РЕШЕНИЕ
№266
гр.Д.ч, 05.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОССЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публично заседание на дванадесети ноември през 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2. ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
при секретаря ПЕПА МИТЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №480 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХ
от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№16096/21.08.2018Г. от „***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление -гр, С., р-н Л., ул. „К.к” №**,
срещу решение №712/09.07.2018г.
по гр.д.№708/2018г.на ДРС, с което съдът ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО уволнението на В.К.В. с ЕГН **********, извършено със заповед № **/**.01.2018г на управителя на „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление -гр,
С., р-н Л., ул. „К.к”№**, и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповедта, и ВЪЗСТАНОВЯВА В.К.В. с ЕГН ********** на заеманата
от него преди уволнението
длъжност „охранител” в „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр,
С., р-н ”Л.”, ул. „К.к”№** .
Въззивникът изразява не съгласие с извода на районния съд,
че не е налице основанието за уволнение по чл.325, т.4 от КТ-със завършване на
определената работа. Анализира правния характер на договора по чл.68, ал.1, т.2
от КТ- срочен трудов договор до завършване на определена работа. Излага и, че
ищецът е бил назначен на длъжността „охранител”, че негово задължение е било да
охранява имуществото на ** Д., с което ответника-работодател е имал сключен
договор за охрана по реда на Закона за обществените поръчки, който бил с
определен срок на действие, поради което и възложената на ищеца трудова дейност
била с временен характер и следвало да се приеме, че още към момента на
сключване на договора трудовото правоотношение е възникнало като срочно, както
и, че уволнението е законно. Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която
изразява становище за неоснователност на жалбата. По същество излага, че в
сключеният на 04.05.2011г. трудов договор е посочена длъжността и работното
място, но няма никаква конкретизация относно работата, при чието изпълнение
договорът ще се прекрати. В заповедта за прекратяване на трудовия договор било
посочено като причина приключването на договора за охрана на обекта, без да е
посочен и там конкретния договор, но такава уговорка не е включена в трудовия
договор. Действието на договора за охрана от 2010г. било приключило много преди
прекратяването на трудовия договор. Правилен намира извода на съда, за не
приложимост на разпоредбата на чл.325, т.4 от КТ за прекратяване на трудовия
договор и иска потвърждаване на решението.
По повод жалбата ДОСсъд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
При данни обжалваното решение да
е връчено на въззивника на 06.08.2018г., жалбата, изпратена
по пощата на 16.08.2018г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, указан
във самото решение, от активно легитимирано лице, страна-ответник в първоинстанционното производство, с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него решение, поради което е процесуално допустима.
Атакуваното решение е постановено
по предявени от В.К.В. с ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат М.Г., срещу „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н ”Л.”, ул. „К.к” №**, искове по чл.344 ал.1, т.1, т.2
от КТ, а именно: за отмяна като
незаконосъобразна на заповед №**/**.01.2018г на управителя на „***” ЕООД, с
която е освободен от работа, считано от 15.01.2018г., на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ, т.е. със завършване на
определената работа; за възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност „охранител”.
Няма спор по фактите, установено е и от събраните по
делото доказателства, че трудовото правоотношение между страните датира от 2011г., когато по
силата на трудов договор №**/**.05.2011г./л.54 от делото на ДРС/, В.К.В. е заел
в „***” ЕООД длъжността „охранител” с място на работа „** Д.*
пропуск администра(ция)”. Като
правно основание за сключване на трудовия договор са посочени разпоредбите на чл.68, ал.1, т.2 във вр.с чл.70, ал.1 от КТ, които регламентират договор със
срок за изпитване за сключването на окончателен срочен трудов договор до завършване на определена
работа. От съдържанието на договора се установява, че
изпитателния срок от 6 месеца е уговорен в полза на работодателя. Няма спор между страните, че
нито в срока за изпитване, нито след това, така възникналото трудово
правоотношение е прекратено или предоговарено, т.е.
източник на трудовоправното отношение между страните е именно този договор,
който не е променян с последващи уговорки между страните или едностранно от
работодателя в предвидените за това от закона хипотези. Според
показанията и на разпитаната по делото св. П.Е.Т., изпълняваща длъжността
„главен касиер”в Централно управление на **-Д.
