Р Е Ш Е Н И Е

№ 265

гр.Добрич 05.12.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четиринадесети ноември 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №469 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Д.Х.Ц. *** срещу решение №132,т.ІІ,стр.377/20.12.2017 г. по гр.д.№44/2014 г. на Тервелския районен съд,изменено в частта за разноските с определение №89/11.04.2018 г. по цитираното дело,с което решение е отхвърлен иск с правно основание чл.286 от ЗЗД във вр. с чл.36 ал.4 от Закона за адвокатурата и чл.79 от ЗЗД,предявен от въззивника Ц. срещу ЕТ „Д.С.-***,представляван от Д.С.Д.,за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 2 780 лв,представляваща парично вземане по неплатено адвокатско възнаграждение,уговорено в хода на исково производство по гр.д.№319/2009 г. по описа на ТРС при условията на чл.36 ал.4 от Закона за адвокатурата с оглед благоприятен за ЕТ резултат по сключен между страните договор за правна помощ и съдействие с резултативен хонорар,като Ц. е осъден да заплати на ЕТ разноски по делото в размер на 225 лв.Подадена е и молба с характер на частна жалба от ЕТ „Д.С.-***,представляван от Д.С.Д.,срещу определение по чл.248 от ГПК №89/11.04.2018 г. по гр.д.№44/2014 г. на ТРС,с което е постановено изменение на цитираното първоинстанционно решение в частта за разноските,като ищецът по делото Д.Х.Ц. е осъден да заплати на ЕТ сума от 225 лв-разноски за упълномощен процесуален представител.

Сочи се във въззивната жалба срещу решението на ТРС,че същото било неправилно като постановено при необосновани от доказателствата по делото изводи.Изложени са фактите и обстоятелствата,от които се претендира да произтичат правата на ищеца Ц..Навежда се,че районният съд игнорирал факта на подписан от ответника-ЕТ на 05.05.2011 г. запис на заповед,не обсъдил същността и доказателствената стойност на записа относно твърдяното от ищеца каузално правоотношение.Извън преценката на съда останало и признанието на ответника-ЕТ за постигнато между страните съглашение относно процесната сума.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на иска.Претендират се от въззивника сторените от него в двете инстанции разноски.

В писмен отговор на горната жалба и в хода на въззивното производство въззиваемият ЕТ „Д.С.-*** изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Сочи се,че районният съд е постановил решението си при цялостно обсъждане на събраните доказателства и правилно приложение на материалния закон.При евентуално приемане за доказано наличие на сключено устно споразумение между страните за заплащане на допълнително адвокатско възнаграждение в полза на ищеца се настоява за разглеждане от въззивния съд на възражението на ЕТ за неизпълнен договор и ненастъпило условие за дължимост на сумата от 2 780 лв,евентуалното възражение за прихващане и възражението за нищожност на уговорката за заплащане на горната сума поради противоречие на добрите нрави,които според въззиваемия не били преклудирани поради неотстранената и до момента нередовност на исковата молба.Относно възражението за нищожност процесуалните преклузии не се прилагали,защото съдът следял служебно за съответствието на договора с добрите нрави.Претендирани са сторените от въззиваемия разноски в настоящото производство.

В частната жалба на ЕТ срещу определението по чл.248 от ГПК се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради това,че районният съд не присъдил всички сторени от ответника по делото и частен жалбоподател разноски и в частност сторените в рамките на първото въззивно производство по в.гр.д.№510/2015 г. на ДОС разноски в размер на 525 лв.Настоява се за отмяна на горното определение и за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане на такива в полза на ЕТ в общ размер от 750 лв.

Отговор на частната жалба не е подаден от насрещната страна Д.Х.Ц.,като и в хода на въззивното производство същият не изразява конкретно становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивните срокове по чл.259 ал.1 от ГПК и чл.275 ал.1 от ГПК /въззивникът Д.Ц. е получил чрез упълномощения си адвокат А.Т. препис от първоинстанционното решение на 08.01.2018 г.,а жалбата срещу решението е подадена на 19.01.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 22.01.2018 г.;частният жалбоподател ЕТ „Д.С.-*** е получил чрез упълномощения си адвокат Е.Ф. препис от първоинстанционното определение по чл.248 от ГПК на 19.04.2018 г.,а частната жалба срещу определението е подадена по пощата на 26.04.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 26.04.2018 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица-страни в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодните за тях първоинстанционни решение и определение.

