Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                        № 270

  

                                    гр.Д.ч     07.12.2018 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д АД.кият окръжен съд                                  гражданско отделение

На дванадесети ноември                                   2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА Д.

                                ЧЛЕНОВЕ:Д. НИКОЛОВА

                                                    Г. ЖЕЧЕВА

 

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия Г. ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №433 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от П.Й.С. ***,М.Я.Т. ***,Г.Я. ***,В.Г.В. *** и М.Г. *** срещу решение №513/30.05.2018 г. по гр.д.№4187/2017 г. на ДРС,допълнено в частта за разноските с определение №1420/20.06.2018 г. по цитираното дело на ДРС,в частта от решението,с която е признато за установено по отношение на въззивниците,че ищецът по делото Г.И.К. с ЕГН ********** е собственик въз основа на давностно владение на следните недвижими имоти:поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на с.П.д.,общ.Д. с площ от 7,002 дка и поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на с.П.д.,общ.Д. с площ от 7,002 дка,произлизащи от поземлен имот №*** по КВС на с.П.д.,като въззивниците са осъдени да заплатят на К. разноски по делото в размер на 1 010 лв.Навежда се недопустимост и неправилност на атакуваното решение.Делото било разгледано без участието на пасивно легитимиран ответник по спора-С.П.Г.-наследник на наследодателя на ответниците.Освен това не било изследвано дали ищецът през периода 2006-2017 г. е имал сключен граждански брак,т.е. се навежда евентуално неучастие на необходим другар на страната на ищеца в лицето на негова съпруга.Изводите на районния съд,че ищецът е владял процесните имоти в продължение на 10 години и ги е придобил по давност,били необосновани и в противоречие със събраните доказателства.Въззивниците са обсъдили детайлно събраните по делото доказателства и са изложили доводи защо считат извлечените от тях изводи от съда за необосновани.При разглеждане на делото били извършени множество процесуални нарушения като допускане на свидетели в нарушение на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК за доказване договорка за продажба и заплащане на цена от 6 020 лв на наследодателя на ответниците;неоткриване на производство по чл.193 от ГПК относно оспорени от ответниците договори за наем;приемане и обсъждане на касови ордери,представени несвоевременно от ищеца по делото при преклудиран срок за това;допускане на свидетели при липса на своевременно заявяване на доказателственото искане от ищеца в първото по делото заседание;разпит на последните за факти,различни от заявените от ищеца,без предоставяне възможност на ответниците да депозират доказателства за опровергаване на горните свидетелски показания.Настоява се за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо или за отмяната му като неправилно в обжалваната част,респ. за отхвърляне на предявените ревандикационни искове и в тяхната установителна част.Претендирани са сторените в двете инстанции разноски.

В писмен отговор на жалбата и в хода на въззивното производство въззиваемият Г.И.К. *** изразява становище за неоснователност на същата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.Сочи се неоснователност на всички изложени от въззивниците доводи.В производството участвали като ответници всички лица,призовани към наследяване,а участието на съпругата на ищеца не било необходимо.Събраните доказателства удостоверявали владението на ищеца с начало от месец юни 2006 г. и придобиването на собствеността по давност.Сочените от въззивниците процесуални нарушения не били допуснати.Настоява се за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Д.чкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили преписи от първоинстанционното решение на 04.06.2018 г.,а жалбата е подадена на 18.06.2018 г. при изтекъл за въззивниците срок за въззивно обжалване на 18.06.2018 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за тях част.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими искове.Касае се за предявени ревандикационни искове на основание чл.108 от ЗС срещу лица-наследници на В.Г.С.,б.ж. на с.П.д.,общ.Д.,като с оглед диспозитивното начало в процеса в правото на ищеца е да насочи исковете си по негова преценка срещу лицата,за които счита,че владеят собствените му имоти без правно основание.По осъдителните искове наличието на активна и пасивна процесуална и материалноправна легитимация на страните е въпрос по същество на спора,а не по допустимостта на иска.В този смисъл дори и исковете да не са насочени срещу всички наследници на посочения общ наследодател на ответниците последното не се отразява на тяхната допустимост.Освен това в случая възражението на въззивниците и ответници по спора е неоснователно и по причина,че конституираните ответници по делото изчерпват кръга от наследници по закон на горния наследодател.Лицето С.П.Г.,визирано във въззивната жалба като неучастващо в процеса,не е наследник на В.Г.С..Същата е съпруга на Г.В.Г.-син /низходящ/ на наследодателя,починал преди него на 27.11.2006 г. /наследодателят В.Г.С.е починал на 15.04.2010 г./,поради което по право на заместване /чл.10 ал.1 от ЗН/ починалият преди наследодателя негов низходящ е заместен при наследяването само от своите низходящи В.Г.В. и М.Г.В.,които са участници в процеса.

