписани като наследници на своя баща Г.Я.Д..Претенциите
на въззивника Д.Д.Я. в тази
връзка били неотносими и нямали място в производството за делба,не били предмет на
разглеждане от районния съд,който законосъобразно отказал и събирането на
поискано от нея доказателство-ДНК експертиза.Въззивникът
не представил доказателства,които категорично да доказват,че нямат правото да
наследяват и съответно да участват в делбата.Представените от тях писмени
доказателства били издадени по установения ред и форма.Те не били съставени от наследодателя им за да
отговорят на подписа и почерка му.Документите били депозирани по делото със
заверка по чл. 183 от ГПК,която разпоредба не изисквало нотариално
удостоверяване,вън от горното страните разполагали с оригиналите,които при
поискване можело да предоставят на съда.
Въззиваемата страна Е.Д.К. счита
жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е
изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 2121/12.06.2018 год.Счита,че
КРС не е извършил процесуални нарушения при разглеждане на делото, делбата е
допусната при точно отчитане размера на правата й в съсобствеността,а въззивницата не е установила надлежно възраженията си срещу
участието в делбата на лица,легитимиращи
се като наследници съобразно представени удостоверения.
Г.Г.С.
и Л.Г.Д. са заявили срещу Д.Д.Я. и Е.Д.К. претенция
за съдебната подялба на сънаследствен земеделски имот с идентификатор ***по КК
и КР на с.Т.,общ.Ш. –нива с площ от **.176 дка.Изложени са твърдения,че
страните по делото са наследници на Д.Я.Д.,б.ж. на гр.В.,починал на 10.02.1983
год. Правото на собственост върху делбения имот било
реституирано по реда на ЗСПЗЗ ,като първоначално с нотариален акт от 1994
год. за притежанието му се снабдили ответниците,а през 2017 год. след извършена поправка,права
по наследяване били признати и на ищците.Поради отказа на ответниците
за доброволно уреждане на отношенията се настоява, съдът да допусне делба на
имота при квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите.
С отговор рег.№
3816/18.09.2017 год. , ответникът Д.Д.Я. е заявила
становище за недопустимост и неоснователност на
иска за делба.С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 4075/2**1 год.
на РС гр.В. вече бил разрешаван спор за
съдебна делба.Ищците не можело да бъдат съделители в
настоящия процес,тъй като не били наследници на Г.Я.Д. ,тъй като не били негови рождени деца,а тъй като същият бил недееспособен ,не е могъл валидно да ги
припознае за такива.Даже да били наследници на Д.Я.Д.,,правата им в делбения имот следвало
да се определят като възлизащи общо на 1/3 ид.ч.
за двете ,а не по 1/3 ид.ч. за всяка от тях.
С отговор рег.№
3405/27.09.2017 год. ,ответникът Е.Д.К. е
заявила становището си,че желае делбата да бъде допусната ,но не при
посочените в исковата молба квоти,а при определена за нея квота в размер на
5/12 ид.ч.,включваща частта й по наследство -4/12 ид.ч. и придобита по давност 1/12 ид.
Въззивният
съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи
следната фактическа обстановка по заявената претенция:
По силата на съставен на дата
01.12.1994 год. под № * т.* д.№ ****/1994
год. на КРСнотариален акт за собственост на недвижим имот,възстановен
по ЗСПЗЗ с решение № **45/**.08.1993 год. по преписка № **/**.02.1992 год. на
ПК гр.Ш.,Д.Д.Я.,Е.Д.К. и Л.А.Д. са били признати за собственици по
наследство от Д.Я.Д. на недвижим имот-нива в местността” П. Ш.”с площ от **.165
дка , ** категория,парцел № * от масив № **,съставляващ имот № ** по плана за
земеразделяне на с.Т.,общ.Ш..На дата 19.06.2017 год. и по молба на Л.Г.Д. и Г.Г.С. е извършена
поправката му с нотариален акт № ** т.** рег.№ ** д.№ **/201* год. на Й.П.-нотариус
с рег.№ ** на НК с район на действие РС К..,вх.рег.№ **/**.06.2017 год.,АКТ № **
т. ** д.№ **/201* год.,като поради
пропуск да бъдат вписани двама от наследниците на Д.Я.Д. ,молителите са били
добавени като собственици на
реституирания земеделски имот.
