РЕШЕНИЕ

№285

гр.Добрич,17.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на деветнадесети ноември през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №4** по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№2358/12.09.2018г. на С.Ш. ***, срещу решение №109/02.07.2018г. по гр.д.№403/2017г. на ТРС, С КОЕТО СЕ ОТХВЪРЛЯ предявеният от него срещу Е. Д. Ф. с ЕГН-********** *** и З.И.Ф. с ЕГН ********** ***, иск по чл.108 от ЗС, по силата на който се претендира да се признае за установено между страните , че С.Ш.А. с ЕГН-********** *** е собственик на недвижим имот с площ от 1250 кв.м., представляващ дворно място с кад.№ * представляващо част от ветрозащитен пояс с площ от 1020 кв.м. и УПИ I- спорт с площ от 230 кв.м. в кв. 20 по плана на село Ж., общ. Т., както и да бъдат осъдени ответниците Е. Д. Ф. с ЕГН-********** и З.И.Ф. с ЕГН ********** да отстъпят собствеността и предадат владението върху процесния недвижим имот; ОТХВЪРЛЯ се като неоснователен и недоказан , предявеният от С.Ш.А. с ЕГН-********** ***, чрез адв.Д.Ц. от ДАК с адрес ***.*** иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК , срещу Е. Д. Ф. с ЕГН-********** *** и З.И.Ф. с ЕГН ********** *** , за частична отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №**, том **, рег.№**, дело № ** от 12.2008г., вписан в Служба по вписванията гр.Т. с вх.рег. №** от 10.12.2008 г., с акт №** ,том **, дело №**/2008 г. и се осъжда ищеца за разноски.

Оплаква се от допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в не приемане на доказателства, пряко касаещи спора, без да се сочат същите. Изразява несъгласие с извода на съда за недоказаност на наследствено правоприемство и недоумение защо съдът не приема, че процесния имот е наследствен и какво още е следвало да доказва, че е наследник на имота, оставен от баща му. Излага твърдения за родствени връзки, фактически обстоятелства относно действия и права на роднини. Оплаква се, че не е предприета от съда проверка как ответника се снабдил с нотариален акт, че не бил изяснен въпроса кога освободил процесния имот, кога продал земеделската земя. Ответникът бил признат за собственик с фалшиви декларации на свидетелите, констативния нотариален акт бил незаконосъобразен, имало пропуски, липсвали скици, декларациите не отразявали действителността, свидетелите лъжесвидетелствали.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна с доводи за неоснователност на жалбата предвид установяването , че между процесните реални части, част от имот №*, отредени за ветрозащитен пояс и спорт, и имотите, предмет на нотариалния акт за собственост по наследство и давност №**/2008г. има обща граница, но няма застъпване в площта, че ищецът не доказал правата си по давност върху процесните реални части, че ответника не владее претендирания от ищеца имот.

При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 13.07.2018г., жалбата се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК при условията на чл.61, ал.2 от ГПК,от процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при повторно /след обезсилване на решение №20/23.02.2017г. по гр.д.№517/2015г. на ТРС с решение №157/12.06.2017г. по в.гр.д.№156/2017г.на ДОС/ разглеждане на предявения от С.Ш. ***, с искова молба вх.№2615/16.12.2015г., многократно поправяна по реда на чл.129 ал.2 от ГПК, вкл. и в рамките на първото въззивно производство по гр.д.№156/2017г.на ДОС с молба вх.№2754/02.05.2017 г., иск чл.108 от ЗС от срещу съпрузите Е. Д. Ф. /Е.Д. Ф.в/ и З.И. ***,за установяване, че ищецът С.Ш.А. е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 1 020 кв.м от имот пл.№*, попадаща във ветрозащитен пояс, както и реална част с площ от 230 кв.м от имот пл.№*, урегулирана в парцел І-спорт,кв.20 по регулационния план на с.Ж.,общ.Т., които части са заключени между т.1,2 и 3 на скицата на лист 29 от в.гр.д.№156/2017г.на ДОС, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху описания имот. Заявено е и искане по чл.537 ал.2 от ГПК за частична отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по наследство и давностно владение,№**,том **,рег.№**,н.д. №**/2008 г. на нотариуса Р.Д.с район на действие ТРС,с който ответникът Ф.в се е снабдил.

