Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 286 ,18.12.2018 година, град Д.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Членове : ДИАНА ДЯКОВА
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
при секретаря Пепа Митева
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 479 по описа за 2018 година намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх.№ 2834/25.07.2018 г. и „ допълнение към въззив-на жалба ” с вх.№ 2954/ 1.08.2018 г. ( по регистратурата на БРС ) на адво-кат Х.Х. от ДАК, пълномощник на ищеца С.Д.С. ***, срещу решение № 113 от 13.07.2018 г. на БРС по гр.д.№ 515/2010 г. в частите, с които по иска по сметки на „ Б. ” ЕООД е осъден да му заплати за извършените подобрения (басейн и барбекю) сума в размера на горницата над 5 746,75 лева до 11 193,50 лева и е отхвърлен неговият иск по сметки срещу дружеството за обезщетение за лишаване от ползването на делбените имоти изцяло за периода 17.10.2012 г. -16.10.2014 г. и частично за сума в размера на горница-та над 4 460,40 лева до 7 216,96 лева, (равняваща се на 2 756,56 лева) за периода 17.10.2014 г. до 17.10.2017 г. , както и в частта на осъждането му за разноски над 239,53 лева съразмерно на уважената част от иска по сметки на дружеството.
В жалбата има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззив-ния съд, свеждащи се до необоснованост на изводите, че ищецът е добро-съвестен владелец (налице е незаличена към придобивния му акт възбра-на, наложена по гр.д.№ 219/2007 г. на БРС и следователно знание за „ въз-можни обструкции за имота”), разходите са извършени след осъществя-ване на правното основание ( вместо преди него ) в допуснат до делба имот и съставляват подобрения (вместо незаконни строежи с оглед забрана за строителство в свлачищен район). Оспорен като несъответен на заключе-нието на вещото лице Рачев е изводът, че вземането за подобрения е по – голямо по размер от 5 746,75 лева . Неправилно е отхвърлянето на иска на въззивника за вземане за обезщетение за лишаване от ползването за част от периода поради изтекла погасителна давност и частичното отхвърляне на иска по сметки за същото вземане за останалата част от периода.
В отговор на „ Б. ” ЕООД, град Д. ,подаден от пълномощника адвокат П.А., жалбата се оспорва като неоснователна.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, недопустимо в една част, допустимо и неправил-но в другата част.
Обжалваното решение е постановено по искания по сметки между съделителите С.Д.С. ***- относно допуснатите до делба между тях обекти : урегулиран поземлен имот УПИ * - ** в кв. * по ПУП на село О., община Б. и построените в него две сгради – пристройка на два етажа със застроена площ от 45 кв.м. и гараж със застроена площ от 24 кв.м. Искът за делба на третата сграда (вила) със застроена площ от 39 кв.м. е отхвърлен с вляз-лото в сила допълнително решение № 9 от 2.02.2016 г.
В обжалваното решение е прието, че още с исковата си молба С. С. е предявил иск, който първоинстанционният съд е квалифицирал по член 31,ал.2 от ЗС за обезщетение за лишаването от ползването на имота за периода 14.07.2010 г. до 17.10.2017 г. в ежемесечен размер от 500 лева. Заявеното в исковата молба искане е обаче друго по член 344,ал.2 от ГПК : за „определяне на привременни мерки за ползване на имота” чрез заплащане на сума в размер от 500 лева „месечен наем” срещу лишаване от ползването му.
Съгласно член 344, ал.2 от ГПК по това искане се дължи произнасяне в решението по допускане на делбата или в по – късно постановено опре-деление. Както се приема в съдебната практика (определение № 308 от 24.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 1773/2014 г. на ІV, г.о. на ВКС ) съдебният акт за привременната мярка има действие само занапред във времето – от влиза-нето му в сила и докато е висящо делбеното производство (без необходи-мост да се посочва периодът, за който се постановява мярката). Искът по член 31, ал.2 от ЗС е за вземане за минал период. Допустимо е ищецът да посочи за негово начало ден преди или ден след предявяването на иска за делба. Този иск подлежи на разглеждане по реда на член 346 от ГПК - във втората фаза на делбеното производство с решение, в което и според член 236,ал.1,т.5 от ГПК се посочва периодът, за който се присъжда обезщете-нието. В случай на постановено определение по член 344, ал.2 от ГПК не е допустим иск за вземане от обезщетение за период след влизането му в си-ла .