Видно от удостоверение за наследници
№ */**.08.2017 год. ,удостоверение за наследници № */**.06.2017 год. и
удостоверение за наследници № ***/02.08.2017 год.,всичките издадени от Община В. Район”О.”,Д.Я.Д. е починал
на дата **.02.1983 год. и е оставил за наследници по закон : Л.А.Д./
съпруга/ и низходящи от първа степен Д.Д.Я.,Е.Д.К. и Г.Д.Я..
Л.А.Д. е починала на дата 11.06.1998 год. и е оставила за
наследници по закон низходящи от първа степен Д.Д.Я.,Е.Д.К.
и низходящи от втора степен-децата на Г.Д.Я..Като наследници по закон на
починалия на дата 17.07.1989 год. Г.Д.Я.
в удостоверенията са вписани неговите
дъщери Л.Г.Д. и Г.Г.С..
Л. Д.Б.е родена на *** от майка Д.Д.Б. и
баща неизвестен,за което е съставен акт за раждане № ** **/**.04.1984 год.На дата 17.06.1986
год. , Г.Д.Я. е декларирал пред Л.К.- длъжностното лице по гражданското
състояние при РНС”А.”гр.В., че признава за свое детето от женски пол на име Л. Д.Б.,родено на *** *** от майка Д.Д.Б.,както и желанието си детето да носи името Л.Г.Д.. Майката
е декларирала съгласието си детето й Л. да бъде признато от Г.Д.Я. и да
носи името Л.Г. Я.. Припознаването –направено лично заявление от бащата на
определена дата пред длъжностното лице по гражданското състояние е отразено в
графа”Бележки” на акта за раждане на *** год. и към него е съхранена
декларацията за припознаване.
Г. Д.Б.е родена на *** *** от майка Д.Д.Б. и баща неизвестен,за което е съставен акт за раждане №
***/**.06.1988 год.На дата 30.08.1988
год.,Г.Д.Я. е декларирал пред А.П.В..- длъжностното лице по гражданското
състояние при ГНС гр.В., че признава за свое детето от женски пол на име Г. Д.Б.,родено
на *** *** от майка Д.Д.Б.,както и желанието си
детето да носи името Г.Г. Я..Майката е декларирала на
същата дата съгласието си детето й Г. да
бъде признато от Г.Д.Я. и да носи името Г.Г. Я.. Припознаването
–направено лично заявление от бащата на
определена дата пред длъжностното лице по гражданското състояние е отразено в
графа”Бележки” на акта за раждане на *** год.,но към него няма съхранена
декларация за припознаване.На дата 16.07.2**1 год. е съставен Личен
регистрационен картон на Г.Г. Я.,като е извършена
корекция на имената от Г. Д.Б.на Г.Г. Я. въз основа
на акта за раждане-така писмо рег.№ РД **ВЛ **ВН на Община В..
С определение от 12.07.2**0 год. по
гр.д.№ 459/2**0 год. на Варненския окръжен съд,потвърдено с определение от
23.11.2**0 год. по ч.гр.д.№**3/2**0 год. на ВАСи
определение № 68/22.02.2**1 год. по гр.д.№17/2**1 год. на ВКС, IV г.о. е
прекратено производството по предявения от Д.Д.Я.
срещу Д.Д.Б. ,Л.Г.Д.
и Г.Г. Я. иск по чл.38 от СК за оспорване на
извършеното припознаване от Г.Д.Я.,тъй като бил заявен извън едногодишния преклузивен
срок.