По въззивната жалба на Д.Х.Ц. срещу първоинстанционното решение:

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявения допустим иск.Не е спорно между страните,че предходното образувано по предявен от Д.Ц. срещу ЕТ „Д.С.-***” установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането по процесния запис на заповед гр.д.№416/2013 г. на ТРС е прекратено с влязло в сила определение,респ. че издадената от ТРС заповед за незабавно изпълнение в рамките на заповедното производство по ч.гр.д.№287/2013 г. на ТРС е обезсилена и заповедното производство също е прекратено /така определение №14/27.01.2014 г. по ч.гр.д.№287/2013 г. на ТРС/ и не съществува друго висящо производство между същите страни за същото вземане,нито е постановен предходен влязъл в сила съдебен акт,разрешаващ процесния спор със сила на пресъдено нещо,поради което и в този смисъл настоящият осъдителен иск е допустим.

Разгледана по същество,жалбата срещу решението на ТРС е основателна,респ. атакуваното решение е неправилно и подлежи на отмяна поради следните съображения:

Гр.д.№44/2014 г. на ТРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.286 от ЗЗД и чл.36 ал.4 от ЗА от Д.Х.Ц. *** С.-***,представляван от Д.С.Д.,за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 2 780 лв,представляваща неплатено адвокатско възнаграждение,уговорено в хода на производството по гр.д.№319/2009 г. по описа на ТРС с оглед благоприятен за ЕТ резултат по сключен между страните договор за правна защита и съдействие с резултативен хонорар,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане.Изложено е в исковата молба,че ищецът е адвокат с кантора в гр.Тервел.През септември 2009 г. същият сключил с ответника-ЕТ договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство по гр.д.№319/2009 г. на Тервелския районен съд.В хода на производството по делото страните се разбрали разноските по производството да се заплащат от ищеца,като след приключване на делото с осъдително решение в полза на ЕТ последният да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение,равняващо се по размер на претендираната и присъдена по цитираното дело мораторна лихва.За обезпечаване на тази договореност на 05.05.2011 г. ответникът подписал запис на заповед за сумата от 2 780 лв и падеж на задължението 01.01.2012 г.Гр.д.№319/2009 г. на ТРС приключило за ЕТ позитивно с влязло в сила решение,с което исковете му били уважени,но ответникът не изпълнил задължението си към ищеца Ц. да му изплати уговореното допълнително адвокатско възнаграждение,визирано по размер в записа на заповед.Ищецът провел заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК във връзка с чл.417 от ГПК въз основа на записа на заповед,по което заповедният ТРС първо уважил заявлението и издал заповед за незабавно изпълнение,но по жалба на ЕТ въззивният ДОС отменил разпореждането за незабавно изпълнение,като приел,че записът на заповед не е редовен от външна страна документ и не поражда менителничен ефект поради недостатък на един от реквизитите му-място на плащане.Настоява се за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 780 лв ведно със законната лихва,начиная от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане.

В отговора на исковата молба ответникът-ЕТ е възразил на първо място,че исковата молба е нередовна,тъй като не ставало ясно дали сумата от 2 780 лв се претендира като вземане за изплатените от ищеца Ц. вместо ЕТ в хода на гр.д.№319/2009 г. на ТРС съдебно-деловодни разноски или като вземане по договор за правна защита и съдействие /адвокатско възнаграждение/.Не било ясно и дали вземането се претендира като произтичащо от записа на заповед като абстрактна сделка или като вземане от стоящата в основата на записа на заповед каузална сделка-твърдян договор за правна защита и съдействие.По същество искът е оспорен като неоснователен.Ответникът е отрекъл между него и ищеца да са постигани уговорки за заплащане на претендираната сума,отрекъл е сключването на сочената от ищеца каузална сделка,а относно записа на заповед е навел,че е недействителен като нередовен от външна страна документ и не поражда целените правни последици.Не се отрича ангажирането на ищеца от ЕТ като процесуален представител на втория по цитираното дело на ТРС,като се твърди,че единствените договори за правна защита и съдействие по това дело са сключени в писмена форма,приложени са по делото и уговорените по тях адвокатски възнаграждения от по 300 лв /общо 600 лв/ са изплатени от ЕТ на ищеца.Сочи се,че договор за правна защита с допълнително уговорено възнаграждение в размер на 2 780 лв не е бил сключен.