Неоснователно е и възражението на въззивниците,че съпругата на ищеца е негов задължителен другар в производството предвид евентуалното изтичане на твърдяната придобивна давност по време на брака им.По смисъла на Тълкувателно решение №*/29.06.2017 г. по тълк.д.№*/2016 г. на ОСГК на ВКС необходимото другарство на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост не включва законово предвидено задължение за съвместното им участие и съвместната им процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса.Съпрузите по искове за собственост са необходими,но не са задължителни другари,поради което и неучастието на единия от тях в процеса не обуславя недопустимост на исковете.

Предвид изложеното предявените искове са допустими,респ. и постановеното по тях решение в обжалваната част е допустимо.

Първоинстанционното решение е правилно в атакуваната му част поради следните съображения:

Гр.д.№4187/2017 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,уточнена с молби вх.№20521/28.11.2017 г. и вх.№83/03.01.2018 г.,с която са предявени обективно и пасивно субективно съединени ревандикационни искове на основание чл.108 от ЗС от Г.И.К. *** срещу В.Г.В. ***,М.Г. ***,П.Й.С. ***,М.Я.Т. *** и Г.Я. *** за установяване правото на собственост на ищеца по силата на изтекла в негова полза придобивна давност върху два поземлени имота /ниви/ с идентификатори ***и ***по кадастралната карта на с.П..,общ.Д. и с площ всеки от тях от 7,002 дка,както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху описаните имоти.Исковете са уважени от районния съд в тяхната установителна част и са отхвърлени в осъдителната им част.В отхвърлителната част първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца К. и е влязло в сила.Предмет на въззивното производство са ревандикационните искове в тяхната установителна част.