С оглед изложеното налице е произнасяне не по искането на ищеца за прилагане на привременна мярка , а по непредявен иск по член 31,ал.2 от ЗС в нарушение на член 6,ал.2 от ГПК. Установената от въззивния съд недопустимост налага на основание член 270,ал.3 във връзка с член 269 от ГПК обезсилване на решението само в обжалваната част - за частичното по размер и период отхвърляне на „ иска ”, но без връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на искането. Делбеното производ-ство е завършило с решение № 113 от 13.07.2018 г. по член 348 от ГПК за изнасяне на имотите на публична продан и възможност за прилагане за в бъдеще време на поисканата мярка няма. Пропускът е бил отстраним само при висящност на делбеното производство .
Прието е от първоинстанционния съд, че съделителят
„ Б. ” ЕООД, град Д. е предявил обективно съединени искове с едно и също искане
за присъждане на парично вземане в размер от 12 000 лева на две основания
: главно, квалифицирано по член 30,ал.3 от ЗС и евентуално, квалифицирано по
член 72 от ЗС , при твърдения, че през месец май
Основанието на иска на съделител за вземане от подобрения са фак-тите за извършените от него разходи за общата вещ, уточнени по вид, стойност и време и за неоснователното обогатяване на ответника. Условия-та, при които ги е извършил: като държател или владелец на чуждите иде-ални части, със или без съгласието на ответника или при противопоставя-нето му следва да се посочат при предявявянето на иска, а ответникът мо-же да въведе с възражение факти, различни от изложените от ищеца. Но те не са част от основанието на иска, а имат значение за размера на вземане-то, защото материалноправните норми, уреждащи отношенията между съ-собствениците от неоснователно обогатяване : член 30,ал.3 от ЗС, член 60 - 62 от ЗЗД, член 59 от ЗЗД, член 71 и член 72 от ЗС, го определят различно.
Предявен срочно и редовно ( и при възможност за устно заявяване с оглед правилото на член 346 от ГПК ) е един иск по сметки за вземане от подобрения – басейн и барбекю – в размер от 12 000 лева. Искът е допус-тим за разглеждане от делбения съд, защото вземането се твърди да е въз-никнало от подобряване на поземления имот в село О. е, който обратно на поддържаното в жалбата, е допуснат до делба. Не е необходимо подобренията в допуснатия до делба имот да се описват отделно от него в решението по член 344, ал.1 от ГПК.
Правилно при позоваване на заключението от 23.02.2018 г. на вещо-то лице С.Р.първоинстанционният съд е приел, че басейнът и барбекюто съставляват подобрения на вилния имот, които съществуват на място, не са унищожени от протичащи свлачищни процеси. Изводът на съда, че не подлежат на премахване, е предпоставен вероятно (защото липсва направена в решението констатация) от виждането му, че са незаконни строежи. Според дадените от това вещо лице отговори в съдебно заседание от дата 24.04.2018 г. ( съдебен протокол на л.369 – 370 от делото на БРС ) за строежа на барбекю (градински елемент) не се изисква разрешение за строеж, но за басейна се изисква – член 41,ал.1 от ЗУТ. По делото не е представено разрешение за строежа на басейна, но няма твърдения да е ис-кано и получено. И това е така, защото за територията, в която попада дел-беният имот, има свлачишни райони и наложена със заповед РД- **-**-300/21.04.1997 г. на министъра на териториалното развитие и строителст-вото на основание член 38,ал.2 от ЗТСУ ( отм.) строителна забрана, чието прекратителното условие - извършване на укрепителни и отводнителни ме-роприятия (отговор в писмо с изх.№ 11-00-55 /16.05.2018 г. на МРРБ въз основа на изискване по реда на член 186 от ГПК свлачището е активно, ре-гистрирано в 2000 г.) не е настъпило. Следователно само басейнът е неза-конен строеж по смисъла на член 225,ал.2,т.2 и от ЗУТ.