Вещото лице А.С. е изготвил
назначената от съда съдебно - почеркова експертиза и
в протокол за съдебно графическа експертиза № 108/14.10.2018 год. е отразил констатациите си,направени при изследване в
Община В.,район А. на оригинала на декларацията от 17.06.1986 год. и поради липса на съхраняван в Общината
оригинал на декларацията от 30.08.1988 год., при изследване копието й,приложено по настоящото дело.Използван е
сравнителен материал ,предоставен от страните по делото,тъй като в ОД на МВР В.
не са установени образци от подписа на Г.Я.в
поради неговата смърт пред 1989 год.Дал е заключение ,че декларацията от
17.06.1986 год. не разкрива признаци за наличие на технически
поправки,вкл. техническо пренасяне на чужд подпис,както и че подписът за декларатор в декларацията от
17.06.1986 год. за припознаването на Л. Д.Б.е
изпълнен от Г.Я.в.Дал е заключение,че
копието на подписът за декларатор в декларацията от 30.08.1988 год. за
припознаването на Г. Д.Б.се явява копие на подпис,изпълнен от Г.Я.в.Подписът в
декларацията от 17.06.1986 год. и
копието на подписа за декларатор в декларацията от 30.08.1988 год. са подписи
на лицето Г.Д.Я..
В съставения от Община В. на дата 20.12.1977 год. Личен регистрационен
картон ** на Г.Д.Я. е налице отбелязване в графа 14.”Правни ограничения”,че е
пълно запретен.В графа “Правно ограничение“-пълното
запрещение е отразено и в Националната база данни”Н.”-така извършена от съда
служебна справка СОДЧ1 04.09.2018 год. Данни за поставянето на Г.Д.Я. под пълно
запрещение,респективно документи относно
настойничество/попечителство не се съхраняват в общината,нито пък била
попълнена графата”Изменения по точките и особени бележки” с означение на
съдебно решение,относно поставянето на лицето под пълно запрещение -така писмо рег.№РД*** **1 ОД на Община В.,район”О.”
и служебна бележка ОД 04.02.-17,изпратена с писмо изх.№ РД** ОД **2ОД.**1ОД,както удостоверение
рег.№ **/09.10.2018 год. на същата община.
Съобразно писмо изх.№10161/02.10.2018
год. на ОСВ., след извършена справка по архивните книги за периода 1970
год.-1989 год. не са установени данни, Г.Д.Я.
да е бил поставен под запрещение.Направено е уточнението,че справката е
непълна,тъй като за 1973 год.,1977 год. и 1978 год. не са запазени азбучните
книги.Такова е съдържанието и на издаденото от зам.председателя на ВОСсъдебно-удостоверение.
След извършена проверка по жалбата
на Д.Д. Я. срещу Д.Д.Б. ,Л.Г.Д. и Г.Г. Я. , РПгр.В. с постановление изх.№ 1155/2014 год. е
отказала да образува досъдебно производство поради изтекла давност във връзка с
действията по съставяне и ползване на актове за раждане , декларации за
припознаване и удостоверения за наследници. Посочено е ,че положените от Г.Д.Я. подписи в декларациите е невъзможно
да бъдат изследвани графологично,поради липса на
сравнителен материал ,изхождащ категорично от него;длъжностните лица по гражданското състояние заявили при разпита
им,че подписите на декларациите са били полагани от родителите пред тях и след
справка с документ за самоличност;не съществувало изискване за удостоверяване с
медицински документи на психичното състояние/здраве на припознаващия;ОСВ.
предоставил данни,че припознаващия не е бил поставян под запрещение,но
справката му била непълна ,тъй като липсвали азбучниците за 1974 год.;1977 год.
и 1978 год.;в ДКЦ”С.М.” не разполагали с данни,Я. да е лекуван в психиатрично
заведение.
С решенията ,постановено по гр.№ 4075/2**1 год.на РС гр.В.
са били поделени между страните ,притежавани от тях в съсобственост
недвижими имоти-жилище,гараж,дворни места,лозя и нива ,находящи
се в гр.В..
