Р Е Ш Е Н И Е
№
275 , гр. Добрич, 10.12.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публичното заседание на трети декември през 2018година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
При участието на секретаря ПЕПА
МИТЕВА, разгледа докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. №432 по описа
на Добричкия окръжен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано
по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№11555/08.06.2018г.
от Н.П.П. с ЕГН ********** ***, срещу решение
№453/17.05.2018г. по гр.д.№1955/2017г.на ДРС, с което са отхвърлени предявените от него, срещу К.В.В. с ЕГН ********** *** , Х.А.Н. с ЕГН
********** ***, З.Г.З. с ЕГН ********** ***, Н.М.З. с ЕГН ********** ***, ***”ЕООД ЕИК *** гр.Добрич , ул.”***” № 20А,
представлявано от управителя П.Л.Г., искове
за установяване право на собственост
на ищеца и предаване владението
върху недвижим имот в гр.Д. кв.м в ид.ч.
от поземлен имот №***, целия с площ 215 кв.м, сега участващ в
новообразуван имот с идентификатор ***,
и за отмяна на констативен нотариален акт
за собственост по давностно владение ** на нотариус с рег.№* на
Нотариалната камара, вписан под **. на СВ Добрич.
Оплакванията са за неправилност на решението ,
незаконосъобразност, постановяване при неспазени процесуални правила и
нарушения на материалния закон. Конкретните доводи са, че първоинстанционния
съд не преценил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка. Неправилно приел, че не е проведено успешно оспорване на
констативния нотариален акт от 2007г. за 45кв.м. в ид.част, без да прецени в
съвкупност свидетелските показания във връзка с проведената обстоятелствена
проверка, без да кредитира показанията на свидетеля-негов син, но като
кредитира показанията на свидетелката **, съпруга на ответника К.В., без да
вземе предвид показанията на св.З., които изцяло припокривали и доказвали
твърденията му относно протичането на обстоятелствената проверка, нейния обхват
и действителните факти, за които били дадени свидетелските показания пред
нотариуса. Обсъжда се съдържанието на съставения от нотариуса протокол за
обстоятелствена проверка като се извежда извод, че никъде в него не е посочено,
че става въпрос за идеални части. Излага се, че според заключението по
изслушаната съдебно-техническа експертиза била налице промяна в дворищната
регулация в района на процесния имот, посредством която промяна част от имота
му се придавала към имота на ответника В. ***. Обсъжда се действието на
регулацията на плоскостта на разпоредбите на чл.110 от ЗТСУ/отм/, ТР №3 от
15.07.1993г. на ОСГК на ВКС, буквално се цитират множество други разпоредби от
ЗТСУ и на тяхна плоскост се извеждат
изводи за липсата на отчуждително действие на регулацията по отношение на
придадени части от неговия имот, за липсата на възможност за придобиването им
по давност, за съществуването на правото му на собственост върху 45кв.м. в
идеална част от имот с идентификатор N ***. Иска
отмяна на решението и уважаване на ревандикационния му иск и отмяна на
констативния нотариален акт в същия обем.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба не е подаден от насрещната страна. В хода на производството
процесуалните представители на ответниците К.В., Х.А., Н.З. и „***”ЕООД изразяват становище за неоснователност на
жалбата.
По повод жалбата Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
При данни
обжалваното решение да е връчено на въззивника на 28.05.2018г., жалбата,
депозирана в деловодството на ДРС на 08.06.2018г., се явява подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, страна-ищец в
първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното
за него решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от
ГПК, и е процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка
на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в
жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния
акт с императивните правни норми.
В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като
волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното
съдържание, но същото е недопустимо
като постановено по непредявен иск по следните съображения:
Гр.д.№1955/2017г. е образувано по искова молба вх.№9937/13.06.2017г.
на Н.П. ***, с която се иска установяване по отношение на К.В.В., Х.А.Н. , З.Г.З.,
Н.М.З., „***”ЕООД, на правото му
собственост и предаване владението върху
45 кв.м идеални части от поземлен имот №***, целия с площ 215 кв.м., и отмяна
на констативен н.а.№13/2007г. на СВП-Добрич.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени
твърдения за права на собственост на ищеца върху имот с кадастрален
№***, с административен адрес ул.”Г. Измирлиев”№6, придобит по
наследствяване от родителите му и извършена по-късно обстоятелствена проверка.;
за неофициална, устна уговорка между наследодателя му, негов баща, и бащата на
ответника К.В., чийто имот нямал достъп към улицата, за ползване на част от
техния имот; за ползване от съседите през годините на част от неговия сега имот
по западната му граница за пътека, а от самия него за поддръжка на собствената
му къща. Според извадка от регулационния план от -те на миналия век границата на
имота му била права линия, отстояща на около 1.5м. от стената на къщата му по
цялата и дължина, което оформяло описаната пътеката за достъп до вътрешния
имот. Изложено е и, че през 2007г. по
молба на ответника К.В., без да предполага, че става въпрос за част от
собствения му имот, ищецът участвал като
свидетел в нотариално производство по
обстоятелствена проверка, в резултат на която ответникът К.В. се снабдил с
нот.акт N 13, том VIIIс, дело N 4444/20007г. на СВ за право на собственост върху за процесните
45 кв.м в ид.ч. от имот с идентификатор № ***, целия с площ 215 кв.м. В последствие три имота от западната страна на
собствения му имот, а именно № **, № ***, № ** , били продадени и през 2008г. започнали
действия по разчистване на терена и подготвянето му за строеж, вкл. премахване
на пътеката, неразделна част от собствения му имот, които действия след намесата
му били спрени, а през 2016г. подновени. Излага се и, че положението от 60-те
години , когато пътеката била в границите на имота на наследодателите му, било
запазено до 90-те години, когато влязла в сила нова регулация, придаваща отстъпената част от имота му към имота на К.В..