Фактическите твърдения, обосноваващите претенциите на ищеца по чл.108 от ЗС, изложени в първоначалната искова молба и в последващите уточняващи, се свеждат до качеството на ищеца на наследник на Н.С.Г./Ш. А.О.Х./,починал 1991г., който имал три деца, най-малкия от които ищеца, с когото до смъртта си живял. Твърди се, че наследодателя на ищеца, по наследство от баща си А.А.М., а той пък от своя баща А./А./М./молба л.25 от в.гр.д.№156/2017г.на ДОС/ имал имот с площ от 3750кв.м. с пл.№*, урегулиран в парцел **-* с площ от 1250кв.м., парцел Х**-* с площ 1250кв.м, част от имота с площ от 1020кв.м. попадала във ветрозащитен пояс, а част с площ от 230 кв.м в парцел І-спорт. Бащата на ищеца оставил за себе си парцел **I-* с площ от 1250кв.м в който той и ищеца построили къща, в която баща му живял до смъртта си, а ищеца и понастоящем. Парцел Х**-* бащата на ищеца „предоставил“ на сина си М.Ш.Х.., който си построил къща в него. Празната част от имота с площ от 1020кв.м, която попадала във ветрозащитния пояс, и празната част от 230кв.м., която попадала в спортния терен, заедно с ищеца обработвал до смъртта си, а след това ищецът я обработвал до 2008г., когато ответникът се снабдил с констативен нотариален акт №**, т. **, рег.№**, н.д. №**/2008 г. на нотариуса Р.Д.с район на действие ТРС, за право на собственост по давност и владение, и престанал да го допуща в имота, за който преди това ищецът предприел действия да се снабди с акт за собственост по давност и владение. Имали спорове помежду си. Ответникът обсебил и обработвал процесните части до 2015г. След завеждане на гражданското дело преустановил да ги ползва/молба л.92 от гр.д.№517/2015г.на ТРС/.

Въпреки заявеното искане в първоначалната искова молба и в последвана уточняваща/л.26 от в.гр.д.№156/2017г.на ДОС/ „да ми възстановите наследствените права“, изричното изявление „аз съм в правото си да се снабдя с нотариален акт за собственост по давностно владение”, твърдението за предприемане на действия за снабдяване с акт за собственост по давност, обосновават извод, че се претендира от ищеца установяване на права върху процесните реални части в резултат изтекла в негова полза придобивна давност при последователно „унаследяване” на владението от неговите праводатели – баща му Ш. А.А. /Ш.А. Х./, дядо му А.А.М., прадядо му А.м /А./ М.,т.е. навежда и присъединяване на владението на ищеца към това на неговите праводатели.

Ответниците оспорват иска с твърдения да не е доказано претендираното от ищеца право. Не е установил, че е наследник на А.м/А./М.. Твърдят и, че са признати за собственици по давност на имоти , които вече са и отчуждили, и които имоти граничат с процесния недвижим имот , но не се припокриват с него.

Обсъждайки събраните и обсъдените от районния съд доказателства, настоящата инстанция приема за установени от фактическа страна следните факти и обстоятелства във връзка с пасивната и активната материално-правна легитимация на страните и относно спорните вещни права върху конкретния терен - реална част с площ от 1 020 кв.м от имот пл.№*, попадаща във ветрозащитен пояс, както и реална част с площ от 230 кв.м от имот пл.№*, урегулирана в парцел І-спорт,кв.20 по регулационния план на с.Ж.,общ.Т.:

С.Ш.А. е наследник по закон на Н.С.Г./Ш. А. Х./, роден на ***г., починал на 12.03.1991г./удостоверение за наследници и декларация за идентичност на имена –л.6 и л.6 от гр.д.№517/2015г.на ТРС/. Тези обстоятелства не са и спорни между страните. Доказателства за произхода на наследодателя от лице на име А.А.М. и за произхода на последния от лице на име А./А./М., не са ангажирани от ищеца. Представена е единствено служебна бележка/л.41 от гр.д.№517/2015г.на ТРС/, издадена от кметство с.Ж., за липсата на възможност да се издаде удостоверение за наследници на лице с имена Х. М., поради това, че в „регистрите на с.Ж. липсва партида“.

В първата съдебна инстанция е изслушано заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза-инж.В.А.. Експертът е констатирал, че за с.Ж. е изработен и утвърден със заповед №** от 10.08.1953г. кадастрален и регулационен план, действащ и понастоящем, както и, че няма друг действал и действащ план или кадастрална карта.