Неоснователно е възражението на ответника,че исковата молба е нередовна.Макар в нея действително да са включени обстоятелства,които не са относими по спора,като напр. твърдяната уговорка между страните адв.Д.Ц. да изплати със свои средства дължимите от ЕТ съдебно-деловодни разноски по гр.д.№319/2009 г. на ТРС,останалите обстоятелства и формулираната искова претенция недвусмислено сочат на предявен иск за заплащане на уговорено между страните адвокатско възнаграждение,а не на разноските,изплатени от Ц. по цитираното дело.Недвусмислено е визирано също така в исковата молба,че се касае за допълнителен договор за правна защита и съдействие,който стои в основата на издадения от ЕТ запис на заповед от 05.05.2011 г.Обясненията за неуспешно проведеното пред съда заповедно производство въз основа на записа на заповед също недвусмислено говорят,че ищецът с оглед констатирания от ДОС дефект на менителницата не се позовава на абстрактната сделка,а на стоящата в основата й каузална сделка-договор за правна защита и съдействие.Доколкото не се твърди последният договор да е сключен в писмена форма,се подразбира,че се навежда сключването му в устна форма или чрез конклудентни действия.Също така става ясно от исковата молба,че претендираното адвокатско възнаграждение се твърди да е било уговорено с оглед благоприятен резултат по гр.д.№319/2009 г. на ТРС-приключване на делото с осъдително решение в полза на ЕТ.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът е следвало да изчерпи всичките си възражения срещу иска.Извън срока за отговор в хода на съдебното дирене в първата инстанция и то едва при повторното разглеждане на делото от ТРС след обезсилване на първоначално постановеното решение и връщане на делото за произнасяне по предявения иск /решение №319/27.10.2015 г. по в.гр.д.№510/2015 г. на ДОС/ ответникът е продължил да навежда допълнителни доводи и възражения срещу иска.Същият е променил първоначалната си позиция,че между него и ищеца не е постигната твърдяната договореност,като е заявил,че уговорка е имало за заплащане на процесната сума,но само при условие,че присъдените със съдебното решение суми бъдат събрани от длъжника,т.е. е наведено възражение за неизпълнен договор поради това,че присъдените суми не са събрани,а и реално са несъбираеми,тъй като осъденото дружество е прекратено и не съществува като правен субект.Наведено е и евентуално възражение за прихващане на сумата от 1 940 лв,представляваща обезщетение за вредите,причинени на ответника-ЕТ от ищеца като негов процесуален представител по гр.д.№319/2009 г. на ТРС вследствие отхвърляне на исковете му срещу единия от ответниците Община-гр.Тервел.Добавено е и възражение за нищожност на договора за заплащане на допълнително резултативно адвокатско възнаграждение поради противоречието му на добрите нрави с оглед прекомерността на възнаграждението и с оглед уговорката за дължимостта му само при постигнато положително решение по спора предвид последващата липса на реален положителен резултат по цитираното дело-събиране на присъдените суми.Изброените възражения /с изключение на последното за нищожност на договора/ са наведени несвоевременно от ответника и са преклудирани,поради което не подлежат на разглеждане.Възражението за прихващане е с предмет неликвидно /спорно/ вземане,поради което не може да бъде заявено за първи път и пред въззивния съд /така т.4 от ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.Възражението за нищожност поради противоречие на добрите нрави следва да бъде разгледано,доколкото касае приложение на императивна правна норма /чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД/.

Не е спорно по делото,а е видно и от приложените към гр.д.№319/2009 г. на ТРС договори за правна защита и съдействие и пълномощни от 04.08.2009 г. и от 18.05.2010 г. /на листи 125 и 213 от цитираното дело/,че ищецът Д.Ц. е бил упълномощен адвокат на ЕТ „Д.С.-***” по горното дело.Твърди се,че освен горните писмени договори е бил сключен в хода на производството по делото и устен договор за правна защита и съдействие,по който е уговорено между страните заплащане в полза на адв.Ц. на възнаграждение в размер на 2 780 лв,равняващо се по размер на претендираната с исковете мораторна лихва,в случай на постигане на положителен за представлявания ЕТ резултат по спора-влязло в сила осъдително решение по предявените от него искове.

От книжата по гр.д.№319/2009 г. на ТРС е видно,че първоначално осъдителните искове за парични суми на ЕТ са били насочени срещу Община-гр.Тервел,като впоследствие като втори ответник по спора е конституирано и „***” ЕООД-гр.Тервел.Производството е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на исковете срещу ***и за осъждане на „***” ЕООД-гр.Тервел да заплати на ЕТ претендираните суми-главница от 4 555,05 лв и мораторна лихва от 2 780,52 лв.