Изложено е в исковата молба,че наследодателят на ответниците В.Г.С. продал неформално имота на ищеца /тогава нивата била една с площ от 13,999 дка по документ за собственост,а по скица от 14,004 дка,и съставлявала имот №*** по КВС на с.П.д./ през месец юни 2006 г. за сумата от 6020 лв.Продажната цена била заплатена от ищеца със заемни средства,предоставени му от негов приятел К.Л.Н.,на когото била върната сума от 6 000 лв след теглен от ищеца заем от „**” ЕАД на 20.09.2006 г.Продавачът С. предал на ищеца оригиналните си документи за собственост.Тъй като страните си имали доверие,ищецът не предприел действия по нотариалното извършване на сделката.Още същата 2006 г. Г.К. засял нивата с царевица.През първите три години след покупката ищецът обработвал нивата лично.През 2008 г. я предоставил за обработване на брат си,който имал кравеферма и се нуждаел от площи за засяване на царевица.През 2010 г. ищецът започнал да отдава нивата под наем на „***” ЕООД.След смъртта на В.Г.С. през 2010 г. ищецът многократно разговарял със сина му Я. В.Г. да оформят сделката,но последният го уверявал,че няма никакви проблеми,да си работи нивата,че е негова и няма никакви претенции от наследниците.Никой от тях не заявявал претенции за имота,тъй като всички знаели статута му.Дори зетят на Я. Г.- Т.Т.,който бил арендатор в същия район,не предприел действия да обработва нивата,защото знаел за разпореждането с нея в полза на ищеца.При опит да се снабди с документ за собственост по обстоятелствена проверка ищецът узнал за извършена на 23.08.2017 г. доброволна делба между наследниците на В. Г.С..От имота при делбата били обособени два по-малки с номера * и 036019 по КВС на с.П.д.,които понастоящем представлявали имоти с идентификатори ***и ***по кадастралната карта на селото.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от всички ответници,в който се изразява становище за допустимост,но неоснователност на исковете.Наведени са възражения,че ищецът К. не е владял процесните имоти през посочения от него период,като не е манифестирал пред наследниците-ответници намерение за своене на имотите.Обикновеното ползване и стопанисване лично или чрез трети лица не водело до фактическа власт по смисъла на закона.Оспорва се твърдението,че ищецът е отдавал под наем имотите от свое име,като се навежда самият той и негови роднини да са ползвали имотите под наем със знанието и съгласието на наследодателя В. С..Обстоятелството се потвърждавало от представените анкетни формуляри за 2008 г. и 2009 г.,където било отбелязано,че имотът се ползва от брата на ищеца-К. К. „под наем”.Представените по делото договори за наем не удостоверявали владение на ищеца от 2010 г. до 2017 г.Същите се оспорват по съдържание и относно авторството им,като се навежда,че са антидатирани и съставени за нуждите на производството.В тях липсвала уговорена наемна цена-основен реквизит,което опорочавало договора,а в някои от договорите имало изписан ръкописен текст относно наемодателя,което будело съмнение за автентичност на договорите.Оспорват се и твърденията на ищеца за сключен неформален договор за продажба между него и наследодателя на ответниците,за заплащане на продажна цена от 6020 лв,която да е предадена на сина на наследодателя Я. Г..

Видно от удостоверението за наследници на листи 8 и 9 от делото на ДРС,ответниците по делото са наследници по закон на В.Г.С.,б.ж.на с.П..,общ.Д.,починал на 15.04.2010 г.Наследодателят на ответниците се е легитимирал като собственик на нива от 13,999 дка,съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне на землището на с.П.д.,по силата на конститутивното действие на решение №45/27 от 16.06.1994 г. по преписка №05455/01.11.1991 г. на ПК-Д.ч /на лист 6 от делото на ДРС/.На 23.08.2017 г. е сключен договор за доброволна делба на горната нива между наследниците на В. Г.С.,като от нивата са оформени два дяла от по 7,002 дка с №* и * по КВС на с.П...Новообразуваните имоти са понастоящем с идентификатори ***и ***по кадастралната карта на селото /така писмо от СГКК-Д. на лист 58 от делото на ДРС/.