По този план от 1953г. е планоснет имот с пл.№*, за който са отредени парцели **-* в кв.** и **-* в кв.**. Според вещото лице по разписния лист към плана, имотът е записан като собствен на наследници на А. М.. В този смисъл и удостоверение изх. № ТС-**-** от **.02.2016 година , издадено от Община Т./л. 40 от гр.д. № 517 /2015г.на ТРС/. Видно и от представения разписен лист/л.36 от гр.д.№517/2015г.на ТРС/ имот с пл.№*, урегулиран в парцели **-* в кв.** и ХI-* в кв.22, е записан на наследници на А. М.. Видно е от него, установено е и от вещото лице, че по разписния лист е нанесен допълнителен запис чрез вписване на името на Ш. А. А. като собственик на парцел **-* и посочване на основанието за това-нот. акт № **, том първи , дело № **/1965г.. От справка със същия се установява, че касае удостоверено по реда на чл.587 от ГПК право на собственост по давност на Ш. А. А. върху дворно място с площ 1280кв.м., съставляващо парцел **-* в кв.**, застроено с кирпичена къща от две стаи и салон.

Вещото лице е констатирало и, че по предвижданията на плана , част от имот с пл.№* с площ общо от 1 250кв.м., попада в територии, отредени за ветрозащитен пояс-1020кв.м. и за спорт -230кв.м, които отреждания до момента не са изпълнени, няма провеждани отчуждителни производства. Принципно, при липса на валидно отчуждаване, собственикът на имот с пл.* се явява собственик и на спорните реални части от него.

Спорния въпрос е именно относно собствеността върху имота и конкретно за собствеността понастоящем върху частите от него, отредени по плана от 1953г. за ветрозащитен пояс и терен за спорт, и с оглед характера на избраната защита, в тежест на ищеца е да установи при пряко и пълно доказване правата си на заявеното основание- давност при последователно унаследяване на владението на праводателите му. За давностно придобиване е необходимо да се осъществява фактическа власт с намерение за своене. Ангажираните от същия доказателства не могат да обосноват такъв извод.

Св.Ф.И.О., братовчедка на ищеца /с оглед твърденията и, че нейната майка и бащата на ищеца са брат и сестра/, споделя, че земите, за които претендирал ищеца, са от дядо им А.. Пояснява, че дядо А. и А. са баща и син. От 8-10години двора не се обработвал, а преди това го обработвал брата на ищеца, който се отказал защото наследниците не можели да се разберат за имотите. Имали и нива от 30дка. В представеното заявление от 10.09.1955г. /л.38 от гр.д.№517/2015г.на ТРС/ за приемане за член-кооператор на лицето с имена А. Х. М./ищеца сочи за имена на своя дядо А.А.М. /има допълнителен запис „ниви 33дек.“. Съгласно чл.8 от Примерния устав на ТКЗС (приет през 1950 год., с последващи изменения и допълнения, отм. , ДВ, бр.83 от 25.10.1968 год.) всички членове на кооперативното стопанство са длъжни да внесат в кооператива своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства и земята, която те стопанисват заедно с другите сънаследници и съсобственици, а така също и земята, придобита впоследствие от тях и членовете на домакинствата им. В кооперативното стопанство се внасят както земите, които се намират вън от регулационния план на селището, така и тези, които се намират в регулационния план на населеното място.

Разпитания по делото св.Т.Г.Т. споделя лични възприятия за периода 1974-76г., в който териториите около селото, в които и по него време нямало засят пояс, нито направен стадион, били към ТКЗС, раздавани за „самозадоволяване“. Свидетелят работил като измерител, помагал на смесената бригада, участвал лично при измерване на местата и твърди да знае, че и ищеца бил включен в списъка и му било предоставено такова място. И според Св.Б. А. Б. тези места преди се работели от ТКЗС. През 2007-2008г. се извършило трасиране, ответникът Е. работел имот в съседство с негов/на свидетеля/ имот, който му измерили. Имало едно парче от около 300-350кв.м. срещу неговия имот, за което свидетеля бил чувал, че е на ищеца, което останало свободно след измерванията. Преди да се забият колчетата това място го работел брат му на ищеца-една година сели тикви, една година тютюн, но брат му починал/по данни от удостоверение за наследници ищецът има един брат М.Ш.Х., починал на 18.10.2000г./. Мястото било свободно и сега. Според св.Й.Р.С.трасиране на територията е извършено към 2008г. Свидетелят имал имот в същата територия, твърди да знае и, че ищецът имал такъв, който от 7-8години не се обработвал. Преди това 1-2години го работил ищеца. Освен него мястото било обработвано и от някаква „женичка“, която се падала леля на ищеца.