Изложените в исковата молба обстоятелства,на които се основава този иск,правилно са квалифицирани от районния съд като твърдяни правоотношения по договор за поръчка,регламентиран като вид договор с разпоредбите на чл.280-292 от ЗЗД.Договорът за правна защита и съдействие е разновидност на договора за поръчка.С договора за поръчка едната страна /доверител/ възлага на другата страна /довереник/ да извърши за сметка на доверителя определени правни действия,които могат да се изразяват в сключване на договори,плащане или приемане на плащане по договори,процесуално и др. вид представителство и пр.Договорът за поръчка е неформален договор,т.е. може да бъде сключен и в устна форма,както и с конклудентни действия,стига от тези действия недвусмислено да личи,че довереникът приема поръчката.При изрично уговаряне между страните по този договор се дължи възнаграждение в полза на довереника /чл.286 от ЗЗД/.

В случая договорът,от който се твърди да произтичат правата на ищеца Ц.,не е сключен в писмена форма.Уговорките са били извършени устно,като доверителят-ЕТ е издал на 05.05.2011 г. запис на заповед с гаранционно-обезпечителна спрямо каузалното правоотношение функция.Ответникът-ЕТ не оспорва издаването на записа на заповед и че е автор на положения за издател подпис /в тази насока изявление на процесуалния му представител в съдебно заседание на 01.02.2016 г. пред ТРС,а също така и писмено становище по този въпрос в отговор на поставени по реда на чл.176 от ГПК въпроси на листи 130-132 от делото на ТРС/.Всъщност той не оспорва автентичността на записа на заповед.Последният е от една страна частен диспозитивен документ,обективиращ абстрактна сделка.Но от друга страна има характер на частен свидетелстващ документ в частта,в която изрично удостоверява по повод на каква каузална сделка е издаден записът на заповед.В тази част верността му също не е оспорена от ответника.В записа на заповед изрично е посочено,че обещаната за заплащане от ответника-ЕТ в полза на ищеца Ц. сума от 2 780 лв е за „водене на гр.д.№319/2009 г. на ТРС”.В тази част частният свидетелстващ по своя характер документ удостоверява неизгодни за издателя си факти,поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно факта,че между страните действително е бил сключен договор за правна защита и съдействие относно воденето на цитираното гражданско дело.В тази част той е с характер на извънсъдебно признание на ответника по делото относно неизгоден за него факт.От съдържанието на записа на заповед личи,че сумата е уговорена „за водене” на делото,т.е. за процесуално представителство по същото,и по никакъв начин не явства дори възнаграждението да е било уговорено като резултативен хонорар с оглед положителен резултат по спора за ЕТ,а още по-малко да е уговорено за заплащане след приключване на производството по цитираното дело едва след реално събиране на присъдените суми и постъпването им по сметката на ЕТ,както твърди последният.Възнаграждението е уговорено като такова за осъществяване единствено на процесуално представителство по делото.Фактът,че в записа на заповед е визиран падеж на задължението 01.01.2012 г.,индицира за липса на някаква уговорка плащането да се осъществи едва след събиране на сумите по осъдителното съдебно решение,защото срокът на плащане не е фиксиран във взаимовръзка с евентуална дата на реално заплащане на сумите от осъденото дружество на ЕТ.Горното отразяване е в унисон и с променената в хода на делото позиция на ответника-ЕТ,който първоначално е отричал съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение,но впоследствие е признал,че е имало уговорка за заплащане на посоченото адвокатско възнаграждение,като е оспорил само условията на сделката.