По делото са депозирани еднопосочни показания от свидетели,потвърждаващи фактите,изложени от ищеца.Гласните доказателства са допустими доказателствени средства,събрани по искане на страните за релевантни факти в съответствие с указаната им от съда доказателствена тежест.Според К. И.К.,брат на ищеца,през месец юни 2006 г. Г.К. „закупил”  от наследодателя на ответниците В.Г.С.нива от 14 дка в землището на с.П.д.,за която заплатил 6 020 лв.Свидетелят твърди,че лично присъствал при договарянето и горната парична сума била предадена от ищеца на В. С..Очевидци на горните събития били и други лица-К.Н.,който предоставил паричната сума на ищеца в заем,и синът на продавача Я.,който и прибрал парите.В хода на горните събития свидетелят К. К. видял,че собственикът В. С. предал на ищеца Г.К. документите си за нивата-скица и протокол за възстановяване на земята,като на ищеца било обещано скоро да се изповяда продажбата и пред нотариус /”до една седмица документите ще са оформени”/.И ако горният свидетел е в близка родствена връзка с ищеца и последната създава съмнения за достоверността на показанията му,то другият разпитан свидетел К.Л.Н.,без родство със страните,присъствал лично на договорките между ищеца и В. С.,потвърждава категорично изложеното от ищеца в исковата молба и от брат му К. К..Същият потвърждава извършеното от него кредитиране на ищеца за заплащане продажната цена на процесната нива,предаване на сумата на възрастния собственик за „закупуване” на нива на последния в землището на с.П...Горните свидетелски показания намират опора в представени по делото писмени доказателства.На листи 6 и 7 от делото на ДРС са приложени представени от ищеца по делото заверени преписи от решение №45/27 от 16.06.1994 г. по преписка №05455/01.11.1991 г. на ПК-Д.,касаещо реституцията на процесната нива по реда на ЗСПЗЗ,и скица от 28.05.1994 г. по плана за земеразделяне на с.П.д..Преписите са очевидно от оригиналите на тези документи,подписани от техните издатели /членове на ПК относно решението за реституция и автор на скицата,заверена и с подписа на председателя на ПК-Д.-селска/.Фактът,че именно ищецът Г.К. съхранява оригиналите на реституционното решение и придружаващата го скица,е показателен и подкрепя твърдението за сключена между К. и наследодателя на ответниците неформална сделка с предмет описаната нива.Този факт подкрепя и достоверността на показанията на свидетелите К. К. и К.Н..Няма друга логична причина и такава не е изложена от ответниците по делото оригиналните документи за собственост върху процесната нива да се намират у ищеца.Същите са били доброволно предадени от собственика В.Г.С.на „купувача” Г.К..Индиция за достоверност на показанията на посочените двама свидетели относно факта на кредитиране на ищеца за заплащане на продажната цена е представеното извлечение от Банка „**” ЕАД за периода 01.05.2006-31.05.2007 г. /листи 35-37 от делото на ДРС/,според което ищецът Г.К. е бил кредитиран от банката на 20.09.2006 г. със сума от 6 000 лв,на която дата се твърди такава сума да е била върната от К. на свидетеля Н..Свидетелските показания са допустими за фактите по сключване на неформалния /устен/ договор за покупко-продажба,предаване оригиналите на документи за собственост на нивата от продавача на купувача по неформалната сделка,за заплащане на продажна цена от ищеца на продавача В. С. /заплащането изобщо като факт без значение на размера на цената/ и за предаване владението върху имота.Неоснователно е възражението на ответниците за тяхната недопустимост на основание чл.164 ал.1 т.3 от ГПК,защото чрез тях не се цели доказване сключване на действителен договор за продажба с цена над 5 000 лв,за чиято валидност безспорно се изисква писмена нотариална форма.Цели се удостоверяване на неформални уговорки между страните,които сами по себе си нямат валидно прехвърлително действие относно правото на собственост върху процесната нива,т.е. нямат характер на договор,но обосновават предаване владението на нивата в полза на ищеца Г.К. с оглед устно дадено обещание за сключване на бъдещ окончателен договор за продажба в изискуемата форма.Твърдението на ответниците нивата всъщност да е била отдадена от наследодателя им под наем на ищеца и брат му,а не „продадена”,не е подкрепено с доказателства.Липсват доказателства за постигани такива договорки между ищеца,респ. брат му,и наследодателя на ответниците,за заплащане на наем от ищеца в полза на собственика,а и отдаването под наем е съмнително,защото не се свързва логически с предаване на оригиналните документи за собственост от собственика на наемателя.

