Р Е Ш Е Н И Е

№ 280 , гр. Д., 12.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 449 по описа на Д.кия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 1456/ 05.06.2018 г., подадена от процесуалния представител на ответника С.В.П. ***, с ЕГН **********, против решение № 58/ 09.05.2018 г., постановено по гр. д. № 563/ 2017 г. по описа на РС гр. Т., с което е било признато по отношение на нея, че договор за аренда на земеделска земя № **/ **.05.2016 г., с нотариална заверка на подписите от **.05.2016 г., рег. № ** на нотариус А.Ф., с район на действие РС гр. Р., вписан в СлВп гр.Т., вх. рег. № *** от **.05.2016 г., акт № ***, том *, дело № 357/ 2016 г., по силата на който И.К.П.,***, с ЕГН **********, в качеството му на арендодател, е отдал под аренда на А.И.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с правоприемник С.В.П., поземлен имот от * дка, * на земята при неполивни условия, начин на трайно ползване- нива, съставляваща имот №*** в землището на с. П.С., общ. Т., е нищожен в тази му част на основание чл. ** ал. 1 пр. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски за две съдебни инстанции.

Постъпила е въззивна жалба, вх. № 1455/ 05.06.2018 г., подадена от процесуалния представител на ответника И. К.П. ***, с ЕГН **********, против така постановеното решение, с претенция да бъде отменено, като въззивният съд отхвърли предявените искове. Претендирани са разноски за две съдебни инстанции.

Във всяка от жалбите са развити сходни съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебното решение и постановяването му в разрез със събраните по делото доказателства. Съдът не съобразил представените от ответниците с отговорите на исковата молба доказателства относно публикуваните в официалната страница на ОЗС гр. Д. данни относно рентните плащания за региона. Назначената от Р.С.експертиза не отговорила на поставената задача конкретно относно землището на с. П.С.о, като почивала и на неточна и субективна информация, дадена от арендаторите. При определяне и сравняване на средната рента ставало ясно, че неравността в престациите била незначителна, поради което не било налице твърдяното основание за нищожност. ЗАЗ не определял максимален срок на договора за аренда, следователно продължителността на договора не инвокирала неговата нищожност. Основание за отмяна на първоинстанционния съд било произнасянето му преди да изтече срока за представяне на писмена защита. Ищецът сам се е поставил в положение да придобие имот при вписан договор за аренда. Договорът не противоречал на закона, тъй като към момента на подписването му не противоречал на чл. 3 и чл. 4 от ЗАЗ. Предявените при условията на евентуалност искове също били неоснователни. Настоява се за отвяна на решението и отхвърляне на иска срещу двамата ищци - въззивници. Претендирани са разноски в две съдебни инстанции.

