Р Е Ш Е Н И Е

№ 290 ,20.12.2018 година, град Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : Д. НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Д. Николова въззивно гражданско дело № 407 по описа за 2018 година намира следното:

Производството е образувано по три въззивни жалби и една частна жалба на срещупоставените страни срещу две решения , едно от които е решение по член 247,ал.4 от ГПК и срещу едно определение по член 248,ал.3 от ГПК, постановени по гр.д.№ 256/2016 г. по описа на Генералтошевския районен съд .

С въззивна жалба с вх.№ 1762/ 28.05.2018 г. ( по регистратурата на ГТРС ) ищците Ж.С.Ж. *** Т. и Д.С.С. *** обжалват постановеното от Генералтошевския районен съд Решение № 48 от 27.04.2018 г., отхвърлящо молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 27 от 7.03.2018 г. в частта по иска по член 108 от ЗС относно идентифицирането на спорния поземлен участък като част от имот с пл.№ ***, неправилно включена в границите на записания на ответниците имот с пл.№ ***, урегулиран като УПИ ** – ***.

С въззивна жалба с вх.№ 1153/4.04.2018 г. същите ищци обжалват Решение № 27 от 7.03.2018 г. на Генералтошевския районен съд по гр.д.№ 256/2016 г. по описа на ГТРС в частта на отхвърлянето на иска им по член 109,ал.1 от ЗС за възстановяване на циментова пътека като необосновано и постановено при необсъждане на събраните по делото гласни доказателства ( от показанията на свидетелите С. и Х. ) .

С въззивна жалба с вх.№ 1073/29.03.2018 г. ответникът С.Н.С. обжалва същото решение в частта на уважения иск за установяване ,че двамата съищци са носители на право на строеж върху реална част от УПИ *-*** в кв.**по ПУП на град Г.Т. с площ от 10,28 кв.м. и осъждането му да им предаде владението върху нея и в част-та на уважения негаторен осъдителен иск за премахване наличната и възстановяване на съборената ограда по оплаквания за недопустимост и не-правилност вследствие на : ( по иска по член 108 от ЗС ) допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в игнориране на заключението на ве-щото лице инж. П. и безкритично възприемане на допълнителното заключение ( със скица № 2 с изображение на спорната реална част ) на вещото лице инж. Б. , без да се отчита противоречието му с последващите негови заключения и ( по иска по член 109,ал.1 от ЗС ) необоснованост на изводите за наличие на неоснователно въздействие при положение, че оградата, чието премахване се иска, е еднаква по положение на старата дъсчена ограда, и двете изградени върху вътрешната регулационна линия от плановете от 1964 г. и 1970 г.

С частна жалба с вх.№ 1660 /15.05.2018 г. ищците обжалват определение № 132 /27.04.2018 г., с което по тяхна молба по член 248,ал.1 от ГПК е отказано да бъде изменено решението относно дължимите в тяхна полза разноски по оплаквания за несъобразяване, че възнаграждението за адвокат е заплатено в равни части за два иска и при уважаването на първия иск за 2/3 части и на втория иск за 90% , на ищците следва да се присъдят части от 570 лева и 750 лева или общо 1 320 лева.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо, правилно в една част и неправилно в друга част.

Ревандикационните искове на Ж.С.Ж. и Д.С.С. са предявени при условията на член 111,ал.1 от ЗС - в защита на съпритежаваното от тях право на строеж и включеното в съдържанието му правомощие за ползване на незастроена част от УПИ * - *** в кв. **по плана на град Г.Т. при твърдения, че праводателите им

( дарители по договора ,сключен с нот. акт № ** от 3.12.2007 г. по нот.д.№ ***/2007 г. на Нотариус № ***) са придобили на 5.04.1982 година също-то по вид ограничено вещно право върху „ общинското дворно място от 470 кв. м.”, но поземленият участък на площ от 30 кв.м. ( с подробно описано в исковата молба местонахождение - по протежение на границата с УПИ ***) е завзет от ответника С. Г. С. – собственик на УПИ ***- в периода август – декември 2015 г. при преместването на оградата .