Свидетелят К. К. споделя,че брат му Г. веднага след уговорките с В. С. и сина му Я. му предоставил земята да я работи,защото имал нужда от същата във връзка с животновъдната си дейност,като именно К. К. я обработвал през периода 2006-2009 г.Същият имал уговорка с ищеца да я ползва срещу процент от дохода,който реализира,т.е. същият намеква за наемни правоотношения между него и ищеца.Горните твърдения на свидетеля се подкрепят от данните в анкетните му формуляри като земеделски производител,депозирани в *-Д. през периода 2008-2009 г. след официалната регистрация на свидетеля като земеделски производител /така регистрационна карта от 31.01.2008 г. на лист 10 и анкетни формуляри на листи 13-25 от делото на ДРС/.В цитираните формуляри е посочено,че К. К. ползва процесната нива №*** „под наем”,т.е. ищецът,предоставяйки му нивата за стопанисване,е осъществявал през периода 2006-2009 г. владение върху нея чрез трето лице-своя брат К.,като последният е държал имота за ищеца,от когото го е получил за стопанисване,знаейки уговорките между него и собственика В. С..Че свидетелят действително се е занимавал с животновъдство,е видно от данните в анкетните карти и от фактурата от 12.09.2010 г. на лист 12 от делото на ДРС,удостоверяваща продажба от същия на животни.От събраните и обсъдени в съвкупност с писмените такива гласни доказателства се обосновава извод,че действията на ищеца по предоставяне на процесната нива за ползване от брат му през периода 2006-2009 г. вкл. са били аргументирани от вътрешното му субективно отношение към нивата като към своя след получаване на документите за собственост върху нея от собственика й В. С.,заплащането на продажна цена за нея,обещанието за скорошно „оформяне на документите” по продажбата и предаването в негова полза на фактическата власт върху имота.Външен израз на намерението на Г.К. да свой имота за себе си е и уговорката между него и брат му К. именно ищецът да получи дивидент от ползването на имота,като такъв не е уговарян в полза на собственика В. С..Липсват доказателства В. С. до смъртта си през 2010 г. да е получавал и търсил от ползвател на имота някакви дивиденти под формата на наемна цена напр.Свидетелите Д. Г.Г. и П.М.П.,посочени от ответниците,твърдят синът на В.-Я. да е обработвал процесната нива и да е получавал рента за нея,но не уточняват през кой период е било това-преди или след 2006 г.Твърденията им за получавана от Я. рента за нивата са също твърде общи и неконкретизирани-не се посочва през кой период и от кого е получавана рента,а свидетелят П.П.заявява,че не знае кой е обработвал нивата 10-12 години назад.Техните твърде общи и без конкретни факти показания не оборват изложеното от свидетелите К. К. и К.Н..

Разпитан е по делото и още един свидетел,без родство със страните,К.П.К.-управител на „***” ЕООД,който излага показания като очевидец /твърди,че има наблюдения,тъй като процесната нива се намирала до неговата база/,че именно братя К. са обработвали процесната нива през периода 2006-2009 г.,а от 2009 г. нататък именно представляваното от него дружество започнало да обработва имота.През 2009 г. К. се отказали от животновъдството,продали кравите си на него /така фактурата от 2010 г. на лист 12 от делото на ДРС/ и му дали да обработва собствените им земи под наем,сред които и процесната нива.Пред К. ищецът обяснил,че е заплатил земята на собственика В. С. и тя е вече негова,което негово изявление обосновава вътрешното му субективно отношение към нивата като към своя.Свидетелят заявява,че е заплащал наемната цена на ищеца Г.К. и не е имал отношения по повод нивата с В. С. или неговите наследници през периода 2009-2017 г..Когато разбрал от представената при сключване на договора за наем скица,че нивата се води на името на В. Г.С.,свидетелят К.в уведомил Т.Т.-зет на сина на собственика Я. В. С. и арендатор в района,че от Г.К. се отдава под наем нива на В. С.,Т.му отговорил:”Ако беше толкова лесно,аз щях да я взема да я работя тази земя,нямаше да я оставя те да я работят”.Неговото изявление пред свидетеля е индиция,че същият е знаел за уговорките между В. С. и Г.К. относно нивата,както и че за тези уговорки и осъществяваното върху нивата владение от Г.К. са знаели наследниците на В. С.,но през целия период 2006-2017 г. не се твърди и няма доказателства да са се противопоставили на това владение.Фактът на ползване на нивата под наем от страна на „***” ЕООД  през стопанските 2015/2016 г.,2016/2017 г. се удостоверява и от данните в подадените заявления по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ на листи 114 и сл. от делото на ДРС.От писмото на ОСЗ-Д. на лист 124 от делото на ДРС се установява,че през стопанските 2014/15,2015/16,2016/17 г. в службата при подаване на заявления от „***”ЕООД за горните стопански години действително са били регистрирани относно процесната нива договори за наем с наемател посоченото дружество.