Свидетелските показания не са годни да установят на какво основание земите са били предоставяни за лично ползване. Принципно на основание примерния устав на ТКЗС на член-кооператорите е била предоставяна земя за лично ползване от страна на кооперативното стопанство, съответно комплексните бригади. Тази земя след приемането на ЗСПЗЗ обаче подлежи на връщане на предишните й собственици.

Предвид данните от свидетелските показания и данните от плана от 1953г., очевидно територията, в която попадат процесните части от имот пл.№* е останала извън строителните граници на селището, респ. касае се за земеделски имот по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗСПЗЗ, който е бил включен в блокове на ТКЗС, доколкото при колективизацията по правило всички земеделски имоти са отнети с цел колективното им кооперативно обработване, а факта, че конкретната територия, в която попадат и процесните части от имот с пл.*, е била работена от ТКЗС и отдавана според свидетелите за „самозадоволяване“/лично ползване/, предпоставя и нейното отнемане, което само по себе си навежда на извод, че върху спорната земя е било установено кооперативно ползване и през периода от колективизацията до 1991 г. и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ,обн. ДВ,бр.17/1991 г. не е било възможно да продължи упражняването на правото на собственост върху нея, нито упражняване на фактическа власт, която да доведе до придобиване на право на собственост. По отношение на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, прилагането на института на придобивната давност е възможно след приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя. Тази процедура се счита приключена, когато е извършена индивидуализацията на имота /така – т. 1 от ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК/. В случая няма данни по отношение на процесните реални части от имот с пл.№* да са заявени реституционни претенции по ЗСПЗЗ, нито се твърди осъществено давностно владение спрямо собственик в този период. Вън от горното и независимо от наличието или липсата на нормативни ограничения, събраните и обсъдени доказателства и не установяват осъществяването в полза на ищеца на фактическия състав на придобивната давност нито в хипотезата на унаследено владение, нито в хипотезата на съвладение в който и да е момент за времето от 1965г. до смъртта на баща му през 1991г., т.е. в периода на колективизацията, нито на лични владелчески действия в периода след това с изискуемата от закона продължителност, за да се приеме за осъществено основанието по чл.79 от ЗС. След като ищецът не е установил съществуването на претендираното право на собственост, безпредметно се явява обсъждането дали ответника владее имота, но за яснота следва да се отбележи, че самият ищец е заявил твърдение ответникът да е освободил имота, в която връзка е заявил и искане „да ми осигурите право на преминаване“/в компетентността на съда е да установи съществуването на права/, излагайки обстоятелства, че имотът останал по средата на имоти 285, 298, 284 и 300, които ответникът засял с трайни земеделски култури, така че не му оставил достъп да си ползва земята. Предявеният иск по чл.108 от ЗС следва да се отхвърли.

Следва да се отхвърли и искането за отмяна на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК на констативния нотариален акт на ответника №**, том **, рег.№**, дело №** от 10.12.2008г.на нотариус Р.Д.с район на действе ТРС. За пълнота следва да се отбележи и липсата на основание за отмяна на същия независимо от изхода на спора по чл.108 от ЗС, тъй като вещото лице е констатирало, че между процесните реални части и имотите, за които е издаден констативния нотариален акт няма идентичност. Те имат обща граница, но няма застъпване на площи, респ. процесните реални части от имот с пл.* са различни от имотите, предмет на констативния нотариален акт.

Атакуваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция и на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на съдебно-деловодни разноски има въззиваемата страна и такива следва да и се присъдят в удостоверения размер от 400лева платено адвокатско възнаграждение/договор за правна защита и съдействие л.19/.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА решение №109/02.07.2018г. по гр.д.№403/2017г. на Т. районен съд.

ОСЪЖДА С.Ш.А. с ЕГН-********** ***, да заплати на Е. Д. Ф. с ЕГН ********** и З.И.Ф. с ЕГН **********,***, съдебно –деловодни разноски в размер на 400лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.