По реда на чл. **3 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна Р.П. Р., чрез процесуалния му представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбите оплаквания. Неоснователни били оплакванията му за несъобразяване на решението с обществено известна информация за годишните рентни плащания, публикувани в сайта на ОЗС, тъй като тези плащания, определени по § 2 е от ДР на ЗСПЗЗ се различавали от средната пазарна рента. От заключението на вещото лице по ССЕ се установявало, че договорената рента не съответствала на средната пазарна рента за процесното землище. Договорът противоречал на добрите нрави, тъй като бил сключен за * стопански години без да са заложени никакви индексации през годините. Заложеното в договора рентно плащане също не било съобразено с неговия срок. Това сочело на сключването му в противоречие с добрите нрави. Правилни били изводите на първоинстанционния съд, че договорът бил сключен към момента на действието на правна норма от императивен характер, на която противоречал. Заявените при условията на евентуалност претенции също били основателни. Настоява се за потвърждаване на решението, претендира разноски във въззивното производство.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ответниците чрез процесуалните им представители на 21.05.2018 г. Въззивните жалби са подадени на 01.06.2018 г., видно от датата на товарителницата на куриера, с когото са изпратени, попадат в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхождат от легитимиранш лица и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Р.П.С. ***, с ЕГН **********, против И.К.П. и С.В.П. претенция за признаване на установено, че договор за аренда на земеделска земя № **/ **.05.2016 г., с нотариална заверка на подписите от 18.05.2016 г., рег. № ** на нотариус А.Ф., с район на действие РС гр. Р., вписан в СлВп гр.Т., вх. рег. № *** от **.05.2016 г., акт № ***, том *, дело № 357/ 2016 г., по силата на който И.К.П.,***, с ЕГН **********, в качеството му на арендодател, е отдал под аренда на А.И.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с правоприемник С.В.П., поземлен имот от * дка, * на земята при неполивни условия, начин на трайно ползване - нива, съставляваща имот №*** в землището на с. П.С., общ. Т., е нищожен в тази му част поради противоречие с добрите нрави. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, арендодателят притежавал 5/ 40 ид. части от горепосочения недвижим имот. С договора, сключен за срок от * години, било уговорено арендно плащане в хлебна пшеница в размер на 89 кг. на декар обработваема земя. Договорът в частта му относно извършеното плащане противоречал на добрите нрави, тъй като е сключен при очевидно несъответствие на престациите по него, което от своя страна водело до нарушение на моралните неписани норми на обществения живот. Нищожността на договора в тази му част влечала цялостната му нищожност, тъй като не можела да бъде санирана. Сключеният договор бил нищожен и поради дългия срок, за който бил сключен, без да е налице предвидена индексация на арендното плащане, която клауза, като създаваща неравнопоставеност между страните, също нарушавала добрите нрави. Нищожността на договора се обуславяла и от обстоятелството, че арендодателят е притежавал право на собственост върху 6. 2* дка от цялата земя с площ от * дка и поради това не можел да договаря самостоятелно. Договорът за аренда следвало да бъде сключен от съсобственик, който притежавал повече от * на сто от идеалните части от съсобствеността или от съсобственик, упълномощен от съсобственици, които притежават заедно с него повече от * на сто от идеалните части от съсобствеността, което пълномощно следва да бъде с нотариална заверка на подписа и на съдържанието. В тази връзка ищецът настоява да се прогласи нищожността на горепосочения договор за аренда. При условията на евентуалност е заявено искане за признаване за установено, че договорното правоотношение, възникнало по повод сключения договор за аренда, посочен по – горе, не съществува поради прекратяването му по право на основание чл. 27 ал. 1 т. 5 от ЗАЗ. При условията на евентуалност е заявен иск за установяване правото на собственост на ищеца върху 36. 705 дка от нивата с площ от * дка по отношение на двамата ответници, като С.В. П. бъде осъдена да му предаде владението върху имота. Настоява за уважаване на исковете, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК всеки от ответниците И.К. П. и С.В. П.а, чрез процесуалния им представител, са депозирали писмени отговори, в които са се противопоставили на редовността на исковата молба, тъй като не била развита обосновка за причините за завеждането им, липсвало конкретно искане и не била посочена законовата норма, която ги обуславяла. Неправилно исковете били съединени за разглеждане в едно производство. Нелогично се твърдяло, че договорът за аренда е нищожен поради противоречие с добрите нрави, а били излагани съображения за противоречието му със закона – чл. 3 ал. 4 от ЗАЗ. Искът за собственост бил некоректно формулиран, тъй като ищецът твърдял, че притежава идеални части от недвижим имот, а претендирал виндицирането му изцяло от втората ответница, което влечало неговата недопустимост. Облигационните претенции за нищожност и прекратяване на арендния договор следвало да бъдат отделени от вещноправната за собственост. Оспорва се основателността на иска за абсолютна недействителност на договора за аренда.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Д. ОС приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Р.П.С. се легитимира като собственик по силата на два договора: за дарение и за покупко – продажба на недвижим имот, и двата от 14.07.2017 г., на */ ** ид. части и на **/ ** ид. части от недвижим имот – нива с площ от * дка, имот № *** по картата на възстановената собственост на с. П.С.о, общ. Т.. Правото му на собственост не се спори от ответниците, в каквато връзка е изричното изявление на всеки от тях.

Ответникът И.К.П. притежава право на собственост върху */ * ид. части от горепосочения недвижим имот по силата на договор за покупко – продажба от 18.05.2016 г.

На 18.05.2016 г. между И.К.П., в качеството му на арендодател, и А.И.Т., в качеството и на арендатор, е сключен договор за аренда на два недвижими имота № **, единият от които е процесния имот, поради което договорът подлежи на обсъждане единствено и само касателно този имот. Изрично е посочено в него, че обработваемата у площ на имота е 49. *0 дка. Договорът е сключен за срок от * стопански години. Арендното плащане е договорено в натура – хлебна пшеница, в размер на 89 кг./ дка обработваема земя, като е посочено, че може да бъде изплатено на арендодателя и в пари, като паричната стойност на самото плащане ще се определя при цена „купува“ на ССБ на 30.09. на съответната стопанска година. Чл. 3.3 от договора изрично предвижда, че размерът на арендното плащане може да се актуализира, като договорът може да бъде променен или удължен по реда на ЗАЗ.