Ищецът е представил сключени от него договори за наем на процесната нива с наемател „***” ЕООД от 23.12.2010 г.,20.12.2011 г.,05.12.2012 г.,25.11.2013 г.,03.12.2014 г.,12.12.2015 г.,01.12.2016 г. /на листи 26-32 от делото на ДРС/.Като наемодател в тези договори са вписвани „наследници на В.Г.С. или Я. В. С.-по скица;наемодател Г.И.К.”,като в същите е отразено,че за наемодател се е подписвал ищецът Г.К..Оспорена е автентичността /авторството/ на горните частни диспозитивни документи,както и достоверността на датата им.Доказателствената тежест във връзка с оспорването правилно е разпределена от районния съд с определението му по чл.140 от ГПК,постановено на 19.02.2018 г.Тъй като частните документи не носят подписа на страната,която ги оспорва,тежестта за доказване на истинността им /в случая автентичността им,тъй като се касае за диспозитивни документи/ се носи от страната,която ги е представила /чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК/,т.е. от ищеца К..Същият не е доказал авторството на подписите за наемодател и наемател,т.е. че същите изхождат от посочените в договорите лица.Удостоверена е достоверността на датата на сключване на част от договорите чрез данните за регистрацията на тези за стопанските 2014/15,2015/16,2016/17 г. в ОСЗ-Д. чрез подадените от наемателя „***” ЕООД заявления,респ. на всички договори чрез показанията на свидетеля К. П.К.в.Установени са и редица нередности при оформянето им в писмена форма и регистрацията на договорите за наем в ОСЗ-Д..Така от показанията на свидетелката Д. А. К.,съпруга на свидетеля К.в и деловодител в счетоводството на „***” ЕООД,се установява,че всъщност са били сключвани за отделните стопански години два различни договора за наем-един,в който било вписвано,че наемодател са наследници на В. С.,което се налагало с оглед данните за собственост по документи и за да може договорът да се регистрира в ОСЗ,респ. втори договор,в който като наемодател бил вписван ищецът Г.К.,за да може да си получи рентата.Свидетелката признава,че в представените пред ОСЗ договори /на листи 125-128 от делото на ДРС/ подписите за наемодател са положени от нея,а не от Г.К..Очевидно с оглед горните констатации и липсата на проведено от ищеца доказване на автентичността на представените от него писмени договори за наем,последните не могат да се третират като годно доказателствено средство.Договорът за наем е по правило неформален договор,който може да се сключи и в устна форма.С оглед изложеното от свидетелите К. К. и Д. К. следва да се приеме,че „***” ЕООД е имало наемни правоотношения за процесната нива през периода 2010-2017 г. единствено и само с ищеца,на когото дружеството е заплащало и наемната цена.Според цитираните свидетели никой от наследниците на В. С. не е изявил претенции по отношение на нивата през целия горен период.Свидетелката Д. К. споделя за случай на нужда от съдействие на Я. В. /син на наследодателя на ответниците/ за снабдяване с удостоверение за наследници на В. С. и за регистриране на нивата в ОСЗ за получаване на субсидии,при който горният наследник на В. С. оказал пълно съдействие,без да предяви някакви претенции,че нивата се отдава под наем от К.,че той получава наемната цена за нея и пр.Това споделено от свидетелката поведение на Я. В. е също индиция,че изнесените от ищеца факти действително са се случили.Свидетелите К. и К. заявяват,че са знаели за „закупуването” на нивата от К. без документално оформяне на продажбата,поради което и всички отношения по повод наемане на имота през периода 2010-2017 г. се осъществявали с Г.К..Няма никакви доказателства по делото К. да е действал при отдаване на нивата под наем от името на наследници на В. С. /вписването на наследниците в договорите за наем като наемодатели се налагало само поради липсата на сключен окончателен договор за продажба между ищеца и собственика с оглед осигуряване на възможността наемателят-ЕООД да регистрира договорите с цел получаване на субсидии в ОСЗ-Д./.Не са събрани и доказателства К. да е предавал наемната цена за нивата през периода 2006-2017 г. на В. С. или на неговите наследници.Установи се от свидетелските показания,че зетят на Я. В.-Т.Т. и самият Я. В. са знаели за неформалната продажба на имота в полза на К.,което е индиция,че същата е била известна и на останалите наследници,но никой от тях не се е противопоставил на владението на Г.К..