Така изложената фактическа
обстановка води до следните правни изводи:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.341 и сл. от ГПК по предявен иск по чл.69 от ЗН за делба на земеделски
имот,притежаван от страните в съсобственост по сила на настъпил реституционен ефект на приключила
административна процедура по ЗСПЗЗ в тяхна полза ,в качеството им на наследници
на собственика му към момента на колективизацията.
При служебната проверка
на решението в обжалваната му част съдът не установи порок, който да го
определя като недопустим или нищожен акт.
Решението по чл. 344 ал. 1 ГПК формира сила на присъдено
нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата,
притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им. При данни,че
поделените между страните имоти по гр.№ 4075/2**1
год.на РС гр.В. ,са такива,находящи се в гр.В. и не са идентични с процесния
в с.Т.,
общ.Ш.,възражението на Д.Д. Я.
за недопустимост,основано на разпоредбата на чл.299 от ГПК е неоснователно.
Не е спорно между
страните по делото,че правото на собственост върху делбения земеделски имот е възстановено по реда на
чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ на наследниците на Д.Я.Д..Наличен между тях е спор относно
кръга на законните му наследници.
В
производството за делба и без изричното
оспорване на удостоверението за наследници в качеството му на официален свидетелствуващ документ, верността на съдържанието му може
да бъде проверена и съобразно с всички останали представени по делото данни
относно релевантните факти и обстоятелства , а именно дали едно лице е
наследник по закон на даден наследодател-така решение № 1**/02.03.2011 год. по
гр.д.№ 1820/2**9 год. на ВКС,І г.о. Делбеното производство е регламентирано като особено исково
производство, съдържащо редица специални правила, едно от които е възможността
съгласно чл.343 от ГПК да се правят оспорвания на произхода и извършени
припознавания.Ответницата Д.Д.Я. оспорва
извършеното от Г.Я.Д. припознаване на съделителите Г.Г.С. и Л.Г.Д.,което
оспорване е касателно както акта на припозване:неговата валидност и истинност на
документа,който го удостоверява,така и произхода им от общ наследодател,като по
този начин цели да отрече легитимацията им
като наследници на собственик на земеделския имот .
Всички възражения и
оспорвания на съделителката
Д.Д.Я. срещу
правата на ищците са неоснователни.
Припознаването
е акт, чрез който деклараторът заявява, че е родител на детето като така се
установява произхода му. То е
личен,едностранен,формален,декларативен и неотменим акт на признаване от родителя,че
определено дете е негово.Липсата на кръвна връзка между него и детето не прави
припознаването нищожно-така постановление №
5/78 год. от 21.II.1979 год. на Пленума
на ВС .Припознаващ може да бъде само
дееспособно лице.Припознаването е волеизявление и като всяко друго може да бъде
извършено при порок във волята или недостатъци на формата на извършването му.
Съгласно
чл. 36 от СК от 1985 год.,
припознаването се извършва :1./лично с писмено заявление пред длъжностното лице
по гражданското състояние или 2./ с декларация с нотариално заверен подпис,
подадена до длъжностното лице по гражданското състояние,така и разпоредбата на
чл.36 от Наредбата за гражданското състояние,действала в периода 1975 год.-2**4
год. Припознаването от Г.Я.Д. на двете му деца /ищците по делото/ е
извършено в първата хипотеза.
Възражението,че документът по чл.36 от СК от 1985 год. и
чл.36 от Наредбата за гражданското състояние от 1975 год., подаден до
длъжностното лице по гражданското състояние :писмено заявление пред длъжностното
лице по гражданското състояние е неистински ,тъй като подписа върху него не е
положен от Г.Я.Д. е неоснователно.Със заключение на вещо лице е установено
безспорно неговото авторство на декларацията от 17.06.1986 год. за припознаване
на Л. Д.Б..Оригинала на декларацията от 30.08.1988 год. за припознаването на Г.