Изложеното в основанието и петитума на исковата молба сочи, че не са предявени чужди права - на собственика на поземления имот и следователно искът не е недопустим за разглеждане поради пречка по член 26,ал.2 от ГПК. Но също в исковата молба няма твърдения, че спорната незастроена част е включена поради грешка с одобрения кадастрален план в грани-ците на записания на ответника поземлен имот с пл.№ *** , което в съответствие с разясненията на точка 4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС да налага изследване на положението на имотите по плановете, предхождащи действащия кадастрален план н посочване на грешката в съдебния диспозитив за уважаване на ревандикационния иск. Първоинстанционният съд е извел фактически и правни изводи за обекта на претендираното вещно право според предмета на поисканата защита – с оглед урегулирането на имотите по застроителния и регулационен план на града от 1990 г. и е постановил съответен на тях диспозитив за осъждане на ответника да предаде владението върху реалната част с площ от 10,28 кв.м. от УПИ * - ***. При тfва положение правилно първоинстанционният съд е отказал да поправи очевидна фактическа грешка в него чрез обозначаване на спорната част от имота им по поискания в молбата на съищците начин. Решението за от-хвърляне на молбата за поправка е законосъобразно.

Праводателите ( съпрузите С. Ж. Г. и П.К.Г.а ) на съищците са придобили правото на строеж върху държавна земя ( бивш парцел * в кв.** по плана на град Г.Т. ) въз основа на отстъпването му от ИК на ГОбНС през 1961 г. на основание член 15,ал.1 от ЗС ( отм.). Към 2007 година имотът , съставляващ УПИ * – *** в кв.**с площ от 470 кв.м., е бил застроен с жилищна сграда и гараж ( а също и помощни постройки) . Отстъпеното на праводателите право на строеж е включвало освен правомощието да се построи сграда и да се придобие правото на собственост върху нея и широкото правомощие за ползване на незастроената част от земята – член 15,ал.3 от ЗС ( отм.). С договора за дарение, сключен на 3.12. 2007 година с нот. акт № ** по нот.д.№ ***/2007 г. на Нотариус, с рег.№ ***, дарителите са прехвърлили на ищците – техни деца - правото на собственост върху сградите ( къща и гараж ) и производството на суперфицията право на ползване върху цялата незастроена част от УПИ ( парцел ).

В необсъденото в решението, но прието от първоинстанционния съд в заседанието от 20.03.2017 г. заключение от 10.03.2017 г. на вещото лице М.П.Д. е посочено, че имотите на страните са урегилирани с последния , одобрен през 1990 година застроителен и регулационен план на града в УПИ ***( на ответника ) и УПИ * – *** ( на ищците ) в кв. **. Вътрешната регулационна линия ( различна от тази от плановете от 1964 и 1970 г. ,защото е „ изправена ” линия ) и изградената на място граница ( ограда ) не съвпадат . Налице е навлизане в имота на ищците, което в югоизточната страна е с дължина от 25 см. и има обща площ от 4 кв.м. При огледа вещото лице инж. П. е констатирало, че в средния участък няма поставена ограда, там се намира стопанската постройка на ищците и стената й към имота на ответника е съборена, в съгласие с графичното изображение в комбинирана скица ( приложение № 11 на л.114 от делото на ГТРС ) и дадените пояснения при изслушване на вещото лице ( съдебен протокол на л. 117).

Разлика между това заключение и изготвените на 26.05.2017 г. и 9.01.2018 г. от вещото лице инж. К.Б. заключения по релевантните факти няма. Според вещото лице Б. ЗРП от 1990 г. е одобрен въз основа на изготвен в същата година кадастрален план. Вътрешната регулационна линия между УПИ **и ***е проектирана по кадастралната граница ,както ясно личи от скица на Общината (на л. 7). Фактическата граница съставлява начупена линия по т.6,12,11,13,14 и 8 , а вътрешната регулационна линия е права линия по т. 1 и 2, видно от скица - приложение № 6 към първото заключение на Б.. Чупката в участъка т.12,11,13 и 14 е образувана в мястото на граничната стопанска постройка на ищците. За нея вещо лице е посочило ( протокол на л. 177 и 178 ) , че е паднала, разрушена и за това не е показана в скиците. Идентично ( само с разлика при номерирането на точките ) е разположението на границата по ЗРП и фактическата граница , показано в две скици, приложени към изготвеното от инж Б. по възлагане от въззивната инстанция допълнително заключение.