А.И.Т. е починала на 30.05.2017 г., видно от представеното удостоверение за наследници и е оставила единствена наследник С.В.П..

От представеното писмо от Общинска служба З. гр. Т. става ясно, че имот № *** по КВС на с. П.С.о, за стопанската 2017/ 2018 г. е подадено заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ от ползвател С.В.П., в качеството и на наследник на А.И.Т., с правно основание – договор за аренда за площ от * дка за * стопански години. Подадено е едновременно с това заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ от ползвател „К.А.“ ЕООД с правно основание – договор за аренда с площ от 39. **5 дка.

ОД„З.“ гр. Д. е представила справка за размера на средното рентно плащане на ниви в различни землища на Община Т., което за с. П.С.о възлиза на 48 лв./ дка.

От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд СТЕ се установява, че средната пазарна стойност на 89 кг. Хлебна пшеница за стопанската 2016/ 2017 г. възлиза на 25. 58 лв. За същия период средната пазарна рента за региона в землището на с. П.С.о възлиза на 72 лв., колкото е била и за стопанската 2015/ 2016 г.

Пред въззивния съд процесуалният представител на въззивниците е представил доказателства от ССБ, видно от които цената „купува“ на хлебна пшеница към 30.09.2018 г. възлиза на 405 лв./ тон.

При така изложените фактически данни ДОСдостига до следните правни изводи:

Предявените от Р.П.С. против И.К.П. и С.В.П. при условията на пасивно субективно и обективно съединяване претенции за прогласяване нищожността на сключения между първия ответник и А.И.Т., б. ж. на гр. Р., поч. на 30.05.2017 г. и оставила за наследник С.В.П., договор за аренда на земеделска земя - нива с площ от * дка, имот № *** по КВС на с. П.С.о, общ. Т., за прогласяване несъществуването на арендното правоотношение поради настъпилото прекратяване по право на договора в резултат смъртта на арендатора и за установяване правото на собственост на ищеца в идеални части съобразно придобивните му титули, като втората ответница бъде осъдена да му предаде владението върху целия имот, са процесуално допустими и страните са легитимирани са легитимирани да участват в процеса.

В отговора на исковата молба ответниците, чрез процесуалния си представител, са изтъкнали доводи за незаконосъобразно съединяване на облигационните и вещноправната претенции. В тази връзка следва да се отчете, че разпоредбата на чл. 210 ал.1 от ГПК допуска ищеца да може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Както претенцията за прогласяване нещожността или при условията на евентуалност настъпилото прекратяване по право на договора за аренда, така и иска за установяване право на собственост върху недвижим имот подлежат на разглеждане по общия исков ред. Поради наличието на специална местна подсъдност, обусловена от местонахождението на недвижимия имот, и предвид съединяването на претенциите, то исковете правилно са били разгледани от местнокомпетентния РС гр. Т.. В тази връзка въззивната инстанция намира, че решението е постановено от законен и компетентен съд, в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.

Тъй като ищецът е съединил своите облигационни претенции при условията на евентуалност, то същите следва да бъдат разгледани по реда на тяхната обусловеност:

По иска за установяване нищожността поради противоречие с добрите нрави на договор за аренда от 18.05.2016 г., сключен между И.К.П. и А.И.Т., поч. на 30.05.2017 г.:

В исковата молба са изложени твърдения за недействителност на договора за аренда на недвижим имот, сключен на 18.05.2016 г. между първия ответник и наследодателя на втората ответница А.И.Т. единствено относно предмета на този договор - нива с площ от * дка, имот № *** по КВС на с. П.С.о, общ. Т.. Ищецът твърди, че договорът е нищожен изцяло, тъй като е абсолютно недействителна клаузата му относно задължението на арендодателя да заплаща арендното плащане в натура в размер на 89 лв./ кг. Хлебна пшеница от декар обработваема площ. Абсолютната недействителност на тази клауза се обуславяла от противоречието и с добрите нрави, тъй като била налице очевидна неадекватност на престациите по договора, сключен за * стопански години, без да е предвидено актуализиране на арендното плащане. Според ищеца, тази клауза не подлежи на саниране, поради което води до цялостна недействителност на договора за аренда.