Обезщетение не било платено, което намира да е пречка за разпореждане с имота
от К.В., извършено с н.а. №105/2007г. Правата му били нарушени от бивши и
настоящи собственици на съседния имот №***, като от собствения му имот
неправилно и в нарушение на закона били завладяни процесните идеални части,
защита на които иска по реда на чл.108 ЗС, формулирайки петитум за ревандикация
на 45 кв.м идеални части от поземлен имот №***, целия с площ 215 кв.м.
С определение №576/01.10.2018г.
Добричкият окръжен съд е преценил, че районният съд се е произнесъл по
нередовна искова молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и 5 от ГПК. Според заявения петитум се цели разрешаване на спор за
право на собственост върху 45кв.м. ид.части от ПИ, посочен с кадастрален №*** по КККР /при данни
още към 2016г., т.е. преди завеждане на иска, имот с такъв кадастрален номер да
не съществува/, без да се твърди да е възникнала и съществувала съсобственост върху
имота, а при изложени обстоятелства, сочещи на спор за собственост върху реална
част, неправилно присъединена към съседен имот, респ.заснета като част от него вместо към имота на ищеца, чиято собственост е.
С твърдения спорната реална част, наричана в исковата молба „пътека” да е заснета
като част от имот с кадастрален №***, бивша собственост на първия ответник К.В.,
се легитимира участието му като такъв в процеса, а по отношение на останалите
изобщо липсват обстоятелства, обосноваващи пасивната им процесуална
легитимация. При несъответствие на изложените
обстоятелства и формулирания петитум, липсва възможност за преценка какво точно
искане се поставя пред съда/за ревандикация на идеална или на реална част от поземлен имот/ и кой е
надлежния ответник. С оглед на тези констатации, Добричкият окръжен съд, с определение
№576/01.10.2018г., е указал на ищеца да уточни какво
точно искане поставя пред съда -за ревандикация на идеална или на реална част от поземлен имот, като в
случай, че претендира право на собственост върху идеална част от ПИ, да изложи
обстоятелства относно основанието за възникване на съсобствеността, участниците
в нея, легитимацията на ответниците като съсобственици или трети лица; в
случай, че цели ревандикация на реална част от поземлен имот, неправилно включена в границите на чуждия съседен имот,
респ. неправилно заснета вместо към неговия имот, към имота на ответника/ответниците
и нанесена в КККР като част от него, точно и ясно да
укаже пространственото разположение на спорната площ като я опише с граници и
местоположение в рамките на терена на чуждия имот/при възможност за използване
на скици/, а последния да индивидуализира според актуалното му състояние; да
посочи по кой план са заснети верните имотни граници, очертаващи
пространствения обхват на правото му на собственост, част от който счита да е
спорната част, и защо счита, че тези граници не съответстват на границите
понастоящем; да изложи обстоятелства, обосноваващи пасивната легитимация на
всеки от ответниците; да формулира адекватен на изложените обстоятелства
петитум; да
посочи цена на иска.
Определението е
връчено на ищеца на 15.10.2018г. и в указания срок същият е депозирал молба
вх.№6547/22.10.2018г./л.28 от делото на ДОС/, с която уточнява, че иска установяване
на правата му и предаване владението върху реална част от ПИ с кадастрален №***, целия с площ от
215кв.м., сега включен в ПИ с кадастрален №*** по КККР, разположена в
източната му част, в която граничи с ПИ с кадастрален
№***, с площ от 45кв.м. и представлява бетонна пътека
с дължина 30м. и широчина 1.5м., по цялата дължина на западната стена на къщата
и гаража, построени в собствения му ПИ с кадастрален №***.
При тези обстоятелства, като е
приел, че е сезиран с искане за разрешаване на
спор за право на собственост върху 45кв.м. в
идеални части от ПИ с кадастрален №*** по КККР, какъвто иск е разгледал
и отхвърлил, очевидно районния съд не е разгледал предявения иск, който има за
предмет спор за собственост върху реална част от недвижим имот, неправилно
присъединена към съседен имот, поради което и на основание чл.270, ал.3,изр.3 от
ГПК решението му като процесуална недопустимо следва да бъде обезсилено и
делото върнато за произнасяне по предявения съобразно уточняващата молба вх.№6547/22.10.2018г. иск.
Всяка от страните е претендирала
присъждане на сторени по делото разноски, но тъй като отговорността за разноски
е предпоставена от разрешаването на спора,
понастоящем такава не следва да се разпределя. На настоящия етап не е
постановен съдебен акт, приключващ делото, респ. даващ разрешение по същество
на спора, поради което и разноски в полза на страните не следва да се
присъждат. Преценка за правото на страните на разноски във всички инстанции до
момента следва да се извърши от районния съд след произнасянето му по
предявения иск.
Водим от
гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№453/17.05.2018г. по гр.д.№1955/2017г.на Добрички районен съд.
ВРЪЩА делото на Добрички районен
съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения
иск.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.