Барбекюто (законен строеж) следва да се заплати като
подобрение безусловно. Басейнът (незаконен строеж) следва да се заплати като по-добрение
също, защото няма издадена от компетентния орган заповед по член 223, ал.1,т.8
от ЗУТ и следователно не подлежи на премахване – точка ІІ от ППВС № 6 по гр.д №
9/1974 г. и решение № 308 от 30.10.2012 г. по гр. д.№ 271/
Придобивното основание на съделителя
„ Б.” ЕООД, град Д.е договор за продажба, сключен на 15.05.2010 г. с нот. акт № ** по нот.д.№ **/2010
г., с предмет - поземления имот и всички сгради (вила, пристройка и гараж). С
решението по допускане на делбата и въз основа на зачитане на решение № 198 от
10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/2014 г. на ВКС , ІV г.о. е прието, че договорът
има вещнопрехвърлително действие за вилата и само за
½ идеална част от поземления имот (от пристройката и гаража), защото в
този обем са били правата на продавачите (съпрузите Е.В.Ч.и В.В.Ч.), придобити по действителен договор за продажба от 13.06.2007
г. по нот.акт № 80 по нот. д.№
410/2007 г. със С.М.С.а. Последната като частен правоприемник по също
действителен договор за продажба от 6.06.2007 г., сключен (след прекратяването
на брака със съделителя С. на 11.08.
Владението на купувача
- съделител „ Б.” ЕООД върху идеалната част на въззивника С. е установено на годно придобивно
основание – договора за продажба от 15.05.2010 г. Към тази дата производството
по предявения от С. срещу бившата му съпруга иск за делба на имота и сградите в
село О.е – предмет на гр.д.№ 219/2007 г. по описа на БРС - е било прекратено на
основание член 119,ал.2 от ГПК (отм.) с влязло в сила на 24.06.2009 г.
определение . Вписаната (след сделките от 6.06.2017 г. и 13.06.2007 г.)
обезпечителна възбрана е имала оповестите-лен ефект ,съгласно разясненията на
т.3 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но с прекратяването на делбеното дело тя губи този ефект спрямо третите лица ,в
т.ч. „ Б.” ЕООД. Фактът на незнанието на дружеството му, че праводателите
му не са пълни собственици, не е оборен . То е извършило подобренията през
месец май
В приетото в заседанието от 6.03.2018 г. заключение от 23.02.2018 г. вещото лице С.Р.е посочило, че от значение за оценката на имота са активиралата се свлачищна зона и нулевият пазарен интерес към имоти-те в този район. Поради това според експерта стойността на имота без по-добренията възлиза на 9 333,15 лева ( ½ х 18 666,30 лева ) ,а стойността му с подобренията – на 20 526,65 лева. Първоинстанционният съд е игнорирал това заключение, а се е позовал на друго заключение от 23.04.2018 г., из-готвено по други възложени задачи ( за реалната поделяемост на делбените имоти и за пазарните им оценки). В по – късното заключение , изготвено не по възлагане на допълнително заключение по член 201 от ГПК относно подобренията, вещото лице е посочило, че разходите за подобренията спо-ред цените на материалите и труда към времеизвършването им възлизат на 22 387 лева, че оценява делбените имоти (терен и пристройка) общо на 40 474,90 лева (с подобренията) и на 29 281 лева (без подобренията) .