Съществуването на неформалния договор между страните на стойност под 5 000 лв подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства,вкл. и с гласни доказателства,по отношение на които в случая ограниченията по чл.164 от ГПК не важат.Разпитаният по делото свидетел нотариус ***споделя,че е присъствал на среща между страните,при която ответникът заявил пред него на адв.Ц.,че „на него главницата му стигала,а лихвите,колкото ги спечели,той /адвокатът/ щял да ги получи”.Уговорката била това да стане,ако ЕТ „спечели” делото.В случая ЕТ е спечелил делото предвид постановеното осъдително решение по отношение на втория ответник,поради което с оглед изпълнение на уговорените условия доверителят дължи на довереника заплащане на уговореното допълнително възнаграждение.Видно от книжата по гр.д.№319/2009 г. на ТРС адв.Ц. е осъществил процесуално представителство на ЕТ по делото чрез негови лични действия след отмяната на определение №17/08.02.2010 г. по гр.д.№319/2009 г. на ТРС за прекратяване на производството по отношение на ответника „***” ЕООД-гр.Тервел,сторено с определение №161/17.03.2011 г. по в.ч.гр.д.№194/2011 г. на ДОС,и връщане делото на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на посоченото дружество,като самата частна жалба срещу цитираното по-горе определение на ТРС е подадена чрез адв.Ц..Ищецът твърди,че лично той с цел постигане на позитивен резултат по спора е ангажирал по делото втори адвокат-процесуален представител на ЕТ в лицето на адв.А.Т.,който факт не е оспорен от ЕТ /в тази насока договор за правна защита и съдействие от 23.07.2011 г. на лист 262 от гр.д.№319/2009 г. на ТРС/,като с цел гарантиране участието на адв.Т.,който бил възпрепятстван да се яви в съдебно заседание на 07.09.2011 г.,ЕТ извършил на 25.08.2011 г. оттегляне на пълномощията на адв.Дим.Ц. /така молба на ЕТ вх.№ от 01.09.2011 г. на лист 260 от цитираното дело на ТРС и молба за отлагане на делото от адв.Т. на лист 261 от делото/.Независимо от причините за оттегляне на пълномощията следва да се подчертае,че актът на тяхното оттегляне не погасява правото на адв.Ц. като довереник да получи адвокатско възнаграждение,уговорено между страните.Според разпоредбата на чл.288 ал.1 от ЗЗД оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на уговореното възнаграждение.Спрямо договора за правна защита и съдействие се прилагат и специалните правила на Закона за адвокатурата.Според разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗА при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер,а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.Оттеглянето на пълномощията на адв.Ц. в случая не е било продиктувано от преценка на доверителя-ЕТ за несвършена работа,а от уговореното между него и двамата адвокати Ц. и Т. прилагане на процедурна хватка,целяща отлагане на делото и осигуряване участието на адв.А.Т. в процеса.С оглед изложените обстоятелства хипотезата следва да се приравни на тази на неоснователно оттегляне на пълномощията,при която се дължи пълният размер на адвокатското възнаграждение.В случая чрез ангажирания от адв.Ц. втори адвокат на ЕТ-адв.А.Т.,участвал в последното по делото открито съдебно заседание,е постигнат желаният позитивен резултат за ЕТ.Липсват доказателства заплащането на уговореното възнаграждение да е било поставено в зависимост от събиране на присъдените суми,т.е. същото да е уговорено за процесуално представителство и по евентуално бъдещо принудително изпълнение.Данни за такива уговорки не се изнасят нито от разпитания свидетел ***,нито могат да се извлекат от съдържанието на представения запис на заповед.

Последният извод сочи и на неоснователност на възражението за нищожност на процесния договор с оглед довода за липса на реален положителен резултат.Напротив договорът е бил изпълнен според доказаните уговорки,като е постигнато влязло в сила осъдително съдебно решение в полза на ЕТ.Освен това резултативността от договора не е относимо към валидността на сделката обстоятелство,а касае изпълнението на постигнатите между страните уговорки.Другият довод за прекомерност е по правило относим към наведеното възражение за противоречие на добрите нрави.Може да се разглежда като противоречие на добрите нрави нееквивалентността на престациите,но констатирането на такава нееквивалетност не е достатъчно.Нужно е кумулативно да се установи от условията на сделката,че са били налице и някои други субективни предпоставки,които обуславят нейната необичайност-напр. едната страна се възползва от лекомислието и неопитността на другата страна /в тази насока §72 т.4 от Гражданско право на НРБ,Обща част,дял ІІ на Витали Таджер/.В случая такова възползване от неопитността на другата страна не се установява.Напротив става ясно,че съвсем съзнателно ЕТ се е съгласил да заплати на адв.Ц. възнаграждение в размер на претендираната лихва по гр.д.№319/2009 г. на ТРС,задоволявайки се с евентуално получаване на главницата,считайки че последната му е достатъчна /в тази насока показанията на свидетеля ***,според които ЕТ осъзнато и премислено заявил:”На мен главницата ми стига,а лихвите,колкото ги спечелиш,остават за теб”/.С уговарянето на такова голямо по размер възнаграждение доверителят-ЕТ е целял съвсем съзнателно да ангажира адвоката да положи нужните усилия за благоприятен изход от производството,като очевидно не става въпрос за негова неопитност или непремислени действия,респ. за подвеждане на ЕТ от довереника-адвокат.В този смисъл уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер на 2 780 лв не противоречи на добрите нрави и не е нищожно.