Първоинстанционният съд е приел, че договорената с договора за аренда цена на рентното плащане е изключително ниска и липсва всякаква еквивалентност на престациите. Базирайки се на заключението на вещото лице, РСе приел, че стойността на 89 кг. Хлебна пшеница възлиза за процесния период в размер на 25. 58 лв., докато обичайното арендно възнаграждение за същото землище за същия период е определено в размер на 72 лв./ дка. Поради тази драстична разлика е приел, че констатираното несъответствие относно договореното арендно плащане нарушава добрите нрави и влече цялостната недействителност на договора за аренда на основание чл. ** ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.

Тези изводи не се споделят от настоящата съдебна инстанция, предвид следното:

Изложените в исковата молба твърдения са за нееквивалентност на престациите, договорени в процесния договор за аренда, която несъразмерност е до толкова съществена, че може да се приеме за липса изобщо на предвидена в полза на арендодателя престация, а това нарушава обществените нрави. В тази връзка било и заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, от която се установява, че определеното в натура арендно плащане било по – ниско в сравнение с обичайно договаряните рентни възнаграждения за землището на с. П.С.о, общ. Т..

Разпоредбата на чл. **, ал. 1 предл. 3 ЗЗД намира не съдържа дефиниция на понятието "добри нрави", но тъй като законодателят е придал правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми.

Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави до колкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД.

За да бъде сделката нищожна поради противоречие с добрите нрави, не е достатъчно само насрещните престации да са нееквивалентни. Има различни степени на нееквивалентност, като не всяка от тях води до абсолютна и изначална нищожност. Допустима е известна нееквивалентност на насрещните престации, с оглед конкретния интерес на страните по сделката, при която сделката е валидна. Друга, по-висока степен на нееквивалентност, може да води до унищожаемост на сделката по чл. 33 ЗЗД, а именно при сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда. Само следващата, най-висока степен на нееквивалентност, при която е налице такова съотношение между насрещните престации, че едната от тях е незначителна и практически нулева, води до абсолютна нищожност на сделката, поради противоречие с добрите нрави. В настоящия случай въззивният съд не констатира подобна несъразмерност на насрещните престации. Определената в арендния договор престация в полза на арендодателя е определена алтернативно – в натура, в размер на 89 кг. Хлебна пшеница на декар обработваема площ, или в пари, по цена „купува“ на ССБ. Стойността на 89 кг. Хлебна пшеница на декар обработваема площ е остойностена от вещото лице в размер на 25. 58 лв., при положение, че е определило средна пазарна рента за землището на с . П.С.о в размер на 72 лв./ дка за две поредни стопански години, т. е. разликата е около 1. 5 пъти, с толкова договореното рентно възнаграждение е по – ниско спрямо средната договорена рента за района. Вещото лице обаче изрично е посочило, че арендните възнаграждения зависят до голяма степен от размера на обработваемата площ, местоположение, терен, наклон и пр. В тази връзка следва да се отчетат и регистрираните в Общинска служба „З.“ данни за арендните възнаграждения по землища, като за процесното землище за процесния период възлизат на 48 лв./ дка. Спрямо тази стойност договореното в арендния договор възнаграждение е по – ниско, но от порядъка на 0. 5 пъти. Следователно престацията, договорена в полза на арендодателя не е незначителна или практически нулева. Срокът на договора също не нарушава самостоятелно добрите нрави. Разпоредбата на чл. 4 ал. 1 от ЗАЗ предвижда минимален, но не и максимален срок на договора за аренда, а в случая процесният договор съдържа и клауза за възможността за неговото изменение, включително и актуализация на размера на арендното плащане.

За яснота следва да бъде изложено следното:

Изложените в исковата молба твърдения, че договорът за аренда е сключен в нарушение на чл. 3 ал. 4 от ЗАЗ, в редакцията и, обнародвана в ДВ, бр. 13/ 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., не се подвеждат под състава на нищожност поради противоречие с добрите нрави, а поради противоречие със закона, какъвто петитум исковата молба не съдържа. РСне е разгледал такъв иск и не се е произнесъл по него. Страната, която разполага с правен интерес да иска допълване на решението, е ищцовата. В процесният случай ищецът не е депозирал при условията и в срока по чл. 2* от ГПК молба за допълване на решението, нито в срока за отговор на въззивната жалба е изложил оплаквания в тази връзка. При липса на произнасяне по такъв иск от първоинстанционният съд, въззивният съд не би могъл да се произнесе, съответно така изложените фактически твърдения не подлежат на разискване.