Д.Б.не е съхранен,налично е само нейно копие.Следва да бъде зачетена законната доказателствена сила
на официален документ- акта й за раждане в частта”Бележки” за отразеното в него
за това,което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданското
състояние и то го е възприело лично,а именно личното подаване и подписване на
декларацията/заявлението/ от припознаващия,т.е. истинност на данните за неговото
авторство.След като изявлението е било направено от лицето,посочено като
издател на документа,документът е автентичен
–така определение № 537/29.06.2018 год. по гр.д.№ 625/2018 год. на ВКС,
III г.о. и определение № 238/20.09.2016
год. по ч.гр.д.№ 2938/2016 год. на ВКС,I г.о.
Възражението,че
припознаването не е валидно,тъй като не е осъществено в предписаната от закона
(чл.36 от СК от 1985 год.) форма,респективно волеизявлението за припознаване е
извършено при порок на волята от лице,поставено
под пълно запрещение,черпи правното си основание в разпоредбите на чл.26 ал.2
пр.ІІ-ро и ІІІ –то от ЗЗД,във връзка с чл. 44 от
ЗЗД-така решение № 1117/28.12.1999 год. по гр.д.№425/1999 год. на ВКС,ІІг.о.;решение № 813/07.09.2011 год. по гр.д.№ 256/2010
год. на ВКС,ІV г.о.;решение № 382/12.05.1995 год. по гр.д.№ 722/1994 год. на
ВС,5-членен с-в;решение №2706/15.09.1980 год. по гр.д.№2241/1980 год. на ВС,ІІ
г.о. Не е налице порок на формата,тъй като е установено,че припозналият е
подписал пред длъжностното лице по гражданското състояние писмено
заявление,макар наименовано декларация,а нотариална
заверка на подписа на припознаващия баща извънбрачното си дете е необходима само ако той изпраща заявлението
си до съответното длъжностно лице,но не и когато лично го представя-така
решение № 123/28.11.1985 год. по гр.д.№ 97/1985 год. на ОСГК на ВС.Не е налице
порок и на волята-липса на таК.а,по причина
припозналия да е поставен под пълно запрещение.Поставяне под запрещение се
постановява от съда с решение в нарочно уредено в ГПК производство,данни за
провеждането на каквото по делото не са събрани.
С
оглед на горното,всички страни по делото са наследници на Д.Я.Д. и са
легитимирани за участие в производството за делба на наследството му.
Правата
на страните в наследството на Д.Я.Д., поч.11.02.1983 год. следва
да бъдат определени по реда на чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН по равно за всяко от трите му деца Д.Д.Я.,Е.Д.К. и Г.Д.Я.,поч.
17.07.1989 год. и съпругата Л.А.Д.,поч. 11.06.1998
год.,правата на които по наследяване са преминали по правилата на чл.5 ал.1 и чл.10 ал.1 и ал.3
от ЗН към низходящите на първия починал
наследник Г.Г.С.
и Л.Г.Д./по равно/ и към низходящите
на втората починала наследница Д.Д.Я.,Е.Д.К. ,Г.Г.С. и Л.Г.Д. /по
равно за всяка една от низходящите от първа степен и общо за низходящите от втора степен,от
коляното на Г.Д.Я./.
С
оглед изложеното по-горе,въззивният съд намира,че
следва да бъде допусната съдебна делба на земеделския имот,реституиран на
наследниците на Д.Я.Д.,каквито са всички страни по делото и при квоти от по 1/6 ид.ч.
за ищците и по 2/6 ид.ч.
за ответниците .
Жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е
законосъобразно постановено,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК въззивният съд го потвърждава.
Искане за присъждане на
разноски е заявено единствено от съделителя Е.Д.К. с
отговора на въззивната жалба рег.№ 2121/12.06.2018
год. Сторените от страните съдебно-деловодни разноски подлежат на
присъждане в размер съобразно стойността на дяловете във фазата
по извършване на делбата и по правилото на чл. 355 от ГПК.
По изложените
съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/09.03.2018 год.,вписано под № 18 в т.І стр. 54-55 по
гр.д.№503/2017 год. на РС,гр.К...
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.