Отклонението на фактическата граница по т. 2,4,3,5,6 и 8 от регулационната граница по т.1 и 7 е несъществено ( ако беше установено в производство по член 54,ал.2 от ЗКИР щеше да е основание за отхвърляне на иска с оглед грешки по – малки от допустимите стойности по член 18 от Наредба № РД -02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри ) . В резултат на отклонението два поземлени участъка : по т.1,2,3 и 4 ( на площ от 2,42 кв.м. в син цвят ) и по т 5,6,7 и 8 ( на площ от 3,27 кв.м. в зелен цвят ) от УПИ на ищците са завзети от ответника при поставянето на оградата и обратно един поземлен участък по т.3,4,5 и 6 ( на площ от 0,35 кв.м в червен цвят ) от УПИ на ответника е останал към имота на ищците.

Първоинстанционният съд е приел друго, несъответно на действителните факти, положение на фактическата граница ( като права линия по т. 6 и 8 по скицата на л.193 ) и е достигнал до неправилен извод за обекта , който ищците имат право да ревандикират. След отмяната на обжалваното решение по член 108 от ЗС за реална част от 10,28 кв.м. ,то следва да се за-мести от въззивно решение за установяване, че ищците са съпритежатели на вещното право на строеж върху посочените две реални части от УПИ и за осъждане на ответника да им предаде владението върху тях чрез обявяване на скицата ( приложение № 3 на л.79 от въз.д.) за неразделна част от съдебния акт .

Негаторните осъдителни искове на Ж.С.Ж. и Д.С.С. са предявени при условията на член 111,ал.1 от ЗС – в защита на същите ограничени вещни права относно незастроената част от УПИ от неоснователно въздействие, което според твърденията в исковата молба се изразява в : събаряне на налична ограда с разрушаване на циментова пътека на площ от 2 кв.м. и поставяне на нова ограда , а искането е за осъждане на ответника да премахне изградената ограда и стопанските си сгради, построени в югоизточната част в частите им, които навлизат в имота на ищците и да възстанови старата ограда и циментовата площадка. С обжалваното решение осъдителните искове за премахване на наличната ограда и възстановяване на старата ограда са уважени и искът за възстановяване на разрушена циментова пътека е отхвърлен .

Според разясненията на т. 1 от ТР№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС негаторният иск е способ за защита на правото на собственост от неоснователно въздействие върху обекта на това право, което пречи на допустимо-то ползване на вещта според предназначението й, но без да се отнема владението. Това е така, защото при отнемане на владение способът за защита е искът за ревандикация. Предмет на негаторния иск е несъществуването на правото на ответника да въздейства върху вещта .

Твърдените в исковата молба като основание на иска по член 109, ал.1 от ЗС действия на ответника ( събаряне ограда и поставяне на нова ограда при навлизане в имота на ищците ) съставляват отнемане на владение. Основаният на същите факти ( за осъществяване от ответника на същите действия по новото ограждане на съседните имоти ) ревандикационен иск е разгледан и съдебното произнасяне е едновременно защита – санкция за двете страни. Но основаният на тях негаторен иск е неоснователен. Реше-нието за уважаване на негаторните искове за премахване на новата ограда и възстановяване на новата ограда е незаконосъобразно и следва да се от-мени и замести от въззивно решение за отхвърляне на същите .