Предвид изложеното съдът намира предявения иск за основателен и същият подлежи на уважаване.Първоинстанционното решение като незаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено.

При този изход от спора право на разноски за двете инстанции на основание чл.78 ал.1 от ГПК има ищецът Д.Ц.,който изрично ги е претендирал и следва да му се присъдят в размер на 611 лв за първата инстанция и в размер на 611,10 лв за въззивната инстанция /всички разноски при двете разглеждания на делото в първа и въззивна инстанция/.Така в първоинстанционното производство Ц. е сторил разноски,както следва: 111 лв държавна такса за водене на делото /листи 18 и 24 от делото на ТРС/ и 500 лв адвокатско възнаграждение,изплатено според отразеното в графа „внесена сума” в договора за правна защита и съдействие на лист 49 от делото на ТРС.В последващ договор на лист 97 от делото на ТРС е визирано уговорено допълнително възнаграждение за адвоката от 350 лв,но липсва отбелязване същото да е изплатено от страната,поради което това допълнително възнаграждение не следва да се присъжда.Във въззивната инстанция по в.гр.д.№510/2015 г. и в.гр.д.№469/2018 г. на ДОС са сторени разноски от Ц.,както следва:55,60 лв държавна такса по обжалването по в.гр.д.№510/2015 г.-лист 5 от делото на ДОС;55,50 лв държавна такса по обжалването по в.гр.д.№469/2018 г. /листи 5 и 32 от делото на ДОС/ и 500 лв адвокатско възнаграждение по в.гр.д.№469/2018 г. /изплатено съгласно договора на лист 43 от делото на ДОС/.Във връзка с наведено в първата инстанция възражение от ЕТ за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 500 лв,платено от ищеца Ц.,въззивният съд следва да посочи,че е неоснователно.Според цената на иска дължимото за една инстанция по спора минимално адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. е от 424,60 лв,като съгласно чл.7 ал.8 /предишна ал.6/ от Наредбата се полагат на упълномощения адвокат още 100 лв за третото проведено при второто разглеждане пред ТРС открито съдебно заседание.Очевидно платеното възнаграждение от 500 лв общо за двете разглеждания на делото в първата инстанция не е прекомерно и е под минимума.Освен това делото не е елементарно от фактическа и правна страна.

Ответникът по делото ЕТ „Д.С.-***” няма право на разноски поради уважаване на иска срещу него и такива не следва да му се присъждат за двете инстанции.В този случай с оглед изхода от спора обжалваното определение по чл.248 от ГПК №89/11.04.2018 г. по гр.д.№44/2014 г. на ТРС,с което в полза на ответника-ЕТ са присъдени сторени съдебно-деловодни разноски,също следва да бъде отменено.Отмяната му обаче не е поради основателност на подадената от ЕТ частна жалба срещу него,а като последица от отмяната на измененото в частта за разноските решение и уважаването на предявения иск,което обуславя недължимост на съдебно-деловодни разноски в полза на ответника по делото и частен жалбоподател ЕТ „Д.С.-***”.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №132,т.ІІ,стр.377/20.12.2017 г. и изменящото го в частта за разноските определение №89/11.04.2018 г.,двете постановени по гр.д.№44/2014 г. на Тервелския районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЕТ „Д.С.-***,представляван от Д.С.Д. с ЕГН ********** ***,да заплати на Д.Х.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 2 780 лв /две хиляди седемстотин и осемдесет лева/,представляваща дължимо адвокатско възнаграждение,уговорено в хода на производството по гр.д.№319/2009 г. по описа на Тервелския районен съд с оглед благоприятен за ЕТ резултат по делото по сключен между страните неформален договор за правна защита и съдействие от 05.05.2011 г.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска 31.01.2014 г.,до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЕТ „Д.С.-***,представляван от Д.С.Д. с ЕГН ********** ***,да заплати на Д.Х.Ц. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 611 лв /шестстотин и единадесет лева/.

ОСЪЖДА ЕТ „Д.С.-***,представляван от Д.С.Д. с ЕГН ********** ***,да заплати на Д.Х.Ц. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 611,10 лв /шестстотин и единадесет лева и 10 стотинки/.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.