Първоинстанционният съд е приел, че разходите (от 22 387 лева) съставляват увеличената стойност на имота и е присъдил ½ от тях,а имен-но – 11 193,50 лева. Този извод, оспорен в жалбата, е неправилен поради допуснати процесуални нарушения, съобразно оплакването в жалбата – неправилно обсъждане на двете заключения и извращаване на второто. Според правилото на член 72,ал.1 от ЗС добросъвестният владелец има право на сумата, с която се е увеличила стойността на вещта в следствие на подобренията . Обезщетението следва да се определи въз основа на разли-ката между стойността на поземления имот с подобренията и стойността му без тях съразмерно на квотата на съсобственика- ответник по иска по сметки ( 20 526,65 лева – 9 333,15 лева) .½ . Тя се равнява на 5 596, 75 лева и сумата е по – малка по размер от обжалваемия интерес – над 5 746,75 ле-ва до 11 193,50 лева. Това налага отмяна на обжалваното решение по иска по сметки на дружеството и отхвърляне на същия за посочената горница. Промененият изход по този иск по сметки обуславя неправилно възлагане на въззивника - ответник по този иск – на основание член 355 във връзка с член 78, ал.1 от ГПК на разноски (за събиране на доказателства чрез експертизи) за сума по – голяма от 241,84 лева .
За настоящото производство въззивникът е направил разноски от общо 2 250 лева ( 2000 лева – възнаграждение за адвокат и 250 лева – ДТ) от тях има право само на част ,съразмерно на отхвърлената част от иска по сметки (за сумата от 5 446,75 лева ), при обжалваем интерес от 14 203,31 лева или 863 лева.
Воден от
горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 113 от 13.07.2018 г. на БРСпо гр.д.№ 515/2010 г. в частта, с която е отхвърлен искът по сметки на С.Д.С., ЕГН: ********** *** срещу „ Б.” ЕООД, град Д., бул.„ Д. ” № *,вход „б” ,ет.*,ап.** за обезщетение за лишаването му от ползването на допуснатите до делба имоти – УПИ * - ** в кв.** по плана на село О.е,община Б. , построените върху него пристройка на два етажа със застроена площ от 45 кв.м.и гараж със застроена площ от 24 кв.м. - в размер от 500 лева месечно изцяло за периода 17.10.2012 г. -16.10.2014 г. и частично за сума в размера на горницата над 4 460,40 лева до 7 216,96 лева за периода 17.10.2014г. до 17.10.2017 г. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по заявеното искане по член 344,ал.2 от ГПК .
ОТМЕНЯ решението, в частта, с която по иска по сметки на „ Б.” ЕООД, град Д., С.Д.С., ЕГН: ********** *** е осъден да заплати на „ Б.” ЕООД, град Д., сумата в размер от 5 446,75 (пет хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) лева, съставляваща горницата над 5 746,75 лева до 11 193,50 лева – увеличената стойност на допуснатия до делба поземлен имот УПИ * - * в кв.30 по плана на село О.е ,община Б. в резултат на извършените в него през май 2013 година по-добрения – басейн и барбекю , на основание член 72,ал.1 от ЗС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ Б.” ЕООД, град Д. срещу С.Д.С., ЕГН: ********** *** иск по сметки в частта за осъждането му за сумата от 5 446,75 (пет хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) лева, съставляваща горницата над 5 746,75 лева до 11 193,50 лева – увеличена стойност на допуснатия до делба поземлен имот УПИ * - * в кв.* по плана на село О.е ,община Б. в резултат на извършените в него през май 2013 година подобрения – басейн и барбекю, на основание член 72,ал.1 от ЗС.
ИЗМЕНЯ решението в частта, с която С.Д.С., ЕГН: ********** *** е осъден да заплати на „ Б.” ЕООД, град Д., разноски за първоинстанционното производство, на основание член 355 във връзка с член 78,ал.1 от ГПК КАТО ГИ НАМАЛЯВА от 466,37 лева на 241,64 ( двеста четиридесет и един лева и шестдесет и четири стотинки ) лева .
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, град Д., бул. „ Д. ” № **, вход „б” ,ет.*,ап.* да заплати на С.Д.С., ЕГН: ********** *** разноски за въззивното производство в размер от 863 (осемстотин шестдесет и три) лева- разноски, съразмерно отхвърлената част от иска по сметки на дружеството, на основание член 78,ал.3 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.