Относно циментовата пътека ( с оглед трайното й прикрепване към терена - също недвижима вещ по смисъла на член 110,ал.1 от ЗС ) съдът е приел, че нейното разрушаване от ответника не е установено по категоричен начин . С оглед гореизложеното за вида на неоснователното въздействие, въззивният съд приема, че разрушаването на циментовата пътека при отнемане на владението по описания в исковата молба начин не съставлява неоснователно въздействие според тълкуването в точка 1 на ТР № 4/

2015 г. Ако собственикът е претърпял вреди ( унищожената пътека е била изградена изцяло или отчасти в границите на неговия УПИ ) и са налице и другите факти по член 45,ал.1 от ЗЗД той може да претендира обезщетение за тях. Отхвърлянето на негаторния осъдителен иск за възстановяването й е законосъобразен резултат .

По разноските : промененият изход по исковете – предмет на обжалваното решение, налага корегиране на решението по разноските . Ищците са сторили разноски ( за ДТ и събиране на доказателства ) в общ размер от 838 лева, в равни части за двата иска, и не са сторили разноски ( както е посочено в списъка на л. 234 от делото на ГТРС ) за адвокатско възнаграж-дение от 800 лева ( има пълномощно , няма приложен договор за правна за-щита или разписка за плащане в полза на адвоката ). Всеки от исковете има цена от 3 071,90 лева ( посочена в исковата молба и останала непроменена в срока по член 70,ал.1 от ГПК ). Съразмерната на частично основателния ревандикационен иск ( за поземлен участък от 5,69 кв.м. с цена от 37,19 лева) част от разноските ( от общо 419 лева ) се равнява на 5 лева. На съищците се дължат на основание член 78,ал.1 от ГПК разноски от само 5 лева , вместо 569, 67 лева , както е посочил районният съд . Ответникът е сторил разноски, чийто действителен размер е 1 542,25 лева ( възнаграждението по т.6 от списъка на л.232 не е доказано да е заплатено ) Съразмерната на изцяло неоснователния негаторен иск и частично неоснователния ревандикационен иск част се равнява на 1 532,92 лева, което е повече от присъдените от районния съд разноски на ответника по член 78,ал.3 от ГПК и следователно въззивният съд му присъжда още 171,42 лева разноски за първоинстанционното производство .

За въззивното производство въззивниците ( ищци ) са сторили разноски от 770 лева ( в т.ч. 650 лева за адвокатско възнаграждение ) в защита по искове с оглед обжалваем интерес от 3 1**,08 лева ). Съразмерната на частично основателния иск по член 108 от ЗС част от разноските се равнява на 17 лева. Въззивникът ( ответник ) е сторил разноски от 52 лева – ДТ и общо 1 200 лева – платено възнаграждение за един адвокат . По направено-то възражение за прекомерност въззивният съд намира, че с оглед обжалваемия интерес по въззивното производство от 3 1**,08 лева, минималното възнаграждение следва да се определи по член 7,ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 600 лева ( тъй като е по- високо от това по правилото на член 7, ал.2,т.2 от Наредбата от 449 лева ) . С оглед на ниската фактическа и прав-на сложност на делото то следва да се намали до този минимален размер – 600 лева и на тази страна да се присъдят разноски на основание член 78, ал.3 от ГПК от 638 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48 от 27.04.2018 г. на Генералтошевския районен съд по гр.д.№ 256/2016 г. , с което е отказано да се поправи очевидна фактическа грешка в Решение № 27 от 7.03.2018 г. на същия съд по същото дело.

ОТМЕНЯ Решение № 27 от 7.03.2018 г. на Генералтошевския районен съд по гр.д.№ 256/2016 г. в частта, с която са уважени частично исковете по член 108 от ЗС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. С., ЕГН: ********** ***, че Ж.С.Ж., ЕГН : ********** *** и Д.С.С., ЕГН: ********** *** са съпритежатели на правото на строеж и на ползване върху следните незастроените реални части от УПИ V – *** в кв.**по ЗРП на град Г. Т., одобрен през 1990 г : частта с граници по т.1,2,3 и 4 и площ от 2,42 кв.м., обозначена в син цвят и частта с граници по т. 5,6,7 и 8 и площ от 3,27 кв.м., обозначена в зелен цвят , съгласно изображенията в скицата-

приложение № 3 към заключение на вещото лице инж К.Б. на л.79 от въз.д., която е неразделна част от съдебния акт и

ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН: ********** *** Т. да предаде на Ж.С.Ж., ЕГН : ********** *** Т. и Д.С.С., ЕГН: ********** *** владението върху посочените незастроени реални части .