от 2005г., от дълги години и до януари 2018г. ищецът е работил на
длъжност „охранител” на портала. Съдържанието на договора обаче не дава възможност по
какъвто и да е начин, включително по реда на чл.20 от ЗЗД, да бъде определен
срока на окончателния трудов договор, тъй като липсват каквито и да уговорки
относно временния характер на възложената трудова функция, белези, индивидуализиращи
ясно и точно с каква продължителност ще
е работата по охрана, за изпълнението на която работникът е нает и завършването
на която ще създаде основанието по чл.325, ал.1 т.4 от КТ за прекратяване на
трудовият договор без която и да е от страните да дължи предизвестие, приложено
в случая. Работа по повод и във връзка с която на работникът/служителят са
възложени конкретни трудови функции следва да бъде ясно дефинирана още при
сключване на трудовия договор за да има яснота относно срока му. Посочването в
договора на разпоредбата на чл.68, ал.1, т.2 от КТ не е равнозначно на посочване на конкретната работа, чрез която всъщност
се определя срока на договора, времето през което той ще съществува и момента,
в който ще се прекрати. Данни за работата, чрез която да се определи и
времетраенето на договора не се съдържат и в длъжностната характеристика,
връчена на ищеца на 04.05.2011г./л.12 от делото на ДРС/. Едва в хода на
производството ответникът-работодател е очертал основанието на
сключения с ищеца договор, респ. настъпването на основанието за прекратяването
му, посочено в атакуваната заповед като „приключване
договора за охрана на обекта”, с наличието в
периода 2010г.-2016г.на договорни отношения между него и трето на производството лице –„** Д. ”АД по възлагане на охраната на обекти на
възложителя за определен срок. В тази връзка е представил договор №**-**-*-8/**.07.2010г,
сключен въз основа на рамково споразумение №*/**.07.2010г.
и проведена обществена поръчка за частна охранителна дейност в обекти на водоснабдитеното
дружество за срок, не по-голям от 48месеца, прекратен, считано от 01.11.2010г. по взаимно съгласие със споразумение
№**/8, нов договор със същия
предмет между същите страни
№**/**.11.2010г, както и договор от 07.09.2016г.
между същото трето
лице и „К.С.„ гр.С., при липса на установяване участието на ответника-работодател
в последното./л.15-33 от делото
на ДРС/. Тези писмени доказателства обаче не могат да обосноват извод, че ищецът е бил нает във връзка с изпълнение
на възлагателния договор/договори за охрана, при липсата на отразяване в трудовия му договор на този факт, обуславящ срочността му, респ. да се приеме за доказано наличието
на трудово правоотношение в хипотезата
на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ -срочен трудов договор за извършване
на охрана на обекти на третото
за производството лице по силата
на възлагателен договор, сключен
въз основа
на рамковото споразумение
от 06.07.2010г. Ако в трудовият
договор работата не е описана по начин, който да позволява да се изведе момента, в който ще бъде завършена,
следва да се приеме, че липсва уговорка за срок. Такъв трудов договор се явява
безсрочен, може да
бъде прекратен на основанията, предвидени за безсрочните трудови
правоотношения, но не и на основание чл.
325, ал. 1, т. 4 КТ,
предвидено за прекратяване на срочните трудови договори./така решение № 22/31.01.2012 г. по
гр. д. № 450/2011 г., III г. о., решение № 236/23.06.2015 г. по гр. д. №
440/2015 г., IV г. о., Решение № 166 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. №
4921/2016 г., IV г. о., ГК и др./. В тази връзка, след като не е доказано прекратеното трудово правоотношение
да е възникнало по повод и във връзка с конкретните възлагателни договори за
охрана между работодателя и третото лице, безпредметно се явява обсъждането изтекъл
ли е техния срок.
По тези съображения и настоящата инстанция приема, че прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ е
незаконно, респ. предявеният иск за отмяна на уволнението по чл.344 ал.1 т.1 от
КТ е основателен. Основателен се явява и
обусловеният от него иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „охранител”. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено и с
мотивите за основателност на исковете, към които на основание чл.272 от ГПК
настоящата инстанция препраща.
С оглед изхода от
спора право на сторени във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски има въззиваемата страна и такива и се следват в размер на 612 лв. адвокатско възнаграждение, удостоверено с договор за
правна защита и съдействие/л.20/, въззивникът, ответник в първоинстанционното
производство, няма право на разноски.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №712/09.07.2018г.
по гр.д.№708/2018г.на Д.чки районен съд.
ОСЪЖДА „***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление -гр, С., р-н Л., ул. „К.к” №**, да заплати на В.К.В. с ЕГН **********,***, сумата от 612лева, представляваща сторени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2