При тези съображения ОСнамира, че не е налице най – тежката форма на нееквивалентност на престациите, която да нарушава обществения правопорядък и да влече нищожност на договора на основание чл. ** ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Ищцовата претенция е неоснователна и неправилно е била уважена от първоинстанционния съд. Това налага отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на заявения иск за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави.

По предявения при условията на евентуалност иск за установяване несъществуване на арендното правоотношение поради прекратяване по право на договора за аренда от 18.05.2016 г., сключен между арендодателя И.К.П. и арендатора А.И.Т., поради смъртта на арендатора на 30.05.2017 г.:

Разпоредбата на чл. 27 ал.1 т. 5 от ЗАЗ предвижда, че договорът за аренда се прекратява освен по други причини, посочени в закона, още и със смъртта или с поставянето под запрещение на арендатора, съответно с прекратяването на юридическото лице - арендатор, доколкото в договора не е предвидено друго. Чл. 17 ал. 1 от ЗАЗ също предвижда, че ако е уговорено в договора, наследниците, съответно правоприемниците на арендатора го заместват като страна в договора за аренда. Те са длъжни да уведомят незабавно арендодателя за настъпилото заместване и да му посочат определения техен пълномощник

Процесният договор за аренда е сключен от ответника И.К.П. в качеството му на арендодател, и физическото лице А.И.Т., в качеството и на арендатор. От представеното удостоверение за наследници става ясно, че арендаторът А.И.Т. е починала на 30.05.2017 г. и е оставила единствен наследник С.В.П.. Ищецът не е страна по арендния договор, следователно не се налага да бъде уведомен от наследника на арендатора за настъпилото заместване. Че такова е настъпило става ясно от представените писма от ОС „З.“ гр. Т., от които става ясно, че С.В.П. е заявила обработването на имот № *** по КВС на с. П.С.о, общ. Т. именно в качеството и на наследник на починалия арендатор А.Т.И. и въз основа на сключения на 18.05.2016 г. договор за аренда. Следователно последният предвижда възможност арендатора са бъде заместен от своите наследници, ерго не е настъпило прекратяването му по право и на основание чл. 27 ал. т. 5 от ЗАЗ. Арендното правоотношение съществува, предявеният при условията на евентуалност иск за установяване несъществуването му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска за установяване правото на собственост на ищеца върху притежаваните по него по силата на правни сделки идеални части от недвижимия имот и виндицирането му от ответницата С.В.П.:

Видно от петитума на исковата молба, изрично ищецът е посочил, че предявява иска си за собственост при условията на евентуалност. Независимо от изричното посочване вида на съединяване обаче, въззивният съд намира, че този иск е съединен не при условията на евентуално, а при условията на кумулативно обективно съединяване с всяка от облигационните претенции, които помежду си са съединени при условията на евентуално съединяване, предвид следното:

Когато лицето, което претендира да е собственик на един имот и реши да го ревандикира от лицето, което осъществява фактическа власт върху него без правно основание, то трябва да посочи в основанието на исковата молба фактическия състав, от който претендира да е възникнало неговото право на собственост, както и да обоснове защо владението, което претендира да му бъде предадено от ответника, е без правно основание – в този смисъл изрично Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., * г. о. Ако последното се основава на някаква правна сделка, още в исковата молба ищецът трябва да направи репликите си срещу действителността на сделката, като няма пречка тези реплики да бъдат предявени с искове. В процесния случай и съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът се легитимира като собственик на 1/ 2* ид. части и 340/ 613 ид. части върху нива с площ от * дка, имот № *** по КВС на с. П.С.о, общ. Т. въз основа на две правни сделки. Твърденията му са, че ответницата П. осъществява владение върху имота без правно основание – въз основа на договора за аренда от 18.05.2016 г., който е нищожен поради противоречие с добрите нрави, а при условията на евентуалност – прекратен поради смъртта на арендатора А.Т.И. – наследодател на С.В.П.. Така изложените твърдения предпоставят обективното кумулативно съединяване на вещния иск за собственост с всяка от заявените при условията на евентуалност облигационни претенции. Процесуалната природа на предявените искове не зависи нито от начина, по който са предявени, нито от начина, по който съдът ги е приел за разглеждане. Тя зависи от естеството на материалното право, предявено с иска – в този смисъл изрично определение № 780/ 23.10.2014 г. по ч. гр. д. № 59**/ 2014 г. , * г. о. Следователно вещният иск за собственост е подлежал на разглеждане от първоинстанционния съд при всички положения наред със заявените при условията на обективно евентуално съединяване облигационни претенции. Видно от атакуваното решение, такова произнасяне липсва. РСе приел, че искът за собственост е заявен при условията на евентуалност спрямо иска за установяване нищожността на договора за аренда поради противоречие с добрите нрави, който е уважил, поради което не го е разгледал. При изложените съображения, че е дължал произнасяне като по кумулативно съединен иск, но не е постановил решение по същия, въззивното производство в тази му част е лишено от предмет. Единственият способ за въвеждането му за разглеждане в настоящото въззивно производство би бил по реда на допълване на съдебното решение по реда и в сроковете по чл. 2* от ГПК, по молба на ищеца. Тъй като такава молба липсва, липсва произнасяне на първостепенният съд, което да може да бъде проконтролирано по реда на въззивния контрол. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че не дължи разглеждане и произнасяне по иска за собственост против двамата ответници. По този начин пред страната стои възможността да заяви иска си за собственост в отделно производство.