От обсъдените по-горе доказателства може да се обоснове извод,че ищецът Г.К. е упражнявал през периода 2006-2017 г. непрекъснато,явно,спокойно,несмущавано владение върху процесната нива.Същият е упражнявал фактическата власт върху нивата чрез трети лица /своя брат К. К. и фирма „***” ЕООД/,на които я отдавал под наем и получавал дивиденти от нея,като е демонстрирал намерението си за своене на имота,лишавайки собственика по документи,респ. неговите наследници,от гражданските плодове от имота със съзнанието,че отдава имота под наем в своя полза като лице,заплатило продажна цена за тази нива,на което владението е предадено доброволно през 2006 г. от собственика на имота.В случая се касае за осъществявано недобросъвестно владение,продължило повече от 10 години /от юни 2006 г. до лятото-есента на 2017 г./,които по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС са достатъчни за придобиване собствеността върху имота по давност.Ако е имало някакво противопоставяне на наследници на В. С. срещу владението на ищеца,то е осъществено едва след сключване на договора за доброволна делба на 23.08.2017 г.,след като ищецът вече се е легитимирал като собственик на имота по давност,поради което и това късно противопоставяне е ирелевантно за спора.

Предвид изложеното съдът намира предявените искове за основателни в установителната им част,респ. първоинстанционното решение за правилно в обжалваната му част,вкл. в частта,с която в полза на ищеца са присъдени на основание чл.78 ал.1 от ГПК сторените от него разноски в първата инстанция.Решението на ДРС следва да бъде потвърдено в атакуваната му част.

При този изход от производството право на разноски за въззивната инстанция има ищецът по делото и въззиваем Г.К.,който изрично ги е претендирал.На същия следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв адвокатско възнаграждение,изплатено в брой съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие на лист 22 от делото на ДОС.Въззивниците нямат право на разноски поради уважаване на исковете срещу тях,респ. поради оставяне на въззивната им жалба без уважение,поради което и такива не следва да им се присъждат.

Водим от гореизложеното,ДОС

 

                                                 Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №513/30.05.2018 г. по гр.д.№4187/2017 г. на ДРС,допълнено в частта за разноските с определение №1420/20.06.2018 г. по цитираното дело на ДРС,в частта от решението,с която е признато за установено по отношение на П.Й.С. с ЕГН **********,М.Я.Т. с ЕГН **********,Г.Я.С. с ЕГН **********,В.Г.В. с ЕГН ********** и М.Г.В. с ЕГН **********,че ищецът по делото Г.И.К. с ЕГН ********** е собственик въз основа на давностно владение на следните недвижими имоти:поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на с.П..,общ.Д. с площ от 7,002 дка и поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на с.П..,общ.Д. с площ от 7,002 дка,произлизащи от поземлен имот №*** по КВС на с.П.д.,като П.Й.С. с ЕГН **********,М.Я.Т. с ЕГН **********,Г.Я.С. с ЕГН **********,В.Г.В. с ЕГН ********** и М.Г.В. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Г.И.К. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1 010 лв.

ОСЪЖДА П.Й.С. с ЕГН ********** ***,М.Я.Т. с ЕГН ********** ***,Г.Я.С. с ЕГН ********** ***,В.Г.В. с ЕГН ********** *** и М.Г.В. с ЕГН ********** *** да заплатят на Г.И.К. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв /шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                    2.