ОТХВЪРЛЯ исковете за ревандикация на Ж.С.Ж., ЕГН : ********** *** Т. и Д.С.С., ЕГН: ********** *** срещу С. Г. С., ЕГН: ********** *** Т. за останалата незастроена реална част на площ от 4,59 кв.м. от УПИ * – *** в кв.**по ЗРП на град Г.Т., одобрен през 1990 г. от терена, обозначен в първоинстанционния диспотизив ,като разположен по протежение на вътрешната регулационна линия между УПИ *-*** и ** -*** в кв.**.

ОТМЕНЯ Решение № 27 от 7.03.2018 г. на Генералтошевския районен съд по гр.д.№ 256/2016 г. в частта, с която по исковете на Ж.С.Ж., ЕГН : ********** *** Т. и Д.С.С., ЕГН: ********** ***, С. Г. С., ЕГН: ********** *** Т. е осъден на основание член 109, ал.1 от ЗС да премахне изградена от него ограда от бетонни колони и мрежа и да възстанови оградата по вътрешната регулационна линия между УПИ *-*** и ** -*** в кв.**по плана на град Г.Т., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.С.Ж., ЕГН : ********** *** Т. и Д.С.С., ЕГН: ********** *** срещу С. Г. С., ЕГН: ********** *** Т. искове за осъждането му да премахне извършеното в резултат на неоснователно въздействие върху УПИ **в кв.**по плана на град Д. - изградена от него налична на място ограда от бетонни колони и мрежа и да възстанови премахнатата от него ограда .

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27 от 7.03.2018 г. на Генералтошевски районен съд по гр.д.№ 256/2016 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на Ж.С.Ж., ЕГН : ********** *** Т. и Д.С.С., ЕГН: ********** *** срещу С. Г. С., ЕГН: ********** *** Т. за осъждането му да възстанови циментова пътека на площ от 2 кв.м. в УПИ * – *** в кв.**по плана на град Г.Т., разрушена при поставянето на новата ограда , на основание член 109,ал.1 от ЗС.

ИЗМЕНЯ решението, в частта, с която С. Г. С., ЕГН: ********** *** Т. е осъден да заплати на Ж.С.Ж., ЕГН : ********** *** Т. и Д.С.С. , ЕГН: ********** *** разноски за първоин-станционното производство на основание член 78,ал.1 от ГПК, като ги НАМАЛЯВА от 569,70 лева на 5 (пет) лева .

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Ж.С.Ж., ЕГН : ********** *** Т. и Д.С.С. са осъдени да заплатят на С. Г. С., ЕГН: ********** *** Т. разноски за първоинстанционното производство на основание член 78,ал.3 от ГПК в размер от 1 361,50 ( хиляда триста шестдесет и един лева и петдесет стотинки ) лева.

ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН: ********** *** Т. да заплати на Ж.С.Ж., ЕГН : ********** *** Т. и Д.С.С. , ЕГН: ********** *** разноски за въззивното производство в размер от 17 ( седемнадесет ) лева на основание член 78,ал.1 от ГПК .

ОСЪЖДА Ж.С.Ж., ЕГН : ********** *** Т. и Д.С.С. , ЕГН: ********** ***-рич да заплатят на С. Г. С., ЕГН: ********** ***-нерал Т. разноски за първоинстанционното производство от 171,42

( сто седемдесет и един лева и черидесет и две стотинки ) лева и за въззивното производство разноски от 638 ( шестстотин тридесет и осем ) лева на основание член 78,ал.3 и ал. 5 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.