Във въззивните жалби са изложени оплаквания, че първоинстанционният съд е предоставил на ответниците срок за представяне на писмени защити и е произнесъл своя съдебен акт в срока за представянето им. Съдебното заседание пред РС, в което е бил даден ход на устните състезания е 27.03.2018 г., като е предоставил на ответниците едноседмичен срок за представяне на писмена защита. За това заседание ответниците са били уведомени, постъпила е и молба от процесуалния им представител. Произнесъл е и по искането им за изпращане по електронна поща на протокола от съдебно заседание, което е от значение за възможността за искането на страните за поправка и допълване на протокола по реда на чл. 151 от ГПК. Не е посочил, че срокът за предоставяне на писмените защити започва броенето си от датата на изпращане на протокола на страните, следователно трябва да се приеме, че срокът за представянето им се брои от датата на заседанието или от датата на изготвяне на протокола съгласно чл. 1* ал. 2 от ГПК. Първоинстанционното решение е постановено на 09.05.2018 г., като писмените защити са изпратени на 10.05.2018 г. В тази връзка изложените оплаквания са неоснователни.

РСе присъдил на ищеца сторените от него разноски в първоинстанционното производство. С оглед разрешението на спора от въззивния съд, решението следва да бъде отменено, като ОСприсъди на всеки от ответниците сторените от него разноски пред двете съдебни инстанции: по **0 лв. адвокатско възнаграждение за всеки един от тях в първоинстанционното производство, а във въззивното производство и съобразно представените списъци по чл. 80 от ГПК – в размер на 573 лв. в полза на И.К.П. и 475 лв. в полза на С.В.П..

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира подадените жалби за основателни.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 58/ 09.05.2018 г., постановено по гр. д. № 563/ 2017 г. по описа на РС гр. Т., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.С. ***, с ЕГН **********, против И.К.П. ***, с ЕГН **********, и С.В.П. ***, с ЕГН **********, иск за признаване на установено, че договор за аренда на земеделска земя № **/ **.05.2016 г., с нотариална заверка на подписите от **.05.2016 г., рег. № ** на нотариус А.Ф., с район на действие РС гр. Р., вписан в СлВп гр.Т., вх. рег. № *** от 19.05.2016 г., акт № ***, том *, дело № **/ 2016 г., сключен между И.К.П., в качеството му на арендодател, и А.И.Т., в качеството и на арендатор, починала на 30.05.2017 г., с правоприемник С.В.П., за отдаване под аренда на поземлен имот от * дка, * на земята при неполивни условия, начин на трайно ползване - нива, съставляваща имот №*** в землището на с. П.С., общ. Т., е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.С. ***, с ЕГН **********, против И.К.П. и С.В.П. ***, с ЕГН **********, иск за признаване на установено в отношенията между страните несъществуването на арендно правоотношение поради прекратяване по право на договор за аренда на земеделска земя № **/ **.05.2016 г., с нотариална заверка на подписите от **.05.2016 г., рег. № ** на нотариус А.Ф., с район на действие РС гр. Р., вписан в СлВп гр.Т., вх. рег. № *** от **.05.2016 г., акт № ***, том *, дело № **/ 2016 г., поради смъртта на арандатора А.И.Т., починала на 30.05.2017 г.

ОСЪЖДА Р.П.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на И.К.П. ***, с ЕГН **********, сторените от него разноски в две съдебни инстанции в размер на 123 лв. и 1 3* лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р.П.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на С.В.П. ***, с ЕГН **********, сторени от нея разноски в две съдебни инстанции в 25 лв. и